архив
agurdev@abv.bg 

Георги Чилингиров - Родопският певец, превърнал се в легенда

Изминаха близо седем месеца, откакто завинаги ни напусна големият родопски народен певец Георги Чилингиров, но и днес легендата за него е все още жива. 

Роден в смолянското селце Полковник Серафимово на 14.12.1914 г., той научава народните песни от баща си, който е бил кръчмар в селото.

Първата му творческа изява е на Рожен през 1948 г. на празника на Свети Панталеймон, където композиторът Асен Диамандиев и Георги Бояджиев от Радио София откриват неговия талант.Още същата година Георги Чилингиров е поканен в Радио София, за да осъществи първите си записи.

Утвърдил се като доайен на родопската песен, той пръв записва “Руфинка болна легна” и “Излел е Делю хайдутин”.

Участва в известната фолклорна група “Наша песен” заедно с най-популярните наши народни певици: Радка Кушлева, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Атанаска Тодорова.

По-късно е поканен в Пловдив за солист на създадения от Асен Диамандиев фолклорен ансамбъл. Тук изпълнява най-известните родопски песни в дует с Радка Кушлева.

Любителите на народната музика ще го запомнят с автентичния му костюм на родопски комита, с прословутите пищови, неразделен атрибут от сценичното му облекло.

Георги Чилингиров е изнесъл повече от 40 000 концерта у нас и в чужбина. Песните му са звучали пред многобройна аудитория в Германия, Австрия, Швейцария, Полша, Унгария, Русия, Сърбия, Франция, Чехия.

>>

 

Георги Чилингиров

  Удостоен е с наградата “Майстор на народната песен”. На 80 години се научава да свири на родопска каба-гайда.

“Той беше самата музика - казва за него съпругата му Екатерина Чилингирова - всяка вечер пееше, преди да заспи.”

През 2000-та година излезе книгата “Родопски песни за бално и за драго на Георги Чилингиров”, издадена от Етнографския музей в Пловдив.

Тя съдържа 130 песни на прочутия родопски певец, нотирани песни и речник с родопски думи.

  Творчеството на Георги Чилингиров, неговите песни, ще оставят трайна следа в съкровищницата на българската народна музика, за да се запази и за бъдните поколения неговото фолклорно наследство.

Руфинка Болна Легнала

Руфинка болна легнала на високана планина.
Никой до нее немаше, сал една стара майчица
с кадаф ги вода даваше и на Руфинка думаше:
Руфинко, мое, дощерьо, мила ли ти е дьоноса, мила ли ти е родоса.

 

Антон Гърдев