ГЕГА НЮ  И  ТОНИ ТОП ФОЛК  ПРЕДСТАВЯТ  "ЗЛАТНАТА КОЛЕКЦИЯ НА ГЕГА НЮ" >>

  
Антон Гърдев

 ГЕГА  НЮ  ПРЕДСТАВЯ :

ОГНЕНА СТРАНДЖА

Манол Михайлов
Народни песни
 


Странджа е дала на българската музикална култура много именити изпълнители. Сред певците от средното поколение се откроява Манол Михайлов, роден и израснал в сърцето на планината – с. Граматиково. Въпреки че професионалният му път е свързан с друга област, народната музика неизменно присъства в живота му. Певецът се отнася с дълбока почит към наследеното. За него старинната мелодия и автентичният текст заедно изграждат музикалнофолклорния диалект на Странджа. Издирил и записал над 500 образци на странджанския фолклор, Манол Михайлов ги популяризира от сцената, радиото, телевизията, издадените плочи, касети и дискове. Автор е и на книгата „Странджанската фолклорна песен”.
В „Огнена Странджа” Манол Михайлов представя и известни, и малко познати странджански песни. Записани максимално близо до автентичния си вид, те ще ни пренесат назад във времето, когато са били неотменна част от живота на странджанци.


 

 

 

 

ОРКЕСТЪР "ХОРО" И ЦВЕТАН БАНЕВ

Северняшко настроение



Преди 50 години (1962) ценителите на българската народна музика за първи път чуват името на оркестър „Хоро” от Русе. Това е и годината на основаването на състава. Негов родоначалник е Васил Първанов, който и до днес неуморно популяризира красотата на северняшката музика. Макар че е завършил класическа музика в Музикалната академия в София със специалност кларинет, музикантът посвещава целия си творчески живот на народната музика. Той пръв въвежда в оркестър от класически инструменти (акордеон, китара, кларинет и т.н.) народните инструменти свирка, окарина и тъпан, а по-късно – и тамбура. Точно това съчетание, още от самото начало, откроява оркестър „Хоро” с неповторимия му тембър.
В различни периоди в него са участвали общо над 40 музиканти, а репертоарът на оркестъра надхвърля 500 хора, мелодии и песни основно от Северна България. Много от тях са записани и издадени на плочи и дискове, а всяко участие на „Хоро” в национални или международни конкурси и фестивали неизменно му носят награди. Така, през изминалите 50 години съставът се превръща в истинска школа по северняшки фолклор!

 

 

 

 

 

КАЛИНКА ЗГУРОВА

Моята любима Странджа




Прочутата странджанска певица Калинка Згурова отново е събрала любими песни в поредното издание (досега „Гега Ню” е издала две нейни програми: GD 293 и GD 338). Нейният искрящ и топъл глас звучи над 45 години. Една от звездните певици на ансамбъл „Пирин”, Ансамбъла на Българското национално радио и на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”, Калинка прославя странджанския фолклор по българските и световните сцени. Започва творческия си път с песните на баба си Калина и на близки от родното село Дебелт. Постепенно репертоарът й се обогатява и разширява границите, но винаги си остава в любимата й Странджа. Нейният богат изпълнителски опит съвсем естествено води до творческа намеса в текстовете и музиката на старинните фолклорни образци, докато неусетно започва сама да композира и да създава текстове като своите неизвестни предшественици. Днес много от тези авторски песни са популярни и обичани от ценителите на странджанската музика като автентични народни. Част от тях, в аранжимент на композитора Стефан Кънев, са в тази програма.
 

 

 

 

БЪЛГАРСКО ФОЛКЛОРНО НАСЛЕДСТВО

СТЕФАН КЪНЕВ

Не бързай, Слънчо





В областта на класическата обработка на българска народна музика името на Стефан Кънев (1930 – 1991) се свързва с едни от най-изящните и образни песенни и инструментални шедьоври. С академично музикално образование (оперно пеене, композиция, музикална теория и педагогика), той попада в света на народното творчество случайно, но творческият му път се свързва с фолклора до края на живота му. А със Стефан Кънев свързват съдбата си най-ярките и обичани народни изпълнители и състави. Няма певец или инструменталист от втората половина на ХХ век, който да не се е обръщал към композитора. Така се раждат истински бисери като: „Недо льо”, „Три бюлбюла пеят”, „Очи, черни очи”, „Не бързай, Слънчо” и още стотици други, част от които ще чуете в тази своеобразна панорама на любими изпълнители, песни и мелодии.
 

 

 

 

 

АНСАМБЪЛ "ПИРИН"

Старо имане

 

Главен художествен ръководител и диригент на оркестъра: Петьо Кръстев
Главен хореограф: Тодор Бекирски
Диригент на хора: Йоланта Лазарова

Солисти: Здравко Мандаджиев, Стойка Германова, Димана Боянова, Таня Костова, Юри Крумов, Мирослав Юговски

 

Преди повече от 55 години в Благоевград е основан ансамбъл „Пирин”. Съставът много бързо се налага като един от най-добрите и атрактивни формации. В репертоара му са включени оригинални песни и танци предимно от Пиринския край. Но в последните години в програмата на ансамбъла все повече са застъпени и други фолклорни области. Това разнообразие от музика и танци, представени с изключително красиви костюми, ще чуят и видят зрителите на „Старо имане”. Разделен в две части, спектакълът представя митове и обреди, празници и делници не само от Югозападна България, но и от други български фолклорни области. Вихрените шопски хора се редуват с изящните женски хора, с пиринските и тежките мъжки добруджански танци. А хорът, оркестърът и солистите със своето майсторство и талант са равностойни партньори и оформят цялостната сценична картина.
„ПИРИН”, българският ансамбъл за песни и танци е щедър дар за света! – това признание на импресарска къща „Колумбия” от САЩ обобщава в едно изречение творческите постижения на състава и въздействието върху зрителите му.

 

 

 

 

ПЕТКО РАДЕВ И ПРИЯТЕЛИ

Завръщане към началото

Български народни танци

 

Участват: Петко Радев - кларинет, Иван Кирев - акордеон, Петко Дачев - акордеон, Иван Михов - цигулка,
Иван Хаджийски - тромпет, Иван Шибилев - акордеон,
Емил Колев - акордеон, Йордан Йотов – акордеон

оркестър с диригенти: Петко Радев, Иван Кирев, Христо Тодоров,
Емил Колев, Коста Колев



В българската музикална култура кларинетистът Петко Радев заема особено място. От една страна той е сред най-изявените класически музиканти. Свирил е в оркестъра на БНР, Софийската филхармония и оркестъра на Миланската скала. Изявява се като солист с впечатляващ репертоар. Негови записи, реализирани с пианистката Мария Принц, са издавани от Гега Ню (GD 226). Професор е в Музикалната академия в София.
От друга страна, обаче, е сред легендите в българската народната музика. Брилянтен изпълнител, той умело съчетава виртуозната си техника с блестящи импровизации върху образци от българската народна музика. Създава оркестър за народна музика, с който участва в записите на редица певици и певци: Стайка Гьокова, Недялка Керанова, Йовчо Караиванов, Груйчо Дочев и много други. Близо 20 години сътрудници на Петко Радев са и най-големите инструменталисти: Петко Дачев, Коста Колев, Емил Колев, Иван Кирев, Йордан Йотов, Иван Хаджийски. Записите от това време отдавна са се превърнали в класика в българската народна музика, а изпълнителите от следващите поколения (някои от тях са негови ученици от Музикалната академия) се отнасят с респект и уважение към музиканта, създал нов стил в жанра и проправил техния професионален път.

 

 

 

 

 

 

 

Програмата Петко Радев и приятели представя най-близките партньори на изпълнителя. Тя е продължение на изданието Петко Радев и Петко Дачев
(GD 230). Двата диска, обединени в поредицата „Завръщане към началото”, са ярка илюстрация на таланта и майсторството му, на умението на музиканта да обединява и да развива достиженията на по-възрастните си колеги. Уникалният стил на Петко Радев и днес продължава да радва ценителите на българската народна музика.

ГРУПА "ДИВА РЕКА"

Българска етно музика


Състав: Костадин Генчев - кавал
Димитър Христов - тамбура
Стела Петрова - контрабас
Петър Митов – перкусии

Гости: Гергана Димитрова - вокал
Евелина Христова - вокал
Юлия Гатдерова - вокал
Валентин Васев - пиано



Изтъкнати български музиканти създават група „Дива река”. Те и гостите им са натрупали опит и известност в различни фолклорни формации (оркестъра за народна музика на БНР, ансамбъл „Тракия” ансамбъл „Пирин”, „Ева квартет)”. Тук обединяват талант и умения, за да ни представят популярни народни песни и инструментални пиеси по модерен и уникален начин и в същото време – с уважение и преклонение пред традициите.
Цялата програма е съставена като музикална разходка из различните етнографски региони и представя невероятното разнообразие на ритми, мелодика и метрум, а изпълнителите показват изключително добро познаване на особеностите на фолклорните области.
 

 

 

 

БАБИТЕ ОТ СВОГЕ И СВИДНЯ

Автентичен фолклор

 Участват:
Тройка от Свидня: Васка Илкова, Иванка Динкова,
Филатка Соколова
Група от Своге: Цветанка Панчова, Елица Симеонова, Славка Ангелова, Вена Йорданова, Ценка Кръстева, Евдокия Велкова, Надежда Николова, Теменужка Кирова, Параскева Маринкова

Ръководител – Снежана БОРИСОВА



 
На северната граница на многогласния Шоплук се намират Своге и Свидня. Разположени от двете страни на река Искър, те ревниво пазят уникалното си фолклорно наследство. Певиците в групата от Своге са заедно от 1980 г., а тройката от Свидня – от 1981 г. Те са на възраст между 64 и 81 години. Много от тях помнят времето, когато тези песни са били част от бита им: обредни, жътварски, овчарски, седенкарски, хороводни, трапезни. Затова звучат така автентично!
Певиците представят местната двугласна традиция антифонно (двете групи се редуват). Една певица („викачка”) пее мелодията, а останалите поддържат бурдонния глас („влачачки”). Песните са много въздействащи с трилероподобното тресене и провикванията. Има и едногласни песни. Макар и малко на брой, те са подобни на двугласните по орнаментика, мелодика и ритмичен строеж.
Групата от Своге и тройката от Свидня са чести гости на различни празници и фолклорни фестивали, телевизионни и радиопрограми. В последните няколко години с тях работи известната народна певица Снежана Борисова.
“Ние знаеме, че тия песни са старинни и хубави. Но само ние си го знаеме... И вече нема кой да ги пее – никой, никой се не зафаща. Затова ни е ного жал...”. Откровението на бабите от Своге и Свидня доказва стойността на това издание.

 

 

 

Copyright © 2013 Nextel Co