Антон Гърдев

"ЗЛАТНАТА  КОЛЕКЦИЯ  НА  ГЕГА НЮ"

Уважаеми читатели, Музикална компания "Гега ню " и Тони Топ Фолк Ви представят една уникална колекция на българското народно творчество под надслов "Златната колекция на Гега ню". Идеята ни е, показвайки неповторимите фолклорни образци, записани и издадени от "Гега ню", да съхраним и продължим делото на българските народни творци, певци и инструменталисти и да го предадем на идните български поколения .  

БЪЛГАРСКО ХОРО, БЕЛИНТАШ, ОРКЕСТЪР "ТОПОЛОВО" - ФРАНЦИЯ

 

Състав на оркестъра:
Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон), Венцеслас Ервю (акордеон), Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Етиен Калак (бас китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти)
Записите са реализирани в Спезет (Франция), 2004
 

 

Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри.

През 1999 г. Емануел Фрин и Венцеслас Ервю основават "ТОПОЛОВО". По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар, Жан-Франсоа Роже и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак. Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието.

Като гост се изявява и известната наша певица Калинка Вълчева.
Емануел Фрин изучава български език и музика в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, кларинет с Никола Илиев (Конушенската група), гайда с Петко Стефанов, Мария Стоянова и Димитър Димитров, а по-късно и саксофон с Валентин Райков (орк. "Марица"). Работата му с изявени музиканти му помага да навлезе в тънкостите на българския фолклорен стил и той успява убедително да предаде своите познания и емоционално отношение към колегите си от състава.

Затова и записите в програмата "Белинташ" звучат с характерната орнаментика и мелодика, с типичния хъс на сватбарските състави. Музиката в диска е много популярна.

 

 

 

Тя е от репертоара на известни групи (Конушенската, Първомайската и т.н.), но аранжиментите на Емануел Фрин и Жаки Молар внасят нови моменти, без да нарушават българския дух!
Името на състава не е избрано случайно. Както сватбарските оркестри носят имената на родните си места, така и "Тополово" е на името на селото, "осиновило" Емануел Фрин. А "Белинташ" е горист връх над с. Тополово, където е открито тракийско светилище и сребърна надгробна плоча с образа на Сабазий - тракийски бог на природата.
Оркестър "Тополово" е първият френски състав за българска народна музика с компактдиск, издаден от "Гега Ню".
 

В края на 2005 г. най-известното списание за етномузика във Франция Trad Magazine присъди отличието“BRAVOS” на това издание.

ФОЛКЛОРЕН АНСАМБЪЛ "ДОБРУДЖА" - гр. Добрич

 

Главен художествен ръководител и диригент - Костадин Бураджиев
Помощник-диригенти: Росица Желязкова и Живко Желев
Концертмайстор - Петко Желязков
 

Солисти: Стефан Георгиев - хармоника, Иван Петров - копанка
Атанас Митев - гайда, Александър Джигов - гайда, Живко Желев - кавал,
Петко Желязков - гъдулка
 

Добруджанската фолклорна област е интересна симбиоза между местен и тракийскобалканджийски стил, между традиционни музикални инструменти (копанка, гайда, кавал, тъпан) и наложилият се модерен инструмент - хармоника. Тази симбиоза оформя неповторимия добруджански маниер на музициране.
 

Още през 1954 г. при създаването на ансамбъл "Добруджа" в гр. Добрич, този фолклорен стил става основа на репертоара му. Благодарение на талантливите певци, свирачи, танцьори и техните художествени ръководители, огромна част от добруджанската музика и танци е запазена от забрава. Нещо повече - чрез тях те продължават да живеят на сцената и в звукозаписите.
 

 

 

 

 

Още с първата сюита се потапяме в добруджанската атмосфера с типичната само за този край формация: хармоника, копанка и гайда.А останалите инструментални творби и песни допълват картината от Добруджа. Но изпълнителите защитават името си на професионалисти, които с лекота претворяват фолклора и от други региони - Родопи, Средна западна България, Тракия и Северняшката област.

ГАЛИНА ДУРМУШЛИЙСКА

Глас от Добруджа

 

Добруджа е уникален фолклорен регион, в който историческото развитие среща песни, съхранени от българите извън пределите на България и местни песни, преживели неизбежното влияние на съседните фолклорни райони. Това многообразие от пластове създава спецификата на добруджанското музикално и танцово изкуство. Рядко обаче ценителите на добруджанския песенен фолклор могат да се докоснат до неговата красота така, както ни я представя Галина Дурмушлийска - изящно и стилно. Запяла от ранно детство, преминала през школата на Добруджанския ансамбъл - Добрич, реализирала многобройни записи в Българското национално радио, певицата не се ограничава с вече научените песни, а продължава да издирва по добруджанските села неизвестни песенни образци. Част от тях са включени в изданието "Глас от Добруджа". В програмата на певицата, наред с песните от Северна и Южна Добруджа (Северна Добруджа е на територията на Румъния), са записани песни от Бесарабия и една незаписана песен на популярната Мита Стойчева. В анотацията, съпътстваща компактдиска, е дадена много подробна информация за тях и нещо необичайно - посочени са хората, дали песните си на Галина Дурмушлийска. И певицата им се отблагодарява по най-добрия начин - изпява ги с обич и вдъхновение, създавайки истински бисери на вокалното фолклорно изкуство!
 

 

 

 

 

ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ

Народни танци от Северна България

 

 

Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста Янко Желязков. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко Желязков отделя много време и сили за работа с любителски хорове и оркестри. Всичко това му помага да обогатява непрекъснато репертоара си с интересни песни и инструментални мелодии от родния си край. В тази програма са подбрани най-интересните му записи с хора и ръченици, характерни за Северняшкия край.

 

 

 

 

 

МЛАДЕН КОЙНАРОВ

Глас от Родопите

 

Родопа планина е дала на България много певци и свирачи. Особеното звукоизвличане, необичайната за другите фолклорни области пентатоника и характерната каба (ниска) гайда превръщат музиката от този регион в уникална звукова палитра. Към багрите й се присъединяват и песните на Младен Койнаров.
Роден в сърцето на Родопите, в с. Оряховец, Смолянско, той започва творческия си път като солист в концертна група (1966), а през 1970 г. е приет в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопа” – Смолян. До днес певецът е негов солист. Репертоарът му наброява над 350 песни, които той издирва и записва в Средните Родопи. Над 70 от тях са съхранени на дългосвирещи плочи и в Българското националното радио, а участията му в телевизионни предавания са над 140. Получава Втора награда на радиоконкурс за народна музика Prix de folklore – Братислава през 1978 г. За заслуги в съхраняването и популяризирането на българския фолклор, Младен Койнаров е отличен със „Сребърна лира” (1995) и „Златна лира” (1998), присъдени му от Съюза на музикалните и танцови дейци в България.
Богатия си опит певецът предава на най-малките. През 2000 г. основава школа за народно пеене в Смолян. Негови ученици вече са лауреати на регионални и национални конкурси и фестивали.
 

 

 

 

 

БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР

vol. 1

Участват:
Духов оркестър; Каба трио "Родопея";
Хорът при ансамбъл "Добруджа" - Добрич;
Шопската група:
П. Стефанов - гайда, Р. Вражев - кавал, И. Пердухов -тамбура,
Р. Генков - гъдулка, С. Симеонов – тамбура;
Добруджанската тройка - Добрич:
С. Георгиев - хармоника, И. Петров - гъдулка, А. Митев - гайда;
Сестри Георгиеви; Сестри Бисерови;
Делчо Митев - кларинет и Димитър Миларов - акордеон; Георги Мусорлиев - гайда;
Ангел Вангелов - акордеон; Георги Кичуков - гайда;
Оркестърът при ансамбъл "Добруджа" - Добрич;
Оркестърът при ансамбъл "Филип Кутев";
Оркестърът при АНП на БНР; Ансамбъл "Добруджа" - Добрич;
оркестър
Диригенти: Христофор Раданов, Костадин Бураджиев, Георги Андреев.

 

Музикална къща "ГЕГА НЮ" започва поредицата "БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР". С регистрацията на песни и инструментални мелодии ще бъде представено цялото многообразие от музикални пластове в българското фолклорно изкуство: от най-старинните образци до музиката на фолклорна основа.

 

 

Целта на издателите е да покажат посоките и тенденциите в развитието на народната музика.
В "БЪЛГАРСКИ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР" - 1 е включена музика от Добруджа и Северна България, Родопите и Шопско, Тракия и Пиринска Македония, записана от изтъкнати представители на фолклорните области.

БУКЯ ЯБУКЯ РОДИЛА

Стари песни от село Драгиново

Асан Кичилиев - пеене и тамбура
Мехмед Кичилиев, Ибрям Кафеджиев, Малин Алендаров - кавал
Миролюб Табаков и Малин Алендаров - "чифте" кавали
Мильо Кепчелев – тамбура
 

В края на ХХ век е събитие да се открият и запишат песни и инструментални мелодии, чиято възраст не може да се определи. Но е сигурно, че част от тях са били издадени в сборник “Веда словена” /Белград, 1874г./
Изпълнителите са българо-мохамедани от с. Драгиново, Западни Родопи и са съхранили най-типичните особености на музикално-фолклорния диалект на този край: двугласното пеене, малкият тонов обем и семпла орнаментика, използването на тамбурата като солов или съпровождащ инструмент и особено любопитният дует кавали /”чифте” кавали/, характерен единствено за Западно-Родопския регион. Песните, макар и само от едно селище, представят богата тематична и ритуална принадлежност – от сватбени, пролетни, трудови до интригуващи със сюжета си исторически картини.
И още едно достойнство на компактдиска – записите са направени в дома на едно семейство от с. Драгиново, което още повече подсилва усещането за искреност, естественост и автентичност!

 

 

 

 

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ НАЧАЛОТО

Български народни песни и танци

Петко Радев и Петко Дачев

 

 

С програмата от български народни песни и танци "Завръщане към началото" Музикална къща "ГЕГА НЮ" поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти.

Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, "ГЕГА НЮ" ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр.

Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон.

През 70-те години на ХХ в. Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с новия си звук, нов тип импровизации и завладяващи интродукции.

Въпреки, че е с академично музикално образование (завършил е Държавната музикална академия със специалност кларинет), в музицирането си изпълнителят прилага най-добрите похвати от инструменталната традиция на Тракия.

Използвайки задълбочената класическа подготовка, той пренася на сцената и в звукозаписното студио брилянтния и изящен звук, съчетан с волни и стилни импровизации - наследство от виртуозните любимци на публиката от неговото детство: Асен Димитров - Тополовеца, Стойчо Кузмов, Никола Янков - Леновеца и др. В годините, в които активно свири и записва народна музика, той е и преподавател в Музикалната академия, изтъкнат солист от европейска величина на произведения, превърнали се в критерий и еталон за изпълнителско изкуство. В същото време, народните музиканти признават без уговорки майсторството му, учат се от него и така Петко Радев сам създава школа за интерпретиране на българския фолклор.

След 11-годишна работа като първи кларинетист на Миланската скала, той се завръща в България, но повече никога не се завръща към народната музика като изпълнител.

Със своя опит обаче той продължава да е ценен наставник на младите музиканти, може да бъде видян на всички фолклорни събори и надсвирвания, искрено и от сърце се радва на успехите на всеки, но днес изцяло се е посветил на класическата музика и на студентите си.
 

В създадения от Петко Радев оркестър към Българското национално радио още от самото начало свири и друг легендарен музикант - акордеонистът Петко Дачев.
 

 

 

 

 

 

 

И докато в тракийските сватбарски състави през 60-те и 70-те години на ХХ в. изобилства от великолепни кларинетисти, акордеонът все още има подчинена роля и изпълнителите се придържат към по-семпли импровизационни модели. Затова и широтата на творческия подход на Петко Дачев веднага го откроява.

В своите импровизации той пренася странджанския вокален маниер с характерната орнаментика и така създава нов странджанско-тракийски стил, който бързо намира последователи и днес е широко използван от музикантите.
 

Създавайки нов оркестър, Петко Радев и Петко Дачев поставят и едно ново начало в интерпретацията на българския музикален фолклор. То е предизвикано от времето, но без ентусиазма и себеотдаването на двамата талантливи инструменталисти, вероятно развитието на фолклорно-изпълнителския стил би се забавил и нямаше да отговаря на творческите изисквания на цяло поколение народни музиканти. И съвсем естествено всички изявени певци и инструменталисти с удоволствие са записвали с тях. Затова и тази програма е толкова богата и разнообразна със соловите изпълнения на любимци на публиката.

Оркестър "Хоро" - Русе

Българска народна музика

 

Северна България е район с интересен фолклор, получен от взаимодействието на традициите на няколко групи: местно население, балканджии и преселници от Източна Тракия. А река Дунав дори по време на турското робство е била естествена връзка с Централна и Западна Европа. Затова наред със запазените старинни песни и мелодии, можем да чуем и други, които очевидно са изпитали европейското музикално влияние.

Тези особености на музикалнофолклорния език на Северна България присъстват особено ярко в записите на оркестър "Хоро" от гр. Русе. Самият ръководител Васил Първанов е от Лом - дунавско градче в Северозападна България.

 Това обяснява и северняшките мотиви в някои от хората. Независимо от класическото си музикално образование (завършил е Музикалната академия в гр. София със специалност кларинет), той винаги е свирил само българска народна музика. Така създава и най-добрия северняшки оркестър, който в дългогодишната си творческа дейност запазва собствения си стил, без да се поддава на моментни модни влияния.

 

 

 

 

Български народни танци

 

В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са се играели в неделя на мегдана или на празници.

В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора "Опас", "Сборенка", "Ръка", "Тропанка" и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни (в най-южната част). В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н.
С масовото навлизане на западноевропейската музикална култура, в бита навлизат и някои от инструментите, които са най-близки до българската душевност - кларинет, цигулка, акордеон… Техните технически възможности предизвикват небивал подем в развитието на инструменталната музика, което пък от своя страна провокира майсторството и на народните музиканти. Днес еднакво блестящи виртуози можем да чуем и на народни и на т.нар. модерни инструменти. С някои от тях ще се срещнете в този компактдиск.
Част от хората са автентични, а останалите са обработени от известни майстори в тази област: Коста Колев, Христофор Раданов, Кръстьо Димов, Георги Петров, Александър Райчев, Ангел Вангелов, Делчо Митев, Валентин Янков, Димитър Лавчев, Иван Бойчев.
 

 

 

 

РАФИНКА

Родопски народни песни

Христина Лютова

 

Богатото музикално наследство от Родопите стига до нас, благодарение на многобройните певци, които неуморно издирват и записват фолклорни бисери от родния си край. Сред тях е и Христина Лютова, събрала и запазила над 400 песни. От тях в златния фонд на Българското национално радио се пазят над 40! Дългогодишната солистка на ансамбъл „Родопа” – Смолян е потомка на прочути родопски родове. От тях е наследила не само интереса си към песните, не само таланта си, но и борбения си дух, както и непрекъснатото търсене на нови възможности за представяне на родопската народна музика. Освен в ансамбъл „Родопа” нейният глас звучи и в народния хор „Големите българските гласове” с диригент Здравко Михайлов. На нейното изкуство са се възхищавали във Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Беларус, Чехия, Корея, Германия, Унгария и в много други страни. А създаденото от нея великолепно каба трио „Родопея” разширява творческия й диапазон. За него певицата споделя: „Като има каба гайди, защо да няма каба трио? Три ниски гласа, темброво стабилни и плътни, три индивидуалности, добре слети”.

В своята анотация към диска проф. Манол Тодоров отбелязва „специфичната тембрална обагреност на мощния и плътен, винаги сочен глас, който излиза от рамките на всеобщата представа за красив алт изобщо, за да очертае красотата на един действително уникален глас”.

 

 

 

 

КАБА ТРИО "РОДОПЕЯ"

Народни песни

Христина Лютова ,Вергиния Овчарова, Мариана Павлова

 

Трите гласовити певици променят представата ни за възможностите на женските гласове: дълбоки, тембристи, овладени до съвършенство алти. Всяка една от тях е изявена солова изпълнителка, с богат автентичен репертоар. А обединявайки гласове и песни, те сякаш потвърждават легендата за митичния Орфей, роден в Родопа планина.
Родопските песни са волни, спокойни, в характерната само за тази област пентатоника, с преобладаваща любовна тематика. Певиците от Каба трио "Родопея" най-добре илюстрират песенния фолклор от своя роден край. Намесата на композиторите само е подчертала мелодичните особености на всяка песен, без да измества автентичната основа. И един любопитен щрих в общата традиционна звучност са импровизациите на Ивелина Балчева (изтъкната джазпевица) и триото - импровизации, безспорно майсторски изваяни и показващи популярни народни песни в друга, интересна, дори екзотична светлина.

 

 

 

 

КАБА ТРИО "РОДОПЕЯ" - 2

Народни песни

Христина Лютова ,Вергиния Овчарова, Мариана Павлова

 

 

След успеха на първата програма на Каба трио "Родопея" (GD 183), oтново звучат родопски песни от репертоара на трите певици, но този път преработени не само за трио а'капела, а и със съпровод на инструментална група. Особено интересни са песните от Стефан Драгостинов, в които удивителните вокални възможности на триото са показани в целия им диапазон. Красивите алти на триото се доближават по тембър до родопската каба гайда. Затова и толкова завладяващо звучат песните, които са записани автентично (едногласно) в унисон с гайдата на Георги Кичуков.


 

 

 

 

 

БЪЛГАРСКО ФОЛКЛОРНО НАСЛЕДСТВО

Коста Колев

 

Името на Коста Колев (р. 1921 г.) е емблема на българската народна музика! Акордеонист, композитор, диригент – и в трите области е блестящ! Днес не можем да си представим развитието на традиционната ни култура без неговите уникални обработки и авторска музика, без брилянтните му изпълнения на акордеон, без огромната му по обем диригентска работа. Израсъл в семейство на народни музиканти, той свири от невръстна възраст. Освен акордеона, на който е безспорен майстор, Коста Колев овладява и почти всички духови инструменти. Това особено много му помага в композиторската работа.
Легендарни са концертите на акордеониста в страната. Работил е с всички големи изпълнители от онова време: Атанаска Тодорова, Гюргя Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева и много други. Навсякъде концертите се превръщат в истински празник!
От 1949 г. Коста Колев започва работа в радиото като ръководител на народен оркестър – нотира и обработва песни и мелодии, съпровожда на живо изпълнителите. През 1954 г. поема оркестъра на Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио и много бързо съставът се утвърждава като водещ в България. Коста Колев неуморно нотира, обработва народна музика, композира пиеси, ограмотява нотно музикантите, въвежда нови инструменти в оркестъра, прави нововъдения в свиренето на гъдулка...
 

На него дължат първите си успешни много народни изпълнители. Няма певец или инструменталист, който да няма в репертоара си обработка на Коста Колев. И след оркестъра на радиото, той продължава да бъде търсен от изпълнители и ансамбли.
Над 10 000 са нотираните от него песни и мелодии, над 6 000 са обработките и авторските песни и пиеси, над 5 000 са концертите в страната и в чужбина.

 

 

 

 

 

На неговото изкуство са се възхищавали в Румъния, Германия, Франция, Египет, Австрия, Италия, Швейцария...
Коста Колев е образец за музикант с класическо музикално образование (завършил е Музикалната академия като ученик на проф. Георги Димитров и проф. Парашкев Хаджиев), останал верен на корените си и прекрасно съчетал знанията и таланта си с многовечния опит на народното творчество – истински наследник на най-добрите фолклорни традиции!

БЪЛГАРСКО ФОЛКЛОРНО НАСЛЕДСТВО

Анастас Наумов

Български народни песни и танци


След 50-те години на ХХ в. в България се утвърждават обработките на народни песни и мелодии. Създаването на многобройни ансамбли за народни песни и танци предизвикват младите тогава композитори и част от тях се насочват към създаване на репертоар за съставите. От това поколение са днешните класици в жанра. Вече ви представихме Стефан Кънев (GD 298) и Коста Колев (GD 317). Сред тях е и Анастас Наумов. С неговата музика продължаваме поредицата „Българско фолклорно наследство”.
Завършил Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, Анастас Наумов още в началото на творческия си път се посвещава на народната музика. Много години той ръководи редакция „Народна музика” на Българското национално радио – период, в който са записани голяма част от златния фонд на радиото. Заедно с редакторската работа, Анастас Наумов активно твори и негови творби са в репертоара на всички ансамбли в страната. Почти няма изпълнител, който да не се е обръщал към него. Композиторът еднакво добре познава и особеностите на фолклорните области, и възможностите на изпълнителите. Затова и всяка негова песен или инструментална мелодия звучи максимално близо до първоизточника. Богатият творчески опит и самобитният му талант особено ярко се открояват в авторската му музика на фолклорна основа. Невъзможно е да се отличат авторските произведения от обработените образци. Всички те звучат стилно и излъчват неповторимата атмосфера на народното творчество.

 

 

 

 

МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ

Румен Сираков - тамбура

 

Съпровожда оркестър
Диригенти: Коста Колев, Емил Колев, Иван Шибилев, Христофор Раданов, Добрин Панайотов


 Музикална къща "ГЕГА НЮ" започва поредицата "МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието "булгарuя" ("бугарuя") е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика днес битува предимно в Пиринската област. Но като фолклорен инструмент, тамбурата е част от инструментални групи и ансамблите за народни песни и танци, преживели истински разцвет през втората половина на ХХ в. Тогава се оформя и характерен тамбурашки изпълнителски стил. Музикантът, който доказа, че тамбурата е равностойна на останалите народни инструменти със своите мелодически, хармонически и технически възможности е Румен Сираков. Син на популярния певец Павел Сираков, Румен съвсем естествено започва да свири народна музика: първо - на двоянка и пищялка, после - на тромпет и кларинет. Заедно с това, завършва школата по класическа китара при Асен Димитров и това провокира интересът му към тамбурата, за да се утвърди като най-големия майстор на този инструмент. От 17-годишна възраст свири в оркестъра за народна музика при Българското национално радио. А с колегите си от оркестъра Стоян Величков - кавал и Михаил Маринов - гъдулка създават "Тракийската тройка". Направил е голям брой записи в БНР; свирил е на концерти в цяла България, в Англия, САЩ, Австралия…; работил е с трио "Българка", Кейт Буш; имал е лични контакти с легендарния Джордж Харисън и световноизвестния китарист Ерик Клептън; участвал е и е награждаван в престижни международни фестивали и форуми.

 

 

 

 

 

 

 

 

Не по-малко значима е и неговата педагогическа работа.

Заедно с преподавателската работа в Двореца на децата в София, Румен Сираков оказва и методическа помощ в специализираните училища и паралелки за народна музика. Неговите ученици днес са сред най-известните изпълнители на тамбура. Наскоро Румен Сираков отбеляза 40 години творческа дейност. През това време той успя да създаде и изгради българската тамбурашка школа. Затова и "ГЕГА НЮ" поставя началото на поредицата с такъв изтъкнат и самобитен музикант.

МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ

Зурнаджийската група на Демко Куртов

Демко (Демир) Куртов - зурна, майстор, Самир (Красимир) Куртов - зурна, майстор, глашник, Любен Фетов - зурна, глашник, Йордан Димов - тъпан, Огнян Фетов - тъпан
 
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. "модерни" инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира "ГЕГА НЮ" да започне издаването на поредица от програми "МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ", която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата (GD 278), а втората - на зурната, която в миналото е присъствала в музикалния живот на почти всички фолклорни региони. Днес обаче, я свързваме само с Югозападна България. Там все още няколко потомствени музиканти крепят зурнаджийската традиция. Сред най-изявените, безспорно, е родът Куртови от с. Кавракирово, Петричко. След родоначалника на Куртовия музикантски род - Курта Демо Лиманов, неговите наследници Исмаил, Шеин, Демко, Селим, Асен и др. утвърждават славата на рода си и запазват характерния петрички стил. Най-активна е Зурнаджийската група на Демко Куртов, в която освен него, свири синът му Самир (Красимир), зет му Любен Фетов и племенникът му Огнян Фетов.

 

 

 

 

Невероятни виртуози, макар и представители на различни поколения, те представят в пълен блясък възможностите на зурната и нейното място в местната фолклорна традиция. В програмата са включени 16 техни изпълнения на българска традиционна музика, записани специално за това издание.

МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ

Гайда

 

Участват: Родопски гайдарски оркестър с ръководител Апостол Кисьов, Каба трио "Родопея" и Георги Кичуков, Георги Мусорлиев, Александър Райчев, Георги Дойчев и Огнян Василев (тъпан), Пейчо Пеев, Костадин Варимезов и Стоян Величков (тъпан), Недьо Мирков и Пенчо Атанасов (тъпан), Костадин Атанасов, Димитър Чупетловски, Илия Димитров, Красимир Кондов, Трифон Трифонов, Захари Иванов и Данчо Йосифов (тъпан), Минко Димитров, Никола Атанасов, Добруджанската тройка - Добрич.
Съпровождат: оркестър, Оркестър за народна музика при Българското национално радио и инструментална група.
Диригенти: Христофор Раданов, Георги Андреев, Христо Тодоров.

 

След успеха на първите две програми от поредицата "МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ" (GD 278 - Румен Сираков - тамбура и GD 276 - Зурнаджийската група на Демко Куртов) Музикална къща "ГЕГА НЮ" представя един от най-обичаните и разпространени инструменти - ГАЙДА. Възникнала в дълбока древност в Югозападна Азия, претърпяла не една промяна, гайдата е част от фолклорната практика на много страни в Азия, Европа и Африка.
В българската фолклорна традиция гайдата също заема подобаващо място. Две са основните разновидности на инструмента: ниска гайда (кабa), характерна за Родопската фолклорна област и висока гайда (журa, джурa), разпространена в останалата част на страната. На много малко места е запазена и още една разновидност - гайда-двоянка .

 

 

 

 

 

В програмата са включени записи на майстори-гайдари от всички фолклорни области - автентичните мелодии, обработки и авторски творби на фолклорна основа от Александър Райчев, Христофор Раданов, Костадин Атанасов, Христо Тодоров, Георги Андреев и Генчо Генчев. Особено интересна за почитателите на този инструмент ще бъде анотацията към компактдиска на проф. Манол Тодоров, който проследява произхода, развитието, устройството, разновидностите и разпространението на гайдата по света и в България.

МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ

Духов оркестър


Участват: Представителен духов оркестър на транспортни войски, Духов оркестър на Ансамбъла на строителни войски, Представителен духов оркестър на ЖП войски, Духов оркестър.
Диригенти: Христо Тонев, Доцо Вътков, Христофор Раданов, Николай Братанов.


След представянето на тамбурата, зурната и гайдата (GD 278, GD 276, GD 106), поредицата продължава с хора и ръченици за духов оркестър. Възникнали като естествена потребност на населението в българската държава след освобождението й от османско робство (1878 г.), днес без тях не минава нито един празник!
Бурното развитие на музикално-изпълнителското изкуство и композиторско творчество в първите свободни години води до създаването на професионални симфонични, оперни и камерни състави. Наред с тях се сформират и първите военни духови оркестри. В техния репертоар са застъпени маршове, полки, увертюри и т.н., както и хора или китки от български народни песни. Много от тогавашните български композитори създават творби за духов оркестър на фолклорна основа. Но най-големият майстор си остава Дико Илиев. След участието си в Балканската и Първата световна война, той започва да пише хора, като всички те и досега са любими на поколения българи. През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който той свири баритоновата партия и започва един от най-интензивните периоди в неговата творческа дейност.

 

 

 

Дико Илиев има щастливата съдба да стане неделима част от българския музикален фолклор от градски тип.След него млади и добре подготвени музиканти продължават делото му. Така духовите оркестри се „снародняват” и днес те са вече част от българското музикално-фолклорно наследство.

 

Copyright © 2013 Nextel Co