Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Българско-маймунски речник

Или кратка история на парламентарната ругатня
 

 

Любослава Русева


„Трябва да се изпишат много страници, за да се изнесат най-характерните сцени на псувни, груби отношения, заплашвания и побоища, станали обикновено явление в живота на Тринадесетото обикновено народно събрание. За да може читателят да почувства поне малко от атмосферата, която господстваше в парламента през тия години, ние ще се задоволим да дадем само следната къса извадка от станалите през януари 1905 г. разисквания по военния бюджет:
Найчо Цанов (радикал): Заявявам, че нямам желание да правя обструкция.
Димитър Петков (премиер): Ако правите, ще ви уловя за ухото всинца ви и ще ви изхвърля.
Димитър Яблански (народняк): Не правим обструкция.
Д. Петков: Ако не се държите прилично, ще ви изпъдя.
Тeодор Теодоров (народняк): Като министър сте длъжен да изслушате един народен представител.
Д. Петков: Е, на - не искам да те слушам. Няма да те слушам! Не искам да почитам един мошеник като теб. Ти си мошеник, политически мошеник.
Т. Теодоров: Ако ти ме наричаш мошеник, аз ти отплащам с лихвите: ти си архимошеник, политически мошеник, безподобен псувач, уличник си!
Н. Цанов: И това става в един парламент!
Д. Петков: Мълчи бе, келеш! Като вас келеши никого не могат да сплашат!”


В спомените си Димо Казасов разказва и това как през 1907 г. Найчо Цанов отнася як тупаник от депутатите на управляващата Народнолиберална партия. Причината е, че произнася реч, в която нарича „светли точки в нашата най-нова политическа история” освиркването на Фердинанд и борбата на народа, който за 6 месеца устроил 286 митинга против правителството. Цанов е свален от трибуната с шамари и юмруци, в кютека се намесват министри и хора от галерията. Освен че е набит и наруган, радикалът е изключен за пет заседания без право на дневни пари.
По онова време обидите и псувните са нещо обичайно за пленарната зала, особено щом в нея се появи министър-председателят... Свирчо.
Димитър Петков е известен с острия си език (неговото най-меко определение за български политик е „жалка птича пръдня”) и никому не цепи басма. Той има богат опит в това отношение като главен списовател на вестник „Свирка” - „лист за подсвиркванье и подгаврянье”, тъй че опонентите виждат голям зор да му излязат насреща. Свирчо ги нарича маскари, дебили, идиоти, хаймани, разбойници, мазни пехливани, серсеми. Благодарение на парламентарните стенографи от неговите изявления може да се състави обемен Речник на обидните думи в българския език. Или нещо като Българско-маймунски речник...
Но Димитър Петков не е нито първият, нито последният наш

колос в изкуството да обругаеш

политическия противник.
За Петко Каравелов, да речем, пише следното:
„Езикът на Каравелов е неговият най-голям враг. Не е останало човек, който той да познава, за когото да не е казал някоя лоша и кръвна обида. Еди-кой си е овца, онзи е крадец, друг е глупав като вол, трети нямал мозък колкото една гарга. „Аз този мошеник ще го обеся!” и пр.”

Интересното е, че тази характеристика е направена от Стефан Стамболов, чийто начин на изразяване също е обект на немалко критики. Тук е мястото да се припомни, че след като подава оставка, неговите поддръжници изпращат стотици телеграми до княза, преливащи от грубости към опонентите му. Овце, волове, патки, гарги и най-вече маймуни - така наричат те привържениците на Константин Стоилов, и май съвсем неслучайно Алеко завършва главата „Бай Ганьо се върна от Европа” (накрая Стамболов пада и на власт идва Стоилов - б.а.) с думите: „На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари...”
Сравненията с животни са любим прийом и на Александър Стамболийски. „Великият простак”, както го наричат някои от противниците му, нарича опозицията „търтейска паплач, забила жилото си в народния организъм”, „змийско котерийно гнездо”. Езикът му е груб и безпардонен, размахва и тояги. „Ето ви конституция!” - провиква се от парламентарната трибуна, въоръжен със сопа, когато го упрекват, че не спазва основния закон на страната...
И все пак поне според количествения критерий Димитър Петков остава ненадминат в употребата на обиди и ругатни.
Той дори си прави списък с думи, срещу които отбелязва коя в какви случаи и за какви хора да се използва.
Талантлив, но неучил човек, харамия и поборник на младини, ограмотил се сам с неистови усилия, Свирчо е най-красноречивият исторически пример за това как безпардонността и грубиянщината се възприемат от народа като проява на честност и откритост, пораждаща симпатии и възхищение. Чрез псувнята и обидата издигналият се от безпросветното блато народен човек съединява свободата и властта в едно цяло, разрушава лустросаното лицемерие на „онези с очилцата”, както ще ги нарече век по-късно един друг популярен и обичан български политик.

В „листа за подсвиркванье и подгаврянье”

покрай несекващия поток от ругатни, насочени към конкретни хора, неизменен обект на подигравки е всичко, което претендира за образованост и култура - всезнайковците и многознайковците, тъпите учени глави, които можеш да завъртиш като пумпал с два-три шамара.
Знанието е лицемерието на слабия, простащината - откровеността на силния. Учтивостта е женствена, грубостта - мъжествена, създаваща, оплодотворяваща. Това са координатите на политическото подсъзнателно на българина, който винаги, когато е могъл, е овластявал простака.
Впрочем показателно е, че човекът, който непрекъснато яде пердах в прохождащия ни парламент, е един от най-образованите българи в онези години. Петко Горбанов е завършил знаменития Роберт колеж в Цариград и е полиглот, един вид „женчо”. При поредния парламентарен побой изтерзаният Горбанов се скрива в ложата на съпругите на депутатите, сподирен от подигравки и

 Бойко Борисов нарече депутатите от мнозинството "дебили" и определи своите като принудени да се правят на "маймуни"

 

унизителен хилеж. Жалка птича пръдня, както би се изразил Димитър Петков, и малко нещо „лайно в целофан” (по Бойко Борисов)...

Е, като стана дума за Борисов, който тия дни нарече депутатите от мнозинството „дебили” и определи своите като принудени да се правят на „маймуни”, трябва да признаем, че парламентарната традиция е все още жива. Което, разбира се, се дължи и на ред други парламентаристи, както и на някои бивши министри, чийто речник би впечатлил дори Свирчо с откровението „Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар, то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация.”

В интерес на истината обаче се забелязват и значителни разлики с практиките отпреди сто и повече години:
- Веднага след Освобождението сексуалните обиди почти неизменно гравитират единствено около образа на леконравната жена. Жертвите на словесна агресия биват определяни като уруспии, гювендии, мастии и джадии, докато към днешна дата те вече може да са и педали, меки китки, педераси. Окултуряването на речника стига даже дотам, че някои прибавят и буквата Т, когато използват последната дума.
- Културата прониква в грубите балкански нрави и по други канали. Сама по себе си думата „учен” вече не е мръсна и обидна, не е синоним на „тиквеник” и „многознайко”. Обратното, политиците

понатрупаха дипломи и станаха доктори на някой филиал

на някой университетски филиал, който е филиал на някой филиал на някой университетски филиал.
- По времето на Стамболийски опонентите на земеделците се класифицират в диапазона между „глупи кокошки” и „пощръклели псета”. Подобни сравнения вече не се използват, а през февруари 2011 г. тогавашният председател на парламента Цецка Цачева прекъсна заседанието заради невинни думи като „политически помияр” и „блюдолизец”. Преди години депутатът от РЗС Георги Терзийски чак скандализира залата, обиждайки депутатите с най-обикновеното... „селяни”.
- Думата, която напълно изчезва от Българско-маймунския речник, е „кьосе”. На страниците на „Свирка” тя се среща често като синоним на „жалък интелигент”. За сметка на това обаче друг депутат от РЗС - Емил Василев, обогати списъка на Свирчо с „курва”, „мръсно копеле”, „боклук”, „професионален мръсник”, „мърша”, „измислен педал”... В речника се върна и чудесната дума „лайнар”, появиха се и нови като „лумпен”, „интернет лумпен” и пр.

Ако от всичко това рискуваме да извлечем що-годе разумно заключение, то би могло да прозвучи така: В кратките демократични периоди на нашето развитие вулгарността процъфтява. Другите ценности и достижения на демокрацията - разните му там човешки права, равенство пред закона, икономически свободи и граждански контрол върху властта, линеят и се гърчат, несмело подкрепяни от малцина жалки птичи пръдни, които още не са купени или набити.
Точно обратното, във времето на комунистическия режим и след военните преврати от първата половина на миналия век този речник изчезва от публичния живот. Същото се случва с медиите, а по-солените думи се превръщат в дисиденти, репресирани от машината на властта. Така изсушеният официален език подхранва народната любов към вулгарното, както подхранва народната любов към всичко забранено.
Естествено, далеч съм от мисълта да издигна възможността да напсуваш опонента до

доказателство, че у нас има реална демокрация

Това би било абсурдно, нищо че Димитър Петков го твърдял убедено, и то дори след като един обиден господин го фраснал с „твърде дебелия си бастон”.
"Който е докачен от нас, нека излезе да се оправдава чрез печата, пред съда или честно и кавалерски да ни повика на дуел, а не да ни напада така ненадейно, по разбойнически, защото ние като човек, който сме си оставили ръката на Шипка, когато трябваше, не сме в състояние сега да правим пехливанлък по улиците и да се борим със сопи. Това за знание на всички докачени маскари от нас!"
Ето така отговорил Свирчо на побойника в статията си "Покушение върху живота ни". И колкото повече го препрочитам, толкова повече се съгласявам с него. Даже изпитвам огромна симпатия, защото Петков действително загубил лявата си ръка, борейки се като „побеснял маймун” на Шипка. За разлика от днешните свирчовци той реално воювал за свобода, включително за свободата да наругаеш маскарите в парламента...

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel