Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Виртуозът на моментите

Голямата конспирация на българския преход всъщност е, че няма никаква друга конспирация, освен да се поддържа бъркотията

 

Веселина Седларска


Би ли могло да се е случило нещо такова. Началото на февруари 2013. Бойко Борисов вижда, че е стигнал до средата на пързалката, а до редовните избори предстои точно толкова време, колкото да се изпързаля до дъното. Иска среща с Великия съветник. Великият съветник е митична фигура, никой не го е виждал, но всеки е убеден, че го има, нещо като Делфийски оракул с академични знания по всички хуманитарни науки. Великият съветник преглежда картата на звездното небе, прелиства трудове по народопсихология, разгръща краткия курс по най-нова история на България, хвърля едни карти, реди боб и най-накрая кара Бойко Борисов да удари един пръст на дъното на кафето.
След което почва да чете по чашата: „Сега трябва да организирате едно народно недоволство. То недоволството и без това си го има, така че за вас остава само организацията. Като писнат хората, веднага махнете Дянков, за да покажете, че и на вас ви е писнало от него. Така един вид се олицетворявате с народа, врагът ви е бил общ. Те ще се размекнат и няма ди ви искат оставката, но не се поддавайте. Вашата цел е да станете жертва на зли сили и в никакъв случай не го забравяйте. Налага се да се пусне малко кръв. Българинът на по-малко от кръв не разбира, но затова пък му стигат и няколко капки. Намирате от кого да се пролеят. Е, как къде? На „Орлов мост”, естествено. Вие обаче сте човек, който не може да понесе да се пролива българска кръв. По асфалт особено. Огорчено подавате оставка. Вие сте трагичен герой. Поболявате се от вражеската подлост и електоралната неблагодарност. Млъквате. Изчезвате. През това време вашите врагове са на всички екрани и пред всички микрофони – всеки от тях говори против вас, но на практика работи за вас. Защото на фона на народното отвращение от политиците те са в този момент политиците, техните думи звучат жалко и лъжовно. Народът ги облива с отвращението си и се затъжава за вас. Вие насрочвате избори възможно най-бързо, за да не могат нови играчи да се вредят, и след Възкресение Христово ви обещавам Възкресение Борисово.”
А би ли могло да се е случило точно обратното. Началото на февруари 2013-а. Надяващите се да дойдат на власт нервничат. Изборите наближават, а рейтингът на управляващата партия си остава все така най-висок. Ей сега ще свърши зимата, хората ще се хванат за зеленото и край на опозиционните мечти Бойко Борисов да бъде изгонен с камъни. Февруари е моментът. Започва нелегална операция, сметките за ток са позивите за легална. Парола „Орлов мост”. „Българи орловци кат лъвове тичат по страшний редут.” Бойко Борисов сдава Дянков, ЕРП-тата и себе дори.
Възможно е да е първото, и второто е допустимо, най-достоверно би било комбинация от двете, но най-вероятно не е нито едно от всичките. Българската бъркотия е толкова благодатна на суровини за конспиративни теории, че ако не те мързи да се поразровиш, може да намериш градивни елементи за сглобяването на всяка приумица. Голямата конспирация на българския преход всъщност е, че няма никаква друга конспирация, освен да се поддържа бъркотията. За да може всеки да се възползва от тази бъркотия според своите възможности и съобразно потребностите си. Всичко, което ние си представяме като предварително начертано и стриктно изпълнено от дисциплинирани секретни организатори, е само наш опит да си обясним логически бъркотията. Нито можем предварително да начертаваме, много сме далеч от стриктните изпълнения, с дисциплината сме тежко скарани, а секретността ни винаги намира процеп, през който да секретира. А и бъркотията няма логика, напразно я търсим. Онова, което обикновено си представяме като конспирация, е доста по-обикновена уговорка: Ето ви го хаоса, възползвайте се кой както може!
А кой би могъл да бъде по-добър в тази дейност от бързия, реагиращия светкавично? Такива хора ги наричат виртуози на моментите. Ein Virtuoso des Moments. Има бъркотии, в които да си виртуоз на моментите е по-важно от това да си виртуоз на каквото и да било друго и ние живеем в точно такава бъркотия. Роден ли си с такава дарба, хаосът сам те избира да го ръководиш. Докато мъдрите се намъдруват, ето го Virtuoso des Moments на върха на рейтинга. Месец и половина след като сам слезе, пак е там горе.
Колкото и да сме скарани с логиката, трябва да има някакво смислено обяснение на факта, че само месец и половина след като улиците бяха пълни с протестиращи и премиерът Борисов подаде оставка, същият човек отново е начело в класацията на народната любов. При последното изследване на НЦИОМ ГЕРБ (разбирай Бойко Борисов) води с 6.9 процента. Това е нелогично дори за загадъчната българска душевност. За да не гадая, на това място спирам да пиша и отивам отсреща в кварталния магазин да попитам няколко посетители как те си обясняват парадокса. През това време вие размишлявайте над една мисъл, която звучи толкова актуално, че се чудя как е възможно да принадлежи на античния Платон: „За държава, в която се уважават законите, демокрацията е най-лошата форма на управление. Но пък е най-добрата, ако законите не са на уважение.”
Ето ме обратно с резултатите от непредставителното проучване на тема защо българите продължават да харесват Бойко Борисов.
Жена, 55 г.: „Защото говори така като че ли наистина има намерение да свърши работата.”
Мъж, 42 г.: „Ами за кого? Аз винаги съм гласувал за десните, сега кои са десните?”
Мъж, 76 г.: „Младите може би го харесват, той ги превзе с тия пътища.”
Жена, 58г.: „Смятам да сложа един кръст на цялата бюлетина.”
Мъж, 37 г.: „Крайно време е някой да има два мандата един след друг, за да довърши нещата. Сега Бойко няма как да обвинява предишните, а и ще се е поучил от грешките.”
Жена, 52 г.: „Харесваме го, защото сме мазохисти. И си попаднахме на садиста.”

Супермероприятното, ултрамултимедийно и турбоуважено от чужбина сборище на ГЕРБ беше демонстрация на сила, мощ и воля

 

Мъж, 63 г.: „Той внушава сила. България и Русия са държави с манталитет на учителка, харесват военни.”
Мъж, 23 г.: „Аз много не съм наясно кои са другите освен Бойко Борисов, да ви кажа.”Жена, 37 г.: „Не знам какво му харесват, ако разберете, кажете ми, че и аз се чудя.”
Мъж, 64 г.: „Само на него му разбирам какво приказва.”
Виртуозът на моментите Бойко Борисов изчезна след подаването на оставка. Висотата на неговото отсъствие беше много по-голяма, отколкото би била висотата на присъствието му. През това време всички политици на практика работеха за него, работейки против себе си.
Левите продължават да са много партии, преструващи се на една. С подредбата на листите Сергей Станишев подкрепи преданата нему послушна среда. Извън останаха непредвидимите и следователно опасни млади умове в партията, както и изтърканите от употреба стари лица. Това се представя като новаторство, лична храброст и носене на персонална отговорност на председателя. Нищо подобно, тази партия винаги е знаела как да се отървава от изхабените и как да се пази от мислещите. Сергей Станишев не предлага нищо ново освен познатата „политика на цигулката” – този инструмент се взема с лявата ръка (бедният електорат с леви идеи), но се свири с дясната (Пламен Орешарски).
Десните продължават да са една партия, преструваща се на много. Няколко души, които не могат да се разберат един с друг, няма как да очакват разбиране от народа. Всеки от тях предлага стока от своя бутик на народ, който мечтае за супермаркет. Така фалират бутиците.
„Атака” вдига рейтинг, защото народът не бе оставен да се накрещи. Сега Волен Сидеров крещи вместо хората. Което привлича, но и почва да плаши. Уплашените преливат към Бойко Борисов, от всички големи той е най-близко до Сидеров, но поне се движи в приемливите за демократичния свят граници.
„България на гражданите” губи рейтинг, защото не разбра гражданите. И те не я разбраха. Нито гражданите бяха чули, че Меглена Кунева от месеци говори същите неща, които те крещяха на протестите, нито тя чу, че гражданите искат политиците да признават грешките си. Пред стотици умни и красиви думи гражданите предпочитат едната честна – сгрешихме.
От всичко това спечели отсъстващият Борисов. Той се появи в зала „Армеец” на толкова супермероприятно, мегапосетено, ултрамултимедийно и турбоуважено от чужбина партийно сборище, каквото България не бе виждала. Организаторите на концертите на Лейди Гага и Мадона можеха да си водят записки. Демонстрация на сила, мощ, воля, подкрепа, единство – все неща, които в точно този момент липсват на всички останали партии.
Борисов видимо не е бил сам като куче през последния месец. И той като останалите партийни лидери е разговарял с професионалисти, които са му казали, че при такава ситуация трябва да радикализира поведението си. Всички го направиха. Иван Костов радикализира надменността си, Сергей Станишев – самочувствието си, Волен Сидеров – децибелите си, Меглена Кунева – остроумието си. Виртуозът на моментите Бойко Борисов обаче радикализира нещо съвсем различно и пасващо като капак на българското гърне – тъгата си. Това е ролята, в която е ненадминат: не се боря за властта, жертвам се, защото само аз знам какво е положението и няма да ви лъжа. „Не мога да ви обещая нищо друго освен работа. Даже три пъти: работа, работа, работа!” Какво значи работа? Работни места или живот в трепане без възможност за почивки и пътувания? Кой да ти каже? Работа – не значи нищо конкретно, но звучи добре. По-добре от това звучи само признаването на грешки. Борисов призна грешки на своето управление. Не всички, не докрай, но другите и толкова не са правили. Всички останали политици могат веднага да уволнят пиарите си с чуждестранни дипломи, чиято първа мантра е „Никога не признавай грешка”. И да не се мусят, че Борисов е наясно какво чакат хората по селата и градовете, а не какво теоретизират лекторите в световни университети.
Изборите на 12 май няма да променят нищо, защото никой не си прави труда да се променя – нито политиците имат намерение да бъдат почтени, нито народът показва желание да мисли. Ще се възпроизведе старият парламент, в който десните ще бъдат заменени от десни с друго име - „България на гражданите”. Ако ГЕРБ поеме властта, както и се очертава да стане, тогава вече ще разберем каква е истинската радикализация на Бойко Борисов и още повече на Цветан Цветанов. Няма да ни е нито по-богато, нито по-свободно, нито по-справедливо. Можем само да се надяваме, че ще бъде лошо поне колкото в последните четири години, че няма да е по-лошо и от това. Ничий втори мандат не е бил по-успешен от първия. Вторите мандати са на инат и за отмъщение. Така е тръгнало и няма да е по-различно дори когато в България останат само двама души за анкетиране – със сигурност единият ще е за строеж на АЕЦ „Белене”, а другият против.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel