Поне 14 милиона лева са били похарчени авансово за обезпечаване на новия образователен закон, който така и не беше приет

Калин Първанов

Какво може да се направи с 14 милиона лева?
Грубата сметка показва, че толкова биха стрували 5 чисто нови детски градини с плувен басейн. През 2011 г. в столичния комплекс „Младост” беше построено модерно заведение за 180 деца.
С 14 милиона може да се реконструират 437 площадки за футбол на малки врати, като асфалтът се замени с изкуствена настилка. Игрище на стойност 32 000 лв. беше открито в разложкото село Баня, като проектът включва и осветление.
Ето още няколко цифри за сравнение:
Около 14 млн. лв. е годишната субсидия за делегирани от държавата дейности в среден областен град като Габрово. Два пъти по-малко са парите, които държавата отпуска за политики за младите хора. И за поддържане на биоразнообразието.
Точно 14 млн. лв. са отделени от държавата за наука през 2013 г. Непрозрачното им разпределение от фонд „Научни изследвания” предизвика грандиозен скандал, довел до отстраняването на министър Сергей Игнатов, който пък повлече крак за падането на цялото правителство на ГЕРБ.
14 милиона са парите, които същото Министерство на образованието, младежта и науката е похарчило за дейности, осигуряващи изпълнението на проект за Закон за предучилищно и училищно образование. Обърнете внимание на думата проект, тъй като въпросният документ така и не беше приет от 41-ото Народно събрание, въпреки че до последно за него се застъпваше бившият зам.-министър на образованието Милена Дамянова. Парите са отишли за обучение на учители и за писане на нови учебни програми от 1-и до 12-и клас по проект „Подобряване качеството на общото образование”. Слаба утеха е, че той е бил финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, а не от републиканския бюджет. Тоест похарчените пари са от хазната на ЕС, в която България внася годишни вноски.
Сумата за обезпечаване на изключително спорния закон е една от най-строго пазените тайни за последните дни от управлението на предишния кабинет. И вероятно нямаше да излезе на светло, ако не беше акцията на... заинтересувани от приемането на закона. Дни преди 41-ият парламент да се саморазпусне, Инициативен родителски комитет, в който влизат главно директори на частни училища и председатели на неправителствени организации, защитаващи деца със специални образователни потребности, разпространи писмо до президента, председателя на НС и парламентарните групи, с което се опита да ги мотивира да приемат по спешност закона. В документа между другото се казва, че до този момент „съобразно новия закон са инвестирани над 24 милиона лева, които заедно с проекта на закона предстои да бъдат изхвърлени в кошчето за боклук”. Към 14-те милиона, похарчени главно за нови учебни планове, в цитираната сума са включени и 10 милиона за програма „Включващо обучение”, предназначена за интеграцията в училищата на деца, страдащи от различни увреждания. Тук финансирането също е европейско по ОП „Развитие на човешките ресурси”.
Бивш член на политическия кабинет на МОНМ потвърди пред „ТЕМА”, че парите са били разпределени доста преди приемането на закона, защото никой не е очаквал, че той ще се забави толкова и в крайна сметка няма да бъде гласуван. Срокът на финансираните дейности обаче е до 2014 г. и някои от тях още не били приключени.
Два дни не бяха достатъчни на новото ръководство на министерството да отговори на писмено запитване – какъв е ефектът за българското образование от вложените средства; ще се връщат ли част от парите и ще се спират ли предвидени за финансиране дейности?
Както е известно, законът предизвика бурни дискусии с идеите за затваряне на болничните и специалните училища и пренасочване на децата към обикновени училища; ликвидиране на системата за ранно откриване на математически таланти чрез закриване на математическите гимназии и превръщането им в обикновени училища; въвеждане на задължителното предучилищно обучение от 4-годишна възраст и др. Най-силна съпротива, включително и

Дори и стотинки от милионите похарчени за "образование" няма да стигнат до това училище в сливенското село Тополчане

политическа, предизвика идеята за въвеждане на модела „парите следват ученика” и финансиране на частните училища от държавния бюджет. Именно това, изглежда, се оказа причината в крайна сметка ГЕРБ да се уплаши от приемането на закона.
Депутати от опозицията са категорични, че по останалите проблеми е можело да се постигне консенсус и проектът да се превърне в закон. След като ГЕРБ обаче са приели и на второ четене текста за финансирането на частните училища, по-нататъшното приемане на законопроекта в бурните февруарски дни е било минирано. „За мен е необяснимо защо са били харчени пари, преди да е приет законът. Как може да са усвоени съгласно нещо, което го няма в правния мир”, коментира Ваня Добрева от БСП и обеща да се поинтересува къде са отишли парите, ако бъде избрана и в следващия парламент.
В последните дни на 41-ото НС безуспешен натиск за приемането на закона оказаха групи с разнопосочни интереси: както родители на деца със специални потребности, така и представители на частни училища. Някои дори се представиха като лица от гражданските протести и разпънаха палатка край парламента. Една от заинтересуваните – адвокат Ирина Абаджиева-Репуц, признава, че от 5 години водят кампания за финансиране на частните училища. Не им било трудно да убедят за идеята бившия вицепремиер Симеон Дянков, който в движение се поинтересувал колко са частните училища и отсякъл: „9-10 милиона не са никакъв проблем за нас”. Първоначално от ГЕРБ възнамерявали да прокарат идеята чрез промяна на стария закон, но после решили да пишат нов. За по-голяма тежест възложили на Националния център за информация и документация да изготви положително становище „въз основа на чуждия опит”. Това забавило проекта с още няколко месеца, а накрая 2 дни не стигнали за приемането му.
След като усилията им пропаднали, членовете на Инициативния комитет за приемане на закона решили да вземат нещата в свои ръце. Ще се явят на изборите в листите на Християн-демократическата партия, чийто председател е емигрантът от Монтана Александър Кръстев. Ирина Абаджиева-Репуц е негова заместничка. Адвокатката признава, че за изборите ще разчита на структурите на Обединение на българските патриоти и на Съюза на българските командоси, чийто основател е баща й Юлий Абаджиев. Компанията е намерила и неочакван коалиционен партньор в лицето на Федерация на пенсионерите и на възрастните хора в България.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема