|
77% от французите решиха, че любовните похождения на президента са
си негова лична работа“
Божидар Чеков,
кореспондент на „ТЕМА” в Париж
В петък, 10 януари, по всички френски гари и летища се носеше само
една фраза: „Купете Closer!”. Във влакове, самолети и автобуси всеки
втори пътник прелистваше жълтия седмичник. Някъде към обяд огромният
тираж се оказа изчерпан. С тази петъчна публикация Closer отбеляза
първата победа на печатна медия над електронните конкуренти. По
принцип списанието съдържа много малко текст, по-голямата част са
снимки. Фотографите, които ги правят, са на свободна практика. В
случая са работили по поръчка. Това са вид каскадьори на нагледния
компромат - дебнат ден и нощ кинозвезди, певци и политици. За целта
наемат хиликоптери, катери или тавански стаи в близост с
наблюдавания обект. Понякога скачат с парашут, гмуркат се с плавници
и при необходимост слагат перуки. Репортажите нямат заковани тарифи.
Цените се определят от пазара. Колкото по-голяма е известността на „дивеча”
и колкото е по-качествена снимката, толкова заплащането е по-високо.
Снимките от последното издание на списанието не са безупречни. За
сметка на това „обектът” е от най-престижно ниво. Подушили от месеци
посещенията на президента Франсоа Оланд в частен дом близо до
Елисейския дворец, „хрътките” с фотоапарати наемат апартамент срещу
„обекта” и започват търпеливо да следят държавния глава. През това
време в медийните среди упорито се носят слухове за връзка на
59-годишния Оланд с 41-годишната актриса Жули Гайе. Новата „фаворитка”
обитава дома, в който Оланд се отбива редовно. Снимките показват мъж,
който напуска адреса с мотоциклетна каска на глава и спусната
козирка. До тротоара го чака запален скутер. Обичайно никой не ходи
с нахлупена каска по улицата. Моторизираните пътници първо се качват
на мотора и след това спускат козирката. За да докажат, че става
дума за Оланд, фотографите публикуват и фото на зачисления към
президента телохранител. Човекът „безопасна игла” предшества или
приключва всяко посещение на държавния глава. Той отваря и затваря
вратата на дома, след като внимателно се е огледал.
Една сутрин телохранителят е сниман с плик кроасани в ръка. Това
показва, че посещенията не са само вечерни, а с целонощно
продължение. Всички снимки носят датата и часа, когато са направени.
Репортерите знаят, че президентът има задължителен график, който в
случай на контестация може да бъде консултиран и сравнен с техните
разкрития. Последно доказателство за истинската личност на
маскирания с каска посетител са неговите обувки, които фотографите
показват в различни обстоятелства, защото Оланд явно не ги сменя
често.
Още същия ден френският президент излиза с комюнике, в което не
оспорва репортажа, а „съжалява”, че Closer не спазва закона за
неприкосновеността на личния му живот. Предупреждава, че възнамерява
и да подаде жалба в съда. На неговото оплакване списанието съответно
ще противопостави правото да информира и скандалът, вместо да
затихне, рискува да нарасне. Съвсем друго щеше да бъде, ако
репортажът не отговаряше на истината и компрометиращите снимки бяха
фалшив монтаж. Очевидно снимките на Closer отразяват реалността.
На спонтанно организираните „кръгли маси”, последвали публикацията,
всички журналисти и политици на първо време определиха репортажа
като „гнусен”. Дори Марин льо Пен защити правото на неприкосновен
личен живот на всеки гражданин независимо от професионалната му
изява. Общо взето, участниците подчертаваха, че няма злоупотреба с
държавни средства, а става дума за разтуха в извънработно време. От
дискусиите се разбра, че почти всички са знаели за връзката, а някои
издатели дори са отказали да разследват президентската авантюра.
Въпреки позициите на участниците в „кръглите маси” техните доводи и
аргументи звучаха лицемерно. За сетен път въпросът къде точно е
границата между личното и публичното остана без отговор. Кой има
право да пази тази граница и кой може да я прескача? Слушателите и
зрителите, които се обаждаха по време на „кръглите маси”, защитиха
категорично Closer, като упрекнаха медиите в автоцензура. „Откъде
накъде ще пазите информацията само за вас, когато ние гласуваме и
плащаме данъци. Ние, редовите граждани, трябва да знаем всичко за
управниците ни!” – протестираха те. Споровете за правото на
информация и за нейното качество дори изместиха до голяма степен
вниманието от същността на случилото се. Първите сондажи показаха,
че за 77% от французите това, с кого спи Оланд, си е негова работа.
В мъжките среди преобладаваше солидарността с президента, а
французойките злорадстваха по адрес на „първото гадже на републиката”
Валери Тривайлер: „Пада ѝ се!”. Злополучната, макар и успяла да се
настани в Елисейския дворец провинциалиска допусна досега прекалено
много грешки в държанието си. Ролята ѝ на „първа дама” отдавна
присядаше на всички.
Въпреки първоначалната липса на упреци към Оланд изненадата от
фоторепортажа се оказа толкова голяма, че автоцензурата започна да
се пропуква. Сравнението с Никола Саркози стана неизбежно. При
предишното президентство на френското общество му беше писнало както
от публичността на семейните несгоди, така и от младоженското щастие
на Саркози. Сериалът „Никола – Карла” втръсна и наклони везните на
последните избори в полза на „обикновения, нормалния” гражданин
господин Оланд. И какво се оказа? Че единият прави нещата публично,
а другият – скришом. В края на краищата резултатът е един и същ. За
французите след случилото се Франсоа Оланд облича най-сетне костюма
на „истински” президент. С времето стана ясно, че и Жискар д’Естен,
и Жак Ширак, и Франсоа Митеран са допускали доста кръшвания от
класическите семейни правила. Фактите за авантюрите на
предшествениците на Оланд изплуваха с известно закъснение, защото
средствата за масова информация по тяхно време не бяха същите,
каквито са днес. Медиите сега са различни, но хората не са се
променили.
Смущението, което проявяваха френските медии около скандала, не бе
споделено от английските им колеги. Канонадата на таблоидите,
специализирана в компрометиращи репортажи, откри огън без
предупреждение. The SUN, The Daily Mail, The Telegraph посветиха
първите си страници на Франсоа Оланд и на двете съпернички за
сърцето му. Авторитетната BBC дори засне клип, показващ трасето
между Елисейския дворец и ул. Cirque („Цирк”) N 20, където са се
срещали любовниците. Редовни критици на французите относно „честта и
морала на управляващите”, съседите от другата страна на Ламанша за
сетен път подчертаха, че Френската революция е извършена наполовина.
„Президентът замества краля – това ли наричате република?!” –
подхвърлят както винаги те. Наистина във Франция държавният глава е
над всичко и над всички. Става дума за многовековна традиция.
Френските крале са упражнявали бурен любовен живот не само (и не
толкова) с кралиците си, а и с десетки „фаворитки”. Децата, които са
се раждали от тези извънбрачни връзки, са получавали същото
обазование и привилегии, както официалното потомство, но без шум.
Десетки книги и филми са посветени на мадам Дьо Помпадур, мадам Дьо
Ментеспан, мадам Дьо Ментенон, мадам Дьо Бари и много други.
Единственият крал, който е бил безразличен дори към красивата си
съпруга – Мария Антоанета, е Луи ХVІ. Народното презрение към
неговата липса на стръв спрямо нежния пол със сигурност е ускорило
пътя му към гилотината.
Любовните триъгълници имат три опорни точки. Публичността на
триъгълника Трирвайлер–Оланд–Гайе разклати равновесието му. Без
Closer той би могъл да продължи още няколко месеца или години.
Навремето отблъснатите фаворитки са се оттегляли в манастир. Валери
Трирвайлер предпочете да влезе в болница. Театрално или реално,
нейното заболяване от „пристъп на мъка” (по думите на говорител на
Елисейския дворец) увеличи напрежението около президента. Заемайки
позата на многострадалнатна Геновева, тя вероятно се надява да
спечели симпатиите на обществото.
Уязвен от упреците за ровене в личния живот на президента, авторът
на репортажа разкри не само собствената си личност, но и условията,
в които са направени снимките. Авторът се казва Себастиан Валиела.
Известен е като автор на първите снимки на извънбрачната дъщеря на
Франсоа Митеран – Мазарин. Митеран навремето не се обърна към съда
заради компромата. Напротив, той призна дългогодишната си връзка с
майката на Мазарин. Убеден в правото да информира, Валиела отхвърли
обвиненията за незачитане на неприкосновеността на личния живот. Той
декларира също, че е бил само на три метра от Оланд, без да види
никакъв охранител: „Благодарение на мен сега всички знаят, че
безопасността на президента на петата икономическа сила в света не е
гарантирана.”
|
Президентът на Франция
Франсоа Оланд и любовницата му актрисата Жюли Гайе
Други разследващи журналисти откриха обезпокояващи подробности
относно фактическата наемателка на апартамента, в който са
преминавали любовните срещи. Това е Емануела Хок, приятелка на
Жули Гайе. Тя първо е наела квартирата от собственика –
71-годишния пенсионер Жан-Пиер Дискасо, който постоянно живее в
Биариц. И после е предоставила въпросното жилище на Жули. Между
приятелки жестът е нормален. Но след разкритията на Closer се
установиха и притеснителни детайли от биографията на Емануела.
Бившият й съпруг Мишел Фераси, от когото тя има 6 деца, е
корсикански актьор и герой от телевизионната поредица Mafiosa.
Бил е и шеф на нелегална перачница на пари, свързана с мощна
мафиотска банда. През ноември м.г. той е бил осъден на 18 месеца
затвор в процеса за перачницата. А пък новият възлюбен на
Емануела – Франсоа Масини, също корсиканец, е бил убит на 31 май
м.г. при разчистване на сметки между мафиоти в северната част на
Корсика. Така очерталата се картина прави неизбежно включването
на полицията към разследването. Незабавно се разгърна и дискусия
дали сигурността на президента не е била застрашена от
посещенията му на толкова зле проверено, или по-скоро изобщо
непроверено място. Вътрешният министър Манюел Валс веднага
отхвърли надигналите се уреци към полицията и МВР. Валс отсече
пред в. „Монд”: „Не сме Съединените щати! Групата за сигурност
към президентството на републиката е автономна служба и аз не
съм длъжен да следя къде се движи президентът. В тази история
безопасността на държавния глава не е била застрашена.”
Същевременно обаче точно името на Валс – най-твърдолинейният и
популярен член на френското правителство, често наричан Le Vrai
(Истинския – т.е. истинският държавен глава), се завъртя в
спекулативни публикации за „вътрешня враг”, който може да е
спомогнал за разгласяване на любовната афера. Припомня се също,
че Валс се слави като по-добър приятел на Валери Трирвайлер,
отколкото на президента.
В същия контекст се заговори и за бившия президент и вътрешен
министър Никола Саркози, заподозрян, че е „постлал легълцето” на
Оланд, за да вземе реванш за партията си на близките местни и
европейски избори. Известно е, че Саркози е запазил много свои
хора в службите за сигурност, включително в Елисейския дворец.
Не закъсняха и преки атаки по президента от опозицията. Водачът
на Левия фронт Жан-Люк Меланшон нарече Оланд „Тартюф”, а лидерът
на Съюза за народно движение (партията на Саркози) Жан-Франсоа
Копе упрекна държавния глава, че е погазил точка 6 от
президентската клетва, която гласи: „Аз, президентът , ще
направя така, че поведението ми да е за пример във всички
отношения.”
При посещенията си в прословутия апартамент на ул. „Цирк” Оланд
винаги е пристигал, седнал на задната седалка на принадлежащ на
неговата служба за сигурност скутер. Карал човек от службата.
Придружавал ги и втори такъв служител. Никой от тях не се е заел
с проучване на жената, предлагаща любовното гнездо. Така че
президентът не е имал и понятие за връзките й със съмнителни
корсиканци.
От изненада на изненада френската мелодрама преля националното
пространство и се разля по медиите в целия свят. Най-трудно
намират обяснение на подобни пикантни ситуации американците.
Портретът на президента, заобиколен от съпруга и деца, е
задължителен морален капитал за тях. Е, не че не са имали в
миналото си своята национална мания по любовчията Джон Кенеди...
(Виж карето.) Но оттогава са минали вече 50 години и днес нещата
са други. Авантюрата, публикувана в Closer, е неосъществима в
съвременна Америка. Обама на скутер, обикалящ нощно време из
Вашингтон – само филм на ужасите би могъл да представи подобна
постановка. Към Белия дом има група акредитирани журналисти,
които следват всяка стъпка на президента. Половнин батальон
военнослужещи пазят денонощно „първия американец”.
Франсоа Оланд, баща на четири деца, резултат на „свободна връзка”
със Сеголен Роаял, посети преди година САЩ с Валери Трирвайлер.
Домакините положиха огромни усилия, за да представят
придружителката като някакво френско ексцентрично изключение. Те
дори я кръстиха закачливо „First Girl Friend”. На 11 февруали
2014 г. Оланд отново ще кацне при Обама на официална среща.
Вероятно този път ще е сам – освен ако дотогава не реши да
официализира връзката си с Жули Гайе. Ако има някъде по света
хора, които да се радват на внезапното заболяване на Валери
Трирвайлер, това са безспорно служителите от протокола на
американското президентство – сега няма да има нужда да умуват
за статута й.
Най-снизходителни към скандала, предизвикан от разкритията на
Closer, са белгийските журналисти. При всички възможни поводи те
препоръчват на френските си колеги: „Радвайте се, че имате
нормален мъж за президент! Нашият е общопризнат хомосексуалист.
Представяте ли си, ако публикуваме снимки с кого ляга и с кого
става Елио ди Рупо?!”
Немските медии съобщиха за скандала, но тонът остана подчертано
умерен. Тяхната реакция е напълно разбираема. Ангела Меркел едва
ли някога ще има неприятности като тези на Франсоа Оланд. От
друга страна, нейният предшественик – канцлерът Герхард Шрьодер,
има четири брака.
Пет дни след публикацията на Closer и 48 часа след разболяването
на Валери Трирвайлер френският президент се изправи в Париж пред
600 журналисти, за да представи новата си икономическа програма.
Пресконференцията бе планирана отпреди месеци и не можеше да
бъде отложена. Никога френски президент не е бил поставян в
подобна неблагоприятна ситуация. След едночасово икономическо
изложение Франсоа Оланд предупреди присъстващите, че според
законите на страната има право да не отговаря на питания,
засягащи личния му живот. Някои журналисти в залата си прехапаха
езиците и премълчаха въпросите, които вълнуват техните читатели.
Но не всички. Авторитетният журналист от „Фигаро” Ален Барлюе
попита все пак: „Продължава ли Валери Трирвайлер да е първа дама?”
Оланд отговори: „Всеки в живота си може да има трудни моменти.
Този е нашият.” Президентът уточни също, че ще „проясни” своя
личен статут преди отпътуването си за САЩ на 11 февруари. И
настоя: „Личните въпроси може да са тема само на лични разговори.”
От тази неопределеност някои медии направиха извода, че може би
предстои раздяла с Трирвайлер.
Преди да замине за САЩ, Оланд има да направи друго едно важно
посещение – при аржентинския папа Франциск във Ватикана. Още
дълго преди разразяването на сегашния сексскандал във Франция се
знаеше, че Трирвайлер няма да придружава президента в тази
визита, планирана за 24 януари.
Факт е, че всеобщото фокусиране към пикантната тематика съвсем
засенчи съществените промени в икономическата политика, които
оповести Оланд на пресконференцията си. А именно – намаляване на
данъците за бизнеса с цел да се стимулират предприятията да
откриват работни места и да инвестират в развитието си. Разчита
се така да се снижи 11-процентната безработица и да се съживи
производството. Това е същността на представения от президента
Пакт за отговорност, който мнозина наблюдатели свързват със
завой в политиката му към някои любими на неолибералите мерки.
Разсеяното от други новини обществено внимание обаче може би не
успя да забележи това.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)