Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Проклятието да си признаеш

Гей спортистите са поощрявани от медиите да разкриват сексуалната си ориентация, обществото обаче не ги приема

 

Влади Лазарова

 

Историята с хомосексуалността в спорта е стара колкото света. Германския професор Арнд Крюгер връща лентата чак до античността. Преобладаващите хетеро спортисти са изградили традиционен образ на спортната култура. Според него успехите на пистата, на стадиона и в басейна принадлежат на „нормалните“, а всички останали – открити или прикрити гей, имат злочестата участ да бъдат заклеймявани от обществото.
Проклятието да си признаеш в лицемерния XXI век провокира истерия в медиите. Особено в американските. Проучване на „Галъп“ отвъд океана от тази година сочи, че 3.5% от спортистите, които се състезават в четирите професионални лиги - американски футбол, бейзбол, хокей на лед и баскетбол, са хомосексуални.
Статистиката сочи, че 60 се стремят към тъчдаун в NFL, 42-ма размахват батата в MLB, 34 се пързалят със стик върху леда в NHL и 16 играят под двата коша в NBA. Проучването обаче не изнася имената на разкрилите своята сексуална ориентация, защото е тайно. Тайно е, защото в действителност почти никой атлет в разгара на кариерата си не би се навил да застане пред микрофоните и да изрече изречението, което ще срути бъдещето му: „Аз съм гей!“
На някои им писва и проговарят. След това си носят последствията. Медийното внимание първоначално подхранва крещящата им нужда от подкрепа, кураж и разбиране. След месец журналистите се отегчават, историята е изтърбушена от употреба и бива захвърлена. Също като главното действащо лице в нея.
Например Джейсън Колинс. Ветеранът от Националната баскетболна асоциация продължава да бъде без отбор седем месеца след като изгря върху корицата на сп. „Спортс илюстрейтид“ и даде интервю, в което обясни влечението си към собствения пол. В САЩ той бе похвален за смелостта, годеницата му бе разгневена и наранена, но най-фаталното за Колинс е, че нито един президент на клуб не е въодушевен от идеята да подпише с него. Няма и треньор, който да го вкара в една и съща съблекалня с още двайсетина двуметрови мъже, които поне официално се водят хетеро.

Олимпийската гордост на Великобритания в скоковете във вода Том Дейли миналата седмица призна, че си има интимен приятел

 

 

В колективен спорт, особено мъжки, хомосексуалността все още си е чиста присъда. През 2009 г. звездата на националния отбор по ръгби на Уелс Гарет Томас шокира сънародниците си, че всъщност си пада по мъже. Истерията от одобрение и одите за храброст продължиха около година, в която 191-сантиметровият исполин получи всевъзможни награди и бе сочен като пример за подражание в обществото. През 2010 г. Томас се отказа.
Любопитно е колко време ще се задържи върху гребена на вълната от морална и социална подкрепа 20-годишният Том Дейли. От седмица насам бронзовият медалист в скоковете във вода от Олимпийските игри в Лондон 2012 за Великобритания не слиза от челните заглавия на Острова. Лицето му наднича от всяка корица, домът му е обсаден от репортери. Самият той казва, че му е олекнало и че по-щастлив в личния си живот никога не се е чувствал.
Щастието обаче е състояние, което много бързо може да бъде изместено от други емоции. Особено в динамичната среда на професионалния спорт, където всичко отдавна се измерва единствено в корпоративни интереси, а личността, особено когато не е според разбиранията на обществото за „нормалност“, рано или късно се оказва изметена в кьошето.



 

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel