13.05.2013

Избори, истерии, измами

Резултатите от извънредните избори не донесоха никакви изненади. Нещо повече - в много отношения те потвърдиха
най-мрачните прогнози, твърди Ясен Бояджиев в коментара си. Какво го кара да мисли така?
/DW/

В следващия български парламент най-вероятно ще бъдат представени четири политически сили, като резултатите им буквално повтарят прогнозите, които повечето социолози правеха още преди началото на предизборната кампания.

А тази кампания, както никога досега, бе тотално истеризирана от скандални разкрития и взаимни обвинения, които заглушиха политическите послания и на практика за първи път в най-новата българска история превърнаха и прокуратурата в участник в изборите. В крайна сметка тази предизборна кампания имаше едно-единствено очевидно отражение: върху избирателната активност, която бе най-ниската в сравнение с всички български парламентарни избори от 1990-та насам. Българите, упражнили вчера правото си на глас, бяха с над половин милион по-малко, отколкото на изборите през 2009-та. А съвпадението с прогнозите отпреди месец и повече показва, че скандалите не са се отразили съществено върху резултатите на политическите сили и съотношението между тях.

Избори без победител

Наистина, ГЕРБ, срещу която бяха насочени всички компрометиращи удари, получи с около 600 хиляди гласа по-малко, отколкото преди четири години, но това намаление бе отдавна прогнозирано и се дължи по-скоро на резултатите от управлението на тази партия. Наистина, за първи път през последните 23 години една партия два пъти поред става първа политическа сила. Това обаче е слабо утешение за нея при очевидната невъзможност да остане във власттаОт друга страна, скандалите от предизборната кампания едва ли са увеличили електората на нейния основен опонент. Да, за БСП бяха подадени около 150 хиляди гласа повече в сравнение с изборите преди четири години, но това очевидно е нейният „таван”. А този „таван” е твърде нисък както за първото място на изборите, така и за съставяне на стабилно управление след тях.

Както винаги извън координатната система на предизборните страсти остана Движението за права и свободи. Наистина, то също загуби гласове в сравнение с предишните избори, но това вероятно се дължи на по-слаба мобилизация, а не на очакваното „откъсване” на гласове - партията на Касим Дал спечели едва около 1 процент от гласовете. Така или иначе ДПС, напълно според прогнозите, запазва и в следващия парламент както третото си място, така и относителния дял на своята парламентарна група.

Избори след бунт

Извънредните избори бяха предизвикани от протестите през зимата. Тези протести обаче не намериха директно отражение в изборните резултати. И този път, както преди четири години, трите изредени дотук основни партии събират около 70 на сто от всички подадени гласове. И, което е по-важно, партиите на протестиращите не само няма да влязат в парламента, но и събраните от тях гласове са смешно малко.

Протестите обаче имаха едно индиректно отражение. Те реанимираха „Атака”, която според социологическите проучвания в края на миналата и в началото на тази година оставаше далеч под 4-процентната бариера. По-късно обаче нейната програма отговаряше в най-голяма степен на най-радикалните гласове от улицата. Така, като се имат предвид и резултатите на две-три други националистически и популистки партии, се оказа, че поне 10-12 на сто от българските избиратели дават гласа си за напълно неприложими и самоубийствени за страната идеи.

За сметка на това отзвукът от протестите изхвърли някои от партиите с най-смислени програми. Най-големият губещ в това отношение е Движение България на гражданите, на което преди протестите социолозите твърдо отреждаха място в парламента, при това със сериозен резултат. Така за първи път от много години насам в следващия парламент няма да има нито една нова политическа сила.Вълната на бунта отнесе и т.нар. традиционна десница, макар че това, разбира се, не е единствената причина. Въобще, заради безкрайната разнопосочност на протестите, както донякъде и заради предизборната компроматна война, се стигна до голямо разпръскване на гласовете, поради което нито една от т.нар. малки партии не успя да влезе в парламента. А това усложнява още повече уравнението на бъдещото управление.

Избори без доверие

Макар цялостната картина все още да не е ясна, със сигурност може да се каже, че и тези избори продължиха мрачната традиция на изборни нарушения, купуване на гласове и други форми на контролиран вот. Традиция, заради която доверието в изборния процес намалява все повече. Този път обаче това недоверие бе доведено до невиждани мащаби - заради непремерените, пресилени и крайно истерични изказвания и обвинения на някои политици и медии. За капак дойдоха и неуредиците след края на гласуването - като например липсващите в стотици избирателни секции тонери в съвсем новите копирни машини.

Възстановяването на загубеното доверие в демократичните избори, демократичните институции и държавността въобще се откроява като най-сложната задача на българското бъдеще. Което за кой ли път вече изглежда доста мрачно.

Българският преход към дъното

Признаците за морално и политическо разложение в България са ясно забележими. Не така ясно видими са обаче белезите, че България има сили да се справи с проблемите си. Георги Папакочев прави опит за равносметка.
/DW/

09.05.2013

Доскорошен министър-председател и лидер на бивша управляваща партия беше привикан от прокуратурата на разпит, който той евфемистично нарече "разговор". Подозренията на държавното обвинение са, че противозаконно е получавал резултати от прокурорски проверки преди те да са обявени официално. Кой му е предоставял тази информация? Самият довчерашен градски прокурор на София, вече също клиент на бившото си ведомство, който му я предал собственоръчно в ранния час на сутрешното кафе. И който свойски укорил своя домакин, на "ти", естествено: "Защо ми скача президента, бе?" За да си отговори сам с многозначителното: "Бил съм твой човек..."

Вакханалията на "Големия брат"

"Българското вътрешно министерство е нареждало да се извършват незаконни подслушвания на водещи политици и бизнесмени в продължение на години" - така АФП информира света за разкритията на местната прокуратура, че държавната власт е слухтяла обществото поголовно. Именно "поголовно", защото електронните й уши са били насочени не само към министри от кабинета и политически противници на управлението, но и към предприемачи, юристи, журналисти и кой ли още не! Констатациите на обвинението незабавно бяха връчени на ЕК още през април, а в края на май абсурдните практики на българската власт ще бъдат обсъждани и от ЕП в Страсбург.

В България четвъртвековният преход към различна политическа система се оказа безпрецедентно дълъг и уникален. Вместо да се развива напред и нагоре, демокрацията в страната сякаш съзнателно е тикана назад и надолу. Примерите са тъжни. Една малка по територия и с изчезващо население страна продължава да "рапортува" пред Европа и света смешно нисък бюджетен дефицит и държавен дълг, а в същото време нейните възрастни граждани ровят из кофите за боклук и мечтаят да попаднат в затвора, за да се хранят редовно.

Бедност и безизходица

Статистиката отчита, че повече от половината български деца се намират в риск от бедност и социално изключване, а всяка седмица местната уж "миниатюрна" олигархия продължава да се възпроизвежда с по двама нови милионери. В същото време най-бедното, болнаво и нещастно население на ЕС е на последно място сред 27-те по разходи за социална защита и здравеопазване, а държавата, която продължава да нарича себе си "демократична", от години е закована на дъното в срамната класация на Европейския съд в Страсбург по нарушаване на човешките права.В тазгодишния доклад за демокрациите в света Държавният департамент на САЩ за сетен път констатира, че корупцията в България подкопава общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, че в страната има системни злоупотреби с подслушване, насилие и дискриминация срещу жени и деца, че продължава да съществува антисемитски вандализъм, трафик на хора, дискриминация срещу членове на ромското и турското етническо малцинство.

Кой, обаче, прочете внимателно тези критики дори в предизборния период? Никой. Вместо това се чуха срамните хвалби на местна община, че веднъж в годината осигурявала безплатно къпане на нейните роми по случай техния международен ден, и то в баня с природно гореща минерална вода! Както и сензационното откритие, че десетки безработни яки мъже промивали тонове чакъл край панелен софийски квартал с отчаяната надежда да намерят люспички злато в патетичния "искърски Клондайк"!

Безразличие към миналото

Демокрацията на страната повяхва и от засилващото се безразличие към остатъците на някогашните комунистически тайни служби, които вече трето десетилетие дърпат задкулисно конците на своите марионетки в икономиката, силовите ведомства, културата и медиите, където налагат лицата на своите вечни агенти-доносници с тяхното "достойно патриотично минало". Физиономията на разнебитената българска демокрация помръква и от това, че младите, мотивирани и кадърни нейни чада сякаш съзнателно се прогонват към чужбина.

Вече е факт, че предсрочните избори в България ще бъдат следени под лупа от десетките наблюдатели на ПАСЕ, ОССЕ и Бюрото за демократични институции и права на човека към тази организация, както и многобройни чуждестранни медии. Освен официалното преброяване, към което всички политически партии с изключение на бившата управляваща, изпитват недоверие, ще има и паралелно броене от независима австрийска социологическа агенция. Така поредните предизвикателствата към българската демокрация вече са заредени. Въпросът е дали са й останали сили да се справи с тях. Ще разберем съвсем скоро, най-вероятно от чужбина.

Българските паради на нищетата

Политиците в България сякаш са обхванати от някаква бесовщина. Защо в тези истински дни на изпитание за държавата и хората те не се съсредоточат върху конкретния драматизъм на българското битие? Коментар на М. Иванова.
/DW/

07.05.2013

"С водосвет и военен парад бе отбелязан празникът на българската армия" - из новините на в. "Сега"

"Ако ГЕРБ гласуват Борисов да бъде арестуван и бит с камшици, ние ще ги подкрепим" - из интервю на Слави Бинев пред в. "Стандарт"

В множеството празнични дни, останали зад гърба ни, София бе толкова празнично празна, че позволяваше всекиму да се разходи в хубавото слънчево време, да се съсредоточи в екзистенциален, социален, личен или обществен размисъл. С други думи: освен във високия смисъл на възкресението, да вникне и в множеството измерения, които съставляват целостта на конкретния български живот. Запролетен, предизборен и параден в последния ден от дългата почивка.

Дори да не четем вестници и да не гледаме новините по телевизията, улиците и градската среда ни дават достатъчно информация за разнопосочните напрежения, които владеят българите. На първо място слънцето осветява множество клошарски колонии, не е за вярване колко изпаднал, отчаян, неумит и безперспективен народ се е скупчил на припек по градинките и пред църквите. Напомня парцалив парад, непочетен от никакви политически сили, защитни социални мрежи, програми и предизборни обиколки.

За видимите и невидимите знаци на нищетата

Това са видимите знаци на нищетата, а отвъд тях съм сигурна, че е още по-страшно и безпросветно. Отвъд тях са угасващите по обезлюдените села старци, търкалящите се по бунищата ромчета, гетата, всред които вече шетат емисарите по покупко-продажба на гласове. Отвъд са и главоломно растящите проценти неграмотност, стряскащите числа за деца, които напускат училище, защото не намират смисъл, смъртоносните полети от високите етажи - два само в последните два дни, за разнообразие в софийски мол и в кърджалийска болница, другите самоубийствени и убийствени жестове на оскотяващи люде.Но ако решим да се информираме в медиите, то тогава и парцаливият парад на бедността, и гергьовденският парад на армията биват засенчени на мига от множество паради на политическото самохвалство, партийната самодостатъчност и откровената, озъбена в безсилието си политиканстваща глупост.

Черногледството като най-достъпна стока

Оставаме с впечатление, че провъзгласяващите се за спасители предлагат на "бъдещите си управленски сергии" само черни предзнаменования, закани към опонентите и тук-там някое абсурдно видение. Изборните резултати предварително са обявени за фалшифицирани, купени, продадени, изхабени, вещанията за хаос и невъзможност да се състави правителство ни бият като градушка, обещанията и слуховете в оставащите дни да ни залеят още по-мерзостни компромати звучат мантроподобно.

Не мога да си представя как в истински дни на изпитание за държавата и гражданите политическата клика не може да изостави овладялата я бесовщина и да се съсредоточи върху конкретния драматизъм на българското битие, което крещи от проблеми. Сблъсъкът Борисов-Станишев просто е един от множеството сблъсъци на настръхналото ни съществуване, но не и негов непрекъснат център. Център би трябвало да е всеки отделен човек с отнетите му през годините възможности и перспективи да се развива и просперира от почтения си труд в собствената си страна. Време е политиците да си го изяснят, вместо да сеят ненависти с надеждата да пожънат два-три гласа в повече.

Операция "Шок и ужас"

Изтеклите
от флашките скандали ни заляха и потвърдиха догадките ни
за покварата
на политиката.
Нищо чудно тогава, че все повече българи гледат на изборите така, сякаш на 12 май предстои някаква операция "шок и ужас". Коментар на Мирела Иванова:/DW/

01.05.2013

“Близо четвърт от избирателите се колебаят дали и за кого да гласуват” - из новините на в. “Сега”

“26% от българите не следят предизборната кампания” - из новините на в. “24 часа”

Наскоро прочетох мнението на млада телевизионна журналистка, която е категорична, че не бива да се гласува заради самото гласуване. Мнозина мислят така, но не се осмеляват да го кажат на висок глас. Въпросът е: имаме ли избор на предстоящите избори? Би трябвало, щом са регистрирани близо 40 партии и не знам колко още коалиции - бюлетината е по-дълга от метър.

Само че първо: изборите са предсрочни и предизвикани от оглушителни, но нечути социални протести. Второ: предшествани са от тинесто цунами, което заля всяка граница между добро и зло. И трето: дори много информиран човек, запознат с партийните програми, трудно би се справил с проблема за представителството.

Кашата, в която е забъркана държавата ни

Не разпитвам околните, нито близки, нито далечни, за кого ще гласуват, но ако самата аз споделя спонтанно решението си, веднага се започва със страстно разубеждаване: ама как, ама защо, те няма да влязат, гласът ти ще се изгуби; по-добре за ГЕРБ, за да спрем комунистите; ако ще и за БСП да е, само да спрем ГЕРБ” и т.н. С други думи: отново преобладава тенденцията ирационални чувства и мистични догадки да надделяват над здравия разум. А тъкмо сега той ни е тъй необходим, за да си помогнем в колосалната и безизходна каша, в която е забъркана държавата ни.Изключвам твърдите партийни ядра и присъдружните им икономически обръчи, но изглежда повечето от останалите избиратели са в състояние на ступор - сякаш на 12 май предстои някаква операция “шок и ужас”. А всъщност в шок и ужас си живеем всеки ден, изумени от разрастващия се абсурд: оголеното чрез флашки задкулисие на политиката, моралната уродливост на този и онзи, но най-вече липсата на перспектива, липсата на бъдеще.

Списъците на ступора

Питам се другояче ли щеше да е, ако не ни бяха завихрили подслушваческите скандали. Уви, само донякъде - тъй като догадките и видовете поквара си съществуват от години. Сега те просто бяха потвърдени. Да не би да сме вярвали преди, че в държавното обвинение например, пък и в цялата съдебна система, с честни конкурси са назначени и се трудят в полза на обществото само почтени професионалисти? Какво ни казваше тефтерчето на Красьо Черничкия, да речем, или провалите при избора на конституционни съдии? Или ако се върнем по-назад във времето и си припомним списъците със спонсори на МВР? Или ако се втренчим в партийните номади днес, вчера, онзи ден? И техните списъци нито са кратки, нито по-малко омерзителни.

Подир Страстната седмица в християнския календар едва ли можем да очакваме началото на българското възкръсване, но поне да се надяваме на здравомислие в предизборните дни. Да се надяваме, че ще излезем от ступора. Ако не друго, да проработи поне инстинктът ни за оцеляване по тези земи...

Гнусна история

Доскоро се питахме кои са "сценаристите" на цялата история с подслушванията. Днес вече това е без значение. Защото не сценаристите, а техните "жертви" собственоръчно
си поставиха диагноза. Диагноза, която отвращава.
Коментар на
Ясен Бояджиев:
/DW/

29.04.2013

Преди седмица, когато научихме, че в МВР e съществувала организация за повсеместно незаконно подслушване, разсъждавахме, че пряко отговорният за това бивш вътрешен министър трябва да си отиде, но едва ли ще го направи.

Няколко дни по-късно, когато себеподобните му се разприказваха и се разбра, че той е подслушвал и всички министри, за да ги контролира и шантажира, предполагахме, че политическата му смърт е неизбежна.

Само два дни по-късно, след като чухме как и за какво беседват един висш прокурор (натоварен лично с преследването на корупцията по „високите етажи”), един доскорошен министър (отскоро официално раследван за корупция, но и „защитен свидетел” на прокуратурата) и доскорошният министър-председател на България (представящ се и възприеман от мнозина като най-безкомпромисния борец срещу корупцията), вече е очевидно, че под въпрос е съдбата не само на бившия вътрешен министър, но и на „началника” му. А и на тяхната партия, ако тя въобще може да бъде наречена така.

Без никакви скрупули, без грам морал

Сценарият се разви светкавично. Да, сценарий очевидно има, както са убедени най-твърдите привърженици на тази „партия”. Може да се разсъждава кой носи микрофона по време на тройната среща, какъв подлец е този някой (което е безспорно, въпреки доскорошния му ореол на един от любимите министри) и на кого се е продал. Може да се приеме, че самото подслушване на тази среща е отвратително. Може да се приеме също така, че е и незаконно, както уверяват от МВР - макар че звучи доста иронично, когато точно това МВР говори за законност. Може да се обсъждат и конспиративните възможности на „кукловодите”, на „Станишев и шайката около него” (които също са безспорни). Всичко това обаче вече са маловажни подробности. Кои са сценаристите, вече няма никакво значение. Макар че, разбира се, делото им е позорно.Защото не сценаристите, а техните „жертви” собственоръчно и окончателно поставиха собствената си диагноза. Тя, впрочем, е отдавна известна, но никога досега не е показвана с такава безпощадна релефност и яснота, никога не е предизвиквала такова отвращение.

Хора с фрапиращо примитивен манталитет и крещяща простащина, с морал, пропит от най-отвратителен цинизъм и най-долна вулгарност, хора, които разбират управлението на държавата като мрежа от лични приятелства и схема за защита на лични интереси, като безкрайна далавера и откровена търговия с влияние, без никакви скрупули потъпкват и обезсмислят законите и превръщат институциите и разделението на властите в привидност и прикритие за тотална паралелна власт, която манипулира из основи политическия и икономическия живот, правосъдието и медиите.

И така до края на света...

Ще си отидат ли от политиката тези хора, след като сами се описаха така ярко и красноречиво? Ако зависи от тях, не. Те, както се вижда, ни най-малко не се смущават. Иначе отговорът зависи от това доколко на обществото и на държавата са им останали защитни сили. Този отговор, поне в краткосрочна перспектива, не изглежда много оптимистично.

Защото значителна част от обществото дори няма откъде да научи за ставащото. Друга част, отдавна обезверена и смачкана, не се интересува от него. А трета, заради липсата на елементарна чувствителност за морал и законност пък, дори не възприема въпросния разговор като нещо осъдително и още повече се радва на героите в него.

Колкото до държавата - тя, ако ви прави впечатление, в момента се крепи на една институция: главния прокурор. Но и за него, както казва един от въпросните герои, не се знае „кой кой е и с кого играе”.

Цар Борис III отложи Втората световна война

Цар Борис III е главен герой в дипломатическа конспирация през 1938 г. Тогава човечеството тръпне от страх пред нова световна война. Адолф Хитлер вече е сложил ръка на Австрия, готви се да прилапа и Судетската област в Чехословакия.

25.04.2013

Към Австрия Великите сили нямат ангажименти, но за чехите ще се застъпи Франция. Това ще повлече крак - Съветският съюз и Англия също ще се намесят. Великите обаче се ослушват. Те хем искат да озаптят ефрейтора Адолф, хем не им стиска.

И в тази напечена ситуация на хоризонта се появява монархът на малка България. Борис III става совалка между европейските столици.

Царят използва връзките си в Лондон, Париж, Берлин и Рим, за да уреди съдбоносна дипломатическа среща. Тайната мисия дълго остава в сянката на историята.

За нея най-много знае дворцовият хронист д-р Георги Ханджиев. Той придружава Борис при всичките му пътувания, като си води записки в специален бележник. Пред Народния съд през 1944 г. Ханджиев сочи, че царят потегля от София на 7 август 1838 г.

“На 9 август пристигнахме в двореца “Санта Ана ди Валдиери”, гдето летуваше италианското кралско семейство и гдето по-рано бе отишла царицата - пише в дознанието. - На 14 август царят и царицата заминаха за Швейцария и прекараха на почивка в Кандерщен и Цюрих.

На 27 август напуснахме Швейцария и на другия ден бяхме в Пиза - двореца “Сан Росоре”. Почивката в Италия царят използва, като на 31 август с автомобил замина за Рим, за да се срещне с Мусолини.”На 5 септември августейшите туристи пристигат в Лондон, продължава Ханджиев. Тук Борис има куп срещи с висши държавници. Докторът е щедър на факти, но не смее да пристъпи в задкулисието. “По съдържанието на разговорите нищо не се разбра”, мънка той пред трибунала.

А тъкмо на мъгливия Остров започва дипломатическото театро.

Едва през 60-те години на миналия век царица Йоанна повдига завесата на тази историческа драма. По онова време изгнаничката живее в Мадрид на улица “Вайе” 3. Тук тя пише спомените си, които се появяват в италианското списание “Оджи”. После са събрани и в книга.

“Когато Чембърлейн разбра, че сме в Лондон, покани Борис на разговор, който му се струваше от всяка гледна точка полезен и навременен”, разказва Йоанна. Според нея британският министър-председателя бил разстроен заради провален дипломатически сондаж с Райха. Хитлер третирал Чембърлейн “почти като досаден просяк”. Освен това крайните консерватори, начело с Чърчил, се подигравали с неговия чадър и палто на фона на блестящите нацистки униформи.

Унизеният Чембърлейн намеква, че иска помощ от Борис. “Британският премиер знаеше за традиционните добри отношения между България и Германия и вероятно разчиташе също и на възможното влияние на роднинството с кралската династия в Италия”, пише Йоанна.

Борис усеща накъде дърпа англичанинът, но си казва: “Мина ми през ума българската пословица, че когато атовете се ритат, разумно е магаретата да стоят настрана, за да не си изпатят.”Този проблясък е документиран от парламентарния шеф Стойчо Мошанов. Стойчо твърди, че Борис му е доверил “Тайната мисия” от игла до конец. След Девети септември обаче Мошанов също е репресиран и мемоарите му потъват в архива на БАН. Излизат наяве чак през 1991 г.

От Мошановия ръкопис става ясно, че царят е бил люшкан от колебания. Дали да си направи оглушки, или да се мушне между “атовете”, чудел се Борис.

Сантименти към чехите обаче разнежват владетеля. Той си спомня за своя учител Иван Брожка, за Ярослав Вешин, който го е рисувал, за президента Томаш Масарик, комуто е гостувал в републиката.

Това наклонява везните в полза на мисията: “Реших при уговорената втора среща с Чембърлейн да му подам пръста си, като загатна за евентуално пътуване в Германия, за да посетя престарелия си баща. Чембърлейн веднага използва тая възможност и ме помоли в името на запазване политическия и социален мир в Централна и

Източна Европа да се срещна с Хитлер и му потвърдя съобщеното му по дипломатически път английско становище.”

Борис III слага в куфара си най-важния коз - шантажа с червената опасност - и на 15 септември заминава за Париж.

Тук се среща с премиера Едуар Даладие и с външния министър Жорж Боне. “На 18 септември напуснахме Париж за Цюрих и оттам за Кобург, гдето бяхме на 20 септември на гости на бившия цар Фердинанд”, хроникира следващите стъпки д-р Ханджиев.

От фамилния замък Йоанна тръгва за Италия, а Борис и докторът отиват в Берлин. Царят и фюрерът си стискат десниците, пратеникът казва за какво го търси. Тогава Хитлер поема дълбоко въздух и започва да говори.

“Не ми беше възможно да пресека половинчасовия му монолог - оплаква се Борис. - Като завърши, запитах го дали има предвид възможността за намеса на Съветския съюз, съюзник на Чехословакия, при развитието на събитията и последствията, ако вследствие на съветската намеса Германия бъде принудена да се съгласи на компромисно мирно разрешение на конфликта.”

“Хитлер отговори, че шантажът с болшевишката опасност бил вече изтъркана гра мофонна плоча - предава реакцията емисарят. - Той също, с по-голямо основание, би могъл да си служи с нея, но бил уверен, че естествената западна солидарност ще надделее над страстите и съветската намеса ще бъде избягната.”

Царят остава с впечатлението, чефюрерът е “злонравна крава” от рядка немска порода.

Все пак той съумява да сложи временен намордник на добичето. “Изпратих Ханджиев обратно в Лондон с писмо до Чембърлейн, в което изложих заключенията ми от разговора с Хитлер:

“Судетската област трябва да се пожертва, за да се спаси чехословашката държава и мира в Европа”, разказва Борис и добавя: “В отговор получих от Чембърлейн топло благодарствено писмо.”

Плод на всички тези усилия е Мюнхенското споразумение. На 30 септември 1938 г. в баварската столица слагат парафите си Чембърлейн, Даладие, Хитлер и Мусолини.

Четиристранното съглашение обаче е твърде крехко. “Само след шест месеца – 15 март - Хитлер вдигна във въздуха цялата постройка, изградена със спогодбите в Мюнхен”, пише Стойчо Мошанов. Той има предвид нахлуването на германски войски в Чехословакия през 1939 г.

По същото време Мошанов се готви за визита в Берлин. Царят го инструктира: “Знаете за “сватосването” ми по Судетския въпрос. Мюнхен бе връхната точка на хитлеристкия актив в германската история. Шефовете на три сили победителки на Германия дойдоха в партийния дом на Хитлер да приемат ултиматума му. Но той като злонравна крава ритна менчето с млякото.”

След още шест месеца избухва Втората световна война. /24часа/

Игричките на Цацаров и Цветанов

В скандала около незаконното използване на СРС Еми Барух вижда признаци на симбиоза между проверяващи и проверявани. Главният прокурор Цацаров може да се окаже съавтор на сценарий за доказване на невинността на Цветанов.
/DW/

18.04.2013

От самото начало на своя седемгодишен мандат главният прокурор Сотир Цацаров започна да чертае особена професионална траектория, която се движи между хипотезите на логиката и хипотезите на закона. А при него тези две линии упорито се разминават.

Бяхме предизвестени за това още с встъпването на Цацаров в длъжност (в резултат на “опорочена процедура и безпрецедентна намеса на член на правителството при избора на висш орган на съдебната власт”, както написаха от Съюза на съдиите в България). Избран въпреки съмненията относно способността му да разграничава морално допустимото и правно възможното, Сотир Цацаров все пак получи кредит на доверие от обществото.

КулминациятаКъм него - особено след настъпилата политическа криза в България - бе насочено вниманието на всички официални и неофициални центрове на власт с наивната надежда, че въпреки публично известните симпатии между бившия председател на Окръжния съд в Пловдив и бившия министър на вътрешните работи, тази близост няма да повлияе на държавното обвинение.

Не само че това не се случи: свидетели сме на последователност и настойчивост в странното жонглиране между хипотезите на логиката и хипотезите на закона. Своеобразна кулминация наблюдаваме в момента: докато тече проверката в МВР за незаконно използване на СРС, на публичната сцена произволно влизат и излизат фигуранти, статисти и солисти, без да е ясно кой е авторът и кой е режисьорът на тази недовършена пиеса за системно подслушване.

Интонационната енергичност на Цацаров, драматургичните обрати около подизпълнителите на поръчката (Николай Кокинов и Роман Василев, които ту са виновни, ту са невинни), битовите подробности, свързани с една отвертка и един харддиск, както и разиграваният съспенс около основния заподозрян (по чл. 34а от ЗСРС) Цветан Цветанов, около когото примката се затяга, ама наужким, водят до едно “обосновано предположение”: прокуратурата е възможен съавтор на сценарий за доказване на невинността на висшите ръководители на МВР и на съдебната власт, въпреки участието им в умишлено създадената система за злоупотреби и закононарушения.

Номерът е в добре известната на изпипаните престъпници практика - да не оставят следи, да няма писмени улики, които да бъдат използвани срещу тях. Това обяснява съзнателно поддържания хаос, умишлената бъркотия, една привидна каша, в която нарочно отсъства ред, отчетност и регламент.

РазвръзкатаОще два факта навеждат на мисълта за симбиоза между проверяващи и проверявани, въпреки привидния абсурд на това допускане: 12 април беше датата, на която прокуратурата обяви, че ще излезе с доклад по сигнала за незаконно подслушване на политици и бизнесмени от МВР. На 12 април започна официално предизборната кампания в България. От 12 април до деня на вота бившият министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов” се ползва с имунитет и срещу него не може да се води разследване.

Въпреки че в получения сигнал от лидера на БСП се съдържа конкретна и проверима информация (хора, номера, превозни средства), надхвърляща значително процесуалните стандарти, които задължават прокуратурата да започне наказателно производство, главният прокурор не намери за необходимо да образува досъдебно производство, обосновавайки това свое решение с анонимността на сигнала. Това означава, че цялата проверка до този момент е нещо като чернова, върху която всеки може да дописва, да трие или да перефразира, а думите на всички разпитани нямат никаква доказателствена стойност. Това означава още, че Сотир Цацаров ни покани на репетиция. А ние - наивници - ръкопляскахме и викахме актьорите на “бис”, и то преди изобщо да е започнало същинското действие на този съмнителен спектакъл...

"Кучето" е заровено в прокуратурата

След 3,5 години проверки прокуратурата
се захвана с доскорошен министър веднага след като партията му
падна от власт. Стандартно начало на една стандартна история, която най-вероятно ще има също така и стандартен край.
Я. Бояджиев/DW/

01.04.2013

До вчера - министър, днес - вече обвиняем. Ако някой се е изненадал от тази новина, той най-вероятно не е достатъчно запознат с българските съдебни и политически нрави и реалности. Ако пък разчете в нея знак за промяна на тези реалности, най-вероятно е непоправим оптимист, склонен да прави твърде прибързани изводи.

Всъщност, историята с доскорошния земеделски министър, едно от знаковите лица на предишното управление, прочул се между другото с пропагандната шумотевица около новите, така и не прихванали се, български стандарти за храните, се вписва напълно в утвърдените и неизкореними стандарти на българската корупция и на многословната, но безплодна българска борба с нея.

Така действат

Министърът, естествено, е невинен до доказване на противното. Но, без да предрешаваме нищо, можем да кажем, че повдигнатите му обвинения по принцип напълно отговарят на корупционните схеми, до болка познати на всеки, докоснал се до процедурите за разпределение на европейски или български публични средства. Манипулирани в полза на определени фирми обществени поръчки чрез специални, дискриминационни изисквания, предварително изключващи конкуренцията. Предварително насочване и одобряване само на проекти, изготвени от едни и същи приближени консултантски фирми. Натиск „отгоре” при опит за отклоняване от тези схеми, заплахи и наказания за оплакалите се, поощрения за послушните.

В повечето случаи, естествено, никой не се и оплаква. Ако пък случайно някой го направи, тогава се задейства желязната схема на потулването.

Инструмент на политконюнктуратаВ този случай някой е проговорил и първият сигнал от ДАНС е отишъл в прокуратурата още в първите месеци от министерстването на нашия герой. След това е имало и още сигнали, от които не следва нищо. Освен стандартни мерки като вкарване на делото в графата „неизвестен извършител”, изтичане на информация тъчно към „неизвестния извършител”, за да знае какво да прави, натиск и сплашване на евентуалните свидетели, за да оттеглят показанията си, натиск, сплашване и отстраняване на наблюдаващия прокурор, ако случайно вземе да се престарава, и забравяне на цялата работа в някое чекмедже. В нашия случай тази процедура продължава цели три години и половина. И изведнъж, като по чудо, доказателствата се намират и обвиненията се отправят точно когато министърът вече не е на власт.

Сега обясняват всичко с бившата вече началничка на инспектората на прокуратурата. Тя, видите ли, потулила случая, за да направи услуга на министъра, който лекувал кучето й.

Да, действително, „кучето е заровено” в прокуратурата, само че много по-дълбоко, отколкото се опитват да ни убедят. Залогът и отплатата при подобни „услуги” са много по-големи от грижите за здравето на един домашен любимец. Подобни умилителни обяснения за наивници, само за пореден път затвърждават убеждението, че институцията, призвана да защитава закона, може да действа като инструмент не на правосъдието, а на политическата конюнктура.

Политическият чадър

Днес управлявалите доскоро съпартийци на министъра твърдят, че през цялото време не са знаели нищо. Само че сигналите на подчинената на изпълнителната власт ДАНС със сигурност и по задължение са стигали първо при тях. Освен това тези сигнали на практика бяха и общодостъпни - поне две партии навремето, докато играеха ролята на опозиция, ги разказаха в подробности публично, на пресконференции.

Днес според доскорошния вътрешен министър прокурорското обвинение срещу земеделския му колега доказвало, че няма политически чадър над никого. Само че той пропуска трите и половина години на прокурорско бездействие докато неговата партия беше на власт. Времето, през което, докато под път и над път атакуваше съда, той не даваше да се каже лоша дума за прокуратурата и се хвалеше с чудесното си сътрудничество с нея. А тя пък услужливо и безпрекословно му помагаше да изгражда образа си на безкомпромисен борец с престъпността.

От любимец на всички до „кадрови провал”Днес той допуска, че бившият земеделски министър, всъщност, е бил кадрови провал. За широката публика обаче този „кадрови провал” е очевиден отдавна - заради безкрайните му комични, безсмислени, но и вредни PR-акции с цените, храните и споменатите вече стандарти. Приличащи повече на лобистко разчистване на сметки с едни видове бизнес за сметка на други.

Само че през това време днешният обвиняем беше един от премиерските любимци, на когото се прощаваше всичко. Беше и едно от главните медийни остриета на правителството. Впрочем, за потулването на цялата история заслуга имат и медиите, за чиято благосклонност той беше абониран. После се оказа, че министерството му е раздало на същите тези медии 3,5 милиона лева за "популяризиране на Програмата за развитие на селските райони".

Днес, естествено, медиите бързо ще загърбят доскорошния си любимец. Доскорошните управляващи пък вече побързаха да се отърват от него като от непотребен и опасен товар по новия им път към властта. Без значение дали обвиненията срещу него ще бъдат доказани или не, дали ще се стигне до присъда или, както обикновено, всичко ще се окаже поредната пушилка. Това би било стандартен край на една стандартна история.

Дали България не греши?

Ако се реши
да изследва находищата си
на шистов газ, България би могла да облекчи битието си, откъсвайки се от енергийните зависимости. Би могла, но не го прави, защото някой така й подсказва, подозира Георги Папакочев.

/DW/

22.03.2013

След миналогодишните протести в Североизточна България срещу проучванията и добива на шистов газ, сега същите демонстранти отново се озоваха на улицата - този път те скандират срещу високите сметки за ток и срещу енергоразпределителните дружества. Да припомним: през януари 2012-та под натиска на БСП, Атака и РЗС парламентарното мнозинство на ГЕРБ наложи безсрочен мораториум - но не върху извличането на шистов газ като цяло, а само върху проучванията, които, както знаем, имат за цел да се научи дали в района действително съществуват газови залежи. Така на практика управляващите не ни позволиха да узнаем дали в бъдеще, когато технологиите за добив на шистов газ ще са вече напълно безопасни, ще можем да облекчим битието си чрез експлоатация на собствените находища. В кулминацията на сегашните улични протести малка група експерти от гражданското „Движение за енергийна независимост” се опитаха да връчат на депутатите обръщение с настояване за отмяна на мораториума - с аргумента, че наличието на шистов газ би довело до намаляване на цените на енергията. След разпускането на парламента обаче инициативата увисна във въздуха.

Вятърът на промянатаПо същото това време германският Федерален институт за геоложки науки излезе с прогноза, че чрез фракинг в северните равнини на Германия могат да бъдат добити огромни количества шистов газ, което би направило страната още по-независима в енергийно отношение. Съобщено бе също така, че Украйна, Великобритания и Полша са започнали да проучват възможностите за добив на шистов газ, а правителството на румънския премиер Виктор Понта прие за свой приоритет откриването на шисти, необходими за експлоатацията на шистов газ.

В края на февруари Япония, която преди две години бе поразена от цунами и ядрена авария, прикани настойчиво американския президент Обама да съдейства за ускорени доставки на американски шистов газ, чиято стойност е вече пет пъти по-ниска от цената на внасяния досега от японците втечнен природен газ. А „Файненшъл таймс” отбеляза, че след като в цял свят се ориентират към шистовия газ, европейците няма как да игнорират последиците от този добив - още повече, че той ще промени геостратегическата позиция на континента.

Всъщност, нека помислим. След като САЩ и Китай задоволят изцяло нуждите си от шистов газ, те ще започнат да го изнасят. Това ще намали цената на синьото гориво в глобален мащаб, което пък ще стимулира развитието на световната икономика. Разхлабването на енергийната зависимост от Близкия Изток ще реши вероятно и проблеми като сегашното противопоставяне с Иран. От друга страна Русия, която през последните десетилетия се стреми да монополизира производството и дистрибуцията на природен газ, ще се окаже сериозно засегната. И когато приходите от нейните монополни цени паднат, това ще се отрази не само на жизнения стандарт на местната олигархия, но и на военните концепции на страната. А подобно развитие удивително би напомнило за ситуацията, довела до рухването на съветската империя в началото на 90-те години на миналия век.

Широко затворени очиВ началото на миналата година, по повод мораториума върху шистовия газ, енергийният експерт и бивш посланик на България в Москва Илиян Василев заяви в интервю, че България влиза в енергийна криза с „широко затворени очи и вързани ръце”. Днес кризата вече е факт и последното, за което ще мисли служебният кабинет, са перспективите на шистовия газ в България. В същото време българите ще продължат да получават непосилни сметки за ток и парно, а гневът им ще продължи да бъде умело насочван от някого не към действителните монополи, а към трите енергоразпределителни дружества, които само поддържат мрежата и събират сметките.

Този „някой” беше посочен в прав текст още миналата година, когато някогашният посланик в Москва Илиян Василев поясни пред медиите: „Не бива да забравяме, че да си запази пазарите е за Русия равнозначно на сигурност за властта в Кремъл”. И уцели в десятката. Но кой ли да го чуе?

Copyright © 2000 - 2013 filibe.com