|
ANASTACIA
HEAVY ROTATION
Анастейша се завърна! И
тъй като е жена, която никога не прави нещата на части, когато говори за
ново начало, можете да сте сигурни, че го е направила цялото - нов вид,
нов звук, нов лейбъл, нов мениджмънт. Единственото старо е характерният й
глас, който спечели всички и й помогна да продаде над 17 милиона копия от
албумите й досега само в Европа и Австралия.
“Ако няма мъничко страх, става твърде безопасно за мен” – усмихва се
малката лейди с големия глас. „Ако ми дава тръпка, тогава то е моето нещо.
Вълнувам се истински. Хубаво е да знаеш, че все още можеш да правиш това,
което ти харесва. Ако искаш да живееш живота си, просто го направи!”.
Днес Анастейша е много по-различна от това, което помним от турнето й през
2005. Косата й е по-мека, по-къса, по-естествена. Запазената й марка -
тъмните очила, вече не са необходими след операцията за корекция на
зрението. „Харесва ми това, че хората почти не ме разпознават. Докато не
започна да пея, повечето изобщо не са забелязали коя съм и кога съм се
качила на сцената. Забавно е да гледам как ме преоткриват. Чувствам се
сякаш започвам от начало”.
Анастейша Лин Нюкърк е родена в Чикаго през септември 1968, но в
тинейджърските си години се премества с майка си и сестра си в Ню Йорк.
Въпреки че я диагностицират с болестта на Крон, не спира да иска да стане
танцьорка и скоро започва да се появява в предавания на MTV, както и във
видеоклипове на Salt-n-Pepa. След като показва гласа си в шоу за таланти
на MTV през 1999, подписва договор с Epic и издава дебютния си албум “I’m
Outta Love”, който я превръща в звезда в Европа, Азия и Австралия. Вторият
й албум “Freak of Nature” продължава с денс и бийт ритмите и страстния
глас, но я показа и като по-зрял текстописец.
През 2003 обаче всичко се променя. По време на операция за корекция на
бюста й откриват бучка. През януари я диагностицират с рак на гърдата, а
новината е по медиите преди дори тя да успее да каже на приятелите си. За
щастие реагира добре на лъчетерапията и е абсолютно чиста още през юни.
Вече излекувана напълно, основава Фондация Анастейша и продължава да бъде
обществен пример за това, че ранното диагностициране на болестта е
изключително важно. „Сега вече се чувствам добре. По някакъв начин се
радвам, че ми се наложи да мина през нещо толкова ужасно, въпреки че на
моменти нямах сили”.
В известен смисъл заболяването й обяснява по-твърдия звук на третия й
албум (Anastacia от 2004). „Имах нуждата да се боря. Затова избрах
китарите и инструментите с характер. Това ми помогна да се изсмея на
всичко”.
Пролетта на 2008 тя официално подписва сделка с Юнивърсъл Мюзик и започва
работа по новия си албум. „Нещата се развиха толкова бързо, че нямах идея
нито какво ще се получи, нито как ще звучи, нито какво трябва да кажа.
Знаех, че ще има няколко любовни песни, но изобщо не предполагах, че
целият албум ще звучи толкова щастливо. Дори песните, които не написах
сама, са позитивни”. |
Както винаги Анастейша
работи с топ аренби и поп екип. Едноименното парче от албума е написано от
носителя на Грами Родни Джъркинс и текстописеца на Роби Уилямс – Гай
Чамбърс, с който тя работи по няколко парчета. Аренби звездата Ни-Йо също
се включва за две парчета – “I Can Feel You”, което пише заедно с Чък
Хармъни и “Never Gonna Love Again”, което продуцира изцяло сам. Останалите
парчета са продуцирани от Лестър Мендез (работил с Шакира, Нели Фуртадо,
Дайдо), Джей Ар Ротъм (Риана, Лил Ким, Леона Луиз) и Хевиуейтс (Миси Елиът,
Пусикет Долс).
„Нарекох албума Heavy
Rotation (от англ. тежка ротация), защото това е фраза, която диджеите
обичат да използват много – обяснява тя. – Но за мен има и смисъла, че
животът може да бъде тежък, но в крайна сметка нещата се обръщат и се
превръщат в нещо друго”.
Пълен траклист:
1. I Can Feel You
2. The Way I See It
3. Absolutely Positively
4. Defeated
5. In Summer
6. Heavy Rotation
7. Same Song
8. I Call It Love
9. All Fall Down
10. Never Gonna Love Again
11. You’ll Be Fine
Албумът на Анастейша „Heavy Rotation” е на българския музикален пазар от
Вирджиния Рекърдс/ Universal Music Group с медийната подкрепа на списание
Паралели и телевизия и радио The Voice.
Вирджиния Рекърдс/ Universal
Music Group |
|
The Cure
Историята продължава...
Всичко започва
през 1976 като 'Easy Cure', група, основана от Робърт Смит (вокали,
китара) и съучениците му Майкъл Демпси (бас), Лол Толхърст (барабани) и
местният китарен герой Порл Томпсън. Веднага започват да създават авторски
парчета, свирят основно в Южна Англия и до следващата, 1977, година
армията им от фенове вече е започнала да се събира. През 1978 'Easy' пада
от името на групата, отпада и Порл, а малко след това триото, днес познато
просто като The Cure подписва с новия лейбъл на Крис Пари - Fiction.
През май 1979 е издаден дебютният им албум Three Imaginary Boys, бандата е
на голямо турне на Острова, излизат и синглите “Boys Don't Cry” и “Jumping
Someone Else's Train”. Майкъл напуска бандата в края на годината, идват
Саймън Галъп (бас) и Матю Хартли (кийборд). В началото на 1980 вече
четворката Cure започва да изследва по-мрачната страна на творчеството на
Роб Смит, излиза минималистичната класика Seventeen Seconds, както и
първият им „хит сингъл” - “A Forest.”
След наситено световно турне, Матю напуска бандата. В началото на 1981
триото записва албум с траурна атмосфера Faith, който включва още един
успешен сингъл - “Primary.” Бандата прави и второто си световно турне,
което се казва “The Picture Tour,” а по време на него издават и сингъла
“Charlotte Sometimes.” През 1982 The Cure се връщат обратно в студиото,
където тяхната непрекъснато нарастваща, убийствена обсесия от депресията и
упадъка кулминира в безпощадната звукова атака на Pornography. Следват
интензивно турне и сингълът “The Hanging Garden”, точно тогава Саймън
напуска бандата.
След като е стигнал до самия ръб на всяка граница, Робърт усеща, че трябва
да промени нещо и решава „да се върне към попа”. Възстановени, сега дуото
Cure издава своя първи денс сингъл - лепкавото “Let's Go To Bed”, а по
време на снимките на видеото установяват дълга и пълноцветна връзка с
режисьора Тим Поуп. Бандата влиза в 1983 с грууви елктро-денс парчето “The
Walk,” последвано от картуун джази парчето “The Lovecats.” През 1984 е
издаден The Top, странен халюциногенен микс, който включва заразително
психиделичния сингъл “The Caterpillar.” Световното турне ‘Top Tour’
представя бандата в петчленен състав с новодошлите Анди Андерсън
(барабани) и Фил Торнли (бас), както и завърналият се Порл Томпсън
(китара).
Новият Cure звук е уловен на живо за албума Concert. Анди и Фил напускат
малко след края на турнето, на техните места идват Борис Уилямс (барабани)
и още един завърнал се – Саймън Галъп (бас).
Новата формация
започва работа по The Head On The Door (1985), а усещането, че „нещо се
случва” е много осезаемо...Вибриращият хит сингъл “Inbetween Days” е
последван от “Close To Me”, а последвалото световно турне павира пътя към
масивния успех за сингъл колекцията Standing On A Beach от 1986. същото
лято бандата е хедлайнер на фестивала в Гластънбъри за първи път, а
годината, наситена с концерти и фестивали е коронована от Тим Поуп във
филма, заснет по време на живи изпълнения - The Cure In Orange.
През 1987 The Cure вадят Kiss Me Kiss Me Kiss Me, великолепен двоен албум,
стилистично разнообразен и екстремно необичаен. А след пристигането на
Роджър О”Донъл (кийборд) в бандата, вече шестимата обикалят света с 'Kissing
Tour', наслаждавайки се междувременно на още 4 хит сингъла. Чудесният
Disintegration е готов като демо през 1988 и е издаден през 1989, за
разкош, освен че е величествен и силен, от него излизат и 4 хит сингъла.
Следва невероятното 'Prayer Tour', бандата е в петчленен състав, напуснал
е Лол Толхърст, а турнето включва някои от най-добрите изпълнения до
момента, уловени за лайв албума Entreat.
В началото на 1990 Роджър О’Донъл напуска групата и е заменен от
дългогодишния приятел на бандата Пери Бамонте, точно на време за серия от
шоута на фестивали в Европа, включително втори хедлайн на Гластънбъри.
Излиза албумът Mixed Up, поскрепен и от издаването на ремискираните сингли
“Never Enough”, “Close To Me” и “A Forest”, а през 1991 The Cure най-после
печелят и едно залужено родно признание с наградата БРИТ за „Най-добра
Британска Група”.
През 1992 излиза Wish, богато разнообразен, многолик китарен албум. От
него се реализират три великолепни хит сингъла, следва великолепно
световно и навсякъде разпродадено турне - ‘Wish Tour'. Невероятната сила
на шоутата вдъхновява издаването на два концертни записа през 1993, Paris
и Show. Непосредствено след края на тура, китаристът Порл Томпсън отново
напуска бандата (този път с усмивка!), а The Cure са хедлайнери на 'Great
Xpectations Show' в лондонския Финсбъри парк, отново в четиричленен
състав. Бандата също така дава парчето ”Burn” за филма „Гарванът” и прави
кавър на “Purple Haze” за албума в почит на Хендрикс 'Stone Free'.
През 1994 Борис Уилямс решава да продължи по свой път и в началото на 1995
Джейсън Купър заема мястото зад барабаните, плюс отново завърналия се
Роджър О’Донъл (кийборд). Работата по следващия албум е разнообразена и
със записите на “Dredd Song” за филма „Съдия Дредд”, кавър на “Young
Americans” на Бауи, както и с хедлайн участия на няколко от най-важните
европейски фестивали, включително 25-тото издание на Гластънбъри.
През 1996
излиза Wild Mood Swings и влиза в почти всички ТОП 10 класации по света.
The Cure тръгват отново на път с турнето 'The Swing Tour', най-дългото им
до момента, и издават още четири сингъла.
Galore, следващата колекция със сингли и клипове след Standing On A Beach,
е издадена през 1997, след което през 1998 се работи по разнообразни
проекти като “More than This” за ‘X Files’ и паметното участие на Робърт в
уникалното тв анимационно шоу „Саут Парк”! През 1999 бандата завършва
записите и смесването на албума, който според мнозина е най-добрият им
студиен албум до момента – номинираният за Грами Bloodflowers. С
издаването му през 2000 бандата се отправя на огромното световно турне ‘Dreamtour',
на него свирят пред повече от милион свои фенове в рамките на 9 месеца.
2001 – излиза дългоочакваният сборен албум Greatest Hits, който включва
най-продаваните им сингли плюс 2 нови песни – елегичната “Cut Here” и
темпераментната “Just Say Yes,” дует със Saffron. |
През лятото на 2002
бандата е хедлайнер на няколко големи фестивала в Европа, преди да
започнат да репетират за две много специални вечери в Tempodrom,
Берлин, където изпълняват
всички парчета от Pornography, Disintegration и Bloodflowers плюс бисове!
И двете изпълнения са заснети от 12 хай-дефинишън камери и съответно
издадени - Trilogy DVD.
През 2003 се отваря нова глава от историта на групата и те подписват
глобална сделка за три албума с лейбъла Geffen.
През 2004 излиза Join the
Dots, бокс сет с 4 диска, компилирани от Робърт от всички B-sides и редки
записи. Следва бурно посрещнатият нов албум The Cure, ко-продуциран от
именития Рос Робинсън. От него три сингъла - “The End Of The World”,
“alt.end” и “Taking Off”, стават хитове и отново следва успешно световно
турне, в което 23-тата дата е участие на фестивала Curiosa, особено
запомнящо се заради огромната цифра млади банди, които съпортват Cure,
включително Interpol, Mogwai, The Rapture и Muse. Годината завършва с
наградата MTV Icon, връчена на специално шоу в Лондон.
През 2005 Пери Бамонте и
Роджър О’Донъл напускат групата, а Порл Томпсън се връща за трети път.
Квартетът дебютира като хедлайн на Live 8 Paris, после идват летните
европейски фестивали. Първите четири албума на Cure (Three Imaginary Boys,
Seventeen Seconds, Faith и Pornography) са преиздадени, като Робърт
осигурява редки записи за луксозното издание – част от кампания за
ремастериране и преиздаване на цялото творчество на Cure.
През април 2006 бандата започва записи на своя 13 студиен албум, но през
юни прекъсват, за да може Робърт да работи върху лайв дивиди. През август
излиза втората порция заглавия, които се преиздават - The Top, The Head On
The Door, Kiss Me Kiss Me Kiss Me, всеки албум е в двойно луксозно
издание. През ноември излиза Festival 2005, 155-минутно DVD, съдържащо
селекция от 30 песни в лайв версии, записани предното лято.
През пролетта на 2007 The Cure са хедлайнер на Miami Ultra Music Festival
преди да се върнат обратно в студиото, за да продължат да работят върху
нови песни. През юли започват австралийско турне с 11 дати, междувременно
правят и хедлайн на фестивала Fuji Rock Festival, първият концерт на
бандата в Япония от 1984 насам, преди да продължат напред към Хонг Конг,
Сингапур, Австралия и Нова Зеландия. През октомври са хедлайнери на
фестивала Download Festival в Сан Франциско, следват 3 диви нощи в Мексико
сити в Palacio de los Deportes, а накрая и умопомрачително изпълнение на
церемонията на MTV Latin America Awards.
През февруари 2008 The Cure започват европейски тур с 23 дати - ‘The
4Tour’, а през май издават “The Only One”, първият от 4-те сингъла, които
ще бъдат издавани на всяко 13 число в четири последователни месеца. “Freakshow”,
“Sleep When I’m Dead” и “The Perfect Boy” са следващите, а бандата
продължава ‘The 4Tour’ с разпродаден тур от 27 дати в Северна Америка.
Всичките 4 сингъла стават номер 1 в Билборд чарта. Нещо повече, в една
забележителна седмица през август 4 сингъла на Cure са в Щатския ТОП 20 по
едно и също време! През септември излиза краткият “Hypnagogic States”,
който включва ремикси на 4 сингъла от признатите млади артисти Джерърд Уей
от My Chemical Romance, Пийт Уенц и Патрик Стъмп (Fall Out Boy), Джейд
Пъджет (AFI) и 30 Seconds To Mars. Всички приходи на групата от този
краткосвирещ албум са дарени на Червения кръст.
Новият албум 4:13 Dream е изпълнен от The Cure (с всичките 13 песни, които
съдържа) 2 седмици преди премиерата си на живо в събитие, излъчвано пряко
по по MTV от Piazza San Giovanni, Рим пред тълпа от около 75 хиляди и
потенциална ТВ аудитория от 200 милиона. Реакцията към събитието е
уникална, а вече много от феновете на бандата твърдят, че новият Cure е
истинска класика...
4:13 Dream, 13-ят студиен албум на The Cure, е записан, смесен и
продуциран в Паркгейт Студиа, Обединеното Кралство от Робърт Смит и Киийт
Удин.
Албумът е на българския музикален пазар от Вирджиния Рекърдс/ Universal
Music Group.
Следва продължение…
(Тим Брадърс)
THE CURE са:
Робърт Смит (Robert Smith) – вокали и китара; 32 години в бандата
Саймън Галъп (Simon Gallup) – бас; 29 години в бандата
Порл Томпсън (Porl Thompson) – китара; 15 години в бандата
Джейсън Купър (Jason Cooper) – барабани; 13 години в бандата
Вирджиния Рекърдс/ Universal
Music Group |
