Filibe.com - На пристанището в Пловдив - Коментарна рубрика на Николай Илчевски

НЕКА СИЛАТА БЪДЕ С ВАС!!!

Изборите в САЩ държаха буден половината свят.
Толкова страст, толкова надежди, толкова блясък...
Най-скъпите, най-оспорваните, най-коментираните...
Най- подкрепяните в нета от звезди и простосмъртни...

Сигурно така е било при избирането на Веспасиан в Рим, който започва да строи Колизеума.
Може би така е било и по времето на сина му Тит, който успява да завърши започнатия от баща си обект и организира нечувани и невиждани зрелища в него.
Голямата държава си е голяма държава. Империята си е империя. Разточителството в нея се нарича блясък и всички се възхищават. В малката държава разточителството се нарича некомпетентност и неадекватност и всички страни отстрани я бият по канчето със статии и доклади. Няма значение как се казва и къде е. Както няма значение и как се казва империята. Тя е сила и дори сексапил.
В моята дълбока младост гледах как студентки плакаха при смъртта на Брежнев и не можех да разбера защо. Дъщерите на тези студентки вчера сигурно са стискали палци на Ромни или Обама. Изобщо хората – бедни и богати – обичат силата, славата и властта. Особено, когато са с нея.

Затова хората обичат и Лукас, който чрез своя мистичен герой казва на Скайуокър: „Нека Силата бъде с теб!”
Е, сънародници мои, нека силата бъде и с вас. Поне за тези, които вече не са при нея с постоянни или временни визи!
Оле!

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

ВОДА ОТ МОРЕТО, ВОДА ОТ НЕБЕТО

Пъпът на света, центърът на човешката „вселена”, мечтата на мечтите и столицата на световните пари – Ню Йорк е под вода. Заливат го грамадни вълни, небето се изсипва над него. Студ, тъмнина и кмет, който моли хората да не излизат от домовете си.
Кой би предположил, че точно този град ще изгасне през нощта и ще прилича повече на онази пуста скала, която преди два века индианците продават на белите на десетина долара, отколкото на град на мечтите.
Отключен ли е вече Апокалипсисът и ще останат ли да стърчат небостъргачите по Пето авеню като спомен от човешката гордост?
Или трите милиона души без ток и слънце ще преживеят и това и утре ще се шегуват с бедствието?
Човечеството е жилав вид, който никне при всякакви условия. Но е факт, че напоследък Земята разбърква много рязко климатичните си явления – с все по-рязки тласъци – като куче, което се изтръсква, за да падне от него прахът.

Това ли са видели във виденията си за бъдещето маите или този ураган е само малка и невинна репетиция за бъдещето?

КАКВО МИСЛИТЕ ЗА БЕЛЕНЕ?

Референдум за атомната централа в Белене ми звучи като всенародно допитване по-въпроса за или против да се монтира още един телескоп в Аресибо.
За толкова години е направен едни лабиринт от взаимоотричащи се тези и документи, в които могат да се ориентират само административните паяци, изплели тази главоблъсканица.
Поради което вотът за нещо толкова сложно и реално се превръща в емоционално гласуване от хора, трудно различаващи “3D” от “DVD” или „ряпа” от „репко”.

Което значи, че партийните централи се готвят да направят една проверка за верността и сугестивността на електоратите си, преди решаващия турнир догодина.
Разбира се, циркът ще бъде платен от тези, които са проверявани. Нещо като неприятен училищен парадокс, в който ученикът получава двойка след като са му издърпали ушите, а той трябва да плати и за двете удоволствия с парите за кифлата в голямото междучасие.

Страната на референдумите – Швейцария – има огромен опит в допитванията. При това системата позволява да се прави допитване само в един град и то по теми като „Дали да се сложи още една обществена чешма на площада” или „Дали да се отсече дърво пред общината”.

Ние не стига, че нямаме традиции и опит, но се захващаме с брутално сложна тема. Все едно да сглобяваме Боинг с отвертка – само и само да кажем, че сме сглобявали самолет.

Понякога се питам какво точно се е променило от времето, когато Живков слагаше всички икономисти и политикономисти в джобчето на сакото си с неговия „Нов икономически механизъм.

ОТ ВЕЩИЦИТЕ ДО БЕНЗИНА

В Средновековието голямата грижа на хората е била дали ще изчезнат вещиците. Имало е дърва да се води дълга война с клади и атрактивни екзекуции.
Днес се притесняваме дали дървата, дърветата и всичко подобно няма да изчезне. И бихме дали мило и драго, включително и да имаме вещици, но да запазим земята зелена. И да не изчезнат камините в които огънят гори толкова красиво.

Е, днес се притесняваме какво е бъдещето на синята зона за паркиране в София. Хората се ядосват, вдигат кръвно, косят се. Но на фона на свършващите горива, това може би е смешно, защото до 4 -5 години, мисля, в столицата ще има прекалено много място за паркиране. А велосипедите не заемат много място. Тогава улиците ще се струват на някого прекалено широки. А общинарите от 2040 г направо ще обвиняват предшествениците си как са могли да разхищават така материали и пространство и да строят 4 лентови пътища за толкова малките електромобили и електромотопеди.

Но дотогава – който изгорял на клада, изгорял, който плащал да паркира пред дома с, плащал. Нищо не се връща. Само тъжното става смешно и смешното –тъжно.

НАСА СИ БРОИ ЗНАМЕНАТА, ЛИПСВА Й НАЙ-ВАЖНОТО...

НАСА изпадна в недоумение заради липсващ флаг на Луната.
И той не е кой да е, а първият, забит на луната от Бъз Олдрин и Нийл Армстронг – хората, които оставиха първите стъпки в праха на спътника ни.
Според наблюдаващите всички други знамена, забивани при многото следващи мисии след 1969 г са си на местата.
Е, сега вече уфолозите ще имат тема за дъвчене – дали извънземни не са взели точно това емблематично знаме, с което човечеството отбеляза стъпването си на друго небесно тяло.
А може би запален колекционер е направил своя експедиция, за да се сдобие с най-скъпият и най-легендарен сувенир в историята на човечеството.
Прекрасна лятна тема, за да се събуди читателския интерес и да се направи ПР на астрономическата агенция. Старата журналистическа максима, че когато в жегите събитията намаляват, пишещите братя се сещат за затворите или поглеждат към небето за извънземни.
Нищо чудно, след няколко месеца да се окаже, че флагът си е на мястото и обяснението да е , че не са гледали където трябва. Все пак от първото кацане досега са минали 43 години.

Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американския флаг на Луната

Би било обезпокоителен факт, ако знамената си бяха на мястото, а я нямаше самата Луна. Но, като гледам как народът се е разплул по столовете в бирариите, си мисля, че и тази новина не би била толкова стряскаща, колкото , ако съобщят, че фризерите не работят.
Е, нека да е лятото. И както се шегуваха дисидентите навремето – Да живеят всички БКП-та (бълг. комунистическа партия) по всички земни кълбета.
Оле!

МАЛКА, НО СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА

Лазурния хоризонт на морето. Гъст като килим райграс около 4-звезден хотел. Окосен и ухаеш на мокра ливада. Пред теб бяла покривка, купичка с лед, кола и бутилка с ром.

Пред теб - маса, а на масата бутилка с ром. Наоколо прашния реализъм на затънтено село, в което прибирането на царевицата е събитие от епохално значение. Далечният дим от запалени стърнища се смесва с маранята на хоризонта, в която се раждат миражи: България - на три морета, България - над газови полета,

И въпросът не е какво да избереш – бутилка с ром или ром с бутилка. Лошото е, че това са два различни свята. Единият е на фона на океана, а другия- на препълнените казани.
Като отворена рана, за която губиш надежда да зарасне от само себе си.

В далечината се чува сирена на линейка, но дали в нея има доктори? Франция започна тихите екстрадирания, в Германия – ултра десните демонстрации.Това пътят към болницата ли е ?

Или йо хо хо хо хо хо хо...... ло...... ко ....

... а на масата бутилка с ром..

СЛАБИТЕ УЧЕНИЦИ, ОБРАЗОВАНИТЕ МИТНИЧАРИ И ПРЕСТЪПНИЦИТЕ...

МОТОПЕД ХАРЧИ ПО ПОЛОВИН СТОТИНКА НА 100 КМ

Българин направи от допотопния си мотопед „Балкан” електрическо транспортно средство.
Кюстендилският майстор твърди, че електромотоциклетът изминава 100 км с ток от мрежата за 50 стотинки.
Странното в случая е, че извънредно нескопосаните возила от соц епохата, които вдигаха шум като изтребители ( а се движеха като колелета) и смущаваха телевизионния сигнал в радиус от 100 метра, днес стават възможна панацея в кризата.
Всъщност това е тържество на рационализаторския български дух. Най-вероятно техническият гений на мнозина сънародници може да направи електромобил и от старо ремарке или бетонджийска количка. Т.е. – всичко, което е конструирано да се движи, може да бъде ъпгрейдвано с елдвигател и акумулаторна батерия.

Българинът, колкото му е противно да протестира, да въстава и да си търси правата, толкова му е сладко да се завре в мазето и да се чеше по кратуната в търсене на начин да надхитри системата.
Горчива истина – но е част от чертите ни. И е по-добре от нищо. Такава ни е схемата за оцеляване. Търсим ноухау, а не оръжие...
Е, тогава защо да не направим предимство от това свое качество.
Правителството или частен инвеститор може да обяви награда от 1 000 000 лева, за изобретение в областта на алтернативния транспорт. Току-виж някой измислил магнитолет от стари високоговорители или двигател, който работи с доматен сос или фекална вода.

Светът принадлежи на новаторите, а което е смешно или абсурдно днес, става норма утре.

Както мисълта за джакпота от тотото измества всички глобално важни мисли от съзнанието, така и една награда ще стане упойка срещу стремителното поскъпване на живота и забиването на държавата в тунел без изход.
Ясно е, че ще търпим докато ни направят луди гъби, които работят 8 часа за метър кренвирши, ами поне да се опитаме да спасим света от енергийната безизходица...
Балканче на ток....Това звучи като трабант с хибриден двигател.
Ами това имал майсторът, това поправял....

БРАКОВЕТЕ ПО ЛЮБОВ – ИЗВЪН ЗАКОНА !?

Индийско село забрани браковете по любов.
Може би е време това да се направи по целия свят.
Ще бъде добре за всички.
Любовта има дебели розови очила, през които не се виждат онези важни неща, които обикновено взривяват брака. И оставят сред руините на торнадото от омраза малки объркани (или не толкова малки, но също толкова объркани) деца.
Браковете по любов, не само трябва да бъдат забранени, но и да бъдат обявени за престъпление. И да се наказват със сто удара с камшик или с поправителен труд.

Но не защото съм срещу любовта.

Страхът от наказание ще накара всички влюбени да проверят силата на чувствата си. Както казват старите хора – да не бъркаш дали ти се прави секс или чиш...

Любовта не е махмурлук нито моментна екзалтация от концерт или филм. Когато си мислиш, че можеш да летиш като Батман.
Само любовта, която е по-силна от страха от

инквизиции и трудности е истинска любов. И браковете от нея и децата от нея – благословени да бъдат.
Останалото е безотговорност и задръстване на живота и съдилищата с подробности.

РЕПЕТИЦИЯ ЗА АПОКАЛИПСИС

Помня температурния рекорд през 2000-та – 44.8.
Жегаво число.
Само като го гледаш и започваш да се потиш.

12 години по-късно термометърът пак натам отива, но с масиран магнитен удар от слънцето.
Цунами от гама лъчи връхлита планетата и застрашава сателити и клетки от GSM мрежите. Но това ли е всичко или е само репетиция за глобален свършек?

Като гледаш планетарния модел на Слънчевата система, направо да те хване страх колко е крехко всичко. Една малко разместване в орбитата – океаните завират и всичко става на прах. Едно малко трепване на някой член на системата и започва неудържимо разместване....
Само си помислете температурния комфорт. в който живеем (от -30 до 50 градуса по Целзий) какъв тесен сегмент е от целия температурен каталог: от минус 273 до няколко милиона градуса....!

Направо да се чудиш как крехко се въртим в космическия вакуум и се глезим, ако бирата не е под 12 градуса. Като бактерии върху ябълка, сложена на невидима поставка, се хвалим на какъв плаж сме били и какви мелби сме яли.....
Човечеството вярва, че е безсмъртно, както на всеки му се струва, че ще бъде вечно жив и че всички лоши неща се случват само на околните.

А е нужно сигурно само да се осъзнаем и се откажем от гордостта си...
Термометърът бавно пълзи нагоре към 45, врабците поскачат с отворени човки, а шофьорите се псуват по кръстовищата, като че ли имат нотариален акт за Млечния път.

Тцъ...тцъ... тцъ... – цъкат бабичките по пейките в парка...
А може би е тцъ..тцъ... тцъ.... – на таймера, който трябва да стартира Апокалипсиса и предизвестения край на света.....

АКО МОЖЕХМЕ ДА КОНСЕРВИРАМЕ ЛЯТОТО...

Горещини, жега, напечен бетон, размекнат асфалт, суша, задуха и трепереща мараня до хоризонта.
С една дума – лято.
Климатиците блъскат денонощно, безалкохолното върви като за световно, биреното време е в златните си месеци. Морето и язовирите са пренаселени.
Ако само малка част от тази излишна топлина можеше да се консервира за зимата, бихме имали невероятния комфорт да плащаме енергия само са осветление.
Струва ми се малко абсурдно в 21 век да хабим енергия, за да се охлаждаме сега, а след 4 месеца пак да хабим енергия, за да се топлим.
Няма ли как това изобилие на топлина да се натъпче някъде като в буркани със зимнина. На този фон дискусиите защо държавата се е задължила да купува зелена енергия за 25 г вместо за 20 от възобновяемите източници, са просто смешни.
Да, сигурно разликите са в милиарди левове, но какъв ще бъде икономическият ефект, ако някой открие как да консервираме жегите? Билиони.... Или милиарди билиони....
Уви, бъдещето идва много по-бавно отколкото ни се иска. В средата на 20 век Рей Бредбъри пише своите „Марсиански хроники” според които през 2004 г Марс е заселен много отдавна и там се развива конкурентно на земната цивилизация общество (виж „Ъшър 2004” ).
Бредбъри наистина е вярвал, че 2004-та е много далече в бъдещето и ще сме направили

чудеса. Уви – в 2012- та ние все още гледаме Марс през телескопи, които повече приличат на криви макарони, отколкото на марсиански съоръжения.

Задавам темата за консервирането на лятото с оптимизма на човек вярващ в чудеса... Може на някой от вас да му дойде вдъхновението както на онзи ученик от Кения, който преди години (за потрес на физиците) откри, че горещата вода замръзва по-бързо във фризера, отколкото тази със стайна температура.
Ако обаче не плачете за Нобелова награда, пийте повече течности и стойте на сянка. Спестените пари от климатици и лекарства са също макар и мизерно жалка форма на консервиране на лятото.

ЕДИН МИЛИАРД ДУМИ ЗА 10 КМ/ЧАС

Как може да се вдигне толкова пушилка за някакви 10 км увеличение на скоростта по магистралите. При положение, че по магистралите има няколко камери само и повечето водачи разчитат на антирадари, може да се каже, че по аутобаните на републиката всеки кара с колкото може.
Само веднъж да пътувате, да кажем, в направление Пловдив – София (с разрешените 140) ще видите, че не по-малко от 100 автомобила ще ви изпреварят все едно сте спрели в аварийната.
Хората с мощни съвременни машини си карат със 160- 220 км/час без дори да се впечатляват от това. Останалите пълзят в рамките на ограничението, но не защото не искат, а защото или машините им не могат да поддържат такива напрежения или портфейлите им не го позволяват.
Все пак, когато разбивате границата от 200км/час ауспухът ви малко или много започва да работи като банкнотоброячна машина.

В интерес на истината има и една голяма част от водачите, които карат в рамките на ограничението – защото това е разумно. А хората, които карат с желанието за минимален риск, и без знаци не превишават 120-130.

Този промяна на ограничението на магистралата, си мисля е от онези клапани, с които се регулира социалното напрежение. Във

време в което глобите за светофари, зебри и алкохол скачат в пъти (в чийто смисъл съм убеден напълно) е хубаво на шофьорите да им дадат и една позитивна темичка – с 10 км в повече на аутобана.
Велико. Просто прекрасно. Темата струи отвсякъде, защото изборите са далече, топло е и никой не циври за енергийни цени, мирише на море, краставиците са в изобилие и евтини, ледът за ракията е безплатен....
А това, че всяка минута в света загива дете в катастрофа (преобладаващо в градовете) е просто статистика, от която нито една медия не е направила новина до днес.

БЪЛГАРСКИЯТ КАБА УУДСТОК - 333

Поставихме световен рекорд по свирене с гайди.
333 каба гайди. Вписан рекорд в Гинес.
Е, което си е хубаво, хубаво си е! Като човек подвизаващ се от 20 г. в рекламата, мога да кажа, че всяко изписване на името на държавата в подобни форуми и издания си е вложение. Енциклопедията на рекордите на Гинес е същата книга, в която са вписани най-великите постижения на човечеството. Нищо че в нея има записани и такива инициативи като плюене на динени семки и висене с главата надолу.
Нашата цивилизация си е открай време странен микс между възвишени и важни неща и пошли забавления.
Но това с гайдите ме връща в моето детство, когато стари хора разказваха как през време на войната (1941-1944) войниците на Вермахта купували родни гайди и ги разрязвали, за да видят какво е това нещо в меха, което свири.
Какви измишльотини, какви фантазии, какво самомнение и псевдогордост...!
Да не забравяме, че Вермахтът пристига тук с цялата си техника и оръжия, между които и колите с газгенератори. В които като свърши бензинът, слагаш дърва, заливаш ги с киселина и с получения газ продължаваш напред. При това тези хора пристигат от държава, в която векове наред се монтират органи в катедралите. Днес за мен това не е важно – дали някой войник си е направил удоволствието на купи гайда и да я

среже или е патриотична измишльотина.
Голямото наше постижение (делът ни в съкровищницата на човечеството) е на едни пискун с мях от ярешка кожа да можеш да изсвириш такава велика мелодия като „Бела съм, бела, юначе”.
Бил съм на събор на Рожен и съм слушал 100 гайди наведнъж. Косата и космите на ръцете ти настръхват – защото влизаш в космическо преживяване.
А какво е с 333 гайди, мога само да гадая.
Поне докато някой не вземе да го направи същото нещо на Роженските ливади или другаде. За хората, не само за Гинес.
Вероятно това ще е нашият Уудсток!

ГОДИНАТА НА ВИСШИСТИТЕ в СТРАНАТА НА ЧУДЕСАТА

Това е годината, в която почти всеки може да стане студент. Или просто е първата от поредица години, в които тенденцията да се кандидатства във ВУЗ ще бъде заменена с правилото зрелостниците да бъдат молени да запишат нещо за учене в университет.
И защо не, след като местата в аудиториите са с 5000 повече от завършващите зрелостници. Като отлично образована нация, през последните 22 години ние захранваме с подготвени висши кадри цяла Западна Европа плюс САЩ и Канада, както и не толкова популярни места като Австралия, ЮАР, Нова Зеландия, че и Китай… Всичко това е прекрасно – за смаляващата ни се икономика няма толкова места, в които да се реализират подготвените бакалаври. Чрез имиграция те намират най-доброто поприще за себе си.
Но с това лишават територията от възпроизводително поколение – все по-малкото млади хора, които остават раждат все по-малко. А ВУЗовете, които са с предвиден капацитет за една 8 милионна държава, гледат да не намалят бройката на студентите.
Т.е, ако досега подготвяхме само най-доброто, а от това най-добро най-доброто отиваше в чужбина , сега почваме наред (стига да не изкарват по-малко от тройка на изпита). Все повече 30, 40 и 50-годишни хора записват висше образование, за да сбъднат своя мечта или необходимост.
Висшето образование постепенно става като един 13-ти клас на гимназиите и професионалните училища. И като погледне човек, в това има някаква хармония – все повече млади хора, до 30 годишна възраст все още са необвързани

1685 кандидати се записаха за теста по български език в Пловдивския университет

и живеят с родителите си. Отлагането на ангажиментите и късното практическо съзряване на младите трябва да бъде запълнено с някакво легално занимание – каквото се явява леснодостъпното следване. Е, това вече е една голяма стъпка в хедонизма.
Прекрасно, просто чудесно. Ако не беше парадоксът – изнасяме бакалаври и мастери оф сайънс, а сме на прага да внасяме работници, които стават все по-дефицитни.
А според простите пазарни правила по-дефицитното е по-скъпо. Значи сме евтини на брашното и скъпи на триците.
Остава само Алиса от приказката да дойде в истинската страна на чудесата.
Оле!

МРЪСЕН И КУЛТУРЕН или КУЛТУРЕН И ОТРОВЕН

Има някаква тъжна ирония в това да имаш две европейски номинации.
От една страна градът ти да кандидатства за Европейска столица на културата, а от друга да влиза в класациите на континента, като полис с най-мръсния въздух.
Като запален еколог мога да напиша по темата 50 страници мрачна тирада, но избирам градивното начало на иронията. Инструмент направил смешен не един или двама диктатори, грозни проблеми и кризи, който помага на хората да се отърват от страховете и погнусата си.

Ето няколко съмнения, които ме преследват, докато изучавам парадокса МРЪСЕН И КУЛТУРЕН:

1. Управата има не само дял за замърсяването на въздуха, но вероятно и план за увеличаването му. Защо иначе да ликвидира броячите по светофарите, а да увеличава броят на самите светофари?
2. Въпреки изобилието от вода, основните и най-прашни трасета не се мият. Едно предприятие като кариерата на Белащица, мокри пътя, който минава през нея по 10 пъти на ден. Ами в града така пазим водите от запрашаване и правим точки в екоминистерството.
3. Вероятно творците, с които изобилства градът, са вредни за Брепубликата. Може би има завера за ликвидацията им. Гьобелс се хващаше за пистолета, винаги когато мислеше за Париж и Пловдив.
4. Решено е да докажем колко е жизнен и устойчив българския творец. (Някой много харесва аплодисментите за фискалната дисциплина и натягането за цигарите.)
5. Провежда се изследване дали запрашеността и замърсяването с химични агенти не стимулира всъщност талантите.
6. Много по-лесно е да гримираш мъртвеца, отколкото да го възкресиш. Много по-евтино е да боядисаш една опушена къща, отколкото да й монтираш пожароизвестителна и пожарогасяща инсталации.
7. След Чернобил няма данни над нормите, които да уплашат чиновника.
8. В Пловдив пушат както във всички други градове на държавата. Значи не им е мръсен въздухът, щом го обогатяват с тютюнев дим.
9. Вероятно на общинско ниво и на правителствено такова тютюневият дим е по-опасен от серния двуокис, въглеродния окис и прочее химични агенти...

10. Не може всичко да е идеално. Красивите текстове, изящните форми, въздействащите картини, танците, музиката, театъра .....

компенсират вредното влияние на половината менделеева таблица, рееща се над улиците под формата на ежедневен смог. Не знаете ли, че в Сомалия хората дишат и прах от пустинята и умират от глад.
11. На който не му харесва, да си направи къща в планинската яка. Белащица, Браниполе, Марково, Първенец, Храбрино... Какво са само няколко км.? (Извинете, но темата за цените на имотите и строителството е просто подмяна на основната тема...)
12. Няма нито едно доказателство, че чужденци са отказали да се запознаят с богатствата на Пловдив, заради мръсния въздух.
13. Ако не е запрашеността, ще е бедността, ако не са малкото детски градини, ще е ниският стандарт на живота. Трябва да се свиква с феномена „вечно недоволен българин”. Това е може би първият урок, който преподават във висшите партийни централи.
14. Какво се лигави тоя пловдивчанин с разни екобюлетини? Доказано е, че творец оставен без проблеми, без провокации, става ленив и непроизводителен. Следователно – нужни са аплодисменти за въздуха, а не мрънкане.
15. Ето и ПОРТРЕТЪТ НА ИДЕАЛНИЯТ ПЛОВДИВЧАНИН:

Човек, който се радва, че вижда дима от цигарата, на фона на небето, а не обратното. Горд, че живее в древен град, той разбира, че няма как след 8000 години дишане на едно място, да не се появят аномалии във въздуха.
Като извисен и духовен човек, пловдивчанинът разбира, че много хубаво не е на хубаво. Не може да си синя столица, европейска културна столица, че и столица на чистия въздух. Някак много неприлично звучи.
От малки ни учат че скромността краси човека.
Както и го трови.
Но това е друга тема.....

ВЕЩИЦИТЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ

Виждаш, че колегата пуши на неправилно място. Докладваш го, защото на правителството не му стигат съгледвачи.
Той се ядосва и те натопява на жена ти, че излизаш с колежка на кино.

След скандала колежката снима жена ти как не спира на зебра. Зебрата се ядосва, че все я снимат, става и се маха - става вещица. И тъкмо навреме.

Защото шпиономанията е насадена, кладите горят и... вещиците определено не стигат.

КАК ДА ПРЕВЪРНЕМ ДЪЖДА В КУПОН

И като заваля, та цял месец

Пукат се и загниват черешите, а ягодите си гният и без да се разцепват.
Бистрата са пусти и пластмасовите им столове гледат тъжно като мокри врабчета
Улиците са празни и локвите скучаят.

Празниците и почивните дни около 24 май минаха под знака на кротката мокра завеса между небето и земята. Постоянно получавам съобщения от приятели, които признават, че не харесват английското време. И „доклади” как дъждът бил съсипал този хубав низ от неработни дни.
Случи се така, че в тези дни две агнета на мои приятели се самоубиха във фурните им. Та се случиха 4 присъствени и тежки дни под сайвантите на село, в които има стари дървени маси, нови пластмасови столове и много чаши под кривите опушени от времето греди със задръстени от сажди огромни паяжини.
Хем си на дъжда – протягаш ръка и хващаш струята от капчука, хем барбекюто и старият оджак ти греят гърба. Както виното грее с червена топлота тялото отвътре. Всичко те боли след 12 часа – стомахът, вилицата, чиниите, задникът от седене и лицето от смях. Добре, че на всеки 2 часа има конкурс – кой ще излезе в дъжда да наскубе марули и лук от градината.
Хора, събрани с една обща цел – да общуват и да се веселят.

Уникално аналогово удоволствие, без нито едно електронно устройство. Средновековна преживелица с едната подробност, че сутрин в 10, като се събираме на масата, се започва с няколко кафеварки кафе... И така 4 дни. Защо разказвам всичко това...?
Защото веднъж един евреин отишъл в изповедалнята на една църква и признал на свещеника, че спи с две 25 годишни близначки. „Ти католик ли си?” попитал свещеника, а оня си признал че не е. „Защо ми разказваш всичко това, тогава?” попитал мъжът зад завесата. „Ами, господине, толкова е хубаво, че исках да го споделя с някого” – доволно казал евреина.

Е, за успокоение на всички, които са скучали в дъжда – при нас нямаше никакви близначки. :)

В БЕЗДЪННОТО ЧЕРВО НА ДЪРЖАВАТА

Tри след полунощ.
5.8 по Рихтер.

Трусът и вроденият инстинкт за оцеляване те изхвърлят на улицата.
С първите дрехи, които си навлякъл. Ако си навлякъл.

Дишаш нощния, зелен, свеж и хладен въздух.
И ти е добре, че си далеч от стени и тавани.
Засега си жив. И цял.

КАПАНЪТ НА ТВОЕТО СПОКОЙСТВИЕ
Това, което до преди час е било твое убежище и защита, сега е заплаха.
Масивното жилище, в което се спасяваш от света, внезапно ти изръмжава и заплашва да те погълне.
Стърчиш на улицата. Като изгонен от черупката охлюв.
Като мишка останала без дупка.
Пред другите сгради също напъплят хора – рошави, смирени, тихи, невероятно внимателни едни към други. Пушачи и непушачи, обединени от общия страх, какъвто нито един закон не може да посее.

След 5 минути започваш да мислиш по-битово:
Парите са ти горе. Сигурните обувки са ти вътре. Храната ти е в „капана”, от който си успял да се измъкнеш. Топлите и хубави дрехи са в него. Компютърът ти е също там. Ами, ако само чака да се върнеш и да те ”затвори”...!?
И телефоните са ти вътре.
И документите.
И бележниците с телефони.
И ключовете от работата.
И одеалото, което вече ти липсва. И любимото зимно яке.
Дори бутилка с вода нямаш. Дори запалка и фенерче нямаш. Нито филия хляб.

Чувстваш се ужасно в тази астрономическа и информационна НОЩ.
Трябва да търсиш единствената будна медия – Хоризонт.
Къде са всичките онези оповестителни системи, за които плащаш данъци?
Къде са мобилните оператори, които те заливат с примамки за печалби или с машинни поздрави за именния ти ден. Къде са сирените , които непрекъснато пробват с пукащото „Проба...Проба.. Това е учение...”

Е, къде е наученото?
За какво ни е цялата тази техническа главоблъсканица, чиито основни функции са да те забавлява или да те следи дали си изряден гражданин.
Когато хазната си гледа интереса, може да свърже милиони касови апарати чрез нета.
А когато ти потрябва прост отговор на среднощния въпрос „Какво става, къде е...?”, цялата тази държавна машина мълчи...Като тъп валяк. И трябва да чакаш утрото...

Винаги съм мислел позитивно. И съм смятал, че държавата е наша и не бива да я плюем или кълнем.
Но в такава нощ разбираш, че държавата те има за овца за стригане. Тя е изобретателна и бърза, когато трябва да слага камери, радари, фискални апарати, глоби, разрешителни, лицензи и прочее камшици....

РОБОТИТЕ
Влизаш в колата и почваш станциите: хитове, хитове... рок... мелъди,..чалга... метъл... хип-хоп...
Даваш си сметка, че това са компютри, които ще ти свирят парчета и след като половината свят се срути. Ще свирят жизнерадостни мелодии дори и улиците да са пълни с трупове.

Айзък Азимов, къде си? Това е апотеозът във войната между роботите и човека. Бездушните машини свирят в страшната нощ приспивни песни на човечеството – апатични към страховете и емоциите му. Ето това са компютрите...
Би заменил хиляда за един приятел до теб, нали?

Същите тези машини, вътре в сградата ти предлагат по сателитните канали цветни приказки – сапунките си смърдят на евтина мас, записаните предавания те давят с евтина публицистика, студиата –говорилни се занимават с върха на бананите, порнокрасавици се чукат театрално... в трилърите добрите ченгета гърмят лошите.
И всичко това докато сградите се люлеят заплашително, а чашите се самоубиват скачайки от рафтовете към пода.

ТИШИНА В ТЪРБУХА НА ДЪРЖАВАТА

Но е вяла, направо глуха, когато трябва да те защити.
Държавата е направила всичко да взема от теб дължимото, но е забравила да направи елементарни неща за теб. Да те събуди, преди сградата да ти е паднала на главата. Да те предупреди, че може да друсне още веднъж.

ДЪРЖАВАТА НЕ Е ИЗПЪЛНИЛА СВОЯТА ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР С ТЕБ. Тя гледа само задълженията ти.

Питам: Толкова ли е трудно да се задължат мобилните оператори да приемат късото съобщение от Сеизмологичния център и да го тиражират със смс към всеки мобилен телефон : „Епицентът Перник-Радомир- 5.8 по Рихтер. Очакват се затихващи трусове”???

Не е никак трудно.
Или държавата – тази огромна апатична машина (биоробот - направен от бездушни компютри и още по-бездушни чиновници) е изчислила, че е икономически по-изгодно да не те събужда, за да си бодър и работоспособен утре, пред риска да загинат, да кажем, стотина???!!!
Не е вярно ли? Същата тази машина не беше ли изчислила през 1986 г, че спокойствието на овцете й е по-важно от радиоактивния дъжд, който ги къпе..???

Тъжно, тъпо и страшно.
В три през нощта.
Стърчиш като гърмян заек на тротоара.
Не знаеш какво става. И няма кой да ти каже.
Някой се натиска да вземе биоформулата на президента...
Милиони кубически метри асфалт застиват и очертават приоритетите на една власт.
Милиарди се превъртат през банките по всевъзможни проекти.
А ти си сам. Със съседа. В 3.15 сутринта.
Два изплюти от труса индивида, свързани в този миг с държавата чрез два кода, по-известни като ЕГН.
И ви липсва само чип на ухото...

„ТУТУН ТАЙМ” Е НОВАТА BG МОДА

Нямало да се пуши на обществени места...?!
Да, да! – каза Андрешко и измисли частните клубове в каквито ще се превърнат много заведения след първи юни, когато ще влезе в сила забраната за дърпане на тютюнев дим на обществени места.
Историята е доказала, че когато една мярка е непопулярна, каруцата с ревизорите винаги отива в блатото, а Андрешко отива да спи до топлото дупе на жена си.
При това тази тактика не е български модел, нищо че си имаме нарицателен герой. Държава като САЩ, признава, че сухият режим в началото на века е бил една от най-тъпите мерки в съществуването на държавата, която е позволила на мафията да се обогати, без да намали потреблението на алкохол и без да има оздравителен ефект – както се е крещяло при въвеждането му.
Както през 1923, да речем, от Маями и други градове на източния бряг са тръгвали в петък кораби с добре облечени американци на круизи към Куба, а в неделя са се връщали с повръщащи пияни „свини”, така и родните пушачи, ще си направят клубове по интереси. С парола „никотин”, „филтър” или „пуси кет”...
Така или иначе мафията получи още едно периметър – да търгува контрабандни цигари, а турските ни комшии се късат да продават рязан тютюн, така и никотиново зависимите ще си направят в частни парцели и помещения „Тутун тайм”, където вероятно с изследването влиянието на дима върху пристрастените, ще се изследва и влиянието на алкохола и на мезетата върху човешкия организъм.
Мисля си нещо- щом цигарите са вредни, защо държавата не ги забрани тотално както хашиша. Защото прокламацията, че

здравето е национален ресурс трябва да не е фурнаджийска лопата. Или обратно – щом всеки сам решава за себе си, трябва да бъде легално да си гледаш в градината разни растения, които не приличат на тютюн и да си ги пушиш в хола, мазето, тавана или в двора на вилата си.
Лично аз смятам пушенето за един алогизъм, който няма аналог в природата и като съвсем човешки патент е дивотия и глупост, но това не значи нищо. Защото някой може да каже същото за безцелното изкачване на върхове и зяпането на залези от ръбовете на пропасти.
Но едно е моето мнение, друго е държавната политика. А тя в случая е недомислена и кампанийна. Освен, ако не е част от меки стъпки, водещи към вписването на тютюна за пушене в Наказателния кодекс – за да не настанат брожения сред тютюнджиите. Което бих приел за разумен довод.

ПЛОВДИВ ВЛИЗА В ТУРИЗМА С УНИКАЛНИЯ СИ
КЕНДРОС СТАДИУМ

Циментираният пикалник на пъпа на Пловдив, известен през годините повече като „дупката на Дража“, вече го няма. Да не повярваш.
На негово място е съвременно експонираният Античен стадион (по-точно неговата северна част). Бетонното недоразумение от времето на соца, което стискаше в себе си малко мраморни редове и служеше повече за облекчаване на бирената тежест на замаяни граждани и гости от съседните на Джумаята заведения, си отиде. За да дойде Туризмът. Туризмът, който чакаме от 20 г (а той все не идва) се нуждае не от учебникарски постулати колко сме велики, а от добро експониране на обектите, за да може посетителят да си даде с удоволствие парите.
В този смисъл архитектите и строителите са си свършили добре работата – слизаш в обекта и влизаш в… историята. По-скоро нагазваш. Защото не бих искал да влизам в историята, преминавайки през същия вход, през който са излизали на стадиона гладиатори и състезатели в далеч по-груби спортове от съвременния кикбокс….
Да, това е Пловдив. Това е градът, който няма равен на себе си в България. Посетителят може да си даде сметка как е изглеждал върховният за времето на Античността стадион за 30 000 зрители, може да пипне седалките, сводовете на тунела, да стъпи по камъните, които са настилани, когато шумът от битката за Троя още не се е слегнал в пепелта на историята.
Да, бих си давал парите за вход, за да правя незабравими подаръци на мои гости от страната и чужбина. Като си помисля колко долари самият аз съм сложил в касичките на чуждия туризъм, разглеждайки макети на динозаври, музеи на модернизма и дворци на 3 века, защо да не давам и за града, в който живея.

Хубавото цена няма. Време е вече да се спаси и Северната крепостна стена на хълма, над бул. „Шести септември“, която също би могла да взема дъха на гости и туземци.
Апропо, за тези, които предпочитат бирата и картите на пейките пред входовете си – Неразумни юроде, туземецо, отиди до края на май да видиш Античния стадион (на Джумаята), докато е безплатно влизането. Че после сигурно ще ти дожалее за двете бири, които ти искат да видиш нещо от световното историческо наследство и ще си умреш плювайки и псувайки държавата и града. От мизерната ти пейка в мизерната махала. Защото много често нещата изглеждат така, както мястото, от което се опитваш да ги наблюдаваш. И да си ги обясниш.

ПАТЕНТОВАМЕ МЕТОД ЗА БЪРЗО СТРОЕНЕ НА МАГИСТРАЛИ?

Светът върви към своите забавления през май, независимо от предсказанията на самите маи.
Във виенския Пратер откриха действащата инсталация „Най-големите барабани в света”, на която, ако свириш половин час, ще имаш мускулна треска половин месец. Смятам, че това е някаква интелигентна форма на австрийците за справяне с уличното хулиганство.
Хората, обвинени, че вдигат шум на обществено място, вероятно ще бъдат изпращани в „Пратер”-а, да правят импровизации на огромните тъпани – хем да си начешат крастата, хем да забавляват посетителите.
След 2 часа изпълнение на тези, по-големи от филипинска къща „ударни”, наказаните ще се чувстват като след дълга сибирска каторга.
Което води до друга идея. В България, в която се краде така, сякаш присвояването е национален спорт, могат да се организират лагери, в които крадците с торби да „крадат” чакъл от кариерите и да го носят пешком до съответния лот на съответната магистрала. Хем да си начешат клептоманските пришки, хем да се спести някой литър гориво от камионите.
Ако това се организира правилно, първо: затворите няма да се пълнят с гърла, които поглъщат национален бюджет, срещу спане на

сянка;. второ: „Тракия” ще заработи до дни, а магистрала Стума – до 24 май; На лотовете няма да остане един камион за транспортиране на инертни материали и спестеното гориво ще можем да изнасяме за Сърбия, Черна гора и Словения.

СЪРЦЕ КАТО ЕДНО ФАСУЛЕНО ЗЪРНО*

Когато лястовиците се връщат от зимните си хранилки в Етиопия и се радват на гнездото под стряхата, сякаш ги е нямало миг, ми се струва, че нещо в човешкото общество е тотално сбъркано.
Само на десетки километри около големите градове има хиляди селски къщи, които умират от мъка по напусналите ги хора. А хората люпят семки пред бетонните си блокове и опърдяват изкормените си дивани, ровейки апатично с дистанциионното…
И не искат и да чуят да бащините си дворове обрасли в люляци и чемшири и подивели лози. И с кладенци, които още пазят на дъното си огледало, в което се виждат облаци…
Убийствената леност да не искаш да се върнеш на 50 км в селския рай, прави от човека лоен придатък към асансьора и кафенето. Да мечтаеш 350 дни в годината за седмица почивка на един бетониран морски бряг, когато имаш селска къщичка на 30 мин от града е неразбираемо. Още повече, че къщичката не изключва ходенето на море.
Селото, в което е вилата ми, се е сторило привлекателно на един арабин с 6 деца. И на няколко други чужденци от малоазийския географски пояс. Разбира се и на няколко млади семейства с деца и кучета, които тази зима са си продали апартаментите и с парите са си купили дворчета с къщички – както и две малолитражки…

Мисля си, че това има някаква далечна и бавнодействаща връзка с процесите на Уолстрийт, с трусовете по стоковите и фондовите борси, с глобалната рецесия и с все по-дефицитното жизнено пространство на планетата.
Е, българино, лястовиците се върнаха… Дори в дядовата ти залитнала от умора къщичка.

* Толкова е голямо сърцето на една лястовица

КОЕТО Е СИНЬО, СИНЬО СИ Е, КОЕТО Е ДОБРО, ДОБРО Е!

Не знам на кой му хрумна да оцвети водата във фонтана пред общината, но поздравления за идеята. В първия ден, когато дори и сервитьорките от околните кафета правеха клипове със синята водна струя, разхождах мои гости от Германия. Жената- депутат в провинция Бранденбург, съпругът дизайнер – португалец. Те също снимаха с голямо любопитство и усмивки. Какво да ви кажа – радостно е да видиш в града си чужденци да правят това, което ние правим пред катедралата в Кюлн или пред бика на Уолстрийт.
И цветът ми харесва. Не защото в главата ми е останала от синята политическа мъгла на миналия век, в която Пловдив изглеждаше като столица. Не остана – Костов ми я издуха всичката.
Този син фонтан ми внушава за аристократизма на града. Град, по-стар от Рим с няколко века, е нормално да бъде със „синя кръв”.
Това и казах на гостите си. А те, естествено: Гуд! Гуд!

Добре, че не видяха спрелия часовник на пощата...Тогава трябваше да им обяснявам, че са му свършили батериите, може би?!

МЕЖДУ МЕСИЯТА И ЛАКОМИЯТА

Страстната седмица в България преминава под знака на скъпите яйца, боядисаните козунаци и бездомните кучета.
Ако един министър не беше призовал народа да си меси и пече козунаците сам, едва ли щеше да се стигне до откритието, че жълтото в някои козунаци не е от яйца, а от боя за яйца.
Ако кучета не бяха нахапали един от най-известните в света българи, едва ли щеше да се случи това непрекъснато телевизионно и вестникарско лаене на тема бездомни псета.
Ако кокошките в клетки не бяха наречени „щастливи”, едва ли щеше да се стигне до призиви да се посреща Великден без яйца.
Всъщност къде е Страстната седмица? Ако всички, които са с пяна на устата за цената на агнешкото, на яйцата и козунаците, претендират да са добри християни, какъв е този техен агнешко яйчено бонбонен празник?
През тази така наречена „страстна седмица” Спасителят е ходел по улиците на Ерусалим в плът и кръв, а към края й - в окървавена плът.
Къде е празникът – в Неговото Възкресение, или в добре натъпканото с месо, яйца и курабийки дебело черво на празнуващите?
Ако така ще ги бъркаме нещата, да ударим с един куршум няколко заека – изколваме всички бездомни кучета, вместо невинните агнета и ги слагаме в тавите, боядисваме дървени яйца, за да не се чупят и ядем козунаци с всякакви цветове. И лежим по диваните и пеем „..Кеф, кеф..кеф... пет почивни дни...!”
Има нещо объркано. В Дания на Шекспир имаше нещо гнило... А тук не знам какво е здраво.

Освен безсмъртното желание да се хленчи...и слюноотделя.
Който се има за християнин би трябвало да знае, че в тези дни Христос е оплют, бит, подиграван и закован с пирони за две греди. С пирони през дланите и ходилата. И в тези си страдания не му е било нито до ядене, нито до пиене.. а до човеците...
Така, че по- полека с тези безкрайни софри и чревоугодничество... Събитието, което празнуваме не е на масата. В омазнените мръвки, козунаци и ракии възкръсва не Месията, а лакомията.
Но, както казват по испанските кориди: Оле!

САМОДОВОЛЕН ШОФЬОР ПИКАЕ ВЪРХУ ДЪРЖАВАТА

Някакъв си Георги Т. си кара колата по улици и пътища със 160 акта и 50 000 лв глоби.
Това е новината. Малка и спретната.
Но изводите от нея са рошави и страшни:

1. Държавата явно не си е прибрала тези 50 000 лв. Ако ги беше взела, този човек едва ли щеше да има кураж да кара още по този начин.
2. Щом държавата е безсилна да си ги вземе, всеки, който спазва наредбите, се е минал.
3. Актовете нищо не значат. Щом можеш да ги направиш над 100 и държавата да не може да те озапти, значи те имат превантивен характер, а не стопиращ.
4. Всеки, който тича да си ги плаща и с настръхнала коса си брои оставащите точки (изводът се налага сам), е глупак. Минал се е.
5. Ако държавата не може да се справи с такъв наглец, тогава каква е самата държава? Безсилна, разбира се. Това е система, която разчита на дисциплината и страха на почтените си поданици.
6. Държава, която не може да се справи с терорист на волана, е абсурдно да се справи с организираната си престъпност. Забравете!!!
7. Държава, която по начало управлява с помощта на страха, е тоталитарна държава. Не гледайте официалната структура и наименование. За нея са характерни показните действия... Преди 1989 г това са откритите съдебни процеси. От началото на демокрацията това са силно рекламираните чрез медиите полицейски акции – за половин наръч коноп в село Леново, за коланите, за светлините, за винетките..... за касовите апарати......за новите касови апарати.... за наливането на бензин в туби..... за лова на пешеходци, които пресичат без зебра....
8. Щом държавата е устроена така, че работи на принципа на послушанието, съвестността и страха, то на нея не й е нужна съдебна система.
9. Когато една система е излишна, тя започва да закърнява, да се изражда и да работи не както е предвидено – все едно дали е бъбречна или съдебна.
10. Организъм или държава, чиито системи не работят както трябва, са особено уязвими за външни патогени и врагове. А вирусите и съседите не се влияят от системата за страх, с която се поддържа държавата. Даже им е добре дошла.
11. Не е виновен шофьорът, който яде баница върху 160 акта, а държавата, която му осигурява този скъп амбалаж вместо салфетки или домакинска хартия.
12. Щом такъв не може да отиде в затвора или където му е мястото, то това значи, че там отиват само тези, които са нарочени.
13. Щом аз мога чрез единичния факт с този рецидивист зад волана да тествам статуса на държавата и да й сложа диагноза, то какво ли знаят за организма, в който живеем, чуждите разузнавания, терористите, организираната престъпност (вътрешна и външна) и тези, които правят политика с нас?

Искам да дам един елементарен пример от Швейцария, разясняван ми от швейцарци, впечатлени от София. Хващат те там без билет в автобуса – правят ти акт с глоба. Хващат те втори път – акт със солена глоба, но съставянето е вече не в автобуса, а в най-близкото полицейско управление. И не чакат трети път – отварят ти досие още на втория – затова действието не се развива в рейса. Снимка профил и анфас.... И заострено внимание – като към всички с досие (извън България)
Какъв е смисълът ли? Ами ако пътуваш редовно без билет, ти си елемент, който е против правилата. Ти отричаш системата. Затова системата започва да се занимава с теб преди да си пораснал и да почнеш показно да я опикаваш - преди да си направил 400 акта на пътя, преди да си открил цех за нелегален алкохол, бардак или канал за дрога.
Има смисъл нали? В Швейцария всичко има смисъл. Дори и това, че точно там са всички пари. И ако някой идиот от онези, които гастролират по министерствата ни, започне да обяснява как ще станем Швейцария, значи или той самият е такъв или смята слушателите си за такива.

ЗАПОЧВАТ ИГРИТЕ НА ГЛАДА...

Филмът „Игрите на глада” отбеляза приходи от 155 млн. долара в щатския боксофис още в първата седмица след тръгването си по кината. Това го превърна и в първия филм, постигнал толкова високи резултати, без да е продължение (според Би Би Си).

Това обаче не значи, че няма да има продължения. Те тепърва предстоят, особено при ежедневното покачване на цената на петрола. Едно от заглавията, под които се очаква продължението, е „Когато тракторите спряха да орат” . Обсъждат се и резервни заглавия от типа на „ Завръщането на мотиката” , „Рицарят с белия кон – оран първа”, „Голямото завръщане – кокошки и прасета” , „Пилятата – 11” ....

При реалистичната възможност 7 милиарда да се сблъскат с проблеми като глобално затопляне или нова ледена епоха, придружени с липса на горива, ми се струва логично касоразбивачът „Игрите на глада” да се адаптира като безкрайна телевизионна сага от рода на „Докато свят светува”. Разбира се в него ще стават неразбираеми събития от днешна гледна точка. Ако сега едни телевизор с 32 инча екран се разменя за 4000 ябълки, в телевизионната поредица вероятно ще бъде обратно – ще се разменя плосък екран за 4 круши или за средно остърган джолан.

Сюжетът на такава поредица ще бъде разбираем за по-голямата част от света – особено за населението от Камбоджа, Сомалия, Етиопия, Судан.
Епохалните промени вероятно ще бъдат документирани на ленти с оригинални заглавия като „Последният дебел американец”, „Аналогова пържола”..., както и с римейкове „Оядените ги изяждат, нали” (Уморените коне ги убиват, нали).

Доналд Съдърланд в кадър от „Игрите на глада”

Като народ особено близък на Холивуд ние вече сме в адаптационната програма за новите реалности – Сагата „Краставицата ми турска, доматите ми –македонски” макар да прилича на Селинджърско заглавие (Очите ми зелени, устата ми – хубава) отдавна подготвя зрителите за бъдещето, екранизирано чрез „Златното яйце”, „Портокал от кредитен механизъм” и „Мръвката невъзможна – 1.2.3” .

Темата, повдигната от „Игрите на глада” е важна за България. Особено заради факта, че от старото римско правило „Хляб и зрелища” тук останаха само зрелищата. Говори се за поредица от големи тържества, прилични на гладиаторските битки, които ще се организират от земеделското министерство с цел да се популяризират новите заглавия „Пълнено врабче на фурна” и „Танцуващият с глисти”. На някой от големите стадиони в София се очаква да се проведе още това лято зрелищен двубой между земеделския министър и последното българско говедо”. Оцелелият от двубоя ще управлява аграрната икономика на страната...

Е, готови ли сте за новата киномания?

КОЛКО СА ДИВИ ДИВИТЕ ЯГОДИ

В трусовете на големите новини през месеца забравихме за една малка, но симптоматична кипърска история, която се чу в началото на март покрай един весел арест.
Сега там предстои да се гледа едно от най-странните съдебни дела. Като обвиняеми на подсъдимата скамейка трябва да седнат 42 възрастни дами на преклонна възраст, а престъплението е, че са играли покер. Близо 50 бабушкери между 70 и 90 години, са арестувани за игра на хазарт в частен дом. Престъпничките са хванати на местопрестъплението от тежковъоръжени полицаи след оплакване от недоволни съседи. При арестуването им са иззети 830 карти, 536 чипа и малко под 100 евро.
Самият израз „на местопрестъплението” ме навява на мисълта, че е имало възможност бабите да се разбягат във всички посоки – с джипове, мотоциклети, лимузини и дори спринтирайки и прескачайки оградите. Тежковъоръжените полицаи явно са били готови да отвърнат на внезапна атака с летящи ченета, кълбета прежда със забодени шишове, а също и със сгъваеми калашници, скрити в арките на изкривените от артрит женски крака.
Един мой приятел казваше, че животът е лудница, в която хората с чувство за хумор се забавляват много. А тези, които го нямат, се косят ежедневно и стават още по-луди.
Е, стига да не си на място, на което отряд барети се изсипва през съборената врата, за да ти провери брашното, от което си правиш палачинките, както и да изземат сладкото от диви ягоди - за лабораторен анализ. МВР иска да знае колко са диви дивите ягоди..
Обърнете внимание – тази сутрин четох новина за четящо устройство с камера, което прилича досущ на кредитна карта. Е, след като такива джаджи са на свободния пазар, какво ли имат спецчастите като разузнавателни средства? И в този план – трудно ли е да се проучи в една къща точния брой на бабите, които играят карти с едничката цел – да поддържат интереса си към живота. Не може ли една писарушка да иде да ги арестува, ами им пращат отряд млади яки мъже – само да дразнят стариците и да ги изпълват с надежди…

Но стига сме били самара, за да се сети конят. Колко души бяха проснати и у нас от барети по подозрение, че ядат баничката от неправилния край. Мисля си, че при наличието на техника, която вижда и в тъмно и през стени, правенето на такива акции е всъщност програма за обучение на спецотрядите. Обучение в реални условия. В някоя началническа тетрадка пише :
Ден първи – тренировка за арест на рецидивист с коза, проявяващ нездрав интерес към люцерната…
Ден втори – тренировка за нахлуване в укрепена сграда: събаряне на талашитена врата с полицейски таран; слагане и сваляне на белезници….
Ден трети – проверка на помещение за нелегални залагания (по сведение на информатор баба Кера ще залага капани за плъхове в сайванта).
Как свършват повечето показни акции..? Ще ви дам един пример от преди 90г, който е актуален и сега:
САЩ, времето на Сухия режим след 1920 г.
Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Ел Ей са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им било, че са проверявали дали течността съдържа алкохол. След многократно преглъщане стигнали до заключението, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка
Та, ако имате чувство за хумор…

МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ ЛЕСБИЙКА

Не знам какво й става на църквата, но от време на време като че ли се свестява от редовната си дрямка. Скача и започва да крещи срещу абортите или еднополовите съюзи – както в случая от миналата седмица.
„Британската римокатолическа църква засили кампанията си срещу еднополовите бракове с писмо от двама главни архиепископи, което беше прочетено в 2 500 църкви днес.” ..... известиха агенциите.

Заслугата обаче не е нейна, а на двамата свещеници в нейната структура. Мъжете са притеснени най-вече от плана на тяхната църква да признае гей съюзите за юридически равносилни на традиционните бракове”.
Т.е. бедата е много по-голяма. В стремежа си да не изостава от модата църквата може да се обърне срещу собствената си идеологическа платформа – случката със Содом и Гомор, описана в Битие 13:13 ...Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа..”

Какво остава тогава за останалата част от цивилизацията?
Ето какво става:
През юли 2011 г Ню Йорк стана шестия щат, който легализира гей браковете, макар и решението да се обжалва.
Много страни – само на Стария континент 14 - са легализирани подобни съжителства. А 10 държави в света даже са узаконили хомосексуалните бракове.

Какво се учудваме тогава, че някой решил да се ожени за котката си. Да - отказват му - но той си прави пиар... При това му отказват сега. Но утре....
Като гейовете... Първо митинги, после бракове... после (може би и ...) църковни венчавки... Добре, че не се размножават.

Моника Белучи

Защо занимавам хората с подобни щуротии...?
Ами да кажем, че ме е страх. Страх ме е че съм старомоден и неадаптивен. Страх ме е дори от традиционния брак.. А какво остава за тази покваряваща мода, която дори църквата решава да признае. Чувствам се инертен като камък от Стоунхендж.
Е не съвсем.
И аз си имам залитания.
Харесвам лесбийки. Идеята за секс с красива жена ме подлудява. Толкова много, че си мисля да не съм и аз самият лесбийка. Ако Моника Белучи ми предложи бих подписал с нея какъвто иска брак – традиционен, модерен.. с условия и без условия...Ако Сандра Бълок също поиска да си изясним отношенията и на нея няма да откажа. Пък дори и с риск да ме отлъчат от държавата за многоженство... Какво толкова... ? Ще прежаля някак това балканско място, за да ви пиша от мезонета си на Пето авеню в Манхатън.
Така или иначе светът отива към гибел.
По-добре да съм богата лесбийка с Кийра Найтли отколкото в неизяснени взаимоотношения с Ц. Цветанов или С. Станишев.

Оле!

ЩАСТЛИВИ СА САМО МИНИСТЕРСКИТЕ КОКОШКИ

Тази сутрин слушах идиотските обяснения на един собственик на „щастливи” кокошки, който твърди, че в новите по-широки клетки птиците изразходвали допълнително енергия и консумирали повече храна. Идиотски обяснения. Не защото фермерът е идиот, а защото смята за такива всички, които ядат омлет.
Яйцата в Париж да струват по 14 евроцента, а у нас – по 18 цента.... Тц...тц....тц.....?!!!!

Като гледам цената на черупките, вероятно BG –носачките се отглеждат в резервати от по 100 кв километра (като Серенгети или Крюгер), където бягат денонощно от лъвове, хиени, чакали и леопарди.
Истината е, че хиените са в птицефермите - и гледат с хищни очи в разпятието. Те биха свалили плаща и на Христос и биха продали и неговите за Великден – за да се осребрят от традицията с празнично боядисаните яйца.
Защото вече са бръкнали в гащите на земеделския министър и са усукали така неговите, че от фалцетните му обяснения за пазара петелът на Христо Чопъра от Ръжево конаре възбудено кукурига. Щял тепърва да се ослуша... да помисли...да подуши и евентуално да реши дали няма нещо гнило и да информира комисията за защита на конкуренцията дали няма картелно споразумение. А може би чака да станат навсякъде по 71ст ,за да се усъмни... А как изобщо може да се говори за щастливи

кокошки, когато става въпрос за такава промяна – пространството от 2 кутии за обувки да го увеличиш на 5 и да тръбиш, че имаш нова технология.
Щастливи са 20-те кокошки на моята съседка на село, които имат курник на двора от 400 кубически метра, ядат зърно, зеленчуци и всякакви благи манджи от трапезата на собствениците си. Разхождат се на истинско слънце и водят редовен полов живот – изразяващ се в 2 сексуални акта дневно. Минимум.

Е, пита се в задачата – ако министершата на Найденов и кокошките на всички под него ги заключат в апартаментите им и вместо секс получават витамини и инжектирани хормони, колко щастливи ще са тези дами? И на колко пиха оценили яйцата на собствените си кукуригалници?

КОГАТО ТРЪСТИКАТА СТИГНЕ ДО КЛИМАТИЦИТЕ...!!!

Знам, че светът няма да свърши точно заради това недоразумение. Нито премахването му ще направи вселената по-подредена. Една улица – две табели. Какво толкова...Никой не се препъва в тях, освен новодошлият в Пловдив, ако иска да знае къде се намира неосведомената му глава в градския лабиринт.
Нищо не е пречело на общинската бригада от преди няколко години слагайки надписите на улица „Авксентий Велешки” да премахне металната стрелка с „Н.Вапцаров”. За да се знае окончателно как се казва това градско трасе. Поне до следващото му преименуване.....

Всъщност това е апотеозът на безполезната чиновническа класа, която души България, по-добре дори от диктатурата на работническата й посестрима. Да премахнеш „Никола Вапцаров” като име на една улица и да го замениш с ново , би било израз на вихрещ се безогледен антикомунизъм.
Но след този акт да въведеш пак „Вапцаров” като име на булевард в друг квартал е чиста проба наливане от пусто в празно – т.е основното занимание на намножилата се до безобразие чиновническа каста. За което тя си взема възнагражденията. И често и самогласувани или самоначислени бонуси. Като не спира дотук.
Някой от тези кърлежи зад гише е пратил бригада за монтиране на пластмасовите табели с новото име „Авксентий Велешки” като е смятал че това е върхът на трудовите подвизи. Естествено работниците не са били инструктирани с един курс да слагат новите и да премахват старите. За да има чиновникът повод да поседи в топлата общинска стая още няколко години. Планирайки и пишейки доклади за нуждата от демонтиране на стари указателни съоръжения.

Същата тази надута и самозабравила се каста в татковината ни планира следващите си перверзии – да подравнява в линии климатиците по стените. Сякаш си е свършила всичката работа по кърпене на фасади, по ремонтиране на подлези, по поставяне на маркировки и сигнализации... Или е насмогнала с купищата затлачени дела по бюрата си. Тази намножила се ( с хлебаркови темпове) администрация още не се научила да поздравява с „Добър ден” издържащите я граждани, но вече е вдигнала крак да я подковават – за да тропка по изкъртените тротоари и набъбнали паважи и да брои. Тя е впрегнала парламентарното си лоби, да й даде точно такава задачка – крив климатик – предписание, неспазен срок – глоба, събрана глоба – бонусче.

Гадно, перверзно, тъпо, самовлюбено и недемократично. Ако изобщо някой може да се впечатли от тази издъхнала дума „демокрация” (демос- народ; кратос – държава – гръцки) Каква демокрация има в това 300 000 граждани на назначат 1000 на заплата и тези хиляда да почнат да се гаврят и разиграват мнозинството?? Да ги назначиш да пазят обществения ред или да чистят улиците, а те вместо това да ти броят лайсните на щорите.

Далеч съм от мисълта, че климатиците не бива да бъдат подредени. Нито ми харесват праните гащи, които се веят от терасите заедно с трикольорите за потрес на чужденците, които не знаят какъв точно е флагът ни.

Но не сега.
Не сега, господа кръвосмучещи.
Първо оправете табелите информиращи за паяк, които са толкова ниско, че всеки над 173 см може да си среже главата на тях. Оправете осветлението в подлезите, които са по-подходящи за стрелбища, отколкото за преминаване. Шахтите и тротоарите, в които се чупят глезени и полуоски... провисналите проводници... увисналите балкони и наклонени като капани стени и дувари... И тогава. Ако не и след справянето с графитоманите.

Гледам тази снимка, направена от Емил Иванов от Пловдив и си мисля, че всички чиновници трябва да си върнат премиите. Не само посочените от премиера. И не заместникът му да ги зачертава по списък. А законът да ги посочи – да се въведе мораториум върху всякакви бонуси в държавата – в която цените хвърчат нагоре, а доходите на населението заедно с качеството на административното обслужване се срутват.
Как може да има глоба на неправилно пресичане на пешеходец, а да няма глоба за чиновнически издънки? Как е възможно да те санкционират за непочистен от снега тротоар, а да няма санкция за мърлявия чиновник, от чието бездействие майките с колички трябва да се движат по платното? Не бонуси, а глоби и забрана да се заема подобен пост са лекарството за любимата ми чиновническа класа. Спяща в удобния хамак на своята съвременна диктатура.

Иначе тръстиката ще расте и ще обраства докато станем тръстикова република с изопнати по конец климатици.

ТРИЧАНЕ НА МУЧАЩИТЕ

Лошо... Много лошо....(  )
Черно белият ням филм „Артистът” взе пет Оскара тази нощ в Лос Анжелис. Това може да е голям ден за Холивуд и световното кино, но не и за образованието у нас.
Изключително лош пример за учениците, които и сега са убедени, че четенето и писането са отживелица, а говоренето – ненужен разход на енергия.
За всички, които си служат с две думи „яко” и „тъпо” това е поредното доказателство, че човек и само да мучи пак може добре да си живее.
В тази инстинктивна посока на развитие на нещата думите са товар, замърсяващ света. Днес сутринта един 14 годишен плевел- роднина, с който си пишем по скайпа (за да съм в час със съкращенията като – здр...бл... бл.мн...кс...) ми обясни как трябва да се развива човечеството „Артист тъпо, Бродилово – яко!”
Което ме навява на мисълта, че дори черно бялото кино е изключително символично, абстрактно, ритуално и усложнено за организъм различаваш лютеницата от маргарина по цвета на петната, които оставят по дрехите.
Сигурно ще дойде време да е срамно и декадентско да употребяваш повече от 100 думи в ежедневието. И понеже започнах с Холивуд, си мисля, че имаме големи шансове да спечелим догодина Оскар .

Стига да направим една хубава лента от въртящите се на синджири бродиловски кучета, нестинари с препаски от папрат ( за да си мисли светът, че мезетата сами скачат върху скарата)......

И много черно бели кадри от охранителни камери: учителка обира банка; полицай пази паркирано на осевата линия Ламборджини; абитуриенти висят от БМВ-та като индийци от товарни влакове...циганска сватба в която кючекът и рапът се смесват в непознат за света стил...

Яко... нали!
За голямо мое (сигурен съм и ваше) щастие употребата на думи все още не е ограничена. Боравенето със синоними и прилагателни не е наказуемо А „Артистът” макар и безмълвен казва повече от 1000000000 нечленоразделни организми за 100000 години. Няма думи, но то и в „Девета симфония” няма думи.

СРЕДНОВЕКОВНОТО БЪЛГАРСКО РАДИО

Имам чувството, че бюлетинът на БНР за нивото на река Дунав в сантиметри е от времето, когато Аспарух е преминал реката. Далечен и хубав спомен ... и все по-непонятен. На три езика. Предназначен за 100 –тина капитана по реката. В чиито плавателни съдове бъка от GPS-и, радари, ехолокатори и нет – разбира се. Но да кажем че им трябва...
Като човек, чието основно състояние е пътуването, често се срещам с хора, чиято връзка със света са само жиците на електропреносната мрежа. Българи от вътрешността на държавата.

Може да си ги представите в такъв момент, когато преспите са легнали върху пътищата и всеки разчита на собствения си килер, на собствената си устойчивост и на петела в курника, който обявява, че си жив –още един ден. И на радиото. Българското национално радио, което освен че излъчва парадоксални неща като „Ескалатор” съобщава ежедневно на населението „Сон сон жмон...”и „ ....а порани реки Дуная...”. Важно е, да. Защото в Родопите, Стара планина, Странджа, Пирин, Рила, Тракия, Лудогорието и Кюстендилско милиони българи стягат яхтите си и чакат в 15 часа Дунав-ът да премине през селата им.

Това не би било толкова впечатляващо, ако радиото поне веднъж в денонощието съобщаваше температурите в 15-те големи града на страната. За да се ориентират людете за климатичната картина около тях. Да не говорим ,че тези данни са налични и само трябва да се обявят в едно по-дълго изречение..
Телевизионните оператори (които уж в по-голямата си част са комерсиални) явно са сметнали, че това е важно, но не и БНР, което има синини по гърдите от самохвалство за своите социални функции.

Да го кажа направо – Българското национално радио в по-голямата част от програмната си схема има социален ангажимент към старомодните си водещи – как да ги запази на заплатка...За да могат да каканижат изречения от рода „Много ви е силно пуснато радиото”. Или :... „Вече втора седмица ви питам без какво човек не може..” ...... Въпрос на който стотина пенсионера половин месец предлагат за отговор – кръв, вода, сърце, свобода, любов, държава, роднини, пари, вяра.... Но водещата, опиянена че е измислила такъв „интересен” въпрос, все не харесва отговорите... *

После идват новините а с тях и „метеорологичната прогноза” По-точно справка – ...В момента атмосферното налягане е 876522547 хеткопаскала - с 45098 повече от нормалното, а купесто- дъждовната облачност характерна за средиземноморския циклон покриващ южните части на Балканския полуостров... определя преваляванията в някои части на Южна България.”

Това не е радио за хората, а самолюбуващо се на себе си учреждение, лапнало баницата на бюджета. Сигурен съм, че дори Христо Ботев, приближавайки Козлодуй, се е интересувал повече от прогнозата за времето и от температурите в Предбалкана отколкото от дълбочината под ватерлинията на Радецки.

Нищо не пречи на БНР в 6,9.12,15 и 18 часа да съобщава температурите в големите градове в момента. В целия свят смятат тази информация за жизненоважна и стопански необходима. Само тук.... само тук...нещата са на обратно... Или някой смята, че щом имам термометър вкъщи и данни за ледохода при Никопол мога да си обясня целия свят – включително и нивото на инфлацията и ръста на престъпността.
Апропо: когато на болния му осигуряваш музика вместо лекарства, също е престъпление.

* предаването „По нашенски” с Юлия Цанкова. Към което съм привързан мазохистично.

Седем ДА за зимата

В журналистиката сега е мрачният мусон. Докато не се изровят и последните люспи в
изпражненията на оцелелите крави и овце, няма да има смяна на темата. Докато всеки
с микрофон и писалка не се качи да се повози на самара на с. Бисер, няма да има смяна
на плочата.

А зимата е хубава:

1. Най-после децата могат да си направят снежни човеци и те да не изчезнат за
една нощ, както куражът и мечтите на родителите им. Защо никой не се радва?
Къде са онези, които в безснежни зими хленчат, че децата няма какво да правят
и че трябва да ги водят на Витоша за да видят сняг?

2. Житата в момента пеят Ода на радостта. Тихо и на топло под белия юрган
си тананикат и събират сили и влага за зърнени подвизи. За да няма хленч за
хляба. Къде са онези, които толкова страстно пишат черни репортажи за суша и
глобално затопляне?

3. Ще има влага в почвата. От тази дебела снежна баница ще попият води
надълбоко и ще има за царевицата, за цвеклото, за круши – за кладенците също.
За да не им текат лигите на репортерите, когато летес намерят село с режим на
водата.

4. Ще има вода в язовирите. Защото те са за това. Иначе, ако човек се заслуша в
истерията – да ги съборим всички – стени, преливници.... Пък лятото ще грачим
защо държавата не е помислила за ...лятото. Държавата не мисли. И не може.
Мислят хората в нея. А тази сива, малоумна и дистанционно управляема част от
журналията (нямам печатна грешка – журналия, журналяги, журналици), която
смята, че медиите не са част от държавата, да се издави някъде. И да разтовари
ушите на обществото от себе си.

5. Ски курортите ни са под сняг. Два метра на Пампорово или 150 см на Банско
винаги ми звучи много еротично. От спортна и финансова гледна точка. Който
иска да кара ски – кара. Дали на Валдизеер или на Боровец – за ухахавените
сноубордисти и скиори е малка разлика. Но за развитието на родния туризъм не
е без разлика. Дали ще дойдат отвън или ще заминат навън (парите)? А също
и за хилядите любители, които не могат да си позволят дори сънища на тема
Цермат, е добре да се разкършат на хижа Здравец, Чепеларе или Сопот. Защо
няма един репортаж от Снежанка и езерата под нея.?

6. Най-после тоя народ се кротна в дивата езда на автомобили. Животът не спря
от това че стотици хиляди бараки млъкнаха под снега. Въздухът и в столицата
стана като на Добринище, хората си припомниха, че и вкъщи може да се пие
кафе. Защо тази повратлива, самодоволна и опиянена от самочувствие сестра
на властта –журналистиката – не се загледа и малко встрани от ямата на
политиката – да види какви сюжети и колко радост има в един такъв сезон. Кой
й е забранил, освен тя сама на себе си, да търси и в снега красивото? Ами се пази
от него като вампир от поп с БМВ.

7. Черногледо, черногледо, сиво, банално и скучно. Коне и кобили с капаци. А ето
и седмата причина да харесват тази зима. Всичките мизерии на боклучавите
ни навици, на безотговорното ни отношение към настилки, фасади, тревно-
кални площи и всичката мръсотия, събрана по милиардите ъгли на държавата, са
покрити в бяло. Сякаш сме в норвежка приказка. Красиво , красиво, красиво....

и непривично чисто. Незаслужена феерия и изящност, която дори не може да ни
трогне.

Ама и аз се разлигавих. Сякаш не знам какво е по-впечатляващо за едно прасе :
студен и искрящ бледорозов сатен или топлата и уханна локва от помия и собствени
изпражнения?

Оле!

БАТМАН СРЕЩУ МАРОДЕРИТЕ...?

Страхотна, даже приказна зима...Ако не бяха хората.

Най-вече онези дегенерати от сухата част на наводненото село Бисер, които тази нощ са си „разпределили” храните и фуражите идващи като помощ за останалите без домове и плевни техни съселяни. Когато министерския съвет се е пренесъл да заседава до кочината ти, хората от цяла България пускат смс за събиране на средства, а телевизионните екипи в селото са повече от телевизорите, да си „хапнеш” от помощта за онеправданите е нахалство кандидатстващо за разстрел. Но понеже не е война, такива да носят торби с пясък на дигите до лятното засушаване.
Красива зима, романтична и тиха... Ако не бяха хората.

Водите на язовир Иваново заляха и разрушиха част от село Бисер. Мир на загиналите и надежда за търсените да бъде. Но словестният потоп, който се отприщи дави милиони, разяжда морала както тиня размеква кирпичена стена. От сутрин до вечер интервюта, обяснения, коментари, анализи ... и нито един виновен. Виновните бълват тиради с които може да се построи не дига, а китайска стена – ако всяка дума беше тухла. Крият се като октоподи зад синята мъгла на изписаните си становища, запитвания, обяснения. Книжни плъхове, които дори Конституцията и Библията биха нагризали на парчета за чиновническите си гнезда, където да се крият и въдят. От цвъртенето им пред камерите няма да оживеят удавените, нито ще се построи къща. Няма да има нито една оставка, нито едно извинение. Което доказва, че след диктатурата на пролетариата, тук се е настанила диктатурата на чиновника. Студена като фашизъм, лакома като мафия и състрадателна като сталинизъм. Българската чиновническа партия.

Бяла, старомодна и напоителна.. зима като приказка.... Ако не бяха хората.
Военни пиявици са се закачили за напоителен микроязовир. Не стопанисват, не ползват. Паразитират собствеността. Като куче под кайсия. Не яде, но и не се маха. Сякаш не им стигат хилядите апетитни други парчета от татковината, които си пазят заключени.

Тази съсобственост не служи на министерството на отбраната, а на някоя къртица в него, която си е приготвила язовирче като втори пенсионен фонд. Като наближи време.

Тракторният триумвират на Пловдив, който днес за втори път минава по моята улица. Циркаджиите с трите снегорина, които излязат ли от основна улица вдигат греблата с 10 см и правят писти а не почистване.

Да не говорим, че всяко гребло отмества по 20 см сняг към следващото.

В това смутно време на обилни снеговалежи, говорни циклони, плач, скръб, медийни глутници около ритащи се атове, някоя местна мишка брои тези фиктивни кръгчета на тракторния триумвират, отбелязва си ги в дневника за свършената работа и мечтае авоарите й да набъбнат като брашното в „приказка за кашата”.

По време на война – за такива – трибунал. Защото и в мир и в бран това си е мародерство.

Е, сега Батман, както обеща в ефира, ще ги пита подводници ли държат в тая локва. И ще им бие шамари, та шапките им ще звънят поне една година. Е, добре сме – поне си имаме Батман, който рине сняг, премахва заграждения и незаконни паркинги, раздава помощи и ... не може да се отрече – най-интересните интервюта.

Но ако ни го вземат в Холивуд за нов едноименен филм, не усещате ли, че ще останем само с папагалите от свитата му, които мънкат като неграмотни ара. Които дори не могат да си подберат зимна шапка, различна от неговата.

Има един хубав виц, защо мъжете имали косми по гърдите, който много приляга на тоя пасаж, но да не разваляме хубавата зима поне.

Хубава зима. Ако не беше

ЗАЕК УБИВА ТЕЖКОВЪОРЪЖЕНО ПРАСЕ

16 ловци убити за една година по време на хайки за дивеч в България
Ама, че хищни зайци се навъдиха – изскачат от храстите, свиват цевта на пушката на фльонга и се смеят на ловеца. Оня гърми и си отнася главата.

А се навъдиха и пъдпъдъци- стръвници – причакват ловеца в тревясалия синур изскачат и му изкълвават и двете нервни клетки в главата. Останал само с една (за равновесие), той гърми напосоки и покосява своите – и хора и кучета. Подобно е положението и с яребиците, фазаните и гривеците, Има случаи, когато язовци завличат цели дружинки в дупките си като ги изяждат или ги заравят живи.

Притиснати от такава напаст, в последните години ловците са се оборудвали като американски пехотинци – джипове, джипиеси, пушки с оптика, маскировъчни дрехи, подсилени боеприпаси, прибори за нощно виждане, машинки за гласово имитиране на противника и много от чудотворните лекарства на алкохолна основа, които лекуват одраскано от къпини или ожулване от брястови листа.

И пак дават жертви. Може би защото освен хищните гугутки и развилнените се чучулиги, срещу ловците излизат и Глупостта и Алчността.

Те обсебват ловуващите човеци и ги карат да си застрелват кучетата, да гърмят по всяко листо, което мръдне, по всяка сянка (освен сенките по очите на жените им) и по всичко, което има пулс и е без адресна регистрация.
Е, няма как в такава отчаяна битка да не паднат и свои от приятелски огън.

Сега правителството предприема мерки – ловците да ходят със светоотразителни жилетки, да минават дрегер за алкохол и да сменят мунициите, за да имат животните някакъв шанс през ловния сезон. Още малко и ще ги тестват дали различават силуети на животни и хора.

Негодуват дружинките. И с право – то каква тръпка ще остане от лова. Не стига, че сега срещу един свиреп заек излизат 12 души с 16 кучета само, ами и да си носят жилетки с цвета на шамандури. Ако отнемат и най-голямата радост на ловците „стреляй, а после мисли”, като ги накарат да правят обратното, то това ще е безобразие и половина.

Дали лобитата на катериците и дивите прасета скоро няма да прокарат и закон срещу лова? Е, това вече е прекалено. Може би няма да стане, защото повече от половината депутати в България са ловци. Те едва ли ще позволят да им отнемат най-голямото удоволствие от мандата – в делници да гонят катеричките, а в уйкендите да се целят в бивните на дивите си събратя.
Оле!

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

ЧЕРНА ДУПКА С ПЕТНО ЗАПЛАШВА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА

Учителката влезе в класа, тръсна дневника на бюрото и се зачуди дали да го удари на изпитване или да си предаде урока, който снощи беше подготвила по
учебника от 2001 г.

За нея това беше нов учебник... въпреки че оттогава светът остаря с няколко технологични обновления в света на процесорите, в света на преносимите „компове”, на цифровите фотоапарати и на така странните за нея хибриди като
Лексус-и, Айфон-и, таблети и нотбуци...

Един второкласник от задните редове се опитваше да инсталира нов браузър в смартфона си, но старата бетонна плоча ограничаваше мобилния нет и ... нещата зависваха...Хлапакът се изнервяше, учителката също... но само тя можеше да пише двойки... Нищо, че беше посещавала Уикипедия 10 000 пъти по-малко от момчето, т.е – никога.

Ако на ден седиш толкова много в „Пространството” (нета), че имаш време да участваш в дебати по форумите дали „Зайди, зайди, ясно слънце” е българска песен от 17-ти век или е македонска, сигурно няма да ти е много интересен урокът за седемте форклорни области на родината. Ако вече си прочел, че

„ ...Мелодията на песента е възникнала вероятно през 16-17 век. Текстът на съвременната версия на песента се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен от Любен Каравелов публикуван от редакцията на в. "Знание" още през 1878 г. във Велико Търново. Първият стих е взет от стихотворението "Сбирайте са, моми, булки (На Васил Левски)", а втория и третия от народната песен "Булка върви из гора зелена". ”

Та ако си прочел вече това с помощта на Гугъл, значи си с една огромна крачка пред учителката, която преподава своите студентски записки от преди 20 години.
А ако се интересуваш как самият Холивуд краде от българското фолклорно богатство, то сигурно можеш и ти да налееш нещо в главата на свой преподавател. Особено, ако той набляга само на частните си уроци в хола.

„През 2007г възниква полемика около песента „Message For The Queen“ от саундтрака на филма „300” и песента „Зайди зайди, ясно слънце”.... Композиторът Тейлър Бейтс е обвинен в плагиатство. защото мелодията на неговото изпълнение е до голяма степен идентична с тази на народната песен.... Македонската преса стартира кампания срещу Бейтс и се опита да лансира песента като авторска песен на Ал. Сариевски. Тейлър Бейтс отговори впоследствие в отворено електронно писмо, че е използвал като основа на композицията си традиционни български изпълнения на „Зайди, зайди, ясно слънце“. ”

Което нахъсва феновете да се псуват на различни езици по форумите на YOUTUBE. Където участва и нашият въображаем хлапак, който на другия ден ще бъде препитан – да кажем за ... Каравелов и творчеството му.
Давам един микроскопичен пример как интернет премества пластовете на живота така, че любители и професионалисти черпят знания от едно и също място – публикациите на онези ерудити, които са писали старите учебници и които продължават да бъдат капацитети в своите области и в този ден. И се питам колко още дълго ще издържи старата формула на преподаване пред глобалното информационно цунами, което натиска старомодната образователна конструкция.

Днешният деветокласник с увлечения по физика чете в нета за Струнна теория”, която има шанс да помири класическите разбирания на нобелиста Айнщайн за Вселената с възраженията на квантовата механика - на Вернер Хайзенберг (също нобелист).

Ако неговият провинциален учител снощи е варил компоти или е гледал сериалчето „Легенда за Испания”, то познайте днес по обед кой от двамата е изостанал вече в „областта на гравитационните полета”.

Пиша това не с озлобление към нафталиненото ни образование (то е такова и в Америка, и в Австралия), а заради невижданата трансформация на информационните потоци – процес, при който милиарди компютри, свързани в мрежа, започват да обругават килийната схема на предаване на знания.

А именно - един да се учи няколко години и после да предава на по-малките. Това е система за унаследяване на остарели знания в епоха, когато светът учи компютрите си да превеждат в реално време текстове от произволни езици на други произволни езици.

Живеем в епохално време, когато танзанийски ученик открива, че горещата вода замръзва по-бързо в криокамера от тази със стайна температура и светът научава този факт ден след като това е признато за откритие. Научават го едновременно академикът от Москва, професорът от Масачузетс и Бонго Мго Бонго от Конго, който си е купил първия фризер в живота.

Живеем във време, когато ученик от Пловдив проектира вкъщи автомобилни джанти в “3D” за американски предприемач и му предава по два проекта седмично по нета, а онзи му праща по 120 долара (на джанта) по банков път. И това се случва за ужас на учителката, която иска да се знае наизуст някакъв алгебричен постулат, както и на родителя, който си скубе косите, че синът му сигурно продава канабис та има толкова пари...

(Спокойно, Мите, синът ти е гений, който дори не пуши тютюн, за разлика от старата ти усмърдяна на фасове кратуна, в която дрънчи самотно и ненужно питагоровата теорема. Преподавана ти с дървено сметало.)
Живеем в епохално време, в което вестниците изчезват за сметка на сайтовете; професии като кантонер на ж.п. прелез, техник на радиоапарати и свързочник в армията изчезват със скоростта на застрашени биологични видове; фотографски ленти, стационарни телефони и изрази „цветен телевизор” са толкова демоде, че плачат за музей...

И всичко това става, защото човечеството чрез компютърната мрежа обединява знанията си в нещо като огромен мозък – как да кажеш коя клетка учи друга и коя не.

Но това не интересуваше обиграната 39 годишна даскалица, която тръсна дневника на бюрото със самочувствието на човек, който взема по 50 лева на час в своите частни занимания по същия предмет. Макар и да усещаше собствения си нафталинен дъх и петното от олио на ръкава, тя имаше самочувствието и властта да изскубне всеки включен телефон и флашка.

Браузъри, мраузъри и кукузайзъри не я интересуваха, защото Системата ѝ даваше право да преподава мухлясалите литературни критики от миналия век до безсъзнание. Тя нямаше компютър, нито профил, нито мейл. Тя имаше едни стари уроци, които проформа мрънкаше в класа или на частно - на всеки „идиот” който иска да кандидатства нагоре. За нея нямаше Ендрю Л. Уебър, нито космически черни дупки.

... Самата тя беше черна дупка. Назначена от инспектората.

Днес билките са медицински хит, но това не съживява всички изгорени „вещици” от 1300 до 1600 г. Днес всички знаят, че Земята е кръгла, но това не топли Джордано Бруно. Не и колкото кладата...

Да ме прощават модерните учители, които „киснат” заедно с учениците си в мрежата и си задават въпроси за бъдещето.

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

КУЧИ СТУД И СУПА ОТ ОРДЕНИ

Кучи студ, какъвто можеш да постигнеш само със здрав фризер...
Остър вятър, какъвто може да те прониже само, ако започнеш непредвиден скандал с
човек, който обичаш..
Но, всяко зло за добро.
Миналата нощ небето беше изметено идеално и звездите бяха едри като момински
зърна. Взех пушката и свалих няколко - едната падна на терасата ти... Дано не съм ти
запалил чергата, любов моя. :)))

Но всяко зло за добро – ако съм го направил, съседите ще се стоплят и ще те запомнят
с добро...
Ако са зли, а езиците им - раздвоени от злословене, ще има повече карантия в
магазините, а ти ще станеш известна...
А както знаеш няма лоша известност. С това започват всички учебници по реклама.
Да си известен днес и да живееш във вестникарските заглавия си е направо капитал.
Влез в Гугъл и сравни популярността на Стоичков с тази на звезди от неговото
съзвездие... Няма две думи. Няма сравнение... С лафове като „Самтайм вин, самтайм
лю” човекът изобщо не излезе от галерията на славата – само смени залата на футбола с
тази на лингвистиката.

Но не си мисли, че Камата е случайно явление. Евтиният рейтинг е толкова
привлекателен, че заради едното народно внимание държавните ордени започнаха да ги
слагат в една паница с джоланите и кучешките пържоли..А скоро ще пуснат картинги с
корпус във формата на България – да може министрите от правителството да си правят
тренировки по управление в коридорите на МС. И това ще го предават на живо по
телевизията. На мястото на новините...

Та, любов моя, ако някоя от звездите, които съборих за теб снощи, ти е запалила я
черга, а гараж, недей да помръкваш.

Просто свикай пресконференция и гледай на яхаш
по-дълго вълната, на която ще се повдигнеш.

Славата е власт, а властта е пари.
А парите... С пари може да си поръчаш студен сладолед и горещ вятър или обратното.
Можеш да си сложиш статуя на Спасителя на покрива, басейн на покрива на
караваната...

Както и да стоиш до мен и да се глезиш като ми посочваш поименно
звездите, които искаш да отстрелям и да ти сложа на изтривалката.

Или да ти направя супа от ордените за храброст на всички, за които България и
Отечество и „държавност” са значели и значат нещо....

ОБРАТНО БРОЕНЕ

Най-вероятно и динозаврите са казвали „Стига с тези глупости на маите”.
И са били прави – с една малка подробност. Светът не свършва. Но те –да.
Горе долу по същото време на януари, но преди 65 млн години, изнервена тиранозавърка е тиранизирала от ранно утро съпруга си за нов инкубатор за яйца.
А друга не по-малко амбициозна велосирапторка е истеризирала майка си и баща си със скандалното намерение да си направи цици – по подобие на новопоявилите се бозайници.
Птеродактилчета – пубери не харесвали люспите си, плезиозаври се плезели на ежедневното суши, алозаври дъвчели билки срещу депресии, причинени от неприятни съседи... Да не изброяваме всички досадности в един “стъклен дом”, направен на пух, прах, вкаменелости и пепел от едно „камъче” паднало от космоса.

Предлагам ви нещо позитивно – за 1 ден поне да си представим, че сме в положението на онези горделиви влечуги владеещи планетата, не някакви си 100 века, а около 300 милиона лета.
И се условим, че обратното броене и за нас е започнало без да подозираме.

Бихте ли се ядосвали, че жена ви е купила тоалетна хартия с цветчета , които не харесвате? Петната по новия паркет ще продължат ли да бъдат повод за толкова горчиви чувства? Или толкова истерично да се блъскате за нов модел консерва с удължени мигачи и нов цвят на салона? Или да не намирате смисъл да живеете, защото сте получили зарязващ ви смс?
Има толкова радости, които пропускаме заради ежедневната суета.

Има толкова важни неща, които отлагаме заради успокояващата леност, че бъдещето ни принадлежи завинаги. Има толкова празни цели, които пълнят главите ни, докато емоционални приключения чакат само да се протегнем....

Да кажем, че са останали 11 месеца наистина... Какво бихте правили с тези последни 300 дни?
Започнете един списък .....И ще се учудите колко позитивно ще ви настрои.
(например – няма да си сменям мобилния, с парите ще отида на гости на баба...Не ми е нужен лаптоп, ще си направя пролетен преход из Рила, Пирин и Стара планина...)
Изхвърлете дребнотемието, суетата и фалша и направете списъка на онези неща, които не искате да пропуснете.

И ако маите са сбъркали и светът не свърши, а ние на 21.12.2012 свършим не като вид, а като любовници до любимите си, то това ще е годината на живота ни. Която ще помним винаги и която сигурно ще даде смисъл и на следващите ни календари....
Аз например към края на седмицата ще правя иглу с едни откачени приятели, за да разберем какво е да си ескимос... А другата седмица....какаово парти... Но.... това си е моят списък...

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

ДЕЛЬО ХАЙДУТИН В АФГАНИСТАН ?

Има един филм, който тези дни се върти (и ще се) по NGC с претенцията да документира войната по най-реалистичен начин. Нещо много по-смразяващо от художествения чук на Оливър Стоун „Взвод”.

Дотук ОК. Моите уважения към авторите – дори си позволявам да поставя по-долу оригиналната текстова реклама на филма от самия National Geographic Chanel .
Но какво правят в този филм за талибани Валя Балканска и песента „Излел ми Дельо хайдутин”?
Вярно родопската гайда и това изпълнение са световно наследство, но при фона на голите афганистански планини, снимани от вратата на us хеликоптер, въпросите в мен тръгват като трасиращите куршуми в следващата част на филма.
Този музикален шедьовър третира темата за конфликт с употреба на оръжие, но това е личната драма на войводата Дельо в Родопите, а не е кънтри песен възпяваща една армия от друг континент. Непредубеденият зрител от Ванкувър до Сидни като нищо ще си помисли, че така пеят в Афганистан или ако си преведе текста – да остане с убеждението че турският султанат е стигал и до Кандахар.

А дали темата за справедливата кауза на хайдутите не е очаровала авторите на филма?. Но ако е така, е станал страшен автогол, тъй като носителите на доброто в този филм са в хеликоптера и в базата „Рестрепо” . Можем ли да наречем американските пехотинци хайдути? Да не бъде....
Чисто визуално афганистанците сигурно повече приличат на българските хайдути от 15 век, но ако песента затова е там, то каква муджахидинска сестра са отвлекли американците и какво са й наприли....Най-вероятно авторите са клъвнали напосоки и с присъщата им геоцентричност са решили, че тази музика им върши работа. Пък Валя Балканска да ходи да доказва, че не е афганка, както и ние – че нямаме сестри в Кабул.

Иначе филмът е разтърсващ като „Спасяването на редник Райян”, но с разликата, че не е декорен, а 100 процента документален. И със сериозната забележка, че ако в Афганистан има такива гайди, то дядо ми Пейо от с. Върбово е открил Америка преди Колумб.
Ето и анотацията за Проектът на Себастиан Юнгер: Рестрепо

кадър от филма Рестрепо,

ОПИСАНИЕ
Филмът "Рестрепо" е носител на наградата на журито за документален филм на фестивала Сънденс 2010. Той проследява взвод американски войници в афганистанската долина Коренгал. Филмът разказва за стратегическия военен пост Рестрепо, кръстен на медик от взвода, убит по време на битка.
Този пост е считан за един от най-опасните в американската военна служба. Филмът е чист експеримент: камерите никога не напускат долината; няма интервюта с генерали или дипломати. Единствената му цел е да накара зрителя да се почувства сякаш е прекарал 94 минути на бойното поле. Това е война, точка по въпроса. Заключенията са оставени на теб.

Награждаваният фотожурналист Тим Хетерингтън и журналистът и писател Себаситан Юнгер си поставят за задача "да уловим духа на битките, скуката и страха, така както ги преживяват самите войници. Техният живот стана и наш: ние не седяхме със семействата им, не интервюирахме афганистанци, не се впускахме в геополитически дискусии.

Войници живеят, борят се и умират на далечни постове в Афганистан в такива условия, каквито малко американци могат да си представят.

Важно е да разберем преживяното от тях, независимо от политическите убеждения. Убежденията могат да бъдат начин да заобиколиш реалността. А това тук – това е реалността."

Бележка на автора:
А вие, момчета, ако не сте си уредили авторските права за тази прекрасна българска песен, също сте заобиколили реалността – тази на авторските права.

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

СВЪРШИ НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ!

Казват, че хубавите неща ставали бавно, а най-хубавите - никога!
Красива шега - като черния хумор напоследък, когато те питат колко ти гори колата.
Всеки има право да получи някои от най-хубавите неща, които си е поръчал със затворени очи в съкровен миг.

Бързо и във време, когато може да им се порадва. Така както всеки има право да има и дни, в които е на дъното - без приятели , без радости и без надежда. За да може после да оцени колко му е хубаво, когато му е хубаво :))))) .

Да са ви честити празниците около Рождество Христово!
А Коледата (по името на древнославянския бог Коляда) е за всички, които се готвят да гътнат прасето си в задния двор, на мястото на оскубаните домати! Оле!

ПРОГРАМА
НА ОСТАВАЩИТЕ СЪБИТИЯ ВЪВ ФУРАЖЕВО КОНАРЕ
Ето и моята програма до края на декември в селото, в което е вилата ми и на които съм канен:
21 дек. сряда – прасето на Порчетата
22 дек. четвъртък – прасето на Бизона
23 дек. петък – прасетата на Чопъра
24 дек. събота – шилето на Кума Лиса
25 дек. неделя – прасетата на Чилката
25 дек. понеделник – телето на Мишката
26 дек. вторник – прасето на Ламята
27 дек. сряда – прасето на Мулето
28 дек. четвъртък – прасето на Кокошката
29 дек. петък - прасето на Шлянгата (в превод – плужека)
30 дек събота – прасето на Мисира
31 дек. Почивка за всички оцелели до този момент прасета. Нова година.
Забележка: всички изброени прякори за истински и актуални – в едно истинско и актуално българско село, където хората са хора, а прасетата – прасета. А не обратното!

ГОЛЯМАТА ВЕСЕЛБА !!!

Гледах един документален филм, за жизнената среда на плъховете. Едни човечета с бели престилки им бяха направили лабиринт, който постоянно стесняваха. Така се симулираше много плътна населеност, докато не стигна до пренаселеност.
Изследваха поведението на животните при все по-ограниченото жизнено пространство.
Първо им се появиха депресии и неврози. Повиши им се податливостта към разни нелечими заболявания свързани с имунната система, както и агресията едни спрямо други. В крайна сметка животните преминаха към хомосексуализъм и канибализъм в своя мъчителен път из претъпкания лабиринт.
Днес като гледам репортажите за незнайния пироман из София, се сещам все по-често за този филм, чийто резултати спокойно се нагаждат и към човешкото поселение.
Да, хората сме се запътили по този път – с единствената разлика, че сами си правим лабиринта и сами го стесняваме.
Когато бях юноша помня, че в малък град от порядъка на 20000 души се срещаха 1-2 обратни, както и толкова луди. Днес тези категории се намножиха както партизаните в нощта между 8 и 9 септември 1944 г. Престъпници колкото искаш и агресия – също. Канибалите в централна Африка и о. Тасмания се превърнаха в туристически гидове и бизнесмени, а белите хора в мегаполисите – тайни човекоядци, които държат в хладилника си някой доверчивец, когото са поканили на вечеря с мила усмивка.
Серийни убийци, ексхибиционисти, сексманиаци, психари, циклофреници, депресари, истерици, нерваци, хомосексуалисти, компютърни зомбита и по-традиционни такива, побойници без причина, графитомани без граници, терористи – телефонни, вербални, бомбени и информационни.....

Голям зверилник, голяма паплач!!!
Дали ще се стигне до там да пресичаме улицата с прибежки и пълзешком, ако искаме да донесем обратно в къщи киселото мляко – без да ни го изядат, без да ни изядат или без да загубим оригиналната си сексуалност или някоя друга „заводска настройка”.....???
И дали няма да стане голяма баровщина (вместо порше в гаража) да имаш каменна къща в планината, през чийто прозорци да виждаш, голяма част от пейзажа – дори и когато си сложил на перваза дулото на тежкокалибрен снайпер?!

Един Бог знае накъде отиваме като общество. Понякога си мисля, че всички сме екскурзианти към Мачу Пикчу, които снимаме през прозорците на автобуса, без да се интересуваме какви хапчета пие там , зад волана, непознатия ни шофьор.

ЖУЛ ВЕРН, РИЧАРД БРАНСЪН И БАТ БОЙКО

Времето, в което започваме строежът на магистрала Тракия, е по-близко до времето на хипитата, отколкото до завършването й.
Може би...?!

Ето хронологични доказателства:

През 1969 г американците кацат на Луната. Набързо правят 6 експедиции до там. 12 души стъпват и работят на лунната повърхност.
Две години по-късно Лед Цепелин издават четвъртия си 4-ти албум с легендарната Стълба към небето” (Stairway to Heaven - 1971)
Още две години по-късно, сякаш окуражени от тези човешки подвизи, ние започваме да строим магистрала Тракия - 1973 г.

Днес 2011г. милиардерът Ричард Брансън откри първия частен космодрум в света. Със своите совалки Брансън се надява да направи пътуването към Луната подобно на това с маршрутните таксита към Банишора или с. Труд.

Всичко е чудесно ако не беше фактът, че ние още пълзим по трасето на магистралата с булдозери и валяци. Това е толкова дълго и неефективно усилие, че сигурно, ако строителството беше възложено на лястовици (да носят материали с човките си), по-бързо би станала.

Излиза, че да се проправи път за редовно пътуване от Земята до Луната (385 000 км ) е много по-лесно отколкото да се асфалтира от Калотина до Бургас (443 км).

В тази връзка направо ме е страх премиерът да не вземе да кихне или да го ухапе някой смъртоносен кърлеж и да се гътне.

Тогава наистина има риск човечеството да се е отказало напълно от автомобилите, когато и последният валяк слезе от магистралата ни.

Ако погледнем отвисоко на нещата, ще видим, че не е смешно това дето един човек се е „вманиачил магистрално”, а че с отношението си към транспорта сме незрели туземци.
В България 38 г правим някакво пътче, а Ричард Брансън и неговата „Върджин” продават билети за полети до Луната.

Само едно чудо може би няма да се е случило преди завършването на тази скапана магистрала – Жул Верн да възкръсне и да възложи на Леонардо да Винчи да осъществят полета до Луната с оръдие. Пък знае ли се ?

БМВ СТРОИ ЗАВОД В ПЛОВДИВ,
ОТВАРЯТ СЕ 700 ДЕТСКИ ГРАДИНИ

Удавен в костюмни и напудрени изображения Пловдив посреща своята поредна изборна есен.
Въздухът е пропит от долнопробната миризма на обещания и самореклама, а над улиците лети прах от паунова перушина – толкова много способни хора... толкова знаещи, толкова можещи , толкова заслужили....

Изплуват от пепелта на миналите 4 години – направо се чудиш къде са били , какво са правили и защо въпреки тях, завършващият политически мандат прилича на пожарище, а не на градина...!

Мисля си, че това е заразна лудост. Някаква епидемия...Колективно обезумяване, което кара феновете да чупят трибуни, а други да се тъпчат в списъците на РИК и ЦИК.
Ако се съберат всички мераци, всички обещания и всички амбиции (и само 5 % от тях се сбъднат) , в Пловдив ще има поне един завод на BMW, 16 небостъргача, 3000 подземни паркинга, 700 детски градини, средната работна заплата ще бъде към 3000 евро и общинският съвет ще заседава над въпроса „какво да се прави с прииждащите в града емигранти от Германия, Италия и Швейцария.

Тази мръсна дума „ако”...

Тя маркира едно условно бъдеще – кристални кули върху плаващи говежди изпражнения.
Без нея остава реалното днес – Мирис на летящи балони, екзалтиран “Adobe Photoshop”, канонади от пресконференции и концерти, скъпи плакати и билбордове и.... все повече безверие, апатия и мизерия.

ИЗБОРИ 2011.... !!!!
КОЛКО ЛОГИЧНО Е ДОГОДИНА ДА СВЪРШВА СВЕТЪТ!

КАТУНИЦА В ПЛАМЪЦИ

През 1988 г Алън Паркър направи филма „Мисисипи в пламъци”.
Защо ли тези дни се сещам за това.

Дали казанът се напълни с пара и клапаните започнаха да изпускат.... Или убийството на едно момче дойде в това изборно време като запалка в бензиностанция???

Толкова е сложно, че се чудя откъде да започна...

Да припомня обаче няколко неоспорими факта: Преди години в квартал „Изгрев” цигани убиха на улицата едно момиче. Миналата година по това време роми обезглавиха някъде в Северна България една пенсионирана учителка за дребни левове.
Обирите на продукция от полето (заради които хиляди хора са се отказали да си обработват земите) разграбването на обитавани и необитавани къщи, и хилядите други дребни престъпления също пълнят полицейските статистики. Нито едно от тези неща, обаче, не събра на едно място толкова протестиращи хора срещу беззаконието и манифестиращата престъпност...

Дали защото до този момент социалните мрежи в интернет не бяха разгърнати?
Или в цяла Европа не бяха започнали да се надигат ксенофобски и антиемигрантски настроения.?
Дали прословутото българско (полубиволско) търпение не изхаби и последната си резерва?
Или на някой му дойде много добре този тъжен за Катуница факт и вкара в него своята туба с бензин?
Или причината за изригналия протест е комплексна?

Неоспорими факти са:
- че циганите не се интегрират в обществото и бавно, но сигурно циментират своите диаспори с преградни стени от свой стил на живот, свой език и свои виждания за живота. Това го забелязаха дори европейски страни като Франция, Холандия и Германия. Апропо Германия го забелязва много болезнено и покрай многото турци, които живеят в нея без да говорят немски.

- В последните години циганите събраха самочувствие – но не като пълноценни граждани, а като субекти с които другите се съобразяват на базата на страха. Вина за това имат само и единствено политиците, които ги ухажват, лъжат, използват и неглижират вече десетилетия единствено, за да постигнат своите си цели.

- Обществото претръпна и като че ли се примири с хилядите ежедневни кражби, станали нещо като неофициална емблема на етноса. А и ако за всяка каруца крадени дини или крадени дърва биват вкарвани хора в затвора, колко затвори ще ни трябват. Да отчетем и това, че някои крадат от пълно отчаяние и мизерия, както и че хиляди от тях живеят и работят почтено.

- На гърба на самите цигани в годините на прехода постепенно се издигнаха техни „босове”, които по- рано си бяха техни родови старейшини. Сега те са негласни феодали, които спекулират с възможността да продават накуп гласове по изборите, да управляват стотици проститутки по шосетата, да дават пари назаем, да търгуват с „черна сила” за работа или за тероризиране. Тези феодали имат вече повече бизнес с политическата класа в страната, отколкото с „подопечните си”. Те са пълноценни играчи на пазара на труда и на стоковия пазар – при това досущ приличат на много други „бледолики” дори по неясния произход на капиталите. Нормално е след толкова преяждане с власт и след толкова прегръдки на всички етажи на обществото да развият чувство за безнаказаност.

- Благодарение на самовлюбената и пасивна църква ( която по средновековна инерция смята, че хората трябва да идват при нея, а не нейните „работници” при хората) циганските общества бавно са поглъщани от исляма. След него идва и турския език, който пък измества техните майчини диалекти и те приемат друга идентичност. Която ги консолидира, за разлика от старите им кланови порядки, диалекти и др., които ги диференцираха.

Заради всичко това ден след ден бреговете се рушат и пропастта става още по-голяма за ужас на чиновниците и писарушките в медиите, които си плюнчат моливите върху планове за интегриране.

кадър от филма "Мисисипи в пламъци"

Кризата на етносите в България в частност ( разбирай мълчаливото търпение в съжителството ) и в Европа като цяло е криза по-голяма и по-опасна от цялата световна финансова криза. Защото при рецесията хората обедняват и са склонни да си сътрудничат, а при етническото капсулиране се трупат напрежения, които могат да имат катастрофални последици.

Да не забравяме че през 1939 г Хитлер посочи евреите като причина за стопанските несгоди на германците. И те тръгнаха във факелни шествия след него.

Мисля, че само до няколко години световните банки и правителствата ще трябва да започнат да заделят неизмеримо повече пари и усилия за образование и интегриране на диаспорите и разслоените етноси. Защото е глупаво да отделяш милиарди и трилиони за съживяване на икономиката, а за заболелите от разпад общества да се дават по няколко дражета аспирин.

Кризата с етническата нетърпимост няма кратка цикличност като финансовата – нейните корени са в първобитната същност на човека – страх и ненавист към всичко непознато. И затова вниманието трябва да (и съм сигурен, че Ще) бъде насочено от кихането на Уострийт към тежките спазми на всички страни които имам мултинационално население.

Огромни, целенасочени и дълготрайни финансови планове за образование.... Дисциплина въвеждана методично от държавата по отношение на битовата престъпност, преразглеждане на наказателния кодекс, преразглеждане из основи на превъзпитателните мерки за престъпниците, защита на неприкосновеността на живота и собствеността....Еднакви критерии към всички граждани..... Това е пътят обществата да се хомогенизират....

Опожарената къща на един цигански бос не е по-голяма загуба от опожарената плевня на един български кравар. Или от изсичането на една българска гора. Към всеки палеж и към всеки грабеж и към всяко убийство трябва да се подхожда с еднакъв арщин. Когато политиците направят така, че жандармерията да се появява винаги където законът я иска, а не където те я пратят, тогава ще съм сигурен, че фитилът е измъкнат и смачкан.

И за финал да си припомним един печален извод от историята – повечето войни са подпалени от политически амбиции. И са проведени заради политически цели. Обикновените хора... О, обикновените хора през повечето време не могат да се справят с ежедневните си проблеми и радости, камо ли да мислят глобално. Те обаче имат свойството да мрат като мухи в запалените от политици войни...

Когато гледате френския и германски президент да се прегръщат или руския и германския президент да се здрависват, си спомнете, че шампанското, което пият сега, е платено от милиони безсмислено загинали в двете световни войни на ХХ век.

Нелепо...нелепо...нелепо.....!

С ЛОДКА В НАСРЕЩНОТО ДВИЖЕНИЕ

Аз ли съм извратен или другите?

Имаше един виц, в който англичаните най-после сменили посоката на движение в дясното платно. Обаче някакъв бавно адабтируем тип си карал по старому и си слушал радио. В един момент емисията спряла за важно съобщение : „ Внимание, внимание!!! За всички, които пътуват па направлението Лондон – Манчестър – пазете се, един луд се движи в лентата за насрещното движение...!!!”
А оня в колата крещи след съобщението – Не е един, хиляди са, хиляди....!!!

Ето така се чувствах тази година, когато отминавах великодушно циментовия лабиринт на Слънчев бряг, където от хиляди малки тераси , хиляди хавлии ми махаха за сбогом. Защото заминавах далече, далече на север, където рибарските лодки и едноетажните къщички все още не са превзети от манията да се циментира брега.

Питах се дали не съм аз смахнатия. Който отива да спи в бунгало на първа линия ( разбирай под „първа линия” отвесната скала, под която цяла нощ морето бучи в опит да ме погълне заедно с чаршафите), без паркинг, без нет, без сателитна телевизия, джакузи, сладководен басейн и включена закуска.

Не може да не се питаш дали си в ред, когато виждаш 90 процента от хората да се блъскат като херинга в хотелите, а ти да заминаваш на място, където крабовете са повече от плажуващите. Нещо трябва да ми е, за да бягам от множеството – да ям диня на отвесна скала, да си пълня раницата с камъни, да си нося гащите на главата в най-голямата жега, да лежа на скалите до мръкнало, за да видя Венера над морето, да излизам с хазаина за сафрид или да гледам с часове как рапанджиите разтоварват лодките си – като на цейлонско пристанище.

Е, бих бил далече по-притеснен, ако с мен не бяха и други хора, включително една жена, Която вечер правеше салата в найлонов плик, защото нямахме голяма купа, в която да я разбъркаме. А сутрин ме тормозеше с горещо кафе още по изгрев слънце.

Признавам, че ми харесва такава мизерия – да си държа чашата в чаршафите, да гледам как събира хавлиите от простора в 6 без нещо, а между дългите й крака да свети това, което току-що се е показало от хоризонта. Или да ме пита по 30 пъти с какво да бъдат сандвичите, защото на дуранкулашкото блато нямало каравани.

Моето пътуване в насрещната лента за това лято свърши. Върнах се в града, където до леглото ми има кошничка с дистанционни, часовници на почти всяка стена, климатик, латекс, щори, алуминий, и 24 тераси срещу прозорците ми. Не са ми липсвали защото нито веднъж не се сетих за тях.

Но като пуска телевизора се улавям, че гледам през екрана и че да виждам Георги и жена му Йорданка, тигана с рибата, Капитана с лодката, и най-вече скалите, в които се самоубиват вълните. И онази жена, която прави разтворимо кафе и неповторими скандали – защото е луда за връзване.
Започвам да се сещам, защо всеки път, когато й казвах, че дъската й хлопа яко, не ми отвърна с думи, а само с усмивка.

За сведение на всички познати и приятели: смятам да се върна в лентата за насрещно движение някъде в средата на септември – тогава излиза лефера и сафридените пасажи.
А мястото – мястото не е важно. То и така е на ръба на пренаселването – по моите стандарти. Sorry!!!

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

ПИЯНИ СКАЧАТ ОТ БАЛКОН В ЧАША С ВОДКА?

Искахме туризъм.
Случи се – циментирахме Черноморието, Пампорово, Банско...

Искахме туристи.
Дойдоха – престарели западноевропейци, които пият вино от магазина на балконите на хотелите, когато не са на шведска маса за закуска или обяд.

Дойдоха и жадни за алкохол младежи, които обикалят като прасета из Слънчев бряг и пият сякаш след тях идват конниците на Апокалипсиса.

Същите в екстаза си скачат от балконите – понякога улучват басейна долу, понякога не успяват... Нещо като гравитационен вариант на руската рулетка.
Когато не са толкова енергични, кротко повръщат в кошчетата за боклук, в саксиите до рецепциите или просто по мокета.

Направо не мога да повярвам, че това е водещото десетилетие на 21 век в България.
Алкохолният туризъм, който е завладял морските ни курорти има само един аналог в историята – Куба по време на Сухия режим в САЩ отпреди 90 г.
Когато Щатите с 18-тата поправка в конституцията си забраняват консумацията на алкохол (1920-1933), Куба се превръща в остров, на който милиони американци годишно си уреждат срещи с тежкия махмурлук.
Нещата стигат дотам, че както пише един очевидец - „Започнаха да се правят алкохолни круизи. В петък към Куба тръгваха кораби с добре облечени и добре изглеждащи американци, а в неделя същите кораби връщаха на палубите си пияни като свине мъже и жени с неясни спомени и много повръщано по дрехите си.”

Липсва ни само сух режим в Русия, за да познаем какъв е бил Островът на алкохолната свобода преди век. Но и без това си знаем, че сме десетилетия назад в туризма. Тук в момента идват хора, чиито дивотии не минават в нито един курорт на Европа, Азия или Америка.

Слухът за това се движи със скоростта на съобщенията във Фейсбук и нищо чудно догодина да има толкова пияни скандинавчета и датчанчета, че да скачат вкупом от 6-я етаж в чаша с водка на двора.

Но какво ли не прави човек за пари. Имам предвид хотелиерите.

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

БЕЗПАМЕТНО И БЕЗПОСОЧНО :
ОТ АСПАРУХ ДО МИЛЬО

Върху черния пясък на Хамалските острови имах цяла седмица да мисля за неща извън горещото огнище на ежедневните новини.
Защо толкова много държим да заличаваме следите на нашите опоненти : план за събарянето на Альоша в Пловдив, план за заличаването на паметника на съветската армия, ликвидиране на мавзолей, нужен ли е паметник на Гюро Михайлов.....Бузлуджа, ...достоен или недостоен е Филип Македонски за централно място в Пловдив....?????

Ако заличим един знак за една епоха или за едно събитие, ние не изтриваме редове от историята, ние се лишаваме от един повод за размисъл. Да не говорим, че правим излишни национални разходи (първо строим, после събаряме).

Така имаме една планина похарчени пари, за едно празно място в крайна сметка. Дори римските императори преди 2000 г за сметнали за неоправдано финансово разточителство да събарят статуите на противници – сменяли са им само главите.

Явно националната ни търпимост едни спрямо други е толкова малка, че поколенията през 30-50 години тотално отричат ценностите си и дават мило да драго да не оставят и камък от предишните. Тогава как да докажем на света, че сме етнически толерантни и достойни да живеем е една мултинационална държава каквато е Европейският съюз?

Един прекрасен пример за това безсмислие е улица Никола Вапцаров в Пловдив от времето, когато свързваше Сточна гара с Профсъюзния дом. След 1990 г бяха положени усилия и разходи тя да се преименува на Авксентий Велешки. Комунизмът и поетите му бяха в немилост. Но след малко време пък бяха положени усилия да се смени името на бул. Въстанически с Никола Вапцаров.

А през цялото това време докато местехме „Вапцаров” из кварталите, Европа не преставаше да го включва с творби в антологиите на най-добрите поети на 20 век.

Дали утре на някой няма да му хрумне да събори паметника на Крум...?
Или да се опита да заличи Акведукта, защото му изглежда „недовършен” ....?

Мисля си, че народ, който се занимава със събаряне на културно исторически паметници е народ, който не иска да има история.
Като човек, който не харесва нищо друго освен мислите в собствената си глава. И който всеки път, когато подгрява вода, смята, че прави епохално откритие във физиката.

Понякога минавам покрай паметника на Мильо* на Главната в града и си мисля, че само той има шансове да бъде пожален от бъдещите фанатици и фадроми.
Защо ли? ... Сигурно заради миловидната му и доказана лудост никой не го приема за сериозен „опонент”. И защото това, с което е известен Мильо, е повод за национална гордост и обединителен факт...
Ева си и народът... И това, ако не е комплекс...

*
За феновете, които не са запознати с някои чудатости на града: Мильо е пловдивски луд, живял в средата на 20 век, за който се говори, че мъжкото му достойнство стигало почти до коляното.

„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт Iloveplovdiv.com

ПОКО ЛОКО? АМИ....ДА....!

(Малко луд, малко куку – би го превел всеки испаноезичен)

Вървя си по една улица в Пловдив и насреща ми ...изненада.... Ristorante il Mexicano.
Ок - това му липсваше на тоя шарен и слънчасал град – но явно вече не му липсва... Мексикански ресторант до всички други - италиански, гръцки, турски, български, арменски, китайски и т. н.

Но най- хубавото – братята мексиканци отдолу написали „Poco loco”, което преведено си е направо „леко луд” . Яко. Стана ми хубаво, чак мило.

Ето на това му се казва оригинална реклама. Или откровеност. Тъй и не разбрах, защото нямах време да вляза.

Но си мисля:
В тая държава криволичеща по пътя на пазарната икономика (като пияница, който си припомня маршрута към дома) всички ресторанти трябва да се казват така.

А министерствата трябва да имат без изключение пояснение „Muy loco” (много лудо, много шантаво), защото от дейността им се множат хората, които ги сърби главата отвътре.

Ако намерите това странно място – влезте. Не му правя реклама, защото още се стряскам, като си спомня мои състуденти от Мексико как пият текила (или ракия) и замезват с голи люти чушки.

Може наистина да си е лудо място.

Както цялата ни родина, в която (особено по селата) сутрин много хора пият кафето така: 300 мл мляко, 100 мл кафе, 4-6 лъжици захар, 100 мл ракия – всичко в едно.

Един англичанин просто би се застрелял, ако му сервираш това. Но тук си е норма.
Тук, където всичко си е ПОКО ЛОКО!!!

МЕЖДУ „УОЛСТРИЙТ”
И „ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ”

Разликите по холивудски

През 1987 г Оливър Стоун направи шедьовъра си „Уолстрийт”, който стана толкова емблематичен за света на парите и успеха, че режисьорът реши да направи продължение „Уострийт – парите никога
не спят”

Но да ви върна към първия филм, който си струва да гледате, дори само заради любимата ми сцена. (колкото и късно да са родени някои от вас (уважаеми мои читатели)

Кадрите са от една улица в Ню Йорк.
Борсовата акула Гордън Геко (Майкъл Дъглас) вози в лимузината си своя агент и възпитаник (Чарли Шийн) и през стъклата виждат на тротоара един алкохолизиран маргинал (откровен просят и битник), а до него едно юпи – младо, процъфтяващо и изпънато като спица момче-мъж с куфарче.

Тогава Гордън Геко задава риторичен въпрос към ученика си:
МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ ТЕЗИ ДВАМАТА, СЕ ДЪЛЖАТ САМО НА КЪСМЕТ?
Култова сцена с култова реплика!

Стоя на това реално несъществуващо пристанище в Пловдив и си мисля:
Дали Оливър Стоун през устата на своя герой не отправя послание към ценностите
на целия свят.

Дали разликите между Пловдив и Варна, между Пловдив и София, между Пловдив и Сараево, ако щете, се дължат само на късмет или само на географско разположение?
Не е ли положението с градовете като положението с юпито и бездомника във филма? Всеки да е полагал специални усилия, за да достигне това ниво.

Години след години избираме управи, съветници и депутати, някои от които градят или рушат (да не употребявам по-крадлива дума...

Ако един град е населен от хора, които съзнават важността на избора, сигурно случва на кмет и съвет, които да го развиват и обогатяват. Ако един град е заспал, ленив и апатичен и населението му отива на избори по байганьовски (всички са маскари) той неминуемо остава на онова ниво на което е описан в историята :

„Фердинанд обичаше в почивните дни да идва в Пловдив – този южен и бавен град и да се разхожда с цивилни дрехи и мека шапка” – цитирам по памет.

Гледам сега от кея на времето как лека-полека се появяват новите кандидатури за кмет на града – Дани Каназирева, Георги Титюков.... Иван Тотев... И сегашният кмет обмисля името на кампанията си.

А наесен ще напъплят и други - вкусни или полуядливи.... гъби след дъжд.
Гледам и се взирам за разликите... Защото от това зависи дали ще си останем с имиджа от фердинандово време или ще вървим към динамиката и стабилността на Брадислава, Дебрецен, Ротердам, Хага, Краков... (все втори и трети градове в държавите си).
Търсете разликите и вие. Имаме доста време за мислене и за наблюдение.
Аз лично бих иска Пловдив да прилича на Женева – голям, тих, зелен и най-вече богат.
Но за това иска много работа и много планиране!
И не забравяйте Оливър Стоун: разликите не се дължат само на късмет!

Бъдете здрави и да ви е хубаво лятото!

КОГАТО ДУМИТЕ НЕ ЗНАЧАТ НИЩО

Част трета ЖУРНАЛИСТИКАТА И СКОПЯВАНЕТО НА СЛОВОТО

Долните разсъждения не се отнасят до стотиците достойни представители на журналистиката, които отиват на работа с мисълта за „честта на професията”.
Защото и това занимание е като медицината – за да си добър лекар, трябва да си мечтал да станеш такъв.

В навечерието на 2000-та г. една журналистка, опиянена от това, че прави интервю с известен мъж (и екзалтирана от темата за смяната на два века и началото на ново хилядолетие), попитала събеседника си: „Господин,... Х, какви са плановете ви за третото хилядолетие?”
А човекът без да мисли и отговорил: „ Смятам през по-голямата част от времето да бъда мъртъв.”
....
Миналата седмица слушах друга такава умница по „Хоризонт” на Българско национално радио, напъваща се да интервюира момиченце на около 10-12 г., затова, че е нарисувало 5 картини. Освен съмнения за приятелство с майката на детето, „интервюто” даваше представа и за интелектуална инквизиция – гостенката не можеше да отговори на половината въпроси (от рода на „Какво послание изпращаш към другите хора с картините си?”).
Високопарните изрази на водещата рикошираха в детското съзнание и падаха без отговор, докато не затрупаха националната аудитория и самото дете. След дълги мъки войнстващата г-жа Посредственост изрецитира името си и закри предаването със сладката мисъл за хонорара. А малката най-вероятно се е отказала от рисуването.

Изнасилването на събеседници, които не могат да кажат нищо стойностно, говори за некадърност на авторите да намерят хубави теми и интересни личности. А задаването на въпроси, които съдържат в себе си няколко въпроса (и объркват интервюирания) показва липса на мисловна дисциплина и, казано направо – за комплекс за малоценност. И как не като професията се напълни с момиченца от гимназиите, които тръгват да разпитват доктори по медицина, математика или биология, без да си спомнят дори наученото в училище.

Момчета, които вчера са изписвали в домашните си Ран Босилек като „Рамбо Силек” днес са възседнали страниците на ежедневници и екраните на телевизии и сеят простотии и скопени мисли, за радост на „Господари на ефира” и за допълнително видиотяване на народа.
Такива санчопанчовци имат сто думи в речника си и пасат магаретата си в най-опасаните ниви от теми, гледат какво правят другите и се опитват да повтарят полемиката на деня в своите си дворчета – с жалки събеседници, жалка риторика и още по-жалки коментари.

Затова и по-голямата част от българската журналистика тича след насрочените пресконференции на партийни централи, министерства и организации и пълни медиите си с това, което PR-те са им смлели и налели в мозъчетата. Както пингвинът повръща в устата на пилето си.

Такива репортери мътят яйца (новини), снесени от горделиви и пресметливи пуяци, които с право смятат, че днешната журналистика е слугиня на политическата класа. А не ревизор.

По същата технология родната журналистика стана слугиня и на мафията, тиражирайки прякорите на мутрите и кръстниците, както и изявленията им за радост на подземния свят.

Разбира се, най-тъжната глава от съвременната история на тази професия е некомпетентността и липсата на всякакво желание да се научи нещо повече.

Затова има репортерки, които бъркат Маркес с Матис, въпреки, че наблюдават теми от културата.

Повечето се подготвят за интервютата си, чрез поканите, изпратени до редакциите, или с въпрос на място: „Кажете ми, моля, какво се случва тук!”

Голямото скопяване на словото завършва с удобните тухлички на клишетата. Когато те мързи или не можеш да измислиш друг израз, с който да заместиш „на пряката ни телефонна линия е....”

Това е атавизъм от жичните телефонни комуникации, когато за специални цели и след специална молба (в средата на 70-те на миналия век) операторите осигуряваха директно избиране между два абоната и сравнително стабилна връзка.

Днес водещите (за погнуса на разбиращите и за своя слава) продължават да обявяват разговора между два джиесема за „пряката ни телефонна линия”....!!! О, небеса, о посредственост победоносна и нагла!!!!

„Между другото искам да ви попитам” е друга вездесъща простотия на професията...Защото журналистиката не пита между другото (като селска клюкарка), а пита директно. Или поне трябва. Но ако я работиш „между другото”, защо и да не питаш така...?

Така и не разбрах за толкова години какво значи „ще преобладава разкъсана облачност с краткотрайни превалявания на места...” Освен, че представящият прогнозата не знае нищо и не се ангажира с никаква прогноза.

А върхът на всички малоумия е водещият на новините да изчете по националния ефир градовете с „ температурите, които са в момента” и гордо да завърши, че това е „метеорологична прогноза”. А не справка.

Опитвам се да приема нещата с насмешка – откъм вицовата им страна. Но ако си подхвърляме, че Швейцария е държавата, в която кравите са по-красиви от жените, то трябва да признаем (в този тон), че България е страната, в която краварите са по-разсъдливи от журналистите....

Но не се получава шега. А констатация за една лудост....

КОГАТО ДУМИТЕ НЕ ЗНАЧАТ НИЩО

Част втора ИЗДАТЕЛИ И КНИГИ

Лежах в една изумрудена и дъхава ливада и гледах през цъфтящите макове залеза.
Феноменално преживяване. Беше скоро.
Когато се опитах да го опиша на приятели, ме обявиха за безделник и ме посъветваха да се пазя от кърлежи, докато пълзя в „жълтурчетата....” ???? ....

Провалът на всеки автор – да опише Космоса или поне една орхидея.
Безсилието на която и да е страница пред една снимка (със същия разглеждан обект).

Уважаеми читатели, светът се промени. С Гутенберг дойде ерата на книгите. Днес вече е ерата на камерите.

И да плачем и да не плачем за хартията, водата на Ниагара ще продължи да тече надолу. С подобна мощ хората сменят книгите с интернет.

Често ми се иска да имам време да прочета отново „Идиот” на Достоевски. Или „На изток от рая”. Но нямам. Защото в малкото часове за отдих Дискавъри ме води на великолепни пътешествия в чудото на човешкото тяло и възможности, Хистъри ме примамва в свръхдокументалистика, а други – в цветните савани на Танзания и Кения, за които като дете изчетох всички издадени книги.
И това е „проблем” (по-точно възможност) за милиарди като мен.

Като автор на няколко издадени заглавия съм много поласкан, че и в софийския „Походът на книгите” и в пловдивския „Пловдив чете” т.г. бях споменаван и препоръчван.
Нещо повече – би трябвало да съм измежду апологетите на книгите – и да кърша ревниво ръце за това как малцина вече посягали към страниците. Би било прекрасно за човек като мен да се върне онова време, в което хората събираха библиотеки и четяха. И ме търсеха за автографи.

Уви това време мина. Знам, че бъдещето ми на автор е в нета. И ако не приема този факт, ще изчезна като писател и журналист. Или както казва Декарт: „...Приемаме, че Бог е съвършен – по дефиниция. Което значи, че той съществува. Не може нещо, което не съществува, да е съвършено.”

Затова мисля, че всички организирани опити да се събуди старомодния интерес към книгата имат за свой „център на циклона „ финансовия интерес на издателите. Те плачат за книгата, но това е плач по лудите времена, когато печелеха като на Уолстрийт. Опитват се да обяснят кризата в продажбите с оскотяването на хората. Но нима е оскотяване през екрана да прочетеш „Врони на снегу” или биографията на Моцарт, без да си купуваш дебели антологии.

Не мога да нарека абдикирали от културата хора, които не влизат в книжарници – особено ако си събират дивидита с великолепни творби на киното – от „Кръстникът” до „Господин за един ден” . Или тези, които в нета слушат и гледат неща на Шуберт, Калас, Лист, Бах....

Затова когато слушам издатели да плачат за липсата на интерес към четенето ме наляга голяма скръб за смисъла на думите и за циничното им експлоатиране.

И се питам как може рицарите на словото да зацапват това, което пазят. Бъркайки или подменяйки съзнателно „знания” с „личен интерес” и „култура” с „издателско счетоводство”

Все едно да опитваш да обявиш за уседнали онези, които вместо с раница в планината, обикалят sweta по въздуха.

Мисля си, че и 44 кръстоности похода за спасението на книгата да се организират от издатели и чиновници, това няма да върне времето назад. Освен ако за една нощ не загубим всичките си умения да сглобяваме и ползваме компютри.

Уви – книгата като носител на знания и мисли си заминава. Убиват я чипът и флашката.

За мен като баща на „Десет приказки, които разтърсиха света”,
„Коляното на стоножката”, „Ръководство за половозрели безделници”, „500 патагонизма”, „Хубавата Иванка”. „Теория и практика на онанизма”, „Часът на клюкарката”... това е тъжно време. Както е тъжно човек да остарява.
Но да приемем нещата с достойнство, вместо да блудстваме с думите.

Като юноша ходих до Будапеща за концерт на „Омега”. Сега ги слушам в “youtube”. Значи ли, че съм по малко жаден за музика....?

КОГАТО ДУМИТЕ НЕ ЗНАЧАТ НИЩО
В пустинята на брътвежите и лицемерието

Част първа ХОРАТА

Когато думите загубят силата си, хората заприличват на деца в тъмна гора.
Всеки вика, но това не значи, че се намират, помагат или намират изход.

Когато думите не значат това, което по-рано са били, животът заприличва на евтин самодеен театър, в който всеки си мисли, че има главната роля, нищо че в салона няма и един зрител.

Като младежко общество, в което всички си викат „педераст” без никой да е такъв. В един момент, това вече е вместо „добър ден”, защото и момичетата се подвикват с това.
А когато се народят бебета, те я научават заедно с първите 100 в празния си речник.
Е, какво става с думите и сексуалността, когато един пикльо на 8 вече нарича чичо си или баща си „педал”?

Когато словото загуби силата си и заприлича на шумен градски фонтан, който върти една и съща вода, хората загубват посоките си.
Когато не можеш да се опреш на думи като „обичам”, „ще дойда”, „обещавам” несъмнено ставаш номад, който се лута без камила между подвижни пясъци.

Когато словосъчетанията за точно време са повече артистизъм отколкото метрология, несъмнено се превръщаш в лентяй, който се вози безплатно на въртележката на планетата, в мечти да го застигнат чудеса.
Когато децата растат до вечно закъсняващи родители, които не ценят закони, норми и чуждо време, те несъмнено стават ренегати по душа, които не разбират как ограбват чуждия живот или държавата с това че само фиктивно познават часовника.

Какви представители да излъчи такова общество, че те да са различни от него? Ако един зверилник от кучета си избере водач, той ще бъде също псе, а не лъв или орел.
Как народ от нехайни безделници да сложи за свой лидер някой като Бисмарк, Петър Първи или Вашингтон?

Може ли в едно общество, в което родителите непрекъснато лъжат децата си от най-ранна възраст, да се роди и израсне човек, който да зачита обещанията си –дадени и на непознати?

Когато думите не значат нищо или загубят силата си, обществото губи онази спойка, която го държи цяло и му дава форма и структура. То вече е амебест вид, който не може да се протегне и да докосне мечтите си...

Думите са онези неща, с които хвърляме мостове между душите си и правим съюзи, коалиции, династии и държави. Ако имат силата си.
В противен случай те са просто материал, с който политиците правят насипи до крепостните стени на властта, по време на избори. А влязат ли вътре, тези купчини от обещания се разстилат и буренясват с плевелите на нови обещания, театрални проблеми, интриги и цинизъм.

Наистина ли някой се надява това място да заприлича на Германия или друга държава около Алпите, без той да се е научил да цени думите и името си. И без да е научил поне още един човек на това?

СТРАНАТА НА ПЕПЕЛЯШКИТЕ

Нито братя Грим нито Шарл Перо, някога са се надявали техните приказки за Пепеляшка да се материализират в живота. Както и Маркс и Енгелс не са се надявали философските им трудове да станат реалност - с мустаци , лула и грузински акцент. Но животът е ироничен. Като в огромен конкурс по суета и тази година хиляди красиви (и не толкова красиви), стройни (и съвсем търкалящи се от мас) момичета за една нощ се превърнаха в принцеси. Това коства огромни парични ресурси на родителите им. За радост на магазините за рокли, чанти и т.н.... Досущ като в приказката и тези Пепеляшки не отидоха на бала със собствен транспорт, а с наети лъскави коли - Разликата е, че приказното девойче се возеше в тиква, а тук тиквите се возеха в приказни коли.

В тази извратена възстановка балът също е пародия, защото в „танцувалната” зала няма нито един принц – а момченца, облечени като татковци, с тийнейджърски обноски, пичлигарско мислене и повече целувки от мама, отколкото от гаджето. Нещо като масирана сцена от филма „Господин за един ден”. За разлика от героинята нашенската Пепеляшка си пийва доста на бала и пропуска да погледне часовника в полунощ. Пък и защо да го гледа , щом знае, че BMW-то си е отишло, още докато се препъва при влизането в залата. На сутринта никой не я издирва с обувка по панелките. Защото тя самата не може да трае и тези, с които се е прибрала. Пък и кой да я търси – принцовете са свалили помпозните си костюми в гардеробите (където и ще останат непокътнати още 50 г) и спят в детските си стаи. В един момент животът се приближава максимално до приказката – Когато абитуриентката вижда мивката с чинии, оставена от съсипаната й от работа майка...

Но е илюзия, че посяга да ги измие. За разлика от сценария на братя Грим, тя още се чувства принцеса, а не член на семейството. И пак за разлика от приказката – събитията не се движат към хепиенд, а към задълбочаваща се мизерия. Защото парите за бала са съсипали семейната икономика и бюджетът отива към картофите и тиквите. Към тиквите, които не се превръщат в лимузина, а в основен запас в мазето. Апропо: Авторът също е бил на подобно глупаво събитие и неговият костюм още стои в гардероба на бащината му къща. Той вече не помни коя е била неговата фиктивна принцеса, нито дори датата на суетния „бал”. Но вече знае, че всеки опит, да бъдеш това, което не си, е глупост на глупостите. Както и че пепеляшка, която не може да си измие чиниите, не е никаква принцеса, а най-обикновена лигла.

Оле!

Събрат на Доминик Строс изнасилва козата си

Тези дни половината свят гледа накъде сочи пенисът на господин Доминик Строс-Кан, сякаш от него зависи бъдещето на света.

Тази иначе тази безинтересна и поотмаляла от годините френска пишка (защото ако беше изключение щяха да го грабнат порнопродуцентите) буди интерес главно заради надстройката си – личността на Кан, който е президент на МВФ и потенциален претендент за президент на Франция.

Да, отсъствието на Доминик Строс от Вашингтон по някакъв непонятен за мен начин ще доведе до шок финансите, както и водовъртежа на политиката в страната му.

Паниката е голяма, защото с немирното полово приспособление на Кан, което временно е във федерален затвор, с него е затворен и най-добрият му приятел...

И аз съм притеснен – за някакви 14-15 см френска плът , ако пострадат лихвите на татковината ми.... ?

Или заради игривия и вече комплексиран от годините малък „строс” Франция си остане с досегашния шавливец Саркози....?

Може би най-справедливо е всеки да бъде съден заради делата си:

Големият Строс, след като е толкова добър в професията, да получи още едно Ферари, а малкият, щом нарушава закона, да бъде вързан на фльонга, поставен под домашен арест, осъден на строг затвор или обществено полезен труд...

И всички ще са доволни. Освен един нищо и никавъв чеп. Навремето един друг французин, за когото казват, че не бил по-едър от един

Доминик Строс-Кан

средноголям български пенис, разбърка цяла европа от Киев до Ватерлоо...

Днес светът пак се завърта около подобна ос.

Защо в светлините на прожектора да не е селският бик Асен Жабата, който редовно изнасилва козата си? Той тези дни окоси 20 дка люцерна, а млякото от 14-му крави е най-доброто в окръга. И ако той махне говедата, ще се наруши млечния баланс на много люде в тая част на планетата.

СТРАННИЦИ КОВАТ В ГАРАЖ БЪДЕЩЕТО

По течението на времето текат с пълна сила събития - разбиха мрежа за нелегални залагания, поставиха Вагнер в София, протестите срещу цените на горивата продължават, зеленчуците "скочиха", акциите на Гамеш холдинг "паднаха".
В същото време далеч от бреговете на събитийността, един майна човърка старото си Фиат -че 124 и го превръща в електоромобил. Сваля двигател, скоростна кутия, слага акумулатори - успява на направи версия, която минава 100 км с едно зареждане. Цената на пробега е ток за 80 ст.
Мисля си - навярно по времето на Александър Бел, Маркони, Едисон и Николо Тесла пак е имало гейзери от изпарили се във времето новини, обществени скандали, шокиращи борсови сривове и сензации. А тези хора са работили в сянката на лабораторииите си и едва ли са се надявали дори на градска известносто.
Времето показа, че точно те промениха цивилизацията по-бързо и по-мащабно от всички войни и всички дипломации. Кой може да си представи света днес , без елекричество, без радио, без телефони и автомобили.

Синът на мой приятел веднъж го попитал "Тате, вярно ли, че едно време е нямало телевизия...."

Аз самият се питам - Как съм могъл да работя и живея с телефон вързан с кабел за стената, който не ти позволява да се преместиш от една стая в друга.

И колко вероятно е сегашните обитатели на детските градини утре да се чудят какви са били тези странни, тежки и пушещи превозни средства, работещи с опасни течности, вместо със слънчеви лъчи.

Докато стоим на пристанищата на собствените си битиета, някой до нас се готви да промени света по неподозиран начин. Но загледани в пяната на събитията и давещи се в помията от излишни новини не се сещаме нито да го погледнем, нито да го окуражим....
Директорът на училището, където учел Едисон искал да го изключи заради подозрения в бавно развитие, например.
Бъдещето чука на вратата и ако някой съсед ви поиска старата батерия от телефона, не му се подсмивайте, а го поканете на гости. Защото не знаете кой е застанал на прага ви.

КАСТРО ДАВА БЪДЕЩЕ НА КУБА

Престарелият Кастро се отказа от политиката.
Зная, това не е новина.

Интересното е, че се отказа сам от властта, завещавайки на изстрадалите покрай него кубинци, не само ямата, в която бавно ги вкара, но и надеждата да се изправят бързо.

Островитяните, които доскоро ръфаха само имиджа си „остров на свободата”, вече отварят пицарии, купуват коли и започват свой малък бизнес.

Фактът, че това става с благословията на управляващата компартия, говори, че до няколко години те ще излязат от прехода, който започват сега.

И ако не влязат заедно с нас в Шенгенското пространство, то ще е главно по географски причини, а не по политико-икономически причини.

Не искам да приличам на стотиците коментатори, които през последните 20 г. си вадят хонорарите с призрака на БКП и Държавна сигурност, но прави впечатление, че и до днес в България тези сили държат опъната ръчната спирачка, докато в Куба именно тази прослойка дава старт на реформи, които трябва бързо да родят средна класа и здрава (все едно каква) промишленост.

Да прибавим и това, че американците ще изсипят капитали подобно на една доларова Ниагара и Куба ще заприлича на един остров на лукса и веселието. Каквато е била и преди – до времето на Батиста.

Докато додрапаме до следващите си избори (2015) в родината на Фидел и Раул ще има почивни комлекси, от които ще получават комплекси за малоценност всички собственици от Слънчев бряг.

Както и заплати подобни на тези във Флорида.

И най-вероятно от целия бивш соцлагер ние ще останем единствения остров – островът на фригидния преход – който никога не свършва и няма признаци да свърши.

Питам се – Защо?
Може би защото сам Кастро проумява, че „Социализмът е изкуство за постигане на невъзможното”, а тук представителите му мечтаят да го върнат като официална религия.

КОЛАНИ И.... ДЖОЛАНИ

Събитията се трупат и затрупват
и под купчината остават много такива,
които буквално плачат за коментар.

Като въведените преди време санкции за несложени задни колани в автомобилите.
Мярката е само допълнителна фунийка, през която да постъпват парици от глоби в хазната.
Ако самата държава (правителство и парламент) бяха толкова загрижени за безопасността на хората , биха въвели адекватни здрави санкции и за общините, по чиито улици зеят в асфалта дупки убийци. А не да оставя гражданите да водят самостоятелни дела срещу мързеливите чиновници в кметства и пътни управления.
Както и да се стига дотам кметове и съветници да „бягат по тъча” на отговорността като маркират с боя дупките в настилката.
Ако на държавата й дремеше за живота на хората повече отколкото за постъпленията, нямаше да прави през 30 м в града светофари, и нямаше с едната „ръка” да въвежда точки в талоните, а с другата фирми, в които точките се възстановяват срешу пари за фиктивно проведено обучение.
И най-после – когато трябва да се реши един проблем е най-добре не да се маркират със санкции неговите „плодове”, а с профилаткита да се изсуши корена му.
Давам пример:
Който подбужда, насажда или насърчава расова или етническа нетърпимост попада под мощния чук на закона, защото сее семена, които ще разцъфнат с кръв.
Но не е ли същото, когато някой призовава да се минава на червено, да се биеш по улиците и... изобщо да се изправиш против обществените правила?

Прав е президентът на САЩ Обама, на който му е направило впечатление, че държавата задължава производителя на един тостер да напише подробна инструкция колко опасен за живота може да бъде този уред. Но няма адекватна наредба, според която на входа на банката да има бележка, колко опасен може да бъде за живота на цялото ви семейство, ипотечния кредит.

Ето каква дискриминация си живее в обществото ни!

Е, питам аз, макар и с усмивка.... Защо несложения колан в колата да е по-голямо престъпление от това на Ивана, която с песента си „Нещо нетипичо” призовава по кръчми и радиа към сбивания и бясно каране на червено?
Нима коланът ще спаси кроткия водач от опиянения от гласа й и алкохола неин фен?!!
Несправедливо, нали?
http://www.youtube.com/watch?v=uXzLRQXH5_g

ЕДНО ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ

Миналите седмици бяха изобилни на събития като топла есен в богати земи:
Радиации, земетресения, банкови обири, убийства, политически шантажи.

И някак незабелязано дойдоха тези нощи с препускащи под Млечния път облаци - и обещаващи топлина.
Нощи в които дърветата се протягат на пръсти, като че искат със сребърните си пъпки да се докоснат до звездите.

Онази вечер гледах ябълката в двора как се люлее с напиращи неродени листа в тъмния вятър. И осъзнах, че това е най-голямото събитие – че животът на крехката ни планета не спира – дърветата и след най- зверския студ не забравят да се разлистят, а листата знаят какво да правят след като се родят – без да са ходили на училище.

Пролетта идва като огромна зелена експлозия гледана на забавен каданс. И нищо не може да я спре. Избухва в зелено върху угарите, камънаците и дори върху сметищата. И благодарение на това човешкият род съществува и се множи – и не се затрива въпреки всичките му безумия.

В града няма сезони – няма кога да ги усетиш – все същите сгради и същия бетон. Мисля, че разплути като стара кайма пред монитори и телевизори, пропускаме много от съдбоносните събития в Галактиката - сватбите на гугутките, новата детелина, първите гущери и новата коприва.

Затова, ако се задавите от приличащи си новини и тиражирани глупости или се притесните накъде отива светът, излезте в някое ранно утро по полето да видите как разцъфват горските теменуги и как детелината събира роса в листата си. И ако чуете кълвач, който телеграфира на някой клон, ще разберете и без код – идва едно епохално събитие – Пролетта.

Не съм се разнежил. Връхлитат ме разни прозрения. Докато гледах напъпилата ябълка онази нощ, осъзнах, че по цялото небе което виждам, може би само на това място, на което сме, има живот. И че само тук в цялата Галактика има пролет....!
И това ако не е всемирно събитие....

Първото бензиново въстание

Или „топли розови бузи с отвор за дебел маркуч...”

Най-после. Бях загубил вече вяра, че този народ може да реагира.
След като електропреносни дружества, топлофикации, рояци телекоми и орди чиновници го пият с години (както кърлежи обезкръвяват вързано градинско куче), на тоя народ му замириса на бунт от прозорчетата на социалните мрежи и се размърда.

Трябваше да видим как стават нещата в Африка ли, за да се решим да излезем?
Народи без традиции в демокрацията и битките за независимост трябваше да си съборят правителствата, за да ни дойде кураж да се изрепчим на бензиноколонките, които всеки ден разстрелват финансите ни?....

Тъжно. Но както и да е.
Всеки компромис води до следващ компромис. Като видят че си лесна плячка, много кръвосмучещи се кандидатират за топлия ти задник, и когато най-после решиш да се биеш, се чудиш откъде да започнеш. Защото много плътно са те наобиколили.

Не зная какъв ще е конкретния ефект от зареждането за по 50 ст бензин.
Но че протестът е първата форма да се съобразят с теб – е повече от доказан факт.
Те, всичките монополисти ни взеха за упоени шантонерки и дори вече не ни ухажват. Защото не се дърпаме.

Дали ще ги обсаждаме, блокираме, ще ги подиграваме с надписи – няма значение – трябва да разберат , че не сме съгласни да даваме кръв за едно марципанче. Нито да си наливаме заплатите в резервоарите, за да закараме сутрин децата на училище.
Нещата от живота ни вече отиват много на зле, за да си стоим по къщите. Страхливците, които не смеят да ударят един протестен клаксон или мързеливците, които лежат по диваните, докато други воюват за свободите им, са прокълнато семе. Семе от което се раждат и множат роби.

И така, скъпи ми съотечественици - започна първото бензиново въстание. Ако горивото стане 3 лв за литър, каквито и тарикати да сме, няма да можем да компенсираме този убийствен факт. И ще паднем обездвижени. И надупени.

И не си правете тънки сметки да дезертирате, когато засвирят пак клаксоните, Ако имате срещички с Анчето или Пепито - да почакат, кафенцата с Гошето – също!
Няма време за любов и скатаване! Вмирисаният на нафта накрайник на колонката е опрял вече в свещената точка на целомъдрието и достойнството ни и се готви да ни разпори.
В това въстание не е нужно да се харчи човек за оръжие, униформа и муниции, нито да се прощава с близките си сутрин. Нужно е само да каже „Не съм съгласен” и да докаже, че отпред на главата си има лице, а не топли розови бузи с отвор за дебел и дълъг маркуч

ДОМАТИ НА СТРУГ И МЛЯКО В САКСИЯ

Някой задник, който си чопли ноктите на държавна заплата, тези дни „откри”, че българското село си заминавало.
200 малки поселения били „фантоми” – т.е в тях не живее вече никой. 500 са за реанимацията и ще погинат в близките години. Дори си е направил труда да изчисли кога точно всички села в държавата ще изчезнат – 2062 г.
И разлая здраво медиите с този евтин и ефектен салам.

ИМАМ ОБАЧЕ НЯКОИ ЗАБЕЛЕЖКИ:

1. Селата не изчезват откак този ленив статистик се е събудил вчера. Това е процес, започнал от времето, когато се появява първият град. Може би отпреди 3500 г.
2. В 1900-та г. вече 2 процента от населението на земята живее в полиси. Останалите 98 % са селяни.
3. През юли 2007–а светът отбеляза важен факт – градското население на планетата стана повече от селското.

Така е. Хората откриват удобството да живеят нагъсто – диференциация на труда, по-голяма сигурност, повече общуване. Повече инфо и повече забавления. Едномилионният Рим по времето на Тиберий, живеещ със самочувствието на пъп на света, днес е като махаличка до Мексико сити, Шанхай и Токио. Където са натъпкани по 30 милиона души на едно място.
Да, хората се събират в градовете като разпиления живак от „Терминатор 2”. Но значи ли това, че селата ще изчезнат напълно и завинаги?
Бих казал „да” само, ако някой ми обещае да произвежда домати на струг и мляко в саксия.

ФЕНОМЕНЪТ НА МЛАДИТЕ „ИЗГНАНИЦИ”

Гледах по сателита филм за едни младоженци – швейцарци, които отиват в средата на Австралия и си правят ферма за добитък в пустошта. Слънчеви панели, генератори, вана на верандата и вана в къщата, сателитни чинии, нет, пикапи, плазми, коне и 3 здрави малчугана. И много щастие.

До селото, в което е вилата ми, една млада двойка (той на 30, тя на 24) гледат 500 дка чушки и живеят в самата нива. Живеят в стопанска постройка до голям напоителен канал. Временната постройка си произвежда ток от панели и генератори, има нет, сателитна тв, фризери, две спални. Теракотата, термото, баните, фризерите и всичката мобилност от коли и телефони съжителства с трактори, помпи, навес за амбалаж, много гости и непрекъснат купон.

КАКВО ПРАВИМ, КОГАТО СТАНЕМ 10 МИЛИАРДА?

Световната продоволствена криза, която едва сега започва, ще обърка представите и на най-заклетите граждани. Всъщност самата продоволствена криза е следствие на урбанизацията. Тя е регулаторът, който ще накара милиони хора да се оттекат в обратна посока.

Ще стане престижно да живееш в къща на средата на овощна градина, да си храниш кокошките с домати, за които в града пищят, да скубеш магданоз и да правиш обедни салати в обеми, в които днес ги правят само за сватби.
Сигурно селата, които сега познаваме няма да останат същите.

Новите такива ще бъдат по-скоро конгломерати от съмишленици със собствени енергоизточници и всякакви глезотии, присъщи на цивилизацията. Нетът дава общуване и вече не е необходимо да се тъпчеш в панелка, за да има повече хора, с които да си бъбриш.

Скоро всички ще бъдат граждани на света в истинския смисъл на израза, само че някои ще живеят на село и ще сърфират от джакузито под сливата, а други ще пишат в гугъл „круша” и ще поръчват изображения, за да си припомнят как изглежда.

ВРЕМЕТО НА ВТОРИЯ МАГЕЛАН

Ако не сте мазохисти и човката на бензиностанцията, с която на практика източват портфейла, не ви прави щастлив, то потърсете в Гугъл PlanetSolar .

Ще намерите много информация за уникалната яхта, която ще обиколи света със слънчева енергия т.г.
Нямам намерение да преразказва чужди сайтове и да принизявам аудиторията си.
За феновете на моите коментари съм приготвил няколко прости изречения по повод на това събитие:

Това ще бъде уникално плаване. При щастлив завършек ще бъде записано в златната едциклопедия на цивилизацията до околосветската обиколка на Магелан. При това и двете плавания ще са осъществени с възобновяема енергия.
Това бележи нова ера за човечеството. Скъпото и мръсно петролно удоволствие отива в историята.

Щом технологиите са толкова развити, значи компаниите вече имат евтино решение как да се движим из града и на стотина км около него.

Но стискат новите разработки до последния момент, както продрискан стиска бузите, докато болезнено и трескаво се добере до тоалетна.
Гъзарията по пътищата ще намалее и всички ще бъдем равни под слънцето. Или ще си ги мерим не на конски сили, а със соларни квадратури.

В мъгла няма да има катастрофи.
Няма да гледаме изтръпнали фондовата и стоковата борса, а с още по-голямо внимание – прогнозата за времето.

И най-хубавото: през лятото ще можем да тръгнем на пътешествие и по най-отдалечени райони, без да си броим банкнотите и тубите с резервно гориво на последната бензиностанция.
Така че разказвачите на мръсни приказки, които сега ни плашат с „3 лв за литър гориво” да си лапат писалките и да мислят за други теми.
Оле!

“ШИБАН” ВИРТУАЛЕН СВЯТ –ЗДРАВЕЙ!

By Nikolaj, By Бай Николай Илчевски

Шибан виртуален свят с гумени курви, силиконови вагини, електрически мъжки накрайници, клиторни паяци и женски приемни.... Задници, задници, задници.....– наредени с милиони един до друг като паветата на червения площад в Москва

Поробващ виртуален свят, с музика за всеки вкус, с порно за всеки извратеняк и инфо на всяка тема. С безброй цветни изкушения като захарен памук, които ден по ден изсмукват времето за истински радости.
Измамен свят от шарена мъгла, действителен доброволен затвор за милиони престъпници – виновни за това, че нямат смелост да усетят истинския дъжд и истинското общуване.

Мразя те и те харесвам. Отричам те и те рекламирам. всеки ден. Ти си вече дошъл, но не мога да кажа „добре дошъл”.

Във възторг съм, когато пратя писмо към друг континент и получа отговор след 2 мин. Защото беше време, когато писаното до хора в съседния град отиваше за 2 дни и отговорите се връщаха незнайно кога.
Бесен съм, когато хостърите ме мотаят без самите те да знаят къде да се логна, за да видя месечната посещаемост в сайта си.
Удивен съм, когато напиша нещо, а след час получа на телефона закачка от непознат номер ( вместо рецензия). Тогава казвам „Здравейте технологии – хората с идеи винаги си остават хора с идеи – а новостите просто им правят съпорт”.

Скапана измишльотина – технологична проказа. Заради килимите от сайтове с хиляди женски и мъжки разтворени „бузи” от анално проникване – като глинените гърнета по панаирите. Перверзии, с които децата свикват преди да са усетили тайнството на първата целувка със съученик или съученичка.

Да, в такива моменти ми се иска да вържа цялата световна мрежа в някой далекопровод с 500 000 волта, за да станат всички компютри на гигантска воняща пластмасова палачинка.

Жесток виртуален свят - убиец на време. Отрова във вените на 6 континента – съставена от брътвежите на ялови и неграмотни изпразвания във форумите. Мазна утайка от идиоти, които искат да ангажират света с миризмата на снощната си пръдня и описания на лайняните си желания.

Кому е нужно светът да се развива в тази посока? Има ли нечия скрита воля в това хората да стават придатъци на компютрите? Или самите хора развиват технологиите според колективното си съзнание?

Ако днес, незнайно колко, алиенати мастурбират на клавиатурите си, далеч ли е времето, когато в USB –то ще можеш да си включиш роботизирана вагина или пенис, които да „дообогатят” удоволствието от чукането с едно 3D или 4D изображение?

И какво би станало с истинското съжителство между половете? Ако отрано всички се научат да се изпразват във виртуалните ласки на суперкрасавици и суперкрасавци, които се прибират от екрана, преди даже да си посегнал да се избършеш?

Няма ли това лесно задоволяване да плаши утрешните хора да се срещат с живи себеподобни?
Няма ли GPS –ът да направи хората „слепи и глухи къртици”, които не могат да си представят къде се намира съседната улица?

Или ползата от размяната на знания ще надделее над душевното и физическо осакатяване в нета?

Така или иначе ти, всепоглъщащ безкраен и шумен виртуален свят, вече си дошъл. Посрещам те със смесени чувства. И с ъпгрейдван компютър.

За всеки случай в работилницата пазя тесли, триони, свредла и чукове. А в мазето имам дърва за камината и вино. Защото все още обичам истински огън, каберне и жени, които миришат на целувки. Независимо от трафика и комуникациите, често майсторя нещо с ръцете си, харесвам каменната си къща и изпитвам истинска наслада, когато прегръщам децата си.

Може би така, като мен, се е чувствал и някой дивак в неолита, когато е осъзнал, че огънят става неразделна част от света на хората. Полезният и топлещ огън, на който може да опечеш бут или мръвка.... И който често опожарява до хоризонта феновете си и света им.

ЗАТЛЪСТЯЛОТО КУЧЕ

Един кучешки коментар на тема „свобода”

ДЕПРЕСИРАНИ ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Домашните са затворници със строг режим на изтърпяване на наказанието. За „престъплението”, че са симпатични на стопаните си.

Режимът - обитаване на затворено пространство с едночасова разходка на ден срещу топлина и хапка. Разходката стига, колкото да направят малкия и големия „тоалет” и да зърнат някой себеподобен.

Подобно пространство и режим, когато са за хора, се наричат затвор. При кучетата се нарича „добра грижа”
Виждам десетки кучета, които надничат през прозорци и през дупки на тераси и жадно гълтат с носа си въздух – за да научат някоя новина чрез миризмите.

ОЗВЕРЕЛИ СЕЛСКИ КОНЦЛАГЕРИСТИ

Доскоро живеех със заблудата, че поне селските кучета са по-добре. Нали все пак имат двор, в който са относително свободни. Истината е, че господарите им имат двор, а не те. За кучетата – желязна верига от два метра и дървена колиба. Защото цветята и другите растения не се разбират с песовете. Така животът на едно селско куче минава в едни 3-4 кв метра, в които са купата му за храна и тоалетната. А дървеният заслон е за 40 градуса над и за 30 под нулата. Някои животни изкарват на веригата целия си живот от десетина години. При хората такъв режим се нарича концлагерен. А за кучетата „хляб за едно лаене”.

ВОЛНИТЕ СКИТНИЦИ

Прозрението, че уличните кучета са истински свободни не е мой подвиг. Но все пак да развия мисълта си – те тичат на воля и никой не им налага режим. Вярно нямат гарантиран порцион, но се запознават и ухажват на воля.

И може би преживяват на воля, като хората, чудото на влюбването, секса и отглеждането на малки. Повечето пъти заплащат с живота си или с истински затвор и кастриране, но това е цената на свободата. Хората, за своята си свобода, са платили, плащали и плащат много повече - с живота си, здравето и желанията.

стълб от корпоративни интереси?

ПП
В градовете, където са оцелели, пресичат натоварените улици, сякаш са били на училище – поглед наляво, пресичане до осовата линия, поглед надясно – пресичане до другата страна. Здрави, съобразителни, принудени да оцеляват чрез развиване на интелигентността си.

Разказваха ми за някакъв толкова отворен пес в София, който всеки ден се качвал в трамвая от една спирка и слизал през 2. А вечер обратно. Излишно е да подчертавам – без паспорт, без стопанин и без билет! И без притеснения за икономиката и рецесията

Оле!
И да живее свободата!!!

ПП
Защо пиша това, във време, когато държавата се тресе от мащабен скандал свързан с тотално подслушване на министри и обикновени граждани?
Ами това не са ли онези моменти, които всеки се чувства като пес вързан с каишката на технологиите за някой стълб от корпоративни интереси?

ОТ ГРАФ ДРАКУЛА ДО РОДНИТЕ ДРАСКАЧИ

Новата година дойте, но умът на родната журналистика –не! То нали има една съвременна пословица – че ум и менструален цикъл, ако не
ти дойдат навреме, изобщо не ги чакай.
Някой пи ар от Ню Йорк им сурна новинката, че след новогодищния купон на Тайм Скуеър, били събрани 40 тона боклук.

И всички се хванаха да тиражират малоумно единствено тези „зашеметяващи” тонове.

Това ме впечатли много и развали донякъде вкуса на първите ми кафета от 2011-та.
Защото същата тази наша тв журналистика ни съобщи, че на знаменития площад със спускащата се кристална топка, са се събрали да празнуват 1 милион души. Е как нямаше в тези нашенски „нюз румове” поне един да се напъне да раздели 40 тона боклук на броя на празнувалите – 1 000 000. За да му покаже математиката, че всеки е оставил на площада не повече от 40 грама отпадъци.

Това са хартийките от две конфети , един фас и една празна pvc бутилка от минерална вода. Даже бих казал, че жителите на Голямата ябълка са големи чистофайници.
Но явно „40 тона боклук” пуснати по мейла са затиснали всички мисли на дежурните редакторки. Затова не разбрахме колко отпадък са оставили празнуващите в София. Защото е нямало чиновник, който да им го сложи в устата.
Мога само да си представя как биха реагирали, ако им съобщят, че в Китай за един час само се изхвърля 60 тона семенна течност по време на сексуални актове.

"Сънищата на чурналистиката раждат чудовища"

При това, ако се приеме, че само един от двама от 3000 китайци се разнежат.

Повече ме впечатли решението на румънското правителство да легализира дейността на вещерите, екстрасенсите и магьосниците, за да може да събира налози и от тях.

И реакцията на една магьосница да предизвика раздори в правителството като контрамярка на данъчните инициативи.

Да не забравяме че това все пак е родината на Влад Цепеш, известен повече като граф Дракула.

Апропо : по тази логика колко ли магии за малоумие са направени на политиците и драскачите в родината ни ?
Може би няколко тона !!!

ГОДИНАТА НАРЕЧЕНА “2010”

И тази година се източи като красива женска коса през гребен.
Добра или лоша? Все едно –да питаш „черна или руса”, без да знаеш на кой какво му е на сърцето.
За едни сушата беше в повече, за други – водата и наводненията. Някои нямаха работа, а други – свободно време.
Тази сутрин гледах един филм на БиБиСи – за императорските пингвини, които мътят яйцата върху ципите на краката си – толкова е студено в Антарктида.
И се запитах –
На кой от нас му се е налагало да си приспива бебето при минус 60 градуса?
Кой е посрещал нощта с гръб към вледеняващ вятър, биещ със 150 км/час?
На кой му се е налагало да стои 4 месеца гладен, докато се върне половинката му, за да може той да излезе да се нахрани.?
Кой е заспивал върху черга в подветрената страна на сахарска дюна или е копал за вода в пясъка, за да пие?
Кой е вървял с километри, за да сложи 10 хляба в торбата и да се върне обратно вкъщи?
За да може да каже, че годината е била лоша или хубава?
Даже си мисля, че хората, преживяващи подобни трудности, биха оценили заминаващия си календар като „добър”. Защото са живи и здрави да го откъснат и да посрещнат новия.
То май винаги е било така – тези които имат най-малко на най-много неща се радват.

За всички, на които 1 или два течни кристала от екрана на телевизора не светят както трябва, на които антената е разместена и НВО – то не е с перфектно качество, които не са намерили любимата си луканка в супера, или са намерили петно върху кожената тапицерия на Тойотата, или им се е развалила прическата от вятъра – моето съчувствие и призив за кураж в тези трудни времена.

Как може точно на вас да ви се скупчат такива проблеми? Остава да развалят и вкуса на любимото ви синьо сирене. И защо точно на вас. Та вие не сте никак лоши!!! Вие сте просто отвратителни!

За всички годината е различна. За мен е важно, че бях в нея, че се запознах с нови хора и бях здрав, за да работя. Макар и повечето пъти за по-малко пари, отколкото в друга. Беше прекрасно да видя как ластовиците отглеждат малки и как люляците в Родопите цъфтят.

Сега останаха приготовленията за самото тържество на 31-ви декември и изобщо не ми пука дали виното ще има достатъчно танини или дали краставиците в салатата ще бъдат достатъчно хрупкави.

В мазето имам сушени манатарки и достатъчно приятели, които да ми изпратят по един смс между валящите от прозорците пиратки!

ВЪОРЪЖЕНА УЧИТЕЛКА В БАНКАТА

Събитията в малката ни държавица затрупаха бързо един изумителен факт. Фактът че до „златния” летопис на американските Бони и Клайд и още стотици легендарни банкови обирджии се нареди и скромна българска жена.

Защо заслужава внимание? Ами, защото е учителка и защото навярно е планирала въоръженото си нахлуване в трезора, докато е чакала учениците да решат някое учебникарско задание или е проверявала скучните им контролни- пълни с правописни и фактологични грешки.

И така (по индукция ) е открила и грешка в системата на охраната. За да провре там нежните си, украсени с тежък пищов, ръчички.
Това, че женицата е подценила силата на техническите средства за наблюдение и способностите на разследващите специалисти, не умаловажава с нищо това „постижение” на българската учителска каста.

Навярно дори самият Петър Берон от пачките с десетолевки, които е изнасяла, е повдигнал втрещен мустак: „Аз на тия даскали им писах буквар, по който да преподават, а те вместо него четат „Енциклопедия на най-дръзките банкови обири в света”.
Има голяма ирония в това учителка от 21 век да изнася в чувал символа на българското учителско дело от времената на националното ни Възраждане. Звучи като отвличане, като символично похищение на знамето на просветното дело.

С този акт съответната даскалица се нареди до злокобните членове на бандата „ Наглите”, но и направи опит да мери имидж с Робин Худ и едновремешните хайдути. Защо да крънка бедните си ученици да й купят някакво Щанел-че за празниците, когато може да вземе насила от най- богатите (банките).

Учениците й навярно са били във възторг, когато са я гледали по новините. Вероятно от десетилетия е нямало „набор”, който да чака неистово часа на класния” в който г-жа Еди Коя си да сложи зареден пистолет на катедрата и да зададе тема на подопечните си – „ Някой от вас има ли си идея как се обира банка?”
Мишел Пфайфър от „Опасен ум” с нейните немирни черни рапърчета и бандюги можеше да си скубе косата и да събира ум как се респектират арогантни деца. Ако системата я беше оставила да преподава.

И какво щеше да й стане, питам аз, на тази клета държавица, ако в едно училище преподава даскалка с едно две висящи дела??? Кой щеше да бъде учуден – учениците ли или светът?
Те и така половината ни даскали ( с техните нагли навици да преподават училищния си материал като частни уроци) с техните укрити доходи от нелегални, но всеизвестни занятия от тоя сорт са си за висящи, стоящи, стърчащи и всякакви там дела.

Ето така би изглеждало едно учителско движение за повече средства.

Ако тази учителка беше оставена да преподава с пистолет в бюрото тя малко или много щеше да уравновеси положението с оръжията в училище, което сега е изключително в полза на тийнейджърите. Както и да внесе баланс в криминогенния потенциал в образованието.

Предполагам, че съдебната система се произнесе бързо и категорично, заради риска примерът на тази учителка с ниски доходи да не бъде последвам масово. Защото е традиция даскалът в България да дава тон.

Представяте ли си всички истински мизерстващи учители от малките градчета да тръгнат към банките с пистолети, а зад тях строени и въоръжени с пиратки, арбалети, истински револвери и друго леко стрелково оръжие да маршируват цели класове. Или автоколони с въоръжени абитуриенти да се понесат от провинцията към БНБ в София, за да я щурмуват.

Те това ще прилича на въстание. А и какви репортажи биха станали)! Но не би.
И по-добре.

Иначе има друга опасност: Опосканите от разходи родители, да слушат на родителски срещи: „Уважаеми родители, знаете за тежкото финансово положение на училището.

Затова, молим ви, сутрин давайте на децата по-хранителни закуски, приготвяйте им повече сандвичи и им слагайте поне по една кутия патрони в чантите. Иначе няма да ги научим на кой знае какво...”

ТАЗИ СКУКА „БЪЛГАРСКА НАУКА”

Чух да се размятат тези дни едни бюджетни цифри – 56 милиона лв давани за наука и 100 милиона давани за подслушване.
Ясно е внушението, което се прави с това сравнение, но като човек работил в научна организация, се чудя какво да мисля.
Ако сравнението се отнасяше за държава, която пращи от иновации и богатее от продажби на „ноу хау”, патенти и високотехнологични продукти – това би било скандално. Но който е гледал как се мишкува в университет или институт, ще се съгласи, че понякога е по-добре да се разпусне такова звено – дори само заради това, да не се лигави думата „наука”.

Трябва изобщо да не си чел биографията на Томас Алва Едисон, за да се вържеш на хлипанията на някои български професори, че няма пари за наука и затова нея я няма никаква.
Ама, кой е платил и с какво е платил на оня първобитен тип, който е изобретил най-великото нещо на цивилизацията – колелото???
Нима, този, който е открил прашката или лъка е получил дори една мръвка. По-скоро си е счупил главата при някои от опитите.... Е, когато вече е успял е било друго, но то за това е думата.
Любимият ми Томас Едисон, макар и с основно образование, макар и смятан от директора на училището за бавноразвиващ се, е защитил през живота си 1093 патента. Не, няма грешка, питайте и google – 1093 патента.
Толкова патенти цялата българска Академия на науките от днес нататък ще регистрира до около 4010 –та година! Вероятно.
Ако някой каже, че Едисон е живял отдавна, нека провери за швейцареца Жорж дьо Местрал – създателя на веклрото. Който се вдъхновил преди няколко десетилетия от полепналите по кучето му тръни.

И още по- крещящ случай: Днешните пласмасови водопроводи са били ноу хау на НАСА десетилетия – за бързи сглобки в космоса. Разсекретени са за гражданско използване съвсем скоро. И колко, смятате, пари са били нужни, за да се измисли горещата сглобка на две пластмасови парчета? Било е необходимо само вдъхновение и разкрепостено мислене, а не милиони и милиарди, които сънува скопената и мързелива част на българската наука. Защото и децата от средата на 20 век знаеха, че пластмасата става мека при висока температура.
Тези ми разсъждения не игнорират факта, че и у нас има способни научни работници. Но те няма и как да се обидят, защото един по един се оттичат в чужбина точно заради старата чугунена и елегантна като капак на канализация академична структура.
Тези ми разсъждения не омаловажават и факта, че грешни бюджетни пари се трошат за апаратни игри и взаимно партийно изнудване, както и че в държава като България над 100 000 млади и здрави мъже работят в охранителния бизнес. Като лениви пазванти - с риск да обидя онези, които пък дори и пръста не си мърдат докато стоят като придатъци по бариерите.
Но, както викат по испанските кориди – Оле!!!

"ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА В БРАЗИЛИЯ"

Ставаме 27 щат, строим по цялото крайбрежие!!!

Дилма Русеф спечели изборите за държавен глава на Бразилия и стана първата жена президент на тази необятна държава.
Дамата, която обещава на бразилците за 4 години да пребори бедността, е в центъра на световните новини, но за нас е топ новина, защото в нея (в Дилма) има българска кръв. Наследничката на габровски емигрант накара не малко българи да гледат надпреварата и самият балотаж на изборите с внимание с което не са следили дори избора си за кмет.

Е, вече взехме властта в Бразилия. Досега никога не сме били толкова близо до Амазонка, освен от времето, когато режимът ни беше „като дупе и гащи” с Фидел Кастро.

И докато бразилците, особено бедните, играят самба по улиците, заради обещаните промени, да видим ние какво можем да „намажем” от това, че наше момиче ще седи на най-високия и влиятелен стол в Южна Америка:

1. 1.Ще бъде добре да станем 27-ми щат на Бразилия, за да може момичето ни заедно с бедността у тях, да оправи нещата и в татковината си, Така преходът у нас ще свърши през следващите 4 години, а не в
предстоящите 44.

2. Бензинът и горивата ще се върнат на ценовите нива от преди 30г и ще можем да си караме на воля трошките.

3. Ще можем от кризата си да направим шоу. По време на карнавала в Рио, ще ни качат на една платформа и ще играем сцената „Безкрайни реформи”. За нас ще си е реалност, но ще забавляваме света. Не че сега не го забавляваме, но е без подходящата музика.

4. Обединени с бразилците, ще можем да приемем по-лесно циганите за сънародници, защото на фона на мулатите, метисите и съвсем черните кариоки, ромите ще ни изглеждат като германци.

5. Страната ни може да стане тренировъчен лагер на хилядите школи по самба. Така и затлъстелите ни депутати ще въртят задници както за собствено удоволствие, така и за кеф на народа.

6. Настъпващата суша в поречието на Амазонка и намаляването на дъждовните гори, ще бъде наш вътрешен проблем. Така освен цените на олиото и тока, ще имаме и родна тема, по която целият свят ще трепери с нас.

7. Бразилският национален отбор по футбол ще бъде наш резервен тим за световното – или просто ще играем с два отбора. Така ще станем световна сила, независимо с колко срамни загуби отпадаме още на квалификациите.

8. Ще станем и световен производител на кафе. След като вече сме световен консуматор на глава от населението.

9. Ще имаме огромно крайбрежие на Атлантика, така че за всеки българин ще има достатъчно място да си построи хотел на първа линия (на плажа), а не да се бутаме като в трамвай в ограничените зони на Слънчев бряг, Созопол, Албена и т.н.

10. Ще можем да се перчим на великите сили, защото самите ние ще бъдем такива. Ще имаме най-голямата река в света, а не само дълбоката криза. Наистина ще се превърнем в туристическа дестинация – ако не заради обслужването, поне заради пираните във водата, заради статуята в Рио и карнавалът. Който карнавал ние българите ще направим целогодишен.

11. Най-после ще се консолидираме като народ, защото всички ще имаме хотели, всички ще пием по цял ден кафе с крак върху крак и всички ще чоплим слънчоглед във фоайетата в очакване на клиенти. Защото всички ще сме кибици и рентиери. И това е единствената идея, около която можем да се обединим.Освен футбола.

ХРАНАТА ПРАВИ БОРБАТА!
Размисли между две филии

Наскоро ми попадна следната информация:
Софиянци ядат по 100 грама хляб дневно, а на село по 600 грама.

Факт, който те кара да се замислиш – та това
са 500 грама разлика.

Представете си сцена, в която двама мъже се хранят на една маса. От един цял хляб единият изяжда две филии, а другият – останалото. Впечатляващо. Дажбите са толкова различни сякаш става въпрос за сътрапезване на прасе и кокошка.

ЗАЩО?
Защо е тази страховита разлика? Дали е само въпрос на културен модел, на традиции в храненето или има и друга чисто енергетична причина?
Защото съм виждал гладни софиянци, които ръфат хляб с чубрица по-добре от гладно градинско куче. Както съм виждал и селяни, които не пипат хляб, докато не ометат от масата печеното шиле.
Освен навиците свързани с яденето със салфетка и ситни хапки или с мляскане върху „покривка” от вчерашен вестник, нуждите на организма са другият голям фактор.

Несъмнено жителите на столица ядат по калорични и качествени храни. Заради очевидно по-високите доходи, в сравнение с почти безработните селяни. Освен ако храненето на кокошките и поливането на лука не се смята за трудова заетост.

Ако на масата има пилешко, кашкавал, колбаси или пържола с гъби, организмът си набавя повечето калории и белтъчини от тях, а не от филиите.

Но ако плющиш прясно зеле с фасул, ще ти трябва и една тухла плътен хляб, за да дадеш на машината си енергия и градивен материал за нови клетки.

Да не говорим че 1 средностатистически софиянец извършва далеч по-меки и леки движения в ежедневието дори от една баба която се е разкрачила над лехата, за да плеви магданоза и морковите.

Апропо: продавачката в железарския магазин (в селото, където е вилата ми) може да бие на канадска борба доста мъже софиянци.

А стане ли дума за борба.... винаги трябва да се помни какво казваше нашият легендарен борец бат Сашо- раната прави борбата.

А лябът е в основата на раната....(храната)!

Пък и хлябът се прави на село. На селяните се полага да го ядат с предимство.
Оле!

ЛЕТИ, ЛЕТИ ХЕЛИКОПТЕР...

ИЛИ КЪДЕ СЕ КРИЕ ИСТИНСКИЯТ
БИГ БРАДЪР

Това вече е реалити шоу!
Хеликоптер кръжи над големи дворове и чиновник сваля данни с GPS.
Данните от джипиеса се сравняват с кадастрални планове и карти, а номерата на парцелите с данните от имотния регистър.

Народът си смуче пръстите и гледа ошеметен водни гаражи, моторници, езера с плачещи върби, басейни с подводно осветление – дори забравя за любимите сериали.
Българинът винаги е предпочитал реалити формата пред сапунката. Това по- приляга на съзерцателната му клюкарска натура, на сеирджийския му натюрел и завистлива натура.

А това с разузнаването на богати нелегални имоти си е шоу и половина. Това не може да се сравнява с тъпата кочина, в която са вкарали някакви нещастници да се псуват, да си съскат и да се изповядват в изолирана стая на Големия брат.

Истинският Биг Брадър се е притаил в 30 декарово имение на брега на язовир (върху държавна земя) и не иска никой да му се изповядва.
Води затворен живот зад затворена огромна врата, лови риба с мрежи и лодки, пие уиски дълбоко в къщата и излиза на светло само зад матовите стъкла на натежал от противокуршумно армиране мерцедес.

Това е големият Брат. Дали е митничар, контрабандист, наркорежисьор или депутат, който си е измислил Министерство на веселието, Министерство на купона или Дирекция по запиванията? На кой му пука? И кой би могъл да знае, щом един бивш премиер не е чувал нищо за този ограден с мрежи анклав?

Истината за този реалити формат е, че всички тези големи братя (нагло настанени на брега на язовира като араби по брега на Женевското езеро) не биха могли да забият и дървен кол за сенник, ако не се „изповядваха” с банкнотоброячка под мишница на областен управител, на глутница депутати, на избран министър или лоби с крачета в парламента. Това да не е Сибирската тайга или Аржентинските пампаси, че да не знае никой !?

На един от най-големите язовири в България цъфнала керемидена милионерска колония, голяма колкото Ватиканът или княжество Лихтенщайн и никой не знае, че я има!!!

Ама тия хора, които си избираме, наистина ни мислят за идиоти.
И лети хеликоптерът и народът зяпа олигавен пред телевизора и сергейчета с рокерски дрехи гледат театрално невярващо, сякаш им съобщават, че са открили селище с диви индианци в някой недостъпен ръкав на Амазонка!
Не, скъпи ми нагляри, това е нещо, което се вижда с кола от пътя. Това е нещо, където сте ходили десетки пъти на запои. В тези скатани именийца ходите да се търкаляте с младите си компаньонки и да си ги снимате на клипчета – за да може пак да си ги търкаляте, даже ако решат да си намерят не толкова лоено гадже.

Та, така.
Лети. Лети хеликоптер.
След него летят репортери.
След тях летят репортажи, статийки и хонорари.
След тях летят пресконференцийки, на които ококорени сладки репортерки гледат в захлас министъра. Или премиер-министъра .
А отзад не лети никаква оставка, никакво извинение, никакво сезиране или прокурорско самосезиране. Не лети и решетка.

За да не си задава много въпроси зрителят, хеликоптерът лети над различни водни обекти, така че гледащият шоуто за Големите братя, да се чувства преял (като натъпкана с царевица гъска).

После хеликоптерът зрелищно заминава към морето. Народът чупи пръсти, чака много вълнуващи епизоди.... Някои викат Осанна Бат’ Бойко, други грухтят, че ще го гръмнат, както ги е погнал.... Трети нищо не викат, но си гасят цигарите в сланината, защото са неадекватни...

А последните съобщения за хеликоптера са, че кръжи над Несебър... Бургас.... Варна....
После изчезва като в Бермудски триъгълник.
Дали се загубва в морската мъгла или е свален от „зенитната артилерия” на истинските олигарси? Тук биха думнали и USA спътник, ако се застои над градината. Това не са крадливите митничарчета от язовирите. Това са истинските големи братя.

Да бе, какво стана с този хеликоптер?
Страхотно шоу. Страхотен замисъл.
Даже на мен по едно време ми замириса на чистене на Авгиеви обори.
Ама беше за кратко.
Сега пак цените на тока, парното и коматчето хляб..... Защото повече от зрелището, нашенецът обича да цепи на две стотинката. И който знае това, знае и как да го прелъгва всяка вечер в телевизионния праймтайм.
Оле!

ХАРТИЯТА СИ ЗАМИНАВА, ДЪРВЕТА СПЕТЕ СПОКОЙНО

„Дъ Ню Йорк Таймс” ще спре да печата хартиения си вариант. Съсредоточава се върху онлайн
варианта си.

Най-после! Още преди 15 години, когато написах за първи път в коментар, че хартията си заминава като средство за разпостранение на новини, вярвах, че това ще стане много скоро. Сбърках с десетина години, като смятах, че 2010-та ще е вододел, от който електрониката тотално ще започне да загробва намастилената хартия.

Като човек, прекарал по-голяма част от журналистическата си кариера във вестникарски редакции, не изпитвам и капка съжаление заради тази тенденция.

Първо, защото ще спре безумието да се изсичат гори, за да може някой сутрин да си реши кръстословицата на масата; да си прочете хороскопа или да прегледа малките обяви. Ще дойде ден, когато на тези 150 години (в които излизат вестници и списания) ще се гледа както на времето, в което билкарките и гадателките са се горели на клада.

Защото никой не е съгласен да изсекат парка до дома му, за се произведе някое булевардно издание, което до вечерта е в кошовете за боклук. Но понеже това и досега става с гори, които са далече от прозорците ни, си затваряме очите, както като ядем пържола, се абстрахираме, че за да я ядем, едно живо същество насилствено е било лишено от живот.

Второ – издаването на вестник е сложно занимание изискващо голям първоначален капитал. Занимание, което не е по силите и компетентността на повечето хора. Именно тази пречка (пари и опит) е вид бариера за свободното слово. Който е издател, малко или много се възползва от монополното си право и чрез редакторите си филтрира солидна част от обществените мнения.

Умирайки хартията оставя аудиторията си на нета, който, освен че е една смайваща каша, е и демократичен начин да се чуят милиони пъти повече гласове.

И докато текат прогнозите, кога точно легендата Ню Йорк Таймс ще спре да се продава по вестникарските будки, е сигурно че тиражите на всички вестници и списания по света се топят като ледници върху пролетни води.
Кога точно ще бъде продаден последният вестник, не е ясно. Но е сигурно че това ще стане скоро. Когато чукнеш с мишката на един информационен сайт, не променяш нищо, освен положението на мишката, но имаш света с новините му.

И това е прекрасно за зелената част на планетата, за онеправданите писачи, за лудите, които нямат място с идеите си по сериозните корици и най- вече за свободата на изразяване.

Разбира се, милионерите, които продават цапана с мастило хартия, няма да се дадат без бой, защото никой не иска доларовият Ниагара да спре да тече в касата му. Но определено нетът тотално ще преструктурира медийната индустрия.

Как?
Това е темата за следващата седмица.

НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО, АКО ТИ СИ ЗАГУБЕН

„Органите на жандармерията са вече на мястото”
и „Времето е мокро” са само част от журналистическите бисери, които слушах
и четох в близките дни. Въпреки, че не винаги разбирам дали самата жандармерия е при органите си (както любовникът при инструмента си), съм наясно че така наречената „четвърта власт – журналистиката „ бавно се превръща от стожер в клоун. И как не, като в национален ефир може да чуеш, че „ на обяд ще бъдат направени проби с акустична сирена.” Подчертавам „акустична” И си мисля, че съответният редактор трябва да е подготвил това изявление с половин нервна клетка (или просто с яйцеклетката си ), за да се хване на тъпотиите на някакъв чиновник, който е решил да надуе значимостта си. „Драги журналисти, колеги,
утре ще направим проби с акустична сирена”.

Трябва да си папагал и половина, за да тиражираш подобна глупост за милиони хора. Сякаш има хидравлични, сензорни или оптични сирени, че да уточняваш, че сирената ще е за слушане. Утро с подобна дързост някой може да уточни, че мократа вода в Искър е 15 градуса, а хората да се чудят колко ли е сухата.

Така благодарение на мързеливата колегия свикнахме магистралите да се работят на “лотове”, а не на отсечки, телевизиите имат рейтинг, а не зрителски интерес и новините да въшлясат от всевъзможни източни и западни чуждици, за които има пълноценни български думи. А е било време, когато образованият писач е бил пазител на езика. Но както казват „Нищо не е загубено, ако ти самият си загубен” Прекрасно доказателство за това е БНТ, която разтръби по новините си, че каналът й бил гледан от 1,7 милиона души по време на световните финали по футбол 2010.

И че зрителския интерес към телевизията бил невероятен по време на цялото световно първенство.

О, неразумни ми редакторе, би могъл да се хвалиш така, само ако световното по футбол беше твоя студийна продукция, която ти си създал.

Но какво има да се чудим, след като телевизионният лидер бтв пуска в централни новини, услужлива плюнка от бирените компании, според която в бирата имало витамини от групата В.

Продажни и жалки..., защо тази новина не я излъчите през февруари, а точно сега, когато с трикове по етикети и под капачки, пивоварните се чудят как да продадат колкото може повече.

Иначе, лятото си върви по план. Денят започна да намалява в северното полукълбо, а след обилните юлски дъждове ще започнат масово да никнат гъбите. Както никнат глупостите в медиите, след обилните хонорари.

Юлско утро

Хипарите, които се търкаляха по плажовете в опърпани якета и спринцовки и които бяха монополизирали “юлското утро”, са в историята. Ураганът Цонко Цонев ги овърша от пясъка, създавайки културна институция, достойна за международните новини. В първия ден на юли, на плажа, по изгрев слънце доминират хора, дошли с мерцедеси и всякакъв друг вид собствен транспорт.

Те имат възможност да си купят пакет билети за няколко концерта – на групи, които до вчера бяха недостъпни легенди. Най- вероятно по заливчетата и дюните са останали маргинали, които предпочитат да посрещнат най-популярния изгрев със спален чувал и гадже с немито лице. И в това няма нищо лошо.
Пиша всичките тези думи, защото не знам как се създаде щампата, първото юлско утро да се посреща на морски бряг – и само там да бъде купон. Въпреки, че в популярната едноименна песен на “Юрая хийп” освен за търсене на любов за нищо друго не става дума – никакви морета, никакви океани... Затова тазгодишното юлско утро го посрещнах при любимите ми жаби на една любима река, които по изгрев бяха бяха уморени от целонощно крякане
и чифтосване. В тръстиките шаваха водни кокошки, над водата скачаха малки рибки, а в клоните на върбите – чапли оправяха перушината си. Седях загледан
в огненото кълбо на хоризонта и не мислех за нищо.

За какво може да мисли човек, когато гледа великия спектакъл на слънцето ???!

После хвърлих няколко камъчета на жабоците, изпратих един смс на моето съкровище и тръгнах към цивилизацията да си направя кафе. Като стана човешко време разказах на няколко души за моя “джулай морнинг”
и повечето харесаха идеята.

Вечерта си направихме “джулай ивнинг” с бира и картофки, обсъждайки идеята догодина да бъдем в блатата на “Сребърна” или Дуранкулак.

Ами така де – стига с тези клишета!

700 НА ЧЕРВЕНО ВСЕКИ ДЕН

Всяка минута по 3 минават на червен светофар в България.
Става въпрос за водачи на автомобили.
Ако към това прибавим и ежедневните набези на пешеходците, които получават моментен далтонизъм при пресичане, най- вероятно тази цифра ще се утрои.

Остава да си представим какво става в държава, в която всяка минута по 10-тина души се изправят срещу правилата и траекторията на движещи се перпендикулярно обекти.

Това прави по около 700 души на ден (говорим само за светлата част).
При такова хаотично (да не кажа брауново) разминаване между автомобили с автомобили и пешеходци с автомобили, можем само да се учудваме, че нацията има все още някакъв числен състав.

На времето един мой приятел, след като беше поработил две петилетки в Германия, казваше, че на България (за да стане модерна държава) не и трябва нищо друго, , освен 10 години немско управление.

И днес си мисля, че този човек е прав. Само глобите за пресичане и хвърляне на отпадъци, ако се събират като в немско, ще покрият не само нашия бюджетен дефицит, но и на поне 2 съседни държави.
Да не говорим колко подредено и чисто ще стане.

Ех, ако можеше да се съберат тези глоби.
Но то, ако бяхме държава, която може да направи това, цялата тази тема и размисли биха били излишни.

Държавата се хвана за циците!

Държавата най-после се хвана за циците. Но не за своите
( иначе би приличала на Мадона в най-развратните й години, когато хората плащаха по 200 долара за средните редове, откъдето да гледат как тя се държи през половината време за „вдъхновението” и се опитва да го качи при пъпа си), а за онези цици, които вече куцо и сакато монтира на рахитични жени и комплексирани момиченца.

Трябваше на някоя мацка да й „гръмне” силикона и да стане прецедент, за да напъплят медицински величия и авторитети по тв студиата и да се дръгнат за темата.

Може би още преди 4 години Ловците на митове от Discovery canel изследваха темата дали могат да гръмнат инпланти при полет със самолет на над 10 000 метра височина и се оказа, че силиконовите радости са много издръжливи на разлики в налягането. Разбира се в такова спонсорирано от големи клиники и спонсори предаване не може да става дума за рисковете от самото поставяне в организма.

Но пиша това, защото темата за света е стара, а българските медицински власти чакаха „силиконовото помпене” да стане всенародно движение, за да започнат да го дъвчат и да се опитват да слагат възрастова граница за „ъпдейтването” на маломощни гръдни обиколки.

Което пък ме кара да мисля, че сигурно някой някъде се е сетил да събере малко повече пари от „работилниците за цици” и започва отдалече да подработва общественото мнение с разсъждения за ползите и вредите.

А няма да се учудя, ако зад декорите са група клиники или асоциация на хирурзи, които ще се опитат по този начин да си опазят бързо разрастващия се и сладък пазар за „ силиконови подобрения”.

Изобщо съм пълен със съмнения за тази неочаквана медийна буря на тема „силикон”, именно защото смятам. че държавата се е хванала за под пъпа и се дръгне в опит да се самозадоволява от избори до избори, без да й пука за каквото й да е.

Да уверен съм, че освен мисълта за избори и власт в цялата чиновническо-бюрократична върхушка, която именно е държавата (защото тя не се влияе от изборите кой знае колко) няма далечна визия нито за образование, нито за здравеопазване. Нито има дългосрочна доктрина за външна политика, вътрешна сигурност..... или каквото се сетите. Държавата е безотговорен ватман на трамвай с няколко милиона пасажери, който се самозадоволява в кабината, а пътниците се опитват да се качват и слизат в движение по спирките.

От време на време някой си муши главата при ватмана и му подхвърля тема за разговор. Например „Моята съседка си сложи силикон на циците, но едната нещо й увисна...”

И на другия ден вестниците са пълни със заглавия за съседката, за силикона, за малките момиченца, които искат да си ги уголемяват, преди още да са им пораснали техните истински и т.н.

Дразня се от безпилотния самолет в който съм се родил. А не от това, че повечето жени искат да си увеличават кубатурата.

Мисля, че това е личен избор за зрели хора. Лично аз нямам нужда, защото Господ ме е създал мъж. При това мъж, който обича малки хубави и най-вече естествени форми.

Може и средни!!! :)

ЗА КОГО ДА ИДВА ЩЪРКЕЛЪТ ?

Най-посещаваното животно в зоопарковете на София и Варна е щъркелът. Тези наблюдения на животинската администрация в големите градове не са без обяснение.Майките масово водят децата си да видят чернобялата птица, за да могат да си вържат мартениците на цъфнало дърво.

Ами така е – като не могат щъркелите да долетят до децата в градската джунгла, децата се принуждават да ходят при тях.

Сега се сещам за още едно нещо свързано с децата и червеноклюнестите птици. Преди години, преди порното да стане „задължителен” канал в пакетите на кабелните доставчици и преди сексът да бъде застъпен в най-гледаното време на телевизиите, битуваше една приказка за малки наивници – че щъркелите носят малките бебета в семействата. Хоп и току-виж пернатото се устремило към вас с едно увито в пелени бебе. Хвърчи около къщата и го пуска в спалнята.

Със сексуалната „революция” заблудите рухнаха, но се появяват нови митове. Раждаемостта в развитите страни рязко спада. Дали все пак това не е свързано с невъзможността на чернобелите птици да живеят в градовете?

И дали посещенията в зоологическите градини не са свързани и с някакви скрити желания на майките на видят щъркел и да го помолят за нещо??? Като не можеш да помолиш някой от драстично намаляващите мъже, се обръщаш към, който можеш. Например към някой на който клюнът му е по-дълъг.

Светът определено се променя. Преди време и жените бяха други. Най-честата замисляна от тях смяна беше тази на пералнята, телевизора или печката. Днес четем заглавия от рода на това, че в България „ще правят смяна на 85 000 гърди”. Силиконът в тях бил опасен и ще го сменят с нови импланти.

Е, започвам да им влизам в положението на щъркелите.
Не им пречат антените и автомобилите в големите градове. Просто птиците не знаят за какво да идват в къщи, където мъжът не знае от кой пол е всъщност, а жените си държат по няколко чифта цици в гардеробите, както навремето бабите си държаха в скриновете празнични и още по-празнични носии.

ВЕЛИКАТА БИТКА ЗА КОЗУНАКА

Една фирма реши да си направи „евтина” реклама създавайки най-дългия козунак. Който да покаже на центъра на Пловдив на самия Великден.

Резултатът го гледахме по телевизията. Как хора с отключени животински инстинкти се борят за парче сладкиш, както хиени се бият над трупа на умряло животно.

А организаторите на проявата, неспособни да овладеят положението, хвърлят пакети с козунаци на тълпата, както се хвърлят хуманитарни помощи на пометени от бедствия африкански или азиатски бездомници.

Самият начин на раздаване на „безплатния” козунак насъскваше още повече събралите се хора. Така както наливането на масло в накалено огнище не усмирява огъня, а го разпалва.

Най- впечатляващото е, че това става в деня, в който се приема, че хората са (или трябва) да бъдат най-смирени. Тъй като Великден е момент, в който се почита саможертвата на един човек, прежалил се, за да опрости греховете на другите.

Всъщност, колкото са „виновни” правещите си PR хлебопекари, толкова са виновни и скимтящите за парче безплатен козунак.

Ако не можеш да озаптиш себе, ако сложиш в краката си достойнството си, за да можеш по-лесно да се присегнеш, никой не може да ти помогне. Ни религия, ни правителство, ни извънземни.

Просто трябва да си сложиш портрета на Дарвин в трапезарията и да се примириш, че ако не цялото човечество, но поне твоята линия е произлязла от маймуните. И като ходиш в зоопарка, да не казваш, че отиваш на разходка, а на свиждане.

ДУПКИТЕ СА ДЕЦА НА РАЗВРАТНАТА ЧИНОВНИЧЕСКА КЛАСА

Най-после нещо свежо.Най-после излизане от робската летаргия с тази обявена от варненци война на дупките.
Въпреки, че вестникарските заглавия и тв анонси представят движението като надигане на народно опълчение срещу „дупки”, които едва ли не са нашественици от космоса.
Представяте ли си – народът въоръжен с пушки и бомби молотовки (или с лопати и вили като в Гео Милев- ия „Септември” ) излиза по улиците да изтребва скачащите по асфалта дупки.

А на практика, протестите в цялата страна срещу непроходимите пътища и улици е война обявена на чиновниците. Защото, ако дупките се размножават някъде, то това е в главите на корумпираните и мързеливи служители в хилядата и едно ведомства, отговорни за положението. Лакома, високомерна и бездушна каста, която за половин луканка би продала не само държавните интереси, но и самата държава.
Ежедневното ежеминутно мълчание пред чиновника и отегченото махване с ръка към неговата мърлява работа е неговата най-голяма награда.

Чиновникът на това разчита – да се откажем да го ревизираме като граждани, да тичаме след бизнеса си и през препятствията, които той ни слага. И колкото повече препятствия имаме, толкова по-малко време ни остава да го гледаме какви ги върши.

Мисля, че излизането на хората по улиците в големите градове и искането на адекватни ремонти на пътната мрежа е истинско гражданско поведение – голямата привилегия на демокрацията.

Ние заслужаваме европейски пътни настилки, след като плащаме данъци като европейци и след като цените на почти всичките ни стоки са като в Брюксел.

И на който чиновник не му харесва да работи на топло и да взема гарантирана заплата, да отива да сади картофи. А картофите обичат дупки.

В ПРИБОЯ НА СКАНДАЛИТЕ

Гледах нещо по NGC и изведнъж се сетих, че ние сме нещо като островна държава.
Население, скупчено на едно място от нуждата да оцелее. Като наплашени овце.

Остров заливан от непрекъснатите вълни на режисирани вътрешни скандали. Една след друга се пляскат тези вълни от всички посоки и това стадо (ние) гледаме втренчено и даже не ги броим. Както като се отнесеш на брега на истинското море.

А са ни вкарали в легена на безкрайния преход, наливат с една лейка криза до гушата, а всички нимфоманки и сутеньори от властта стоят около легена и правят вълнички от нестихващи скандали, за да не виждаме какво става по-далече от носа ни.

Затова не знаем нищо за външната ти политика.
Затова не знаем нищо за истинския ни външен дълг и взаимоотношенията ни със световната банка.
За обезщетенията на бежанците.
За България 2020.
За Европа 2020.
Гледаме евтините фокуси със здравната реформа, защото селскостопанската я забравихме. Като претръпнем с осигуровки, данъци и такси смет и източени инфраструктурни проекти, ще ни покажат пак Козлодуй и Белене. После досиета, после поправки на конституция, доклади на ЕС.... И то дошло нова година.

Новото вино ще е готово заедно с новите цени на пържолите.
Но тогава пак ще забранят пиратките и пак ще има новини колко е висока елхата на площада....

Ще ни хранят с плява, за да забравим, че още от Луканово време целта беше да се забави развитието на средната класа в България.
Колкото по-дълго я няма, толкова по-богата ще става олигархията.
А колкото повече бедни, толкова по-лесна за употреба е властта.
Затова какво по-хубаво нещо от народ, който можеш да управляваш по телевизията!!!

П.П.
Забравих вечната тема с чистенето на снега. Но те щъркелите дойдоха и за първи път чиновниците не са сами в олигофренските си изненади от бялата покривка.

РАКИЯ С АЛПИЙСКА МАЩЕРКА

Когато човек е потънал до гуша в смрадта на цивилизацията, трудно съзира истинската стойност на живота, заради безкрайните дребни проблеми, които му създава бюрокрацията.
Когато човек застане на върха на една планина – била тя Алпи или Родопи и гледа как австрийци пасат овцете си подобно на Широколъчани и как кравите дават еднакво на вкус мляко съзира безкрайния и безсмислен лабиринт, в който е вкаран градския човек. И проумява колко лична свобода е пожертвал за да лежи в стерилен и скучен апартамент, да ходи по асфалт и да пие кафе на маса под чадър на някакъв площад.

Когато обаче извадиш нашенска джанковица (двойно преварена) и чуваш за благодарност немското „Гуд, гуд!”, разбираш, че не само еврото доларите и златото са световна разменна стойност. Ракията (добре сварената чиста ароматна ракия) е далеч по глобална разменна единица, защото освен стойността която държи от векове, стопля и сърцата и прави езиците по- разбираеми. И ти идва да си го преместиш в другия крачол за кризата, която всеки вестник и телевизионен канал дъвчат като за норма.

А когато започнеш да правиш греяна ракия и швейцарец ти показва че те прибавят и стрък мащерка, всичките ти страхове на градското оцеляване излитат от главата както спирта от врящата течност с цвят на карамелизирана захар.

Суета, суета, всичко е суета и гонене на вятъра – е написал Соломон преди 3500 години.

Трябват ти чист въздух, добро семейство, стабилни приятели, няколко залъка днес и вечер една топла стая
в която да се усмихнеш на някого. И да си здрав.

КОЛКО СТРУВА ЖЕНА ТИ, ПРИЯТЕЛЮ?

Двеста хиляди евро не са малко пари, ако са за един човек или едно семейство.
Но като размисли човек, че евросъюзът ги дава на България за „борба” (превенция, спиране и....) на ранните бракове, разбира че са отчитане на дейност по един сериозен проблем. Както казваше един мой колега – с ръце да се опитваш да промениш течението на някаква река.

Реката в случая е самобитната култура на циганите, които от векове уреждат браковете между малките си деца. А щом нещо е уредено, как няма да бързаш да го ползваш. На кой младеж, ако му уредиш кола или секс, ще се възпре сам да чака да стане на 19-20, че да ги ползва.

Поводът са пищните уникални пазари на калайджийките булки, където пазарлъците тръгват от 3000 и стигат до 30 000 лв. за жена.

Първо никъде другаде (дори в клиники за трансплантация на органи ) хименът не струва толкова много. А ако изчислиш, става ясно, че това е най-скъпата част от човешко тяло (за грам), която става обект на пазарлъци. Но това е друга тема.

А може би същата тема. Ако размислим с парите по тази програма могат да се купят между 13 и 100 булки, в зависимост от цената на всяка отделна.

Но на практика от тези пари веднага ще бъдат извадени хонорарите на стотина специалисти по темата.

Ще бъде снимано поне едно филмче или видеоклип по темата. Малко печатни материали за 30-40 хиляди лева и десетки командировъчни сред тези хора.

Срещи при които психолози и ред други социални работници ще обясняват на циганите колко по-добре биха живели. А трябва да видиш само един репортаж от тяхната среда, за да ти е ясно, че те си харесват живота.

И защо да не го харесват. Нима в другите общества в държавата, в които браковете се сключват доброволно, щастливите семейства имат по-голям процент.

Нима всяка втора сватба, която с пищността на обреда и звездите на ресторанта си, обещава доживотна любов, не свършва с развод или доживотна студенина (поради липса на ресурси или воля за развод)

Уникално е и друго. Ако става въпрос за индианци по Амазонка или евенки от Сибир ред комисии на ООН изсипват купища пари и програми за опазване на техния самобитен начин на живот. Но ако тази „спора” (диаспора) общество, малцинство....е в Европа, трябва да се интегрира.

Иначе и аз не мисля, че е добре деца да раждат деца. Но това е друга борба. Която започва с четенето на Хартата за правата на човека и запознаването с тези права. И няма нужда от 100 организации, а от една мъдра и дългосрочна държавна програма

ИВАНЧО И МАРИЙКА ОТ ТОКИО
И ЛИГИТЕ НА ПОВЪРХНОСТНАТА ЖУРНАЛИСТИКА

Каква трогателна история....!
Каква сълзлива и напудрена телевизионна находка!

Двама японци напускат острова на изгряващото слънце и се заселват в карловското село Каравелово. Като са правили това едва ли са искали да стават център на новини и репортажи. Просто са напуснали многоетажния полис и са дошли в една забутана провинция да измият от живота си стреса на един град, който трудно можем да си представим от нюзрумовете на София.

Да живееш в Токио е по-голям подвиг от това да живееш в мравуняк.
Небостъргачи над земята и град, който боботи с 4- 5 етажа под земята.
Не, метрото не се смята. Говорим за пространства с търговски и бизнес зони под земята.

Изведнъж откриваш, че с пенсията, която вземаш на месец, можеш да живееш повече от две години в едно селце, където кравите са истински, а не неонови, яйцата са толкова пресни, колкото могат да бъдат в мига, когато излизат от дупето на кокошката. Събужда те жив петел, а не съсъкът на влак стрела, влитащ в града с 250 км в час. Можеш да имаш двор – лично твоя зелена площ, при положение че си живял в кутия чиято прилежаща земя наоколо струва хиляди долари на квадратен метър.
Имал си милиони съседи от които познаваш десетина.

А сега имащ едно цяло село, където всички те знаят по име и всеки ден те зариват с усмивки, домати и „Хай Наздраве!”
Как няма да започнеш сам да вариш ракия и да садиш зеленчуци, като за такова приключение в Токио ще ти вземат пари, за да те включат. Там децата виждат пуйка и заек в зоологическата градина.

Това е все едно чичо ми с неговата пенсия да може да си купи къщичка в Нова Зеландия и да живее с нея една година споделяйки скромния живот на маорите. Ловиш риба, чукащ корени. Пробиващ с пирон раковини и правиш бижута на жена си. И не ти дреме за нищо. Ама за нищо...И за да е купона пълен съобщаваш, че ще се казваш Кен Гъ Роу или Сем Ки Ям.

Не се опитвам да коригирам обществения морал. Мисля на глас. Хиляди пенсионирани българи всяка година правят това, което са направили тези двама мили японци.

Откривайки простотата и чара на живота в българските села. Ако си спомняте самата икона на българското кино Невена Коканова години преди да си отиде от този свят се беше усамотила в едно селце и отглеждаше кози.
Режисьорът Рангел Вълчанов откри своя пристан в такова местенце.

И ако нещо ме тревожи в това малко „селско японско” събитийце, то е тежкият комплекс за малоценност у българина, пропиващ и националната му журналистика. Самите ние не си вярваме в това, което имаме и вършим, та трябва да го търсим като одобрение в очите на всеки чужденец подвиващ крак в родината ни. Много мило все пак. Благодарим за уважението и любопитството, дами и господа от големия свят..!

Но нима е по-малко събитие, ако звезда на българския театър или наука заживее в каменна къща насред Балкана.
Апропо: Има едни скулптор – Димитър Рашков, който си живее и работи в Карлово и който прави толкова силни творби (вкл и пародиране на Вера Мухина), че ако изкуството беше гравитация, отдавна светът да се е огънал така, че Карлово да е станало столица на духа.
Но за тази болест е писал още Паисий: „ О, неразумни...” А болест предавана в продължение на векове, може да се смята за генетично обременяване.
Иначе марионетките, които подскачат около парламента с писъци, за генно модифицираните храни”, биха осъзнали, че са герои от куклен театър, които не знаят сценария на представлението.
Но нима Карло Колоди имаше намерение да се отчита на Пинокио.?!

ЕДНА ПРЕКРАСНА ЗИМА

В такива дни, когато сняг завива Европа и виждаме градовете си бели, малко ме е срам от съпричастността с журналистиката. Тя е толкова прогнозируема в подобни ситуации. Веднага показва снимки със снежни „драми”, започва да звъни на отговорни за почистването на уилици и пътища ведомства. Задава въпроса „Защо?” във всичките му комбинации с други думи. Със самочувствие, с което би се изразил само този, който може да изтрие зимата като сезон от планетата. А да задаваш въпроса защо по улиците не може да се преминава нормално, е все едно да питаш защо през зимата е студено и вали снят.
Голяма част от гражданството също е във възторг от тези „върхове на четвъртата власт”. Тази част, която иска улицата му да е чиста като хола в къщи, независимо какво се случва с обществото или с времето. Но в такива виелици, които покриват цели континенти, да искаш пътищата да са идеално проходими е все едно да искаш по време на война болниците да са с идеално измити стъкла на прозорците. Или да питаш лекарите защо не говорят на ранените на „вие”. Или да се удивяваш, как може да не достигат превързочни материали.

За щастие голяма част от всички, които четете това, успяват да се зарадват на красивата гледка навън. Защото е по-добре през февруари да е снежно отколкото ненормално горещо

И да мислим какъв ли ще бъде животът на децата ни при драматични промени на климата.

А което особено ме радва в тази хубава зима - снежните човеци по градинките и парковете вчера бяха повече от всички станали заради поледица катастрофи по улиците.

ИМА КАДРИ ОТ СОФИЯ,
КОИТО ПРИЛИЧАТ НА ЖИВОТА ОТ ХАИТИ

Здравейти.
Продължавам да следя темата за Хаити с все по-объркани чувства. Страдания, опустошения, хуманитарни мисии. Концерти за помощ, събиране на средства...Световното милосърдие набира маса като бавно търкаляща се снежна топка.
И изведнъж си спомних нещо за България от 1990-та г. Как камионите с хранителни помощи от запада вървяха бавно по Дондуков в София и ги раздаваха на тълпите направо от борда. И как CNN излъчваха смущаващи кадри на биещи се хора за пакети храна в същата тази наша столица.
Ако някой е забравил за тези картини, вероятно някъде в нета могат да бъдат изровени.

А съм сигурен, че в архивите на Търнър в Атланта ги има надлежно описани.
По повод на този спомен си дадох сметка, че от тогава са минали 20 години. И изпитах почти гордост. Как за този период сме се превърнали от страна получаваща хуманитарни помощи в държава, в която с концерти се набират средства за други бедстващи народи.
Но си давам сметка и за друго: Че тогава, когато народът разграбваше храните, не ни беше помело земетресение, а просто се бяха сменили няколко етажа от властта в хиперцентъра на София.
Ужасен повод за повторно анализиране.

ГЛАВАТАРИ И АВАТАРИ

След неуспешния опит да спаси Титаник, Джейс Камерън направи още по-мащабна операция - да запази живота на цяла планета с новото заглавие „Аватар”.
Не се отказва човекът.
В първия опит хората му казваха да наеме Брус Уилис вместо оня пичлигар Леонардо, но той не ги послуша. Старото куче Уилис, кален да умира трудно, щеше да спаси поне над 1000 души от кораба.
Но точно защото не се отказа, младите имаха шанс да се докажат побеждавайки с копия и лъкове ракетни и лазерни установки на онази красива планета.
Както и да е – шегата с киното си е шега. Лошото е, че което в Холивуд е измислица, при нас е действителност.
Нима този, който трябваше да спасява столицата, не заряза проекта и не започна да спасява цялата държава? Същите опити като на Камерън, но с разликата, че ние които гледаме опитите на bg-супермена сме с по-скъпи билети. Билетите ни струват толкова колкото струва всичко, което имаме.
Даже и държавата му е малка. Нашият Аватар вече притичва по планетата, плаща лично откупи на сомалийски пирати, преговаря лично с ЕС. Това не е нашето правителство и нашия бюджет – това е неговото правителство и неговия бюджет. И понеже сме лош материал не успяхме да му купим един плащ да хвърка и да гаси пожари в Калифорния и да събира нефтени разливи край Суматра.
Защото сме си дребнави. Липсва ни планетарно мислене. Единственото което направихме беше да гласуваме за него.
Още по-лошото обаче е, че Джеймс Камерън колкото пъти започне да спасява нещо, толкова пъти филмовата академия му пълни дисагите с Оскар-и.

Това е ясен симптом, че човечеството става инфантилно и лековерно като нас българите и започва да сънува приказки с отворени очи.

Щом харесва такива неща (и счетоводствата на продуцентите го доказват) целият ни свят явно изпитва остра и наивна нужда да бъде спасен от някого. Всичко се обърква и побърква – планетата става тенджера под налягане, СПИН, грипове, тероризъм, икономически срив.... Вдетинените хора по

Земята изгубват рефлекса да си решават проблемите сами и все по-често делегират това на други. За съжаление често спасителите се оказват книжни тигри. Някакви аватари на скрити по Wallstreet глисти, които имат толкова хуманизъм в очите си, колкото чичо Скруч, когато си гледа трезора.
Опа, увлякох се. Чичо Скруч е анимация....
А може и да е прозрение. Колко му е самите ние да сме анимация...!

ЗВЯРЪТ В ТЕБ

Хаити показва каква е човешката природа
без дрехата на обществото.

Лесно е да бъдеш възвишен и мил, когато си сит.
Но дали на някой му се слуша Моцарт, когато празният му стомах свири симфонии на глада.
Хаити е опустошителен пример за това колко крехка е цивилизацията и колко масивни са в съзнанието първобитните инстинкти.
След дългата диктатура на Дювалие и безкрайните политически кризи, в които икономиката беше тотално нокаутирана, опустошителното земетресение помете почти 200 000 жертви.
В територия, в която храната и прясната вода стават лукс (така както лукс са поршетата за София) стават обикновена гледка побоищата, грабежите и убийствата за придобиване на продоволствие.
Наистина притиснатият до стената човек се превръща в звяр. А когато полицията не може да смогне да се появи едновременно в 50 масови инцидента (и тълпата усети това), тогава пада и последната задръжка. Тогава и плахите стават агресивни и тълпата тръгва водена от тъмните бездни за съзнанието.

Футуристите описват точно такива картини, но в континентални мащаби, ако рязко се промени климата, ако комета удари земята или изригне супервулкан.
Анализаторите правят сценарии, плебсът ги нарича дървени философи и гледа сапунки и порно с блеснали очи. А кой ти дава гаранции, че тая планетка наистина ще си се върти мирно и тихо и утре?

В Канада една зима падна леден дъжд и повали далекопроводи. Три милионния Монреал беше пред евакуация след 60 часа без ток.

Ако можете да си представите как се местят в затрупани пътища 3 000 000 души, които пикаят, акат, ядат, хленчат, зъзнат, панирани са и не могат да вземат със себе си повече от едно одеало с багаж?!
И колко прекрасен изглежда светът, когато климатикът духа като топъл бриз, магазинът отсреща свети денонощно, хората нежно си говорят в заведенията.

И в миг неонът угасва, градът става тъмен лабиринт. И в мрака, като във (фантастичен филм) във всеки човек се надига един древен И в мрака, като във (фантастичен филм) във всеки човек се надига един древен звяр, решен на всяка цена да оцелее. Древен - хиляди пъти по-стар от най-старата постройка. Звярът подчинил на волята си всички други зверове.
Само че днес това митично създание се изправя срещу себеподобните си. Защото почти всичко по милата земя е опоскано...
Страшно, но реално.

МАГИСТРАЛНИ ОХЛЮВИ

Вчера се замотах в един стар вестник от 1987 г, който ме стресна с едно заглавие обсъждащо строителните планове на пътния възел при Царацово с магистрала Тракия.

И ми дойде да извикам Еврика!

Ако тогава магистралата е наближавала Царацово и Бенковски до Пловдив, а сега е на Стара Загора, това значи, че за 23 години сме построили 100 км от тази отсечка.

Обикновената математика дава веднага отговор – по 4 км и 300 метра годишно.

Което значи, че с тези темпове незастроената отсечка между Карнобат и Стара Загора ще бъде завършена в 2033 година!

Още по-тъжната констатация покрай тази „легендарна” нашенска магистрала е, че както сме строили по време на социализма (София – Пловдив), така сме строили и по време на демокрацията. Ние сме си еднакво бавни и кекави при всякакви обществени строеве – както голите охлюви са си голи охлюви и в Европа и в Азия и в Южна Америка.

Уви, претенциите са ни големи, което значи че живеем в голямо несъответствие с реалностите.

Твърдим, че винаги сме били част от Европа, но който е пътувал из Европейския съюз и е видял какви са пътищата там, знае, че ние с нашия „асфалт с дупки” сме от друг континент. Направо от друга планета.

Като сме били винаги част от Европа, защото чакаме сега от нея пари да си оправим инфраструктурата?

Като имаме традиции в земеделието защо произвеждаме толкова малко и толкова скъпа продукция?

Като сме толкова героичен народ защо позволяваме някакви мобилни оператори да ни крадат парите от джобовете всяка минута. При най-ниския стандарт да ни товарят с най-високите такси в ЕС. Ами защо пък не. Те хората товарят магарето, не бика.

Та да се върнем в началото. С тези национални приоритети и особености в 2033 година ще можем да пътуваме до Бургас доста по- безопасно. Все пак може да има завършена магистрала.

Което значи, че сегашният премиер ще трябва още пет пъти да печели парламентарните избори, за да се случи това, което е обещал.

Но знае ли човек? Стават и чудеса.

ВАМПИРИЗЪМ В НОВИНИТЕ, ТИШИНА В ДУШИТЕ...

Наляга тоя народ по празниците с такова доволство, сякаш той е измислил как Земята да се върти около слънцето и кога да се сменя едната година с друга.
Лежи, мляска и гледа телевизия.
А там едни инфантилни веселия, едни услужливи новини:
Сладкиши –рекордьори, диамантени усмивки, детски анкети, китайски нови години, дядо Коледа в САЩ, дядо Коледа в Русия, дядо Коледа на майната си. Най-скъпата играчка, най-голямата рокля, каишки с рубини за кучета. Холивудски разводи и бракове по системата на оня сръбски виц „ е#еш и хвърляш”.
Просмуква се възпитание на консумативността и „удоволствие” от лежачката. Като че ли е подвиг да преброиш до 365.
Тук там зловещи убийства, катастрофи с автобус, самолет, влак, мотоциклет, скутер, валяк и т.н. Важно е да мирише на кръв и да му се взема ума на зрителя. Така той става още по – доволен, че е жив. Истински вампиризъм в нюзрумовете на телевизиите – ако не мирише на кръв – няма топ новина.
Както няма конференция за климата в Копенхаген. Няма – не само според българските тв канали. Мълчание – европейско и всемирно.
Ама че ледените шапки се топели и земята заприличва на тенджера под налягане...Няма още разкъсани, сварени, капещи трупове. Какво им пука на телевизиите и на легналите по диваните.
А това, че свръхразвитите, средните и развиващите се икономики не се разбраха за мерки за спасяване на климата не е достатъчно голям скандал. Че това беше най-голямата проява на полицейщина за 20 и 21 век, в рамките на която арестуваха хора, само по подозрение, че са граждани – еколози – не е новина дори.

Да живее шампанското, хората, поп-фолка, подаръците и автосалоните. Пък като стане много горещо и напечено, ще му мислим. Пък и все ще измислят нещо!!!

Тази подчертана реплика става толкова силен символ на апатичното мислене, че може да бъде извезана с коприна на почти всички знамена по света.

Но кой точно ще измисли? И какво ще измисли?
Може би нова по-прохладна планета. Където някой ще ни премести заедно с диваните и подредените маси. И ако може, по внимателно с чашите...

КОЛУМБИЯ – БЪЛГАРИЯ: ПАРОЛА „ПРАСЕ”

В едно село в югозападната част на Колумбия жителите решили да изберат най-грозния мъж, помежду си и да му дадат награда – едно прасе, с което да отпразнува навечерието на Нова година.

Избрания вече „красавец” през цялата следваща година ще се кичи със званието "Кралят на най-грозните"

Това е новината от Западното полукълбо

На 25-ти декември т.г.( Коледа) гътнаха прасе пред Военна болница в Пловдив. Точно на тротоара, на 15 м встрани от главния й вход.

Това е новината от тук.

Петима мъже си обслужиха прасето в 9 сутринта както си се полага – предсмъртно влачене и квичене, клане, посмъртно бръснене, пърлене, миене, кормене и разфасоване. Така както се прави във всички селски дворове.

Само че по средата между два университета и на 30-40 метра от рецепцията на една от най-големите болници в града.

На тия мъже трябва да се даде по един орден за храброст и по един за дързост. И на двата на гърбовете, ако може, да пише : Ти иба държавата!”

И по още едно прасе за награда, заради опазването на средновековните български традиции – независимо от времето. И независимо от мястото.

Седя на компютъра и си мисля – това наистина ли е Пловдив? На площада свири градската филхармония, а от другата страна на Тримонциум квичи прасе.

Утре пред библиотеката може да започнат да продават кокошки. Остава Марица да излезе от коритото и пред панаира да акостира една римска галера. И да плъзнат салове с добитък и бохчи вълна.

А може и аз да съм се объркал нещо. Това прасе може да е било някакъв полковник от армията и в болницата да се установило, че е непоправимо болен. И роднините му да са го извели на тротоара – вид евтаназия да му направят. То, едни муцуни бяха- аха, аха... колко му е да са роднини.

На този фон колумбийците с тяхното начинание да избират най-грозния мъж и да го награждават с прасе, направо бледнеят.

По тази линия, може да излезе, че сме страната на грозниците, ако отчетем колко цели и разфасовани прасета отиват тези дни за подаръци.

Баща дарява децата си с по едно прасе за Коледа.

Кумец подарява прасе на кума си за празниците.

Зет, кръщава свинята с името на тъща си, за да й се наслади по Нова година. Приятели си купуват заедно прасе и заедно му се радват.

Това е то България.

И въпреки тези карнавали със сланина и пръжки си оставаме територия с много красиви жени и вечно сумтящи мачовци. Мляскащи, пърдящи и псуващи, но не и грозни.

Къде са тръгнали тези колумбийци с прасетата? Да си гледат кокаина. Или кой от каквото разбира.

Ако за Швейцария казват, че е страна, в която кравите са по-красиви от жените, то за България може да се твърди, че прасетата са обичани колкото жените.

В тези празнични дни хиляди мъже лягат вечер и се колебаят какво да правят: да посегнат на жената или да заспиват веднага, че утре прасе ги чака....

А много от тях вечер си овършават булката, а сутринта – и свинята. И не претендират за награди.

Това е България. Това е истината.

ВЕЛИКОТО БЕЗУМНО ПАЗАРУВАНЕ

Започна великото Коледно пазаруване!
Да ми простят децата, но съм съгласен, че този дядо Коледа е измислен, за да се стимулират до краен предел безсмислените истерични пазарувания!
То не са пуйки, гирлянди, звезди, фойерверки, салати, играчки, питиета, мебели, парцалки....
Ще каже човек, че идва свършека на света. Но в интерес на истината и трите пъти в миналото, когато такъв (свършек на света) е обявяван, хората са го удряли на ядене, пиене и разврат, за да натрупат спомени и да запълнят душичката с емоции. Чувства, а не вещи.
Кока кола били измислили стареца с подаръците. Според мен всички търговци на планетата са се събрали и на таен конгрес са въвели легендата в обръщение. И са я пуснали по най- йезуитския начин – уж за децата.

Жал ми е за милионите елхички, които вместо да дочакат лятото и да пълнят въздуха със смолисти аромати, ще измрат в задимени стаи, приковани на дървени кръстачки, Подобно на прикования Христос. И ще бъдат бездушно изхвърлени още в първата седмица на следващата година – за да не „цапат” великите ламинирани жилища с падащите си сълзи (иглички).

Мало и старо се е втурнало в супермаркетите, за да пълни чанти от едничкото суеверие, че каквато е коледната му и новогодишна трапеза, такава ще е и годината му. О, неразумни юроде, ако с такава страст излизаше на улицата ди си браниш свободите и интересите, през цялата година масата ти щеше да се прегъва и без специални покупки.
Но овцата си остава овца и лъвска кожа да я облечеш и на вълча сватба да я поканиш.

Пукайте, сиромаси и нещастници, вносни чушки и пилета и яжте мандарини като орехи, защото в сънищата си сънувате как получавате зелени карти, а в ежедневието продавате за жълти стотинки дядовите ниви и дворове! Гледайте, мързеливци, до затъпяване телевизионни програми, докато бащините ви къщи буренясват и псувайте, тези, които са виновни за безидейните ви дни. Но да знаете, че може да посегнете така и на майките си, защото по-виновни от вас няма, търтеи и слуги на г-н Балатум. И роби на всякакви рекламни кампании.

През лятото си взех куче и всяка сутрин го разхождах по реката докато изгрява слънцето. Защото започнах да се грижа за една стара кирпичена постройка в едно селце. И имах толкова нови години, колкото пъти срещнех човек по прашните селски пътиша. И имах толкова коледни трапези, колкото пъти отидех да помогна на някой съсед и колкото пъти познати ми носеха ароматни домати от дворовете си.
И разбрах, че нова година настъпва в живота на човека, когато срещне нов приятел, когато започне нов проект, когато си намери личен празник, в който да даде любов на друг човек.
Иначе, както е писал Соломон преди 3400 години, всичко е суета и гонене на вятъра.

Апропо: Не оправдавам бандитите, които тези дни с няколко удара на банки и магазини си осигуриха коледни подаръци за милиони. Но не мога да не отчета, че направиха много по-интересен живота на всички голи охлюви, които очакват щастието да прекрачи у тях през екрана на телевизора.
Да са ви весели празниците!

КОГО ДА ИЗЯДЕМ ДОВЕЧЕРА?

Докато гледаме политическия театър върху малката си театрална сцена в София и докато се давим в рекламните кампании за продажби на ваксини, в Копенхаген започна международна конференция по въпросите на климата, организирана под егидата на ООН.

Макар и като далечно събитие за ума на средностатистическия балканец, форумът се занимава с проблеми, от които зависи бъдещето на всеки от нас.

Само, че как да убедиш гладния и премръзналия, че всяко дърво е по-ценно докато е живо, отколкото изгарящо в печката и че, сьомгата, която умира след като е хвърлила хайвера е по-ценна докато гние, отколкото опържена в тигана. Залисан между сутрешното си кафе и вечерната ракия, на човек му е трудно да повярва, че в момента земята е като стъклена люлка, на която се забавляваме с „вяра” в собственото безсмъртие.

Хиляди филми за измрели масово динозаври не могат да трогнат търговците на дървесина. Нито могат да спрат мръзнещите да купуват дърва. Мисля, че всеки човек малко или много е готов е да застреля последния слон на земята, ако детето му умира от глад.

Дали тогава сме обречени? Докато решаваме въпросите на днешното оцеляване, не изяждаме ли утрешната земя и природа? Един китаец, който до вчера е карал само колело, а днес може да си купи кола, дали ще се откаже да се поглези на волана, след като знае, че милиарди други правят това всеки ден. Или как да накараш някой да си заключи волвото в гаража и да се вози в градския автобус?

Несъмнено, ако искаме да си останем на тази хубава планетка и да се радваме на реки, лагуни и прохладни гори, ще трябва да направим някакви лични жертви. Дали поголовно ще бъдем задължени да залесяваме сипеите, дали ще се ограничим в потреблението на някои стоки или ще оставим автомобилите с вътрешно горене – не е ясно. Ясно е само, че предстоят важни решения за човечеството – по-важни от клоунадите в медийния цирк и от „катастрофалните” проблеми на индивида „какво да си купи – истинска кожа или екокожа.
Иначе съвсем изневиделица можем всички да се озовем в онази лодка, в която двама влюбени излизат в морето и се загубват. И след 15 дни глад всеки започва да гледа на „любовта си” като на парче месо, с което да се нахрани. Грозна, но поучителна случка.

Правителството на Непал заседава на Еверест, нашето – в килера

МОЯ МИЛА ПОЖЕЛАНДИЯ!

Правителството на Непал скоро заседава на Еверест, за да фокусира общественото внимание върху проблемите на климата. През лятото пък съвета на министрите на една океанска държавица направи съвещание на морското дъно, за да привлече вниманието на света върху глобалните проблеми на океаните и върху драстичните промени в климата.
Напредничаво, свежо, оригинално. Шестица на съветниците по PR в съответните правителства.
А ние какво да дадем на света? Вече 20 години българските правителства заседават на тъмно, за да подчертаят ролята на мрака за развитието на мафията и важността на затъмненията за развитието на сенчестата икономика.
Наши кабинети са заседавали в Евксиноград, за да подчертаят ролята на брега за влагане на крадени милиони. И ефекта е видим – бетонира се от Шабла до Резово. Имало е заседания и на Боровец, за подчертаване на принципа „разделяй и владей”.

И се раздели, даде и изсече каквото можа.
Време е да се направи едно заседание и в затвора, за да се припомни ролята на правосъдието за опазване на демократичните ценности. Но за това едва ли има желаещи министри.

А като няма желания, има пожелания. В това сме световна сила. Даже като страна на пожеланията и добрите намерения бихме могли да претендираме за истинска родина на Дядо Коледа. Каква Финландия, каква Лапланция? Брадатият старец с червената манта и червения чувал си е наше чудо и ако трябва ще преименуваме Софийското поле на Пожеландия.

Време е да влезем в световните емисии тези дни: Например - Българското правителство ще заседава в червени и черни тоги на гола поляна, за да подчертае безпомощността на всяко законодателство оставено да съществува без страх от каквито и да е санкции.

Странно нещо са учените. Понякога установяват,
че водата може да бъде направена от студена на топла. И обратно.
Кафето веднъж вреди. В друго изследване то е от най-полезните
неща за съдовата система.Сега установиха, че

ЕДРОГЪРДИТЕ ЖЕНИ БИЛИ ПО-УМНИ

Еврика! – извикал Архимед, повдигайки във ваната огромните цици на жена си. Така хем е открил закона за вместимостта на съдовете, хем още преди хиляди години е постановил: Ако една жена има големи гърди, тя е достатъчно умна, да ти бъде достоен събеседник дори в банята. Това с камъка го е измислил някой комплексар биограф, който не е могъл да се уреди с достатъчно умна девойка. Кой нормален мъж влиза в басейна да си играе
с камъни?

Това го знае и всяка тийнейджърка – че който има голям балкон има и по-високи оценки някак. Затова и клиниките по естетична хирургия са пълни с кандидатки за прибавяне на сантиметри към обиколката, а не толкова за отнемане.

А ще попитате тогава – Къде отиде легендата,
че мъжете не обичат особено умни жени?
Как така, след като светът е луднал по големите обеми?
Ами вярно е. Както е вярно, че блондинките са по-тъпички. Именно затова мъжете харесват най-много едрогърди блондинки. Комбинация, в която едното компенсира другото.

Най- вероятно и компаньонката на Архимед е била русичка. Та му е оставила всичката слава на него. Ако беше едрогърда брунетка преди него щеше да открие кое се вдига по-лесно във водата.
А Цицерон? Ех, Цицерон. Неговата е била мощна и тъмна. И го е комплексирала така, че чак си е сменил името заради нея.

ПРЕХОДЪТ – 20 ГОДИНИ СКИТАНЕ ОТ НИКЪДЕ ЗА НЯКЪДЕ

Българското изграждане на демокрация е безкрайна тъжна песен с припев от обещания на всеки 4 години.

ПОСОКИТЕ И НАЧИНИТЕ
Тръгнахме от сянката на недоносения социализъм, но се озовахме в лабиринта на престъпен полип с площ 111000 кв.км.
Хиляди мъже (а и жени) в движение се учиха да яздят държавата – както селски хулигани яхат вързаното кметско магаре на мерата. Липсата на подготвени държавници доведе до въшлясване на парламента от всякакви лумпени с диалекти и миризливи чорапи. Червените спящи парламентаристи от социализма бяха сменени от депутати с дебели езици и вълчи очи. Хилядолетната ни държава не респектира нито един, който да помисли първо за нея, а после за джоба си. Политическата ни класа и до днес представлява напаст от кърлежи, която мечтае за смуче, без ясна визия върху какво се е качила.
За да ни стане ясно колко много време е това, трябва да се обърнем към Китай. Точно за 20 години държавата, която беше известна само със стената си и с насилието на площад Тянанмъм, стана световна суперсила, давеща в стоки целия свят. Децата ни от детските градини днес са зрели граждани.

По-труден и дълъг е бил само преходът с Мойсей. Но да не бързаме - нашият още не е свършил.

ВЕЛИКИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА ПРЕХОДА

Върнаха земята на селяните. По- сполучливо биха могли да върнат Земята да се върти на обратно. Получиха я престарели хора и наследници, чиито задници са пуснали корени по диваните.
Свободата на словото погуби скучните партийни ежедневници като Работническо дело, но роди още по-уродливи издания – жълтите.

Загубихме по чужбина над 1 милион млади българи. Ако не беше теоретичната възможност да се върнат и ако имаше графа, в която да ги впишем като безвъзвратно изчезнали, щяхме ясно да видим, че това е геноцид сравнен само с Холокоста за евреите.
Някои забогатяха бързо и лесно, други обедняха много и почти неусетно. Сбъдна се страхът, насаждан в началото, че в края на прехода богатите ще са още по=богати, а бедните още по-бедни.

Бетонираха морето. Ако ни беше по-дълго крайбрежието бихме направили нещо по голямо от Великата китайска стена.
Църквата у нас се върна почти 2000 години назад – свещеници от различни фракции (синоди) водиха битки, но не за верски принципи, а за свещоливници и други имоти.
Хората забравиха безкрайното чакане да им дойде редът да си купят автомобил. Започна голямото чакане по светофарите – да ти дойде редът да преминеш кръстовището.
По-рано имаше пари, но нямаше луканки. Сега има десетки видове, но парите не стигат.
Най-хубавото, което се случи са свободата да мислиш, да се изразяваш, да действаш. Свободата да не сме принудително равни. Защото ние не сме еднакви. Свободата да се съревноваваш.Защото най-естественото нещо върху планетата, от 3,5 милиарда години (откак съществува живот) е състезанието.

Понякога си мисля дали не съм черноглед по отношение на промените. Дали нямам вече рефлекс да коментирам така политиката.

Поглеждам възрастните си съседи, които купуват по 100 грама маслини и си казвам – реалист съм. Взирам се в безкрайните буренясали пространства и си мисля, че е недоразумение да е така при положение, че в света умират хора от глад. У нас – също. Как да не съм песимист, като жена с бебе на главната е по-скоро събитие отколкото закономерност.

Покажете ми един човек на земята, който би се радвал, че е от губещ отбор, че е от изчезваща група, от окрадена къща или от държава, обявена за най-бедната на континента му.

20 години преход. Ако бяхме някой народ, в обсега на Холивуд, би станала интересна историческа драма на тази тема.

КОИ ЗАГЛАВИЯ БИХА НИ ОТИВАЛИ – ДА ИМ НАПРАВИМ РИМЕЙК?

Брулени хълмове – научнопопулярен филм за реформите и експериментите в родното селско стопанство.
Танцуващият с вълци – за овчар, решил да кандидатства за проект по САПАРД, когато половината парламент строи с пари от тази програма хотели на Черноморието.
Титаник – потъване на икономика със 7 милиона пасажери на борда.
Недосегаемите - за хиляди крадци с имунитет на законотворци
Кръстникът – многосериен, с десетина актьори в главната роля – от червения Андрей до лилавия Иван.

Смотаняци – филм за живота в най-странния източноевропейски парламент.
Полицейска академия – многосерийна кримка с много досиета, която разсмива и весели само чужди разузнавания.

Апокалипсис сега – за последния ден на едно правителство преди да сдаде мандата на следващото.

Бездна – драма на тема колко дълбока може да бъде една социално- икономическа криза.
Матрицата - психотрилър за народ от канибали, който търси изход от гората, но заради нравствените си схващания се върти в кръг. През определен период от време обявяват някой сред себе си за месия, а после го изяждат.

ОТЕЧЕСТВО КАТО ЕДНА БАНКНОТА

У нас политиците са от цимент – колкото повече ги опикават, колкова по-здрави стават.

Българската политическа класа е готова да продаде държавата за няколко окислени цента. Защото нейното отечество е властта, а конституцията й е съставена от комисиони. По тази причина тя може (и иска) да изтъргува разузнаване, контраразузнаване, държавни резерви, тайни и ресурси за едното стискане на жезъла, с който се управлява. По нейния морал – нормално – защото всичко изброено е общо, а властта – лична.
Днес на бившия премиер му се губи секретен доклад от контраразузнаването. Вчера някой хвърля списък с действащи мъже от специалните служби. Утре, най-вероятно друг, който не иска да пусне кокала, ще даде на концесия небето над София, а следващите набързо ще решат, че Перник се закрива и става летище.
Повечето хора влизат уж нормални във властта, а после така се променят, че е изискано да ги наречеш ненормални: готови са да стоят на 1 кв.метър остров, но да се завиват с флага на властта, отколкото да се превърнат пак в нормални граждани в силна държава. Ако нямаха съученици и снимки от детството, спокойно можеш да допуснеш, че са износени не в обикновена плацента, а в банков чувал за банкноти.

Как в такава обстановка и на най-големия кретен да не му се прииска да стане кандидат за избори? Как да спреш черните ръце на нощния похитител на кабели, като той самият вижда, че в София някои тоалетни са заредени със страници от Наказателния кодекс? Как да се гордееш, че си гражданин на такава държава, която премиерът управлява безотговорно като кросов мотоциклет на поляна?

В интерес на истината и в други държави стават подобни инфекции. Никсън го хванаха да зарежда цяла сграда с микрофони ( за да следи конкурентите си), но веднага си подаде оставката.
Дори в прословутия латиноамерикански модел има повече достойство – Пиночет, който взе властта с превратаджийска престрелка, клекна пред опозицията и сложи край на военната си диктатура – насрочи избори. Из цяла Европа и дори в Азия хвърчат оставки, при далеч по-малки скандали – само у нас политиците са от цимент – колкото повече ги (се) опикават, колкова по-здрави стават.
Но, ако Министерския съвет е сграда, в която може да се загуби документ с най-висок клас секретност, то по-какво обитателите му се различават от онези, които щъкат в сграда с червени фенери и не знаят чии са жартиерите зад стълбищната колона?

КАТ ИСКА ДА ДУХАТЕ И ДА ВЗЕМАТЕ САЛАМА?

Ако това е вярно, ми се иска да напусна държавата.
Както писаха вестниците КАТ щели да чакат след пешеходните пътеки и да награждават с щафета салам всеки съвестен шофьор, спрял, за да пропусне пешеходец.
Намирисва на начало на мръсен виц, а не на сериозна програма за повишаване на безопасността.
Намирисва на дефицит на идеи. А липсата на идеи е
по-страшна от липсата на пари дори.
Да не говорим, че справянето с хулиганството на четири гуми не е като архитектурата – да иска творчество. Нарушаването на нормата има едно решение и то е измислено откак е измислена държавата – здравата тояга. Т.е. наказанието.
Ако това е вярно за катаджиите и за салама, българската бюрокрация е в тотален морален нокдаун и се нуждае от пълна подмяна – както бельото в инфекциозните болници.
Ако патрулките наистина застанат по кръстовищата с пълни със салам багажници, българската бюрокрация се е превърнала в стачкуващ работник, който вместо да копае по трасето, е легнал да измисля крива лопата с мотор на дръжката. За сметка на данъкоплатеца.
Това е толкова нелепо, че сигурно в нета вече са се родили и вицове за това. Все едно един съпруг да награждава с порция салам (както искате го тълкувайте) жена си за това, че е измила чиниите. Нали тази женичка като свикне да получава щафетата след всяка забъркана супа, това вече не е семейство, а бардак, в който майката на децата ти е станала проститутка. Има салам, има чистене. Не е ли готов колбасът, няма грижи, няма манджи.
Ако това е вярно, няма да се учудя, някой от МВР предложи дръжките на стоп-палките да ги направят с формата и цвета на сух шпек. А в някой прекрасен ден по-нататък направо от знак „36” да провесят бонбони, луканки, сувенири... Спираш на стопа и си откъсваш наградката.
А може да доживеем и това да видим как на полицаите им татуират по един знак стоп на онази работа.

Пътуваш и като го видиш, че го е извадил, знаеш че трябва да спреш. Е, тогава става сложно: по-смелите ще слизат да си ги мерят с контролния орган, хомо-водачите цял ден ще шетат с надеждата да ги санкционират, а полицаите вече няма да пикаят на банкета – за да не предизвикват задръстване.

Ако е вярно... ако е вярно...? Колко алогични и парадоксални неща са норма в тази държава?!

И докато ни занимават с идиотщини се навършиха 22 години, в които 208-те см на Стефка Костадинова остават недосегаем рекорд в леката атлетика. А първолаците ни са с 4000 по-малко от миналата година.
И тъжно и страшно и славно...

ЩЪРКЕЛИТЕ ОТЛИТАТ НА ЮГ.
А РОЗОВИТЕ BMW-ТА КЪМ ...?

Лятото си отиде като чувствата на жена, чието сърце е изстинало без да забележиш. Де факто е тук, но нощите са студени, а утрините са с пресилени усмивки от изток.
Сигурно ще има още горещи дни, но усетът за невъзвратима загуба, на това което, толкова чакахме в началото на годината, витае в листата на смокините и вече разпукващите се орехи. Като всички хубави неща и тези ваканционни месеци свършиха, още преди да усетим, че ги имаме.
Само, което не е започнало, няма да свърши и само това, което не обичаш, няма да ти липсва, когато го загубиш.

Следващата „спирка” е първият учебен ден, а после в мислите започва да се мяркат именни дни и Нова година. Уви... времето тече по-бързо, отколкото ние можем да гребем в течението му.

Кралят на попа с последното си „шоу” показа, че никой не е безсмъртен. Мадона припадна в София и зложелателите обявиха, че е остаряла, а еротоманите – че е видяла премиера Борисов на първите редове. Лакомията за печалби „изяде” 15 българи в Охрид, а наркотикът на високите скорости – още стотици по родния асфалт.
Телескопът Хъбъл откри черна дупка на другия край на вселената, а ние ги отриваме всеки ден в галактиката на българската бюрокрация.
Бисери на лятото обаче остават двете розови BMW-та във военното министерство, които показаха колко сме уникални като народ. След като дадохме компютъра на света, киселото мляко и стрелящия чадър, открихме колко демоде е маскировъчния десен „каки” на всички армии по света.

Старата концепция за войната е действия в полеви условия, където трябва да се слееш с листата.

При новите условия, театърът на боя все повече е градът, където трябва да се маскираш като пътен знак, тухла или рекламна табела.

А най – добре като розова нощница, за да не се отличаваш от спящите през деня мутреси и масово разпостранените и във войската гейове.

И така: лятото може да си отиде, но наглостта на властимащия – никога.

В СЪРЦЕТО НА БАЛКАНЕЦА
ИЛИ ПОД ПОЛАТА НА ШОТЛАНДЕЦА!

В ранното лято, когато живакът в термометъра беше започнал ежедневните си ерекции, хиляди шотландци се събраха на острова със знаменитите си национални одежди. За да демонстрират в грандиозна среща на родовете, че има по-важни неща от джакузито, салама и колата – националното самосъзнание и родовата памет.
Този „събор” не би впечатлил някого (особено човек, който редовно ходи по селски сборове в BG – по-малки или такива като Рожен и Копривщица), ако не беше уникалният факт, че в Шотландия живеят 5 милиона шотландци, а в по целия свят – още 40 милиона !!!
Странна националност. Направо те удрят в земята. Направо мушкат под полата си всички патриоти и националисти.
Ами гордостта да се облечеш с националната си носия? Носия, за която има вицове и задявки – на всякакви сексуални и хигиенни теми?
Все едно да има задявки, че нашите дядовци са използвали калпаците си за нощни гърнета и въпреки това на поляните на Копривщица да видиш 20 хиляди българи (млади и стари) сложили калцуни, ямурлуци и калпаци – във вихъра на национално веселие.
Наистина много далече ми се вижда родината на Шон Конъри и Мел Гибсън.
Лично, вие, изхвърлихте ли вече старата ракла на баба си и ония „миризливи” козяци, които събираха само прах на тавана?

П.П.
Всъщност какъв би бил проблемът ни с македонците, ако имахме самочувствието и родовата страст на тоя островен народ? Пет –шест родови срещи през границата ... и толкоз – пей сърце! То и песните си ги знаем – Охридското езеро... Биляна...
Тази узряла в Белащица праскова май има повече самочувствие.

ШОФЬОР И ОВЧАР СПОРЯТ КОЙ Е ПО-ГОЛЯМА ОВЦА

Когато куче ухапе човек – това е новина.
Когато човек ухапе куче – това е сензация.
Това са аксиоми от обучението по журналистика.

Дали с тях може да се обясни как така мерцедес помита
на пътя до Съединение 22 овце и ги прави на сурова
дроб-сърма с вкус на гума и горещ асфалт?
Едва ли. Нито е много ясно по какъв начин цяло стадо се озовава „изведнъж” на шосето.

Ако се абстрахираме обаче от трагедията на мъжа с размазаните животни, и тази на водача със съсипаната кола, и не задълбаем чия е вината, ще останат два факта. Че в България все още има овце и че те най-вероятно удържат да са почти колкото мерцедесите.

КАТ ще изследва кой е по-голяма овца – шофьорът или чобанина, но това няма да промени горчивия факт, че милионите возила в страната нямат вимета, а намаляващите животни дават все по-малко мляко.
Тази сутрин водещите новини пак ми напомниха, че световните запаси от петрол намаляват. Касиерката в супера ми доказа с касова бележка, че месото поскъпва. Нормално е да се замисля, дали ако бензинът изчезне тази нощ и колите спрат да се движат, месото, млякото и сиренето ще поевтинеят. По-скоро биха станали
страшно скъпи.
Защото по-голям убиец на говеда от един ускорен мерцедес може да бъде само лошата политика на държавата към селското си стопанство.

Още един тъп продажен политик в парламента – това вече не е новина в България.
Затова „България излиза от кризата” е заглавие с вкус на сензация. Много бих искал новото българско правителство да направи поне едно заглавие за света „Пращат за скрап политическата класа от прехода”.

Апропо: преди една година в едно село едно теле удари паркираната ми кола и й изкриви калника. Сега ми е смешно, но си мисля – дали на добитъка в България не му е писнало по-рано отколкото на хората.

СПАСЯВАНЕТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ Е ДЕЛО НА САМИТЕ ДАВЕЩИ СЕ...

Има една стара приказка: дай на един човек пустиня и му кажи, че е негова – и той ще
я превърне в градина. Вземи една градина (може и райско кътче)
и кажи на обитателите,
че е ничие – и за никакво време ще го превърнат в пустиня.

Това е основна движеща сила на цивилизацията и затова всички утопии (колкото и красиви да са) за комуни и духовни общества си остават утопии.
Днес отново поемаме в цикъла на нов 4 годишен парламентарен мандат. С ново правителство и нови лица. Блажени, всички които се подпират по кафенетата и си представят как новото ще напълни хладилникът им. След някой и друг месец ще бъдат разпнати между бляновете си и реалността.
Тъжно и скучно е в една държава, в която апатията е по-силна от религия, да твърдиш, че всеки трябва да си погледне ръцете и да не ги държи на биреното си шкембе, а на дръжката на лопатата, но само това е изходът да си направим държавата по-богата, по-подредена, чиста и сигурна.

Ако трябва да повторим подвига на Германия, която е изравнена със земята през 1945 г. със сегашния си масов манталитет, ще ни трябват сигурно още 200 години.

И ако някой смята, че планът „Маршал” е направил това, което е днес най-голямата икономика в Европа, той явно бърка кое е брашно и кое е мая.

Ако 10 000 лентяи и дървени философи гласуват в района си, вероятността техният народен представител да е дърдорко и мързеливец е огромна.

По тази проста аритметика сами пълним парламента си с крадци, лъжци и безродници. Как иначе – като целият (почти целият ) народ сънува пари от наеми, рента, далавери и еврофутбол. Все едно да те пуснат в обор с магарета да си намериш антилопа.

След тези юлски дъждове, гората пак се закваси с гъби. Красиви манатарки, пачи крак, масловки..... И винаги в такова време се сещам за бай Иван от Добралък, който обикаля дъбравите около селото и продава на изкупвачите с бусове сушени манатарки за хиляди левове всяка година.

И в своята дълбока планинска „провинция” има дързостта да спечели сам повече пари за година от тримата си дипломирани в София внука, които лъскат кафенетата на Витошка. Но историята нямаше да е толкова фрапантна, ако те не бяха на 24 – 27, а той на над 80.

СВЪРШИ ЛИ 20 ГОДИШНИЯТ ИЗРОДЕН ПРЕХОД???

Изборите от 05.07.2009

НЕКРОПОЛЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ТРУПОВЕ

Още един цветен балон, който обираше през 1997 възторжените погледи на милиони, се спука и падна. И жълтото легна в килера на историята - до онези сини носни кърпички, които за комисиони ликвидираха оръжейната ни индустрия и индустрията като цяло. До старовремските червени калпаци, които, в ината си, давиха народа в хиперинфлация и лъжи. И до всички самовлюбени бални рокли от всякакви цветове и модни течения.
И Симеон Кобурготски (самопровъзгласилият се месия) си отиде от политиката.
С жалките 3 процента доверие от 05/07 т.г. „Националното движение Симеон Втори” (НДСВ) (каква мерзост и гордост да наречеш партията си на теб...!) доскърца до спиране, както една демонстрация, когато остане без демонстриращи.

ИСТИНСКИЯТ КРАЙ НА МОНАРХИЯТА

Да долетиш от Мадрид и да се правиш на фокусник, който за стотина дни ще промени народопсихологията и ще развърже преплетените свински черва на изродената икономика, беше евтин политически трик. Народът го прие, защото тогава нямаше друга толкова романтична лъжа като неговата. И защото протестният вот беше вече кипнал. Това, което Тодор Славков сега върти като свой марков лаф „Върнете ми държавата!”, Симеон Кобурготски си го правеше ежедневно – гори, парцели, имоти в София...Не се посвени дори да погледне към в. Мусала. Груб икономически реваншизъм заради референдума за монархията от 1946г. Липса на дейсвия и обогатяване на лексиката с термина „крадливи юпита”. Това беше НДСВ.
След време тези избори на парламент ще станат известни и с друго: България за втори път се измива от идеята за монархия – този път завинаги.

КРАЯТ НА МИТА ЗА ВСЕМОЖЕЩАТА СТОЛЕТНИЦА.

БСП се смалява заради застаряващият си електорат.
И подобна на жена, притеснена от възрастта, прекалява с червилото и приказките за опитността си.
Преди повече от 10 години, тя показа че не може да прави икономика и с камъни беше изгонена от парламента на 10 януари.
В това си управление БСП даде ясно да се разбере, че националните идеали и отговорността за бъдещето на държавата са я напуснали така безнадеждно, както менструалния цикъл си взема „сбогом” с всяка бабичка. Тази партия позволи тотално разграбване и корумпиране – и не само даде кабинета си за бардак, ами страстно игра във всички мръсни танци.
На тези юлски избори столетницата доказа, че не може и друго – да прочете началната страница на учебниците по политология и политически маркетинг. Такава безидейна и самоубийствена кампания едва ли друга партия е правила в Европа след края на Втората световна война.

НЕВИЖДАНА ГЛУПОСТ И НАРЦИСИЗЪМ.

При толкова ясни прогнози, че на изборите ще има и елемент на протестен вот, да правиш негативна кампания и черен пиар на опонентите си е велика глупост. Все едно да гасиш пожара у вас с туби олио. Или да препоръчаш на болен от краста да ходи гол в копривата.
Червените слогани „Ние сме на ваша страна” и „Познаваме се, няма да ви подведа” бяха толкова тъпи, че ако бяха разлепили плакати с „Не можем повече!” щяха да генерират повече симпатии и гласове. Един от най-безличните културни министри в историята ни събра наглостта да се яви за кандидат не къде да е, а в Пловдив. Като емблематичен представител на столетницата и Стефан Данаилов не си даде сметка, че от „На всеки километър” мина почти половин век. А ако познаваше Пловдив наистина, щеше да знае че вече не е модерно да си правиш плакати с Амфитеатъра. Ама то като не знаеш партизанин ли си или император....

Горделива, самонадеяна и самовлюбена, БСП обърка дори собствения си твърд електорат с милиони брошури със сталинистка вяра и партизанска патетика. Кой ги писа тези изречения не е ясно, но помагат за по-лесно повръщане при препиване.

Е, СЕРГО, СЕГА КОИ СА ЦИРКАДЖИИТЕ?!

Ако си спомняте, преди време обединената опозиция връчи една масово подписана от народа петиция за оставка на управляващите. Тогава министър председателят Сергей Станишев се държа като инфантил, а не като държавник, посрещайки носещите я с думите „Здравейте, циркаджии!” Подписката беше ясен знак, че се задава буря. А премиерър се държа като на рокерски събор. Затова – каквото повикало такова се отзовало. Който гледа на народа като на дресирани зверове, него го ядат мечките.

ЦИК обяви резултатите на база 100% проверени бюлетини

ЦИК обяви резултатите на база 100% обработени протоколи, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Според неокончателните резултати ГЕРБ води с 39,71%, следвана от Коалиция за България – 17,71%, ДПС – 14,46%, „Атака” – 9,36%, Синята коалиция – 6,76%, РЗС – 4.13%. Така партиите, преминаващи ...

МАРКЕТОЛОЗИ, ПОЛИТОЛОЗИ И ДРУГИ ПЛАТЕНИ ПАЧАВРИ
Добре е, че има и чужди телевизионни канали, защото нашите са задръстени от политиканстващи водещи и дежурни социолози. Вярно е, че сме малка държава, ама Стойчо Кънчев, Райчо Андреев и Яна Мирова единствено да се въртят като на детска дрънкалка пред камерите 15 години....
Днес и те са изненадани от вота на народа. Не били предполагали...щели да анализират допълнително... Ами като не я разбирате тази професия....оставете я. Гледайте си милионите, които направихте от стъкмистика.
Не видяхте ли последния месец, че Бойко Борисов почти не прави нищо по кампанията на партията? Като в айкидото реши да използва енергията на противника? А народът се кефеше по кафенетата от тая му хватка, като на филм със Стивън Сегал.

Като си помисли човек колко пари се потрошиха по печатници и телевизионни клипове. И по билбордове. Голяма лапачка за всички социолози, пиари, съветници, имиджмейкъри и рекламни пиявици, които пееха в партийните централи, че Марица и Дунав могат да текат от морето към изворите си.

ВМЕСТО ЕПИЛОГ:
ГОЛЕМИТЕ НАШЕНСКИ ПАРАДОКСИ

Като в антибиблейски сюжет българският политически елит мамеше народа 20 години по лабиринта на кадровите игри и манипулации с надеждата да забравим кое е морално, честно, достойно, да забравим, кой кого избира и най-вече да свикнем на още по-голямо търпение от прословутото ни магарешко търпение.

За тези 20 години в България политическата каста се оказа най-голямата мафиотска структура в страната, което не даде възможност на уличната престъпност да израсне и да се политизира – и тя си остана улична. В класическия документален „филм” за мафията, клановете контролират хазарта, проституцията, наркотиците и купуват дори политици. В българския вариант самата политическа върхушка се занимаваше с тези „пера” и от време на време купуваше някой уличен престъпник да гръмне някого.

Като в пералня с разноцветни дрехи всички изпускаха от цвета си, докато стана едно сиво бъркало с по-големи и по-малки сараи и хотели – от Витоша до Синеморец.
От тук така мирише на корупция и лъжи, че чак когато сегашните европейски комисари захванат старческите си мемоари, ще разберем защо сме влезли в ЕО – дали заради покрити критерии или заради геополитически планове.

В прехода към демокрация и свободни пазари стана модерно да си алчен, арогантен и безпричинно богат. Стана по-вълнуващо да имаш 50 хиляди с неясен произход, отколкото 1 милион с надлежно платени данъци.
И най-тъжното: мързелът и нихилизмът станаха стил на живот.

ПОЗАТА НА ЩРАУСА

Бих искал този преход да е свършил.
Това, което ни се случваше досега е в резултат на волското търпение и на тъпата „изтънченост” с която толкова хора се гнусяха да гласуват.
Както се видя, мнението на всеки от нас има значение. Когато се правиш на аполитичен, заприличваш на щраус със заровена глава. Но в тази поза задникът ти стърчи най-високо и най-удобно.

ОТКРОВЕНО ЗА ДИВОТИЯТА

АКРОПОЛА, АКРОПОЛА!!! А НИЕ ?
Внасяме „know how”, а изнасяме don’t know”.

И досега това беше известна туристическа дестинация. Милион и половина посещения всяка година – от всички краища на света. И докато си говорехме с приятели колко далновидни са гърците да заместят всички достъпни статуи с копия и да хвърлят нощем парчета мрамор покрай алеите (за търсачите на автентични сувенири, които биха свалили и истинска гръмотевица от ръката на Зевс – за спомен), гърците пак направиха огромна крачка напред в туризма. Изсипаха един чувал с милиони, за да направят музей на Акропола.
Да-а-а ... , видяхме по новините – модерна сграда, удобна, вписана добре в пейзажа – с всички външни и вътрешни комуникации. За да покажат онова, което не може да се покаже в самия Акропол.
И съвсем основателно очакват от догодина по 2,5 милиона туристи. В условията на световна рецесия това е една огромна тръба, която налива пари в южната ни съседка. Ако правилно умножавам 2.5 млн. по 5 евро за вход, това са 12.5 милиона евро само от влизането в музея. Поне 20-30 пъти повече ще глътнат хотелите, ресторантите и всички други, предлагащи услуги и стоки в сектора. Ще спра да пиша всякакви коментари, ако от тази река туристи в Гърция не се изтръскат за годината около половин милиард евро. Да не забравяме круизите с всякакви лодки, фериботните такси, сувенирите, подправките, кафетата, бензина, таксите, такситата...
В същото време, мила родино, в тебе има 40 000 паметника на културата и нито един не е нито защитен, нито експониран така, че да достави удоволствие на туриста и той да си хвърли парите с усмивка. Американците направиха стъклена пътека над Гранд каньон в Колорадо, а ние не можем да намерим Перперикон къде е.
Мадарският ни конник едва личи, Старосел тъне в прах и лабиринт от разбити пътища, Побитите камъни са един малък крайпътен варненски боклучарник, Белоградчишките скали бяха рекламирани през интернет (в рамките на една световна инициатива) на самите българи, хълмът на който се е зародил животът в Пловдив преди 8000 години, е едно бунище, благодарение на безотговорността на тълпа фриволни съветници и кметове, които се сменят като в гол купон от мандат в мандат.

Дивотия, дивотия, дивотия...
Ако можехме да продаваме дивотия, апатия, нихилизъм, мързел и самочувствие, щяхме да сме световна суперсила и надписите на Чейз Манхатън Банк и входните табели на Токио щяха да са дублирани и на български.
УВИ!

След толкова полюции на тема модерен археологически музей, историческите съкровища на Пловдив пак ще седят в малка сграда, строена преди 130 г. Онази сграда, на Понеделник пазара, я сринаха, защото стана ясно, че мечтаният музей на тракийското изкуство не може да се самозароди и израсне от само себе си, както мухоморките в гората.

На мястото на каменното Марково тепе ще има (леле, колко модерно!!!) Мол „Марково тепе”. С който ще смаем гърците, американците, японците, хъскитата в Аляска и най-вероятно и марсианците. И който съвсем сигурно ще върти толкова пари годишно, колкото химическите тоалетни на Акропола за седмица.

Много се смях през 1990 година на една шега, че сме имали план да внасяме от света „know how”, а да изнасяме don’t know”.
А то не било смешно... А реално.

АВТОРЪТ НА ОСЪДЕНИ ДУШИ ХОДЕЛ С РЪКАВЕЛИ
СЪС ЗЛАТНИ КОПЧЕТА МЕЖДУ ОВЦЕТЕ

Прав е „дивият” Стоян Сариев, който казва, че на прекрасната ни родина
не й трябва нищо друго освен 10 години немско управление.

Професори от аграрния университет няколко пъти са ми разказвали спомени за автора на „Тютюн” и „ Осъдени души” – Димитър Димов, който освен голям писател бил и известен преподавател по животновъдство. С което само са увеличавали въпросителните ми около личността му. И без това трудно се свързват двата факта – интелектуален, познавач на тънките нрави, висшето общество и точния изказ с попрището на професор по животновъдство. Не стигат тези крайности, но той идвал на упражнения по овцевъдство в безупречен костюм, вратовръзка и ръкавели и започвал да показва как се стриже овца, как се дои, как се проверява за паразити и все такива оборни дейности. И в края на занятията изглеждал все така спретнат.

Разказвали са ми и други истории – пред Шератон в София спира тежък мерцедес с българска регистрация - от последните модели. Излизаща от хотела германска делегация се зазяпва по колата. А от нея излиза някакъв мазен цървул с джапанки и провесен търбух под края на потника. И немците започват да хълцат и да звънят на психолозите си в Мюнхен.

Защо започвам с това?
Тези дни автобус прегази 16 души на събор на Спасовден на Бакаджиците. Прави се експертиза за техническото му състояние. При трагедията на Бяла, преди години – по същия начин. Когото автобусът с деца падна в река в Сърбия – пак се правиха експертизи. На друго място някой пуснал строителна машина, но било еди какво си и станало еди какво си – и загинали еди колко си. На друго място събаряли сграда, паднала стена и затиснала еди кого си.
Не казвам, че човек може да предвиди всички гадости на Мърфи, си мисля, че ако хората се съсредоточават върху това, което ще правят и са се подготвили сериозно за него, злополуките ще са по-малко.

Не може да засилиш 2-3 тона кола с 60 км в час и да зяпаш наляво - надясно като от виенско колело. Не може на строеж да идеш с джапанки и да се чудиш как ти е влязъл пирон в петата. Може и друго да ти влезе, ако си без каска, ако ходиш като шматка или използваш пръстите си за фазомер.

Защо трябва да се хаби толкова енергия и време за експертизи, репортажи и съдебни процеси, след като белята е станала? Когато може с един малък преглед, една малка оперативка да се види каква е готовността и на техника и хора, преди да ...
Може ли да си мислиш, че нещата са наред, когато бачкаторите сутрин си говорят колко ракия са изпили до среднощ или когато на висок строеж работници се замерят с бутилки с вода?

Ами чисто българската дивотия – шофьор на градски автобус спира пред павилион за баници и 80 или 100 души го чакат да си купи закуска. Такъв да го уволниш веднага, услуга му правиш- това е дебил, който нито знае кога ще огладнее, нито откога докога е на работа, нито защо живее. А да уважава другите – най-малко.

Нагласата да правиш нещо, желанието да го направиш перфектно, самодисциплината да го извършиш като истински професионалист е това, което липсва на толкова осъдени души по дебрите на Балканите. Затова, макар хората по цялата планета да са с по две ръце, едните вдигат небостъргачи, а другите правят колиби. На едните небостъргачите издържат на урагани с 240 км/ч, а другаде паднала стара греда. Ама такава дето се канела да падне от 3 години. И убила няколко души. Или овце?!

ПО ЕДНО ВРЕМЕ НАСТАНА СНОЩИ...

ЗВЕЗДИ, ЗВЕЗДИ И ТУК-ТАМ ЛУНА... А НАРОДЪТ ЛЕЖИ ПИЯН ОТ БИРА И ОБЕЩАНИЯ.

И пак са избори. Пейте, водачи, тез сладки песни, които се утаяват като тапи в ушите на хората. и с мазните си калеми, му пречат да чуе друго. И ти пей, народе, защото не се свършиха хората, които ти обещават светло бъдеще и дълги трапези – и така те освобождават от бремето сам да вземаш решения.
Колко по-лесно е денят да мине между жалоните на сутрешното кафе, обедното „първо-второ-трето” и вечерната ракия. А те, „там горе” да му мислят. Не стига че им живеем, ами и да ги следим ли.
Има един виц, който отразява народопсихологията, по отношение на управлението, по-добре от цял том статии:
-Дават го утре и другиден да вали.
-Да правят каквото искат.

Задават се избори за евродепутати и пак трябва да се избират непознати хора, предложени от партийни централи. Какъв цирк, каква дивотия.

Перверзията дотам е пропила живота, че електоратът гледа как лидерите се боричкат, сякаш гледа шоу с кучета и кокал. А кокалът е собственото му утре.

На всичко отгоре започнаха и летните жеги. Ще плъзнат кърлежи и комари и медийни кампании как да се пазим от 15 вида трески. И продажбите на репеленти ще се изравнят с тези на праховете за пране и на дъвките.

Да му мислят комарите и кърлежите, като ги запукат с пръскачките. Въпреки, че нито едно кръвосмучещо насекомо не е толкова кръвожадно както един кандидат депутат с неговото бръмчене:
„Това, което аз мога да ти обещая, никой друг не може
да ти го изпълни”.

ЩАСТИЕТО В БУТАН Е ЕДНО,
А В ЗАБУТАН - ДРУГО

Кралство Бутан има министерство на народното щастие.
И съответно и министър. Грижата на който е ти и семейството ти да сте щастливи. Ако сте бутанци,
разбира се.

Това е все едно някоя сутрин да се събудите и да видите Емилия Масларова да храни кокошките в двора ви, за да може да си изпиете кафето на спокойствие. Инфарктна работа – направо неразбираема за балканската изстрадала душа – калена на унижения, ограбвания, подигравки и стрес от страна на държавата.

Дори да ходи по къщите на хората и да раздава усмивки и обещания, работата на този бутански министър е по-смислена от заниманията на всички крадливи копелета, които се титулуват така по нашите географски ширини.

Ако вземем за стандарт това хималайско държавно устройство, бих могъл да назова няколко душевни ведомства у нас:
МИНИСТЕРСТВО НА ИНТРИГИТЕ, КЛЮКИТЕ И ДОСИЕТАТА – занимава се основно със собственото си преструктуриране, с избиране на колкото може по-неподходящ министър и със съсипване на националното спокойствие.
МИНИСТЕРСТВО НА ТЪГАТА - грижи се за тягостния, безпомощен и вял имидж на държавата по света.
МИНИСТЕРСТВО НА ИГРИТЕ И БЕЗПРИЧИННОТО ЩАСТИЕ – организира играта „ заменки на имоти”, в която не всеки може да се включи (заради мизата), и в която малцина отбрани са безпричинно щастливи. Основно задължение на министерството е да контролира тази игра, така, че държавата да е винаги губеща. Друга негова задача е да следи храните във всички съседни царства да са по-евтини от тези в неговата страна.

МИНИСТЕРСТВО НА ПРИКАЗКИТЕ – основно задължение е писането и четенето на приказки за много възрастни. Зад фентъзи фасадата му се правят опити, подобни на едни други в една друга държава (в периода 1939-1945) – колко дълго може да живеят хората при крайни лишения и стрес.
МИНИСТЕРСТВО НА ДЕТСКИТЕ ЛАБИРИНТИ – Строи временни лабиринти от правила, наредби и учебници, които променя всяка година, за да не могат децата и родителите им да намерят смисъл в системата. Лабиринтите са направени така, че най-умните, които намерят изхода, задължително да влизат в кръвната система на други държави и да се гнусят дори от мисълта за завръщане.

МИНИСТЕРСТВО НА ФОЙЕРВЕРКИТЕ – прави заря от новини и съобщения всеки месец. С ракети и конфети за сметки обстрелва електромери, водомери, телефони и казани за боклук – и всеки път все по-високо.
МИНИСТЕРСТВО НА НИЩОТО. Занимава се с теория на черната и празна асфалтова дупка. Грижи се дупките в държавата да не намаляват, а да се увеличават. Както и таксите за тях.

МИНИСТЕРСТВО НА ИЛЮЗИИТЕ – произвежда слухове за своята дейност – борба с бедствията, злите сили, демоните и авариите.

Националния спорт в Забутан прави хората
по своему щастливи

Конско ежедневие в Бутан

МИНИСТЕРСТВО НА ИНАТА - прави сечено на всички икономически теории и дава накъсо всички чужди съвети в областта на финансите. Едно от най-хуманните, съществували някога. Чрез непрестанни инфлационни и пирамидални упражнения, цели да освободи хората от робството да парите и да ги върне в доброто старо време на натуралните размени.

Нещо като животът в Бутан, само че преди 1000 години. Защото днешният Бутан прави 95 процента от брутния си вътрешен продукт от продажби – на пощенски марки, сувенири, както и от такси. А това, което най-много продава е впечатления от самата страна – сиреч – туризъм. За реални долари, евро, динари, крони и .....т.н.

Ето това е разликата между бутанците и забутанците. Последните живеят забутани в легендите за славното си минало, големия си потенциал и неувяхващите си надежди.

ВНИМАНИЕ! БАТМАН НА ПИСТАТА
СТРАСТИ В СТРАСТНАТА СЕДМИЦА

Вчера получих sms с пожелание за весела коледа. Не мога да повярвам, че това се случва в началото на страстната седмица, но е така. Хората бъркат рождеството на Христос със смъртта и възкресението му.

Като връх на всичко свещеници съдят държавата в Страсбург и я осъждат да им заплати 672 милиона лева. Това са фактите.
Ама те каквито свещениците такива и вярващите.

Да кажем че държавата изплати тези 672 милиона лева. Откъде ще ги вземе тя. От нас, разбира се. Защото ние сме държавата. Т.е. свещениците ще вземат от вярващите стотина милиона долара. Ще глобят един вид стадото си, задето самите те са станали връх на сребролюбието и алчността. Ама в държавата не живеят само източноправославни християни. В държатата не живеят дори само християни. Защо тогава битките за властта в източноправославната църква да стават национален въпрос. И защо държавата и църквата трябва да имат вземане-даване.
Ама тия, така наречени свещеници, станаха много нагли. Карат се за заплати, имоти и пари като обикновени мафиоти. Правят заменки на атрактивни терени, ходят със свити от адвокати и бодигардове. Дали им остава време да четат Библията? Защото нали основното им занимание е да разнасят Божието слово и да учат на смирение и обич.

Джей Лено имаше една шега – че като видел църква с гръмоотвод на покрива, това винаги му говорело за липса на достатъчно вяра. Ами, разбира се. Те като си се знаят какви са, не гръмоотводи, ами бункери с гръмоотводи трябва да си направят върху главите. Което пак е липса на вяра – че Бог е всесилен. Данте наистина е бил пророк, пишейки, че в кръговете на ада се пекат много „вярващи” бабички и други суперрелигиозни на вид индивиди.

Алтернативни и неалтернативни синоди в България се бият за власт и имоти. И занимават света със себе си. Явяват се в телевизионни студиа, пишат статии. Тези свещеници са по-светски настроени от най-големите атеисти.
В църквата още преди да се обърнеш сгърчена жена сграбчва свещта ти и я хвърля в кофа с вода – за да остане повече восък за ново леене. А до нея надпис, че „...само свещта купена от църквата е истинска жертва пред Бог...”

Апропо:

А после сектите им били виновни, че отвличали народа от църквата. Никой не го спира да идва при вас, вие го гоните, господа свещеници.

през зимата имах страхотно преживяване на Пампорово. Докато си слагахме ските, до колата ни спря едно BMW. От него излязоха двама свещеници, свалиха си расата, облякоха си екипите и грабнаха сноубордовете от багажника. Засичахме се няколко пъти по пистите – караха като фурии.

Затова не се стърпях да седна на масата им една вечер на Студенец. Питах ги, какво би станало ако се спуснат от Снежанка поне веднъж с черните си одежди. Казаха, че още на другия ден ще ги отлъчат от църквата. Но никъде в Библията не пише, че свещеникът няма право да кара ски или борд - контрирах аз. „Това е положението!” – затвориха разговора те.

После си помислих – остави сложния дебат за догмите и канона. Как би реагирало едно дете, ако види свещеник с расо да прави снежни ветрила на Маркуджиците или на Банско. Има ли опасност да възкликне – Виж, Батман на пистата!?

А после заспах. И сънувах красивата планина и новия сняг. В цялото съвършенство, в което ги е създал Бог. За всички.

АНТИГЛОБАЛИСТИТЕ ТРЪГВАТ НА ДЖИХАД

Жул Верн се оказа лош фантаст. Но добър прогнозист. Фантазиите му за пътуване до дъното на морето се сбъднаха и се оказаха не толкова трудна задача за хората от 20 век, Така стана и измислиците му за Луната. Нийл Армстрон и Бъз Олдрин си кацнаха като момченца, снимаха се, взеха си камъни и се върнаха като от изкачване на Еверест. А след тях и още 10 души се разхождаха по Луната. Някои дори с луноход – едно малко бъги на друго небесно тяло.

И Рей Бредбъри с неговите „Марсиански хроники” ще се окаже лош фантаст, но добър пророк. Особено след като откриха следи от микроорганизми върху скали от Марс.

След срещата на върха в Страстбург през тази 2009-та и Джорж Лукас е на път да се окаже слаб фантазьор, но добър прорицател. След опожарените хотели и улични битки, Страстбург е арена на една малка гражданска война и прилича повече на Бейрут от средата на миналия век, отколкото на спокоен европейски град, в който се чертаят мирни инициативи. Антиглобалисти, събрани от целия свят се биха със силите на реда, охраняващи лидерите на света. Е, това не ви ли прилича на „силите на бунтовниците” в конфликта им със силите на мрака от „Империята отвръща на удара”.
Това не е битка на хора от различни етноси, вероизповедания, нации или раси. Това е битка между сили опитващи се да направят света една глобална банка с няколко милиарда работни места и други които искат да се запази истинското богатство на цивилизацията – разнообразие в културните, езикови и икономически идентичности.

Шейховете си държат парите от петрола в Чейз Манхатън Бенк, американци държат нефтени сонди по целия свят, японци притежават купища фирми в Америка.

А Бил Гейтс направо могат да си го назначат за кмет на „Голямото село” както той самия именува света, в който продава програмите си.

А малките хора си се мразят и страхуват едни от други. Току им дадат хапче за омраза с надпис „Близък изток”, „тамилски страсти”, „корейски разлики”. Да се чуди човек за какво се избиха 50 000 000 души през Втората световна, като днес Франция, Германия, Великобритания, САЩ и Япония са голямата петорка. А първите три вече на практика са една държава. Затова ли Дрезден беше изравнен със земята?

Антиглобалистите крещят и манифестират. Виждат как големите „лордове” тикат света към един голям площад, на който се пие само кока и пепси, гледа се Сони и Панасоник, кара се Тойота, Опел и Форд, яде се хамбургер, пуканки и се гледат филми. Всеки работи 8 часа, спи 8 часа и сънува сънища по поръчка в останалите 8 – пред телевизора.
И ако са запалили един хотел, то е заради безсилие да спрат валяка на Императора.
И походът на антиглобалистите съвсем не случайно започва да заприличва на „джихад”.

УРБАНИЗАЦИЯТА РАЖДА ЧУДОВИЩА

Канибалите може да станат като педалите.

Ученик влезе в училище и уби 11 свои връстници.
Мъж нахлу в старчески дом и откри безразборна стрелба. Убита са 4 души, ранените са 6. Мъж уби двете си деца и жена си и после се застреля.
Жена запали децата и после се обеси.
Неизвестен мъж със снайпер уби за една седмица 4 случайни минувачи.

Това е една безкрайна хроника. Безкрайна, защото тепърва започна.

Още преди 35 години са правени опити с плъхове, които най-точно се доближават по социална структура и поведение до човешкото. Резултатите от тези изследвания, при които на гризачите непрекъснато е стеснявано жизненото пространство, биха могли да бъдат записани като предсказание за развитието на човечеството.

При стесняване на лабиринтите, в които е настанено плъхското общество, се забелязва силно нарастване на неврозите и стреса при животните.
При следващото стесняване се наблюдава ярка ескалация на агресивността.
Когато клетките били стеснени още и животните буквално се прескачали, започнали да се наблюдават масови прояви на убийства и хомосексуализъм.
При последната фаза зачестили случаите на канибализъм.

И това ако не са прогностични резултати.
През 1900 година градското население на земята е било 2 %. През 2007 година вече половината от човешката популация живее в градове, които наподобяват пренаселеността при онези опити с плъхове. При това жизненото пространство в градовете непрекъснато намалява, заради уплътняването на строителството.
Резултатите са същите – Сега само в Германия се изписват 4 милиона рецепти с антидепресанти годишно. В САЩ се изписват над 20 милиона такива рецепти. На всяка улица цъфти психокабинет. Гейове и лесбийки се събират на многохилядни митинги.

Новините се пълнят със случаи на неоправдано и непредизвикано с нищо насилие. Зачестяват спонтанните убийства – при които няма мотив, причина или логика.
И все по често човек изяжда друг човек – украинският човекоядец, японецът който убива и разчленява канадска студентка и си я готви редовно. Японецът, който побърка Австралия с канибалския си апетит, французинът….

Скоро потомците на канибалите от о. Борнео, които днес преживяват от туризъм (като разказват спомени за дядовците си канибали и продават сувенири) ще останат без поминък.
Движим си се по резултатите от свръхнаселената колония 1:1.

А в същото време милиони селски къщи само в Европа стоят празни. В чиито дворове марулите могат да растат без нитрати, месото расте без стимуланти, луканката е без канцерогенни стабилизатори, млякото е ароматно и гъсто, сиренето е без тебешир, сладката са без оцветители и химични подсладители….. и т.н. и т.н.

Да се чудиш какво става. Сякаш в главите на хората още преди 100 години са монтирани чипове, които дават команда – „Бягай в града, в голямото стадо, което се изпотъпква!”
И хората бягат като дрогирани мишки.

НАЙ-ЗДРАВИТЕ ТОЯГИ СЕ ПРОДАВАТ В КНИЖАРНИЦИТЕ
МЛАДИТЕ ДОМАКИНИ ДА ПИПАТ САМО МАЛКИ ЧЕКИИ

От както влязохме в Европа, българските полицаи започнаха много често да карат колите си пияни.

До такъв извод може да стигне един наивен гражданин, гледайки и четейки новините напоследък. Тук хванат един с промили, там друг блъсне кола и кръвната му проба „кипне” от етанола. Трети направи сбиване и го хванат като форсира на зигзаг по улицата.

Има и такива, които нарушават основното правило на пиещия и каращ униформен – да не напускаш територията на „личното” РПУ или поне на окръга, покрит от собственото ти РДВР. И биват залавяни от недружелюбни колеги с друга регистрация на патрулките. А е обществена тайна, че с онази карта, закачена с връв на ризата, много защитници на закона, давеха в алкохол принципите и биваха скатавани от колеги по силата на поговорката „Гарван гарвану акт не пише”.

Но колкото и да не му се иска на униформения бабаит и той влиза в Европа и вече не може да коли и беси в района си. Или както казват „ по трудния начин” мнозина ще разберат, че да си представител на закона, значи пръв и най-строго и ти да го спазваш.

Разглезена, ленива и безотговорна от собствената си досегашна безпринципност, системата не може да реши един прост казус, който също наводнява медиите напоследък – „младият шофьор”.

Предлагат да не се разрешавало на млад шофьор на кара кола над еди колко си кубика на двигателя. А забранява ли му се да притежава такава кола? Очевидно не. А трябва ли на някой да му забраниш тогава да използва собствеността си? Да му забраниш априори, преди да е злоупотребил с която и да е част от който и да е закон.

По принцип всички замислени и обсъждани рестрикции към младите шофьори са вид дискриминация, породена от неспособността на системата да се справи с дисциплината по българските улици и пътища.

А то всичко е измислено. И уредено от закона за движение по пътищата и правилникът за приложението му. Днес българската пътна полиция просто трябва да си застане на мястото и да лови нарушителите, а съдът също да чете закона и да налага санкции. И да не приема смешни доводи на защитите като „ударих се и се уплаших и пийнах от багажника едно, да се успокоя”. Както и нарицателното „ клиентът ми искал да се скрие от дъжда и влязъл в чуждата кола само за малко.”

Защо този клиент не разбие витрината на някой скъп магазин и да се сгъне между щендерите с „Версаче” или „Прада”? И дали един съдия ще приеме такъв довод, ако собствения му автомобил е станал заслон на изплашил се от есенните листа нехранимайко?

Та и младите шофьори. Имаш ли книжка, отговаряш като всички. Иначе както тръгна дебатът утре ще обсъждаме до каква дължина да са кухненските ножове, ако ги купува млада невеста, която сега се учи да готви. Или с каква мощност да са стереоуредбите, ако ги продават на младежи. Защото както знаем те обичат да надуват докрай и тонколоните и автомобилите.

П.П.

Преди години се нанесох във вход на жилищен блок, в който един млад лайнар (извинявам се за думата) тероризираше 18 апартамента по цяла нощ с музика, от която трепереха трегерите. Съседите му се бяха предали, а дежурните по РПУ съветваха по телефона как на другия ден да търся кварталния и да пиша жалби. Защото в България да оставиш без сън 50 души, които на другия ден са нетрудоспособни, не е престъпление)

Момчето се оказа разбрано. Трябваше няколко нощи подред да му обяснявам спокойно, че не може така. И да удрям със здраво дърво по вратата му, защото не си чуваше звънеца.

Как беше? Кучето бяга според тоягата. Така си е. Все едно песът дали е с униформен или е обикновен тийнейджър.

А най-здравата тояга от Хеопс си остава законът.

ПРАЗНИКЪТ СВЪРШИ, КЪДЕ МИ Е САЛАТАТА?

Празникът на лицемерието премина успешно. Става въпрос за 8-ми март. Или по-скоро в рамките на санитарните изисквания – изкупиха се стотици хиляди цветя, поръчаха се безброй салати и се поднесоха също толкова на брой дрънкулки – по-евтини и по-скъпи.

В зависимост от това колко е гузна съвестта на мъжа. Много жени се напиха самостоятелно.

Имам предвид без мъже, които да ги ухажват или поне да им правят компания. По две, по три и на цели тумби едно солидно съсловие от нежния пол си поръча питиетата в чисто феминистка обстановка. Както живели в делника, тъй и на празника.

А много жени не го и празнуваха. Сякаш разбиращи, че това е като да избереш един ден от годината, в който на коня заедно с товара да му сложиш и венец от маргаритки, те категорично отказват да го приемат за нещо повече от труден делник. В интерес на истината, в тази фатална нощ, в която ресторантьорите пеят хвалебствени песни до касовите си апарати, по масите имаше и много двойки, които страстно, лакомо, безапелационно, ексхибионистично и продължително се целуваха.

С онези целувки, по време на които можеш да диагностицираш и сливиците на любимия. Но тези хора съм сигурен, че и днес се целуват, тези дами съм сигурен, че и тази нощ няма да минат само с целуване.

Поради простата причина, че някой ги обича, а не защото празнуват осми март като чиновник около национален празник. Между другото в ума ми се е запечатала една картина от автогара Юг в Пловдив.

Сгърчена от работа жена на около 65-70 г, стиснала в ръце две огромни чанти с багаж (равен на двойното тегло на пълната екипировка на американски морски пехотинец) стремително пресича булеварда със загражденията, за да не изпусне градския автобус на отсрещната спирка.

Под кръстосания огън на десетки мъжки погледи и на фона на десетки таксиметърджии, които я проследиха както касиер проследява падаща от пачката банкнота. Та си мисля, че денят на Клара Цеткин ще стане празник, когато жената получи истинско внимание, а не убити цветя за вазата. Както и че ще станем гражданско общество, когато видя полицай да помага на инвалид да пресече улицата.

8 ми. март ден на въстанието на
работничката срещу робството в кухнята
Долу гнета на домашния бит

АКЦИИТЕ В КОКОШАРНИКА СА НАЙ-ДОХОДНИ

Кризата във Великобритания заличи по 40 000 лири от осигуряванията на всеки възрастен човек в страната. Икономистите изчисляват, че сумарно за Обединеното кралство това значи над 2 трилиона лири загуби.

Мисля си, че с парите, които е изгубил само един стар британец, 100 български пенсионери биха променили драстично стандарта си за цяла година. Но това са несъстоятелни търсения.

Истината е, че кризата наистина удря яко страните с развити фондови пазари, където част от богатството е под формата на акции, които хвърчат в центрофугата на борсите. Колко филми гледахме – нагоре, надолу – клюмващи индекси, борсови агенти крещят, хора фалират, хора забогатяват. Но „токът спря”, центрофугата спря и на дъното й като есенни листа нападаха мечтите на милиони да забогатеят от игри с ценни книжа.

Това става и с пенсионните запаси на милиони европейци – те са в пенсионни фондове, които пък са акционерни дружества, чиито активи...които търгуват... които влагат ....дрън-дрън.... и т.н.

А „ценните книжа” на най-популярния днес в България пенсионер още квакат в кокошарника и докато прочетете този коментар, ще са донесли лихва от по няколко яйца с големи жълтъци – от онези, които ги няма по магазините.

Кравата на бай Гоче от Ръжево Конаре, не е спряла да преживя заради това, че индексът Дау Джоунс е клюмнал, нито се депресира от коментарите за нивото на инфлацията в Бенелюкс. Добичето дъвче сено и дори се чувства много окрилено от факта, че тревата по полето започва да зеленее. Изправя се гребенът и на нейния стопанин, защото е преживял още една зима – въпреки всички усилия на управляващите.

Жалко, че очевидния факт „да се произвежда, за да се оцелее” е все още замъглен от блянът на милиони да живеят в бетонни кафези – както зайците в клетки една над друга в големите ферми.

Днес урбанизацията прилича вече на дивотия – сто души се махат от нивите си и се качват на една могила насред полето. И започват да крещят – аз правя телевизия, аз съм военен, аз правя проекти, аз...продавам телевизори...аз...

А долу останали 3-4 копаят домати и пипер, та ушите им плющят. И всичко щеше да е наред, ако онези от могилата не протягаха ръце към нивите и не хленчеха „Ау-у, много скъпо”.

О, неразумни, и по-скъпо ще става. Ще гледаш с носталгия времето, когато доматите през лятото са били „само по два лева за килограм”.

Днес българите продават земите си за жълти стотинки, именно поради сбърканата концепция да се живее непременно в град. И отказват да разберат защо англичаните, с които именно започна този коментар, трайно се заселват в селата му.

100 МИЛИОНА ГЛЕДАТ КЪМ БАНСКО

От подобни заглавия на новоизлюпения български рентиер лигите стигат до колената.

Но всички знаем, че това са хората, които гледаха по телевизията спусканията за световната купа по ски в края на февруари, а не желаещи да купят или наемат имот в ски курорта.

100 милиона души слушаха по много пъти всеки ден (докато траеха състезанията) думата „България” – много от тях са я чули за първи път. При това в позитивна рамка.

Друг подобен случай е, когато „дивият” и уж недодялан Христо Стоичков държеше златната топка. Както и всеки път, когато слагаше коженото кълбо да си почине малко в мрежата на чуждата врата.

Да той през цялото време, докато рекламираше България, не спря да учи света и на най-страстните хамалски идиоми по отношение на секса, но ние му прощавахме на момента. А милиони по света му се радваха.

От страстните му призиви за лелята, мамата и т.н. имиджът ни не пострада и милиметър. Планетата просто научи, че там, където се е родил Камата, има таланти и хора със страсти.

Колко по-порнографско и тъжно е, когато ни сочат за трафик на проститутки, за проказоподобна корупция, източване на пари от програми и олигарси, които „придобиват” градове.

Колко по-срамно е, когато наш политик запъва като ренде на чеп, когато се опитва да говори на чужд език в чужбина? Много по-срамно е, от всички храчки и псувни на футболистите ни по световните терени.

Та да се върнем на Банско. Светът разбра, че имаме високи сини планини и сняг по тях. При това в излишък. Въпреки че нямаме дял нито за височината, нито за валежите, поне убедихме феновете на ските, че можем да организираме спортна проява на ниво.

Дали е перверзно и несериозно спортът да носи повече рекламни дивиденти от всички усилия на учени, писатели, режисьори, художници и музиканти, плюс всички политически и чисто рекламни хватки?

Не - светът си е такъв от първите олимпийски игри в Античността. В природата на човека е да се състезава и всяка надпревара и победа го вълнува повече и от най- изкусната кражба или най-високия изпят тон.

ОПОЗИЦИЯТА БУХВА ОТ МАЯТА НА ЕВРОПА

Нищо ново – под слънцето, в държавата... Зимата си е зима, снегът си е бял, пътноподдържащите служби пак изненадани и все така немощни да поддържат проводимостта на основните артерии. Села без ток и вода, до които не стига и хляб.
Митниците работят в сянката на здрача – от единия им чучур бълбукат пари за бюджета, а от другия шурти за черните партийни каси на управляващите, които събират енергия за турбините на приближаващите избори. Пак ще са нужни милиони за плакатно вентилиране на съзнанието на електората и за безспирни и скъпи тв дебати, интервюта и показни акции. С една дума – митниците работят както от преди 17 години, здравната каса се източва – а с това и „кръвта” на болните.
Новото е, че бедните хора в България станаха гладни- както казва депутатката Мария Капон.
Новото е, че никога опозицията не е била така решителна да изгребе пяната на текущите скандали и да стигне до дъното на тенджерата, където като тлъсти калкани лежат конкретните имена на големите престъпници. Никога опозицията не е била толкова гневна, от късата лъжица на прокуратурата, с която се гребе само отгоре-отгоре.

Дали тази стръв за истина, правосъдие и чистене на корупцията не е вдъхновена от близостта на Европейската комисия. Както съпротивителното движение през 1944, както Варшавското въстание в с.г., както надигането на българското население в Пловдив, когато Калоян тръгнал към него.
Няма нищо лошо, в това някой да добие смелост, когато усети, че на помощ му идва чуждата дебела тояга. Но не е ли въпрос на оцеляване и израстване да можем сами да разрежем плътта и да изцедим отровата – както самотно загазващите сървайвари. Ами ако наблизо няма лекар, ами ако я няма учителката, за чиято ръка се държим.

Нали е много тъжно с едната ръка да развиваме историческите карти, на които пише, че сме били голяма сила в Европа, а с другата да молим някой да дойде да ни очисти от кърлежите?!

Нищо ново и в Пловдив. Пристанището, от което ви пиша, все още не е обект на интереси от страна на олигарсите. Но единствената причина е, че като виртуално, то не е отбелязано в регулацията на града.

БИВОЛ В БЕЗКРАЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕХОД

Въртим се в пералнята на събитията – корупция, скандали, увеличение на цени, избори, политически интриги, спад на производството, девалвация на образованието, катастрофи и показни убийства.

И без да усетим направихме 20 години преход.
Рекордьори в Европа. Даже си свикнахме с тази фраза и живеем без да се замисляме.

А пеленачетата от 1989 г. вече са 20 годишни – сериозни млади хора и още по-сериозни претенденти за място в икономическия и социален водовъртеж.

Тази сутрин, на кафе с един приятел, направихме и друго откритие – Социализмът, който смятахме за неразбиваем, всъщност е живял в държавата ни само два пъти по-дълго от самия преход.
Възможно ли е отърваването от стария строй и правенето на общество с нови порядки да продължи 40-45 години? Напълно вероятно.
Той самият преход в основата си е чисто икономически процес. Главно - прехвърляне на собственост и развитие на нови производства на мястото на стари. А всичко друго е неизменната пушилка около огъня.

Защо толкова дълго? – пита се човек. И, наистина, колко още дълго?

Гледах един ужасен филм за Африка по National Geographic - хиени нападнаха бивол и той затъна
дълбоко в едно блато.

Нито могат да го убият, нито той може да избяга – патова ситуация. И започнаха да го ядат жив от към опашката. И го ръфаха до самите кости, а животното още мучеше и нищо не можеше да направи. И така го изядоха.

Интересна асоциация с нашия преход.

Преди 20 години в мрака на слепия ентусиазъм и блатото на всевъзможни интереси, глутница хиени от мазетата на Държавна сигурност и офисите на търговски представителства във Виена заръфаха икономиката
ни – бавно и методично.

Нямаха смелостта като в Китай (компартията да се обяви за основен капиталист – с едно движение да скъса със старото), а дъвчат предприятие по предприятие и декар по декар, имот по имот – досущ кучета зад мучащия 20 години бивол.

И ако на оня африкански бивол му бяха сложили един телевизор пред муцуната, приликата щеше да бъде смайваща.

КОНКУРИРАМЕ СЕ С ГРАНД КАНЬОН И ДЯВОЛСКИЯ ГРАД

Американците много се гордеят със своя Гранд кениън. И имат право. Феноменът е дълъг 450 км, на места дълбок до 1.5 км и толкова живописен, че 1 милион души пристигат от целия свят годишно да го зяпат.

Хората са направили удобни площадки за наблюдение, предлагат разходки с хеликоптери и лодки... Туризъм и бизнестуризъм, както го разбират световните шампиони по продаване на впечатления.

Днес интернет ни качи на арената и имаме всички шансове да станем финалисти в тази битка за гледки, чрез нашите Белоградчишки скали.
Между 200 кандидатури със скални феномени от целия свят, събираме гласове, чиято бройка в началото на тази седмица ни прави 3-ти в класацията.
Може да се окаже, че според световното мнение нашата забележителност е сред седемте скални чудеса на планетата.
Не че някога сме се съмнявали в самобитността на това кътче от държавата си. Не че не сме отпечатвали картички и диплянки. Но сме си първолаци в рекламата и търговията.

Ако тази красива крепост и скалните композиции бяха в Австралия или САЩ, машината за рекламиране и правене на пари би разбила лагерите си да произвежда съобщения и покани към всичко живо.

Да, ние сме прекрасна туристическа дестинация.
Но нямаме инфраструктура, нямаме опит и най-вече търпение да изпипаме нещата – както се шлифова диамант и от лъскав камък се превръща в безценно бижу.
Или циментираме или (извинете) засираме. Първото го направихме с морския бряг, а второто с Рила, Пирин, Родопите и т.н.

Липсва ни и самочувствие, че сме значими. Нерядко си мисля, че сме като деца, които не са обичани като малки. Не искам да слагам всички под общ знаменател, но какво би се чувало по света за Етъра, ако беше английски? Един от най-красивите етнографски музеи в света. Кралството би го наредило до Стоунхендж.

Така, че първото нещо, което трябва да направим е да гласуваме в конкретния случай. А после и да попътуваме, за да разберем, че светът е голям и има много красиви места. И че, ако имаме лоша слава, заради политиците си и заради някои крадци и маргинали зад граница, далеч не сме най-лошото място в Европа.

Между другото, може да видите как изглежда едно друго място в България, което не е класирано като интересно в нито един от туристическите ни указатели. То минава за скромно и сиво в сравнение с другите ни забележителности. Малко закачливо пътеписче за него има в „TERAFANTASTICA.COM” , раздел пътешествия,
под заглавие „Камъни и мистерии”.

БАЛЪТ НА ВАМПИРИТЕ

Завърши срещата в Давос. Прословутата ежегодна среща на световните ръководители. В известния ултрачист, приглушено лъскав и строго охраняван швейцарски курорт.
Макар да се отказаха от пиршествата, лъскавите балове и претоварени с храна маси, световните величия останаха с единия крак в лицемерието. Защото самото обсъждане на тема като „световната криза” в хотелите на Давос прилича на пир по време на чума.

Лозунгът, който издигнаха тази година, държаните пак далече зад бариерите, антиглобалисти като че ли отразява сърцевината на проблема „Балът на вампирите”.

Съвсем логично е тази среща да завърши с униние и липса на официално решение за справяне с кризата. Съвсем естествено е точно тези хора, които в курорта пилеят половината си време да се снимат заедно, да не намерят рецепта за глобалния икономически колапс.
Не са ли всъщност те част от виновниците да се стигне до световна рецесия?

Нали точно Давос си постави за цел още преди десетилетие да глобализира света и да премахне много граници – в търговията и най- вече в капиталовия бизнес. Не е ли това именно кризата – че развитите дадоха модел да се върви към развитие с глобално кредитиране от световни банки и паяжини от транснационални финансови структури?

Днес виновните се събират, за да търсят причините и да предлагат лекарство. Но може ли душевно болния да си предпише сам лечение?

Наскоро един човек, финансист, дарил 1.4 милиарда долара за благотворителност, беше гост в шоуто на Дейвид Летърман. Самият Тед Търнър заяви, че кризата е болест на свръхпотреблението и на масовото използване на кредити. Човекът ясно каза, че животът с кредити е начин да харчиш повече отколкото имаш и рано или късно щеше да се стигне дотук.

Най –интересно е, че г-н Търнър прогнозира дълга криза. Според него светът (най-вече Америка) трябва да се върне почти 50 години, когато хората харчеха наличните си и спестени собствените пари.

А тогава нямаше форум в Давос. Не че съм срещу тези срещи. Но има нещо много коварно в глобалния бизнес. И нещо много ограбващо. Най-малкото- отиваш на друг континент и тръпнеш за екзотика, а ти сервират кола, гледаш същите сгради, коли, дрехи, очила и дори салати.....
Затова ми хареса мъничко това „Балът на вампирите”.
Той завърши. Спете спокойно, деца. Разотидоха се по държавите си.
Апропо: Вашият прибра ли се?!

ДОБРЕ ДОШЛИ В ПОЛИЦЕЙСКАТА ДЪРЖАВА

Всяка година в България около 50 000 души биват регистрирани в полицията като „криминално проявени”.

Това са всички хора, които по един или друг начин са били замесени (най-малко в скандал) в някакво нарушаване на реда и се е наложило задържането им в участък дори за няколко часа.

Виновни или не, не е важно. Самият факт, че дежурен екип те е сметнал за опасен на момента и те е прибрал за справка, те прави постоянен „жител” на специализирания регистър. Със снети пръстови отпечатъци и евентуално събрани проби за миризма и ДНК.

Тук не говорим за някакво произнасяне на съда, според което ти си виновен и съответно осъден.
При конституционната гаранция на презумпцията за невинност и при явния факт, че самата полиция може да те счете са невинен и незамесен - ти влизаш в регистрите като „криминално проявен” благодарение на един простичък факт: задържан при инцидент и разпитван в участък.
Въпреки че от тези 50 000 души на година 10 000 биват оправдани, едва на около 500 бива заличена дамгата „криминално проявен.

С такива темпове, струва ми се, за около 20 години 1 милион българи ще присъстват в регистрите, а след 50 – почти всички пълнолетни.

Представете си държава, в която всички хора с право за гласуване се водят криминално проявени! Това криминална държава ли ще бъде или полицейска?

По-скоро второто. Завършена полицейска, която отива натам да регистрира всеки свой поданик още от рождението му като опасен и да събира негови
лични данни.

Всички кошмари на фантастите се сбъдват. Преди много години един филм „Бразилия” потресе света с прогнозата си, че след време най-важното министерство е това на информацията – което събира всякакви данни за всеки и няма човек който да не бъде следен денонощно.

Но да се върнем в настоящето. Светът не е същият вече, нали. Угрозата да бъдем арестувани на футболен мач (само защото сме близо до буйна агитка) или на митинг (където от 1000 нормални един лумпен чупи бутилка зад нас) или при „нерви” в дискотека няма ли да отнеме от смелостта ни – както да сме спонтанни в радостта си така
и да отстояваме правата си?

Няма ли всеки, който излиза на улицата в защита на демократични свободи, да се сблъска с червейчето на страха, докато облича палтото си вкъщи. И не иска ли точно това държавата?

Защото какво е виновен обикновеният полицай, чието длъжностно задължение е да намастили пръстите на всеки който е задържан по подозрение? И да го пусне в картотеката? Виновен е законодателят, който е съставил закона.
А законът е такъв, за да има повече притеснени с тази мярка. Т.е. повече уплашени. Т.е. 50 000 имена годишно – простете за повторението. Защото така по-лесно се управлява. Но нали идеята за лесно управление е на тоталитарната структура. А идеята на демокрацията е СПРАВЕДЛИВО,
а не „лесно”.
Тогава какво правим?

ИСТИНСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА СВЕТА

Жители на Атина се вдигнаха в защита на една чистачка в метрото, която беше заляна с киселина. И тази жена не е потомка на древни елини, а българка. Гастарбайтерка - както се казва в друг район на Европа. Станаха гърците от удобните си дивани, излязоха от топлите си къщи, за да протестират в дъжда срещу насилието и беззаконието, спрямо една чужденка.
„Константина, не си сама!” е написано на плакати, които четат камерите на кореспондентите и на полицията. Трябва да си надрасъл много собствения си егоизъм и удобния еснафлък, за да си усложниш живота със зимни протести, заради някой непознат.

Трябва да си роден хуманист, да имаш ценности, надхвърлящи собственото и национално благополучие. Трябва да си истински гражданин на Европа.
Ето, такова поведение е признак за гражданско общество. Такова мислене прави от индивида гражданин на света, а не броя на пътуванията му между континентите.
Ако човек няма такова състрадание и благородство, каквото гърците демонстрират в случая, към нашата сънародничка, той се е превърнал в лоен чувал и социопат. И никакви коли, плазми, дрехи и банкови сметки не могат да спасят нито държавата му, нито душата му.

СТАРИТЕ ОБУВКИ ГОРЯТ КАТО НАПАЛМ

Баронеса Yessir от Европейската общност, която страшно много прилича на нашата Меглена Кунева, сутринта ми обясни, как е почти варварско да искаме да си пуснем отново реакторите при вихрещата се енергийна криза. Принцесата, която беше хранена почти десетилетие в Брюксел с български национален продукт, и чието най-силно оръжие в преговори е “Yes, sir!”, даде пред камерите и друго смайващо обяснение - как съюзът ще защити енергийните си потребности Ами той, съюзът, нямал единна енергийна политика и видите ли, всяка страна сама трябвало да се спасява.

Дори Германия била малка да преговаря с газовите и нефтени гиганти. Ваше Потребителско Височество, ами не става ли дума точно за това – щом всяка страна в ЕС сама се спасява, нашето спасение да е в добрата стара АЕЦ, която да си стегнем и пуснем?!

Между другото, Негово Безпардонно Безочие Симеон Кобурготски нареди на партията си тези дни да тръби, че ще се бори да пусне реакторите. След като самият мрънкащ идалго преди години на своя глава предаде ядрената ни енергетика и обеща да затворим и кокошарниците около Козлодуй.

Не е ли връх на наглостта, неговата едноименна партия
да се прави сега, че ще се бори да ги пусне. Така е, идат избори, защо пак да не пуснат онази страхотна фабрика, която от лъжи и обещания произвежда места в парламента.

Както усещате, скъпи съотечественици, не само страните от евросъюза ще се спасяват енергийно сами. Ами и ние трябва да направим същото – защото нито някой в София, нито по-далече го е еня за бай Крум от Крумово.

Между другото един гражданин от Столипиново открил,
че старите обувки са много калорични и горят като напалм. Само че много запушвали комина. Е, какво да се прави – ще чистим комините по-често. След като не можем да си изчистим политическите боклуци, които 20 години ни предават.

П.П.

„И САМ ВОЙНЪТ Е ...САМ!” -
каза старшината в казармата, след като не
беше сигурен как точно завършваше фразата

ХЛЯБ И СЛАДКИ ПРОГНОЗИ

Римляните поне са осигурявали и зрелища. Днес управляват по-евтино.
Новините са като листа по тротоара, които вятърът обръща и никой не помни. След 15-те милиона лева за дрехи на чиновниците, които държавата ни задели, се завихриха десетки други теми – убийства, катастрофи, банкови обири, студентски протести, газова кризи, неработещо парно, златни глобуси и „грами”-та.

Бетонобъркачката на медиите пере очите и ушите на хората и те едва чуват куркането на собствените си празни черва, камо ли да видят, че държавата тихомълком се е измъкнала от тяхната улица. Не мога да проумея как така една държава ще има резерви за седем дни да си стопли болниците, училищата, сиропиталицата...

Нима ние избираме управляващите с мандат една седмица?
Не съществува ли държавата именно, за да работят нормално болниците, улилищата....? Как може след завъртането на един кран в Украйна, министрите да обявят, че промишлеността ни спира? Една седмица и ...2 % от брутния ни вътрешен продукт го няма.
Това ли е сложната ни административна машина, която издържаме – да лапа отчисленията ни като багер, а да осигурява стабилност колкото една барака от летви.

Уви, парното ще заработи, после ще дойде пролетта, на човек ще му стане по-ведро
и ще забрави това грозно чувство, че бюрокрацията
го е оставила по гащи в степта.

Ще гледа новини за военни конфликти, катастрофи с убити
и ще е доволен от това, че има диванче, на което да се изтяга.

Всъщност новините каквито и да са, минават. А после сладкият вкус на метеорологичните прогнози съвсем оправя настроението.

Защото, ако сте забелязали,
метеорологичните водещи станаха като политиците.

Все обещават подобрение. Според тях времето е добро, когато не вали и когато пече слънце. Сякаш техният хляб
го правят от гипс, а не от жито.

Аз поне доколкото си спомням от училище и есенните мъгли и пролетните дъждове и снегът са белези на нормален климат. Част от естеството.

О, НЕРАЗУМНИ ЛЕНИВЕЦО,
O, ЛЕКО ЗАСКРЕЖЕН ЗАДНИКO

Защо стана така, че 15 см. сняг всяка зима довежда до истерия медиите и като лавина забърсва всички други теми за разговори?

Какво толкова се случва, когато в градовете една
пиклива покривка едва покрие мръсотията с бяло?
Отговорът е прост – понеже и българинът се изнежва и олигавя и все повече разчита друг да му свърши работата – в случая държавата.

Той очаква от нея да му изчисти и, ако може, да му подсуши с хавлиена кърпа улицата, да му изстърже тротоарите, да му боядиса фасадата на сградата ... и да му реши въпроса с енергията. Срещу едничкото оправдание – Аз за кво плащам данъци?

Когато в градовете падне 10 см сняг и репортерките започнат да вият с микрофоните си, в хиляди села на България преспите стават по половин метър. Камионът с хляба не може да дойде, жиците се късат и токът спира, дворът става непроходим, улиците –различими само заради сградите.

Вместо да хленчат, жителите на тези места газят като снегорини, за да нахранят добитъка, с лопата на рамо отиват на центъра, цепят дърва, палят печки, а като дойдат бегълците от града, им натоварват багажници с храна.

Нима тези хора не могат да се оплакват...?

Защо милиони мъже в същото това време и в същата тази страна лежат като гъсеници по градските си дивани, преяждат като гушени гъски (гледани за черен дроб), гледат през прозореца единствения „глупак” на тротоара, който с ръженче кълве леда и въздишат, че това не е държава.

О, неразумни охлюве, както ти расте задникът от обездвижване, скоро бананите, ще започнат да ти харесват цели, а не е далеч времето, когато сигурно, ще хленчиш, че от общината още не са дошли да направят дечица на съпругата си.

Какво хленчиш, че колата ти занесла малко? Или си купи зимни гуми, или карай с разумна скорост или просто повърви пеш. Защо хем си окачваш календар с красиви алпийски преспи, хем искаш да замитат пред волана ти.

Това си е нормална зимна история. В една непривично мека зима. И всичко щеше да бъде супер, ако децата с шейните и снежните човеци бяха повече от истеричните журналисти, от неосъзнатите гейове, от хленчещите мъже и от чиновниците изобщо!!!
Честитa Нова Година, хора!!!

AХ, ТЕЗИ КОМИЦИ!

ИЛИ ЗАЩО „НЕНКА” ВЕЧНО Е БРЕМЕННА

„Комиците се похвалиха”, че техният член на екипа – Ненчо – се сдобил с реквизита на легендарния фокусник Орфи. Така в момента Ненчо бил „човекът с най-много илюзии в България.”

Да имате много здраве, момчета! Не че се хващам за думите, но най-много илюзии (не само в България, но и в цяла Европа) притежава българския данъкоплатец. Т.е. малкият човек. Вече две десетилетия не свършват илюзиите му по отношение на политиката, икономиката, управлението, местното самоуправление, че и за положението на континента. Ето това се казва голям реквизит.

А за фокусници да не говорим. Мадридския маг Ко Бургата дойде в София с една коронка в джоба и 800 дни - аха да я извади, аха да не я вади. И докато го гледаха в ръцете – скиптър ли ще покаже или асо- президент, той направи от седемте си милиона долара поне 70- 100 милиона още.

В страната на фокусниците големи номера имат дори бензинджиите.

Щом един барел нефт скочи с 1 долар, още същата нощ вдигат цените. Но, ако барелът „падне” от 150 долара на 50, трябва да мине половин месец, за да слязат с 10-15 стотинки в литъра.

Така е с хляба, тока, водата, данъците. Народът във всички тези момента си прави илюзии, че нещата може би ще се оправят -някога. И се превръща в най-големият илюзионист в Галактиката.

Хората от старите демокрации, ако гледаха шоуто в България в детайли, щяха да се хванат за главата – Хиляди фокусници, далеч по-изкусни от въпросния Ненчо от „Комиците”, са хванали Ненка (разбирай народа) и непрекъснато й слагат краката на врата. А тя мълчи ухилена с крива усмивка и мисли, че и вземат мярка за бална рокля. И се чуди защо вечно е бременна - с все повече илюзии.

Само че това си е жив мазохизъм, а не изкуство.

ОБРУГАВАНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

САЩ имат чернокож президент. Европейската комисия разреши да се ядат криви краставици. В България хроничните инфлационни кризи се сгодяват за глобалната депресия. В Пловдив животът продължава с дългите сладки кафета, дългите сладки приказки и новите нападали листа по паветата.
Седя и гледам към реката, търсейки свързваща нишка във всичко това. Обществото прилича на започнала ферментация, в която процесите се развиват независимо от волята на този или онзи.
Какво толкова е станало? В Америка мнозинството избира... и избра личност в унисон с нравите на 21 в. Независимо какво мислят в Мисисипи, или на кой в Тексас му стяга обувката. В Европа чиновниците показаха, че се чудят как да оправдаят заплатите си. Сякаш без последната директива хората нямаше да ядат криви корнишони.

Ще речеш, че на група педали в Брюксел краставиците с лека извивка не са им харесвали, защото не могат да сядат на тях. Утре ще изсмучат от пръстите си, че не е редно да се излъчват филмите на Чаплин, защото са черно-бели и неми.
В моята мила родина, може да останеш с впечатление, че изборът на председател на синята идея е почти толкова важен, колкото и цената на дизела.

Намазани пехливани шетат от тв студио в тв студио като трубадури и ни убеждават колко е хубаво да запазим чистия ентусиазъм на 1990-та, сякаш не знаят, че за 18 години, единственото, което остана да не внасяме от чужбина, е нихилизма с който народът живее.

А в Пловдив... О мой, мил вечен град – тих, спокоен и бавен – като дълбок вир, в който устрема на новините се дави и забавя своя ход до истинската скорост на битието.

СВЕТОВНАТА КРИЗА НЯМА ДА НИ ПОДМИНЕ ПРОСТО НЯМА НАЧИН

Банки колабират, пазари се свиват, цената на златото расте на стоковите борси, правителства заседават какви спешни мерки да се вземат за стабилизация.

Българинът, преживял не едно и две финансови сътресения през последните две десетилетия, се пита какво следва. И понеже е патил, колкото повече икономисти от екрана му говорят, че е най-добре да си държи парите в банката, толкова по-често поглежда към златарския магазин. Да говорим, че е параноик, е некоректно.

През 1990, 1984 и 1996 пак плеади икономисти го увещаваха, че е добре да се довери на банковата система. И му пляскаха упойки от 300 % лихви върху депозитите. Именно така упоен от обещания, го вкараха в крематориума на хиперинфлацията и изгориха спестяванията му.

Днес слушаме подобни обещания от Вашингтон през Токио до Брюксел. Правителствата гарантират депозитите на гражданите, защото в паниката, ако всички решат да изтеглят авоарите си, ще съборят банковите системи. А затворят ли банките, с единия крак сме вече в натуралната размяна. Светът се връща назад – от стоково-паричния пазар на стоковия. Това е колкото тъжно, толкова и добро. Защото всяко падане, на практика, е връщане към по-стабилно състояние. Все едно от еуфорията на нестабилното, но бързо, летене да се върнеш към сигурността на превоза с булдозер.

Да, светът ще стане
много по-беден.

Това прогнозистите го повтарят и по повод на привършването на петрола и по отношения на глухата улица, в която влиза Западът – свръхпотреблението. Когато имаш потребление, което надхвърля производството на блага, въжето на асансьора рано или късно се къса. Колкото и да го смазваш с печатането на банкноти.

А че светът се е попрепълнил с хартийки е очевидно. Светът е преял и с кредити. Например банките дават на строителите да строят, а в същото време дават и да гражданите да си купят от строителите. Всички живеят назаем. (А който взема кредит, взема назаем от бъдещето).

Е в един момент всичко това натежава - и от утрешния ден се срутваме в настоящето. Има натъртвания, инфаркти или само драскотини. Който има във фризера – яде, който няма – намира месото в магазина на двойна цена. Или продава ненужното и купува нещо за гърлото.

А на другия ден слънцето пак изгрява.
И вижда за хиляда и кой път това да се случва в човешкото общество.
Защото кое друго същество на земята живее на кредит???!

ВЕЛИКИТЕ СЪБИТИЯ

По повод злоупотребата с народно доверие. Или по- точно искането депутатите да вземат пенсии над 1000 лв. и да се пенсионират на 55 г.

Нещастници, вие, които искате това нещо,
не знаете ли, че и сега в пленарната зала на парламента, сте пенсионери. Даже в смисъла на нормалните трудовоправни взаимоотношения сте мърлячи, които отсъстват от работа. За четири години сте сключили с нас (вашите избиратели) трудов договор да ни представлявате срещу солидна заплата. Този договор се нарича мандат.
О.К., парите ги вземате, но как ни представлявате ???

- Като не ни познавате и не знаете какво искаме?
- Като се чудите откъде какво да завлечете под формата на консултантски услуги?
- Като не се явявате в залата за гласуване?
- Като си возите меките задници в още по-меките тапицерии на правителствените мерцедеси?

Всъщност вие какво работите, когато сте депутати (освен да си чистите ноктите със сребърни вилица – като онова хипи в „Коса” на Милош Форман)

Знаете ли, че в Конгреса на САЩ 10 минути преди заседанията в пленарната зала бие един звънец, който предупреждава народните представители да се явят за обсъждания и гласуване? И след като изтекат тези 10 минути ведомствената охрана има право да арестува всеки конгресмен, когото намери извън залата и да го затвори в специално съществуващия арест на сградата. Няма такива: бях в тоалетната, имах разстройство, спрял ми е часовника... Арестуват конгресмен, защото на практика той е избягал от НАЙ-ОТГОВОРНАТА РАБОТА В ДЪРЖАВАТА – ДА ПРЕДСТАВЛЯВА ХОРА, ДАЛИ МУ ДОВЕРИЕТО СИ.

Уважаеми мързеливци, български депутати,
за вас злоупотребата с доверие е начин на живот, а не углавно престъпление. Затова сте толкова нагли да искате изобщо заплати, че и коли и привилегии.
Всъщност какво ви прави толкова ценни за обществото, че да ви пенсионира рано и да ви дава стандарт, който друг не може да си позволи?

Имате рискова работа като полицая?
Имате трудно работно място като миньора?
Имате стресова професия като лекаря, учителя, леяра или диспечера на летището?
Или сте толкова умни, известни и уважавани, че покрай вас чужденците научават къде е България?

Всъщност вие сте (с малки изключения) некадърни, некомпетентни, груби, мързеливи, нахални, безочливи и горделиви. Вие сте храненичета на една порочна избирателна система, която отглежда партийни блюдолизци. И тази система всячески осуетява истинския вот – мажоритарния. Ако гласуваме за личности, а не за листи, няма парламентът ни да е пълен с безгръбначни продажници, народоотстъпници, нихилисти, политически травестити и търговци на национални интереси.
Каквито сте вие.

От какво сте амортизирани – от обещания, лъжи, изморителни срещи с избиратели, или от епизодични пресконференции, на които журналистите повече гледат да ви се харесат, а не да ви контролират?
Или сте толкова смели, че от защита на истината рискувате да станете мъченици?

Могат ли хора като вас да гласуват Търновската конституция или да направят акт като Съединението?
Вие си знаете, какво работите - сладка парламентарната летаргия с мазна лапачка. Знаете си, че сте като скунсовете, които вдигат опашката, щом са заплашени само собствените им задници.

Читателю,
Хайката народни избраници от последните 20 години има най-голяма заслуга за излизането на над 1 млн. българи зад граница. Заради отказ да се развива българската икономика (за да си разделят баницата (както наричат България) по-лесно) и заради продажба на национални интереси за дребни комисиони. На практика те направиха 3-та национална катастрофа.

От този имигрирал милион над половината са млади сънародници, които вместо да раждат децата си в родината, се натурализират в Америка, Канада, Западна Европа. И не само там – в Китай, Аржентина, Нова Зеландия, Корея, Япония, Австралия...., Казахстан
– само не тук.

Тези професионални лъжци и манипулатори излизат с тезата, че някои след мандата не можели да си намерят работа.

Ами, какви народни представители са (т.е. любимци), че после в един цял избирателен район, никой не иска да им отвори вратата? Или всички се отвращават от тях или те са толкова лениви, че търсят работа като в парламента (да им плащат за седене).

Да не говорим, че презумпцията е друга – като претендират, че са способни да представляват хиляди други хора, как не могат да създадат работа на себе си, ами търсят работодател. Нали като им слушаме предизборните обещания, оставаме с впечатление, че имат панацея на целия народ.

Изкрадоха държавата – предприятия, земи, фондове, сграден фонд. Сега посягат и на парите за пенсионерите. Така е – като има кой да ги търпи!

УЧИЛИЩЕ – МЪЧИЛИЩЕ,
КАК ХУБАВО СИ ТИ!

Репортер става учител, заедно с дневника носи и скритата камера. Прави филм, излъчва го по телевизията. Репортерките вият от възхищение по колегата. Продуцентите слагат „изобличителния материал” в най-гледаното време, обществото хълца учудено. Учителите са разделени – но все пак – всички ще дискутират поне седмица – и в учителската стая и по време на часовете за преподаване.

Или както казва един тракторист – Айде бе, всички пърдим в едно легло, всички после се правим на учудени, че сме умирисани.

КОГО УЧУДВА ЖАРГОНЪТ?
Родителите ли, които се карат пред децата си със същите думи „педал”, „курва”, „откачена кучка”, „смотаняк” и целия набор от класически български псувни?
Учителите ли, които въртят интриги по между си за половин работно място и 10 лв. върху или под заплатата.
Депутатите ли, които от микрофоните в парламента ръсят простотии, пиперливи забележки – на жаргон и даже на родните си диалекти?
Или ръководствата на телевизиите, които „удрят джакпота” пускайки в 20 – 20.30 часа филми като „Опасен ум”, което освен велико филмово майсторство показва как по друг начин (освен примерния) могат да се държат подрастващите.

КОГО УЧУДВА АГРЕСИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ?
Родителите ли, които се пошляпкват пред малките? Или водят истински ръкопашни боеве из апартаментите? И които не смятат за събитие биенето на деца.
Приятелският кръг ли, в който най-големата атракция е всеки да разказва как е набил някой. (При това всички са раздавали юмруци и никой никога не е бит.)
Обществото ли, което заедно със същите тези дребосъци в най-гледаното телевизионно време гледа как Стивън Сегал троши кости на хора като в пилешко шоу и никой не му бие шамар. Или онзи смешник Жан Клод ван Вам, който обърна наопаки медицината – като показва как му нанасят поне 30 тежки телесни повреди и после става и пребива една хайка тежкокатегорни биячи. Или Брус Потника, който, докато умира трудно, застрелва половината Манхатън и след като е убил (лишил от живот, усмъртил) 40 -50 души, гушка новото си гадже и се прибира да хърка.
Учителите ли, които гледат същите филми, които имат същите семейни проблеми, и чиите деца още от най-малки носят костюми на Батман, Спайдърмен, и които преди да научат как се казва чичо им, знаят по имена всички гладиатори на кеча?
Депутатите ли, които официално се заканват да „стават на кълбета”?

фото:filibe.com

КОГО УЧУДВА ЛИПСАТА НА РЕСПЕКТ КЪМ УЧИТЕЛИТЕ?
Родители ли, които разказват своите ученически дивотии на децата си? Тези, които псуват учителите, когато малките се оплакват у дома, и които дори утешават децата си с обещания за саморазправа. Тези родители, които питат каква кола кара учителя и се радват като могат да паркират джипа си до бараката на даскала, за да слезе „златния им потомък” със самочувствие.
Тези родители ли са учудени, които звънят за щяло и не щяло на децата си, въпреки да знаят, че в момента са в час?
Самите учители ли, които са станали клоуни и жонгльори в гимнастиките с частни уроци, развити от самите тях циклостилни теми и какви ли не допълнителни дейности? Тези учители ли, които „преподават” на децата „как се пише буквичката 5” (пет), или които наставляват, че „ураганът не е вятър, а природно явление”?
Обществото ли, което масово и чрез всичките си структури показва, че трупането на състояние е много по-важно от трупането на знания и по този начин нежно слага самото преподаване на знания на ешафода?

КОЙ В КРАЙНА СМЕТКА Е УЧУДЕН ОТ ТОВА ТВ ФИЛМЧЕ?
Децата ли, които преживяват далеч по-тежки унижения от показаните – вкъщи, на площадката до жилището, в тоалетните, където учителите не влизат?
Тези деца ли, чието първо унижение е, ако нямат мобилен телефон и скайп вкъщи?

Кой всъщност е учуден?
Тъжно, но не сме?
Всички.

BANCA RUPTA или
НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО

От времето, в което древните сарафи, седели на столчетата пред дъските си за финансови „операции” почти нищо в банковата система не се е променило по принцип
и до днес.

И тогава и сега тази система работи с енергията (парите) на хиляди хора, които й се доверяват и оставят финансите си в нея. На практика банката купува с отложено плащане от вложителя сто динара за сумата от 102 динара. И веднага продава тези 100 динара на някой за 110. От разликата тя се разплаща с продавача на финанси и реализира печалба от 8 динара и за себе си.

Това простичко действие (тази търговия с пари) се оказва толкова мощно (разбирай свръхдоходно) занимание, че банкирането става един от стълбовете на съвременната цивилизация.

Днес почти няма човешка дейност, която да не се прецежда през филтрите на банкови сметки.
Феноменалното е, че и преди 2500 години и сега банките имат един и същи кошмар – да не би всички вложители да си издърпат вложенията. Защото банката няма нищо друго освен парите на хората, които са й ги дали.

Преди 25 века, когато финансистите на улицата изпадали в затруднение, просто обръщали пейката (наречена банка) и викали „банка рупта” – в смисъл на „счупена дъска”. , което с малко фонетично шлифоване е довело до днешния термин „банкрут’.

Ама наистина нищо ново под слънцето, нали.

Затова няма какво ново да чуем от финансистите, когато се изправят пред камерите и микрофоните.

Те ще повтарят до безкрайност, че няма по-сигурно и оправдано място за спестяванията от банковите влогове.. Това е тяхната песен. Това е водата в тяхната мелница.

Всъщност цялата банкова система работи с парите на хора, които нямат идея какво да правят с финансовите си натрупвания.

Другите, които имат идеи, въртят парите си в свои схеми (а не в банкови) – в резултат печелят много или губят – но като статистика повече печелят. Т.е. действайки със своите пари, те извличат за себе си онази полза, която извлича банката от чуждите авоари.
Кой губи ли ???

От както свят светува – тези, които нямат идеи. И смелост.

УРАГАНЪТ „АЙК”ПОМИТА АМЕРИКА,
УРАГАНЪТ „АЗ” ПОМИТА БЪЛГАРИЯ

Всички, от CNN до последната кабеларка, отразяват последствията от урагана „Айк”.
Случи се така, че гледах тези репортажи първо в чужбина. Наистина бедствие – разломени къщи, разпиляна покъщнина, изоставени автомобили, изпочупени стълбове, разрушени пътища, вцепенени хора покрай имотите си, други отчаяно гледащи от вътрешността, през изпочупени прозорци. И всякакви предмети не на местата им -пластмаси в короните на дърветата, играчки в канавките на магистралите, дъски забити в прозорците, кабели по оградите.... И много, много боклуци навсякъде.

Когато в неделя пресякохме границата и навлязохме в милата ни родина, имах чувството, че друг ураган, неотразен от медиите, е помел отечеството ми:

Изоставени, рухнали, оглозгани къщи, разпиляна покъщнина, изоставени автомобили, в които растат треви и дървета, изпочупени стълбове, разрушени пътища (в много по-голяма степен от онези в Америка), вцепенени в бездействие хора покрай имотите си, други апатично гледащи от вътрешността на мръсните си прозорци със снадени стъкла. И всякакви предмети не на местата им - пластмаси в короните на дърветата, играчки в канавките на шосетата, милиони чантички за пазаруване (наплетени в треви, телове, клони, колове и камъни), автомобилни гуми в реките, дъски - наковани вместо капандури по дограмата, кабели по оградите.... И много, много други боклуци навсякъде.

И си дадох сметка, че този ураган ежедневно удря България – десетилетия наред. Набира сила от мързела на хората, завихря се в апатията им и като обединява фронта си с дезертиращата държавност (от кмет до президент) помита лицето на иначе красивото кътче от планетата, което обитаваме.

В Щатите ще се справят набързо – малко федерална помощ, една добра организация и много сърцатост и воля от хората да възстановят градчето си. И след месец два – оградите ще са боядисани, сградите - ремонтирани, шосетата - асфалтирани и маркирани, знаците и зеленината –възстановени, отпадъците – извозени.

А у нас ще продължим да гледаме и въздишаме по чуждия стандарт. Без да разбираме как се ражда той.
Кой ще накара кметовете ни да изчистят улиците, кой ще ремонтира собствените ни огради и ще обере сезала и найлоните от дворовете и нивите ни?

Кой ще боядиса дограмата ни и ще направи от малодушието дързост да се живее достойно?

Как иначе да бъде спрян този ураган, който се нарича „Аз” , ако не спре да подухва безстопанственост от всяко сърце.

ВИСОКИ СИЛИКОНОВИ ЕТАЖИ

През седмицата 2 бомби гръмнаха до място, което народът нарича бардак, а медиите – публичен дом.
На първо четене, ще рече човек, че са гръмнали имплантите на някоя жрица, но като размисли, се сеща,
че те, тези които обитават вертепите и надлезите, нямат
кой знае колко пари, защото им ги прибират сутеньори,
а и собствените им семейства.
Къде ти средства за импланти?
Силиконът е по високите етажи, където няколко хилядарки не са проблем да се похарчат в този месец. Или през седмицата.
Както и проституцията не е само там където мургави наглярки държат табели „Примоция – сфирка 5 лв.”
Проституира добре облеченото съседче, чийто мобилен номер е в бележника на младо бизнесменче, което (освен склада на едро в търговиите) държи телефоните на още една дузина подобни девойчета. И отговаря на повиквания от рода: Таа вечер може ли да осигурим 5-6 курви за един купон (еди къде си)?
Проституира студентката, която не иска да живее в „гадна квартира с още трима души” и още преди първата сесия си намира 50-годишен чичко. А заедно с него и нов телефон, нова самостоятелна квартира, нови дрешки и украшения.
И какво като й се води гадже?

А какво прави манекенката, която след поредното ревю
в еди кой си стозвезден хотел бива поканена с колежките
си да украси в ресторанта масите на ръкопляскащите господа? Колко от тези вечери продължават до сутрешното кафе, което рум сървис-ът носи с притихнали стъпки?

Проституират 40-50 годишни жени, които като камериерки, от време на време, преди да сменят чаршафите по стаите, ги омачкват за някоя банкнотка.

А какво правят, моля, девойките, които под аплодисментите на родата живеят с временно пребиваващ в страната чужденец с 3 деца и щастлива съпруга в Рим?

Това вече не е професия, а всенародно движение. Ако социализмът имаше толкова последователи, Кастро щеше да присъедини Щатите към Куба. Ако мафията имаше толкова членове, нямаше да избираме парламент.

Ако на всеки 1000 проституиращи жени в малката ни родина посадим по едно дърво, ще компенсираме всички пожари, бракониерски набези ... и дори посегателствата върху Амазонската джунгла.

БЕРБАТОВ! БЕРБАТОВ!

Отново имаме връх. Връх във футбола. След 1994 г.
пак взривяваме медиите с новина – Бербатов
и неговия трансфер.

Дали е най-голямата трансферна сума на острова?
Дали е рекорд за продажба на български футболист?
Дали е най-скъпият играч в Обединеното кралство?
Дали е най-известният чужденец за британците днес?

И в петнайсет раздела на Гинес да бъде изписан, не ми
се иска да забравяме, че извън търговските измерения, Бербатов даде лицето си на рекламни кампании против агресията, в защита на децата в неравностойно положение.... Човекът, който днес прави България толкова известна, колкото я направи в края на ХХ век Стоичков, доказа че не му са чужди ценностите на хуманизма.

И че в този свят
на банкови сметки състраданието все
още не е дума
лишена от
съдържание.

СЕДЕМ НЕЩА, КОИТО ДАСКАЛЪТ
ДА НОСИ В УЧИЛИЩЕ

Разрешиха на учители в САЩ да носят оръжие в училище. Да защитят себе си и учениците от растящото насилие сред малолетните. Какво трябва да се разреши на българския учител да носи в училище?
*Валидол – за да се справя със стреса и да дава на учениците, които са стресирани от самия факт, че са ученици.
*Гумиран костюм – за да опази дрехите си от нашествието на дъвките.
*Речник на чуждите думи в българския език – за да е в час с нашествието на чуждиците. А и за да може да разговаря с подопечните си за нещата от живота.
*Нервнопаралитичен спрей - за да снижава изблиците на тестостерон и естроген в самите класни стаи. А и той самия

да се спасява от сексуални заплахи.
*Да носи снимка на престарялата си майка – за да намалите поздравителните послания по неин адрес.
*Да носи лаптоп – за да може тези, на които преподава, да му показват това онова от света на компютрите.
*И най-важното: да може да внася в училище ученици, за да компенсира броя на липсващите и по този начин да спаси самото образование.

ПОП ЗАПАЛИ МАНАСТИР

В зората на демокрацията това би било заглавие в тона на развиващия се тогава нов вестникарски език, чиито бисери са в пантеона на дивотията: „Глисти като пепелянки плъзнаха из Делиормана”, „Проститутка си играе с пожарникарски маркуч, по невнимание гаси пожар”.
„Овце изхвърлиха кораби в морето”.

От гледна точка на събитийността, действието на духовника не е кой знае какво. Все пак в тази държава преди това трима с раса, килимявки и автомати „Калашников” правиха кървава дневна баня в София. Преди това попове бяха съдени за блудство и педофилия. А още по-преди това два синода си пращаха бригади с мутри, за да решат кой ще държи свещоливниците, от които капе мек восък и твърда печалба. Та какво толкова, че някой се направил на Ван дер Любе. Кой читател или прокурор да учудиш?

То и от гледна точка на вярата не е кой знае какво. Храмът на Соломон е разрушаван поне два пъти. В Европа хиляди манастири са опожарявани и разбутвани и това не е навредило на Бог. Че нали самият Соломон при освещаването на храма казва: „Нима Бог наистина ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко този дом, който построих. (3 Царе: 8: 27)
Преди 3000 години израилевия цар знаеше, че е по-важно доброто да обитава в сърцата на хората и че това повече радва Бога от всички иконостаси и постройки.

Ортодоксалната църква би трябвало да е най-смутена от този палеж, тъй като тя се е свряла в черквите и духовниците чакат хората да идват при тях, а не те да обикалят паството си. С негласната презумпция, че само нейните олтари са обиталище на Всевишния. Е, тогава наистина е страшно – слуга на Господа пали дома на господаря си.

А още по-страшно е, че когато по този начин поповете в България осветяват нощта, в нечие сърце може фитилчето на вярата да затлее. Не стигат ли рушащите се стени
и постоянните кражби на икони?

Апропо: В българската езикова традиция „поп” се казва
и на онова вертикално изправено дърво (или дървета), с което се подпира върха (при четирискатна конструкция)
или билото (при двускатен вариант) на покрива.
Та поддаде ли попа, си заминава покрива.
Но от друга страна – показва се небето!

Бизнесът с джинджифилова ракия процъфтява до стените на Бачковския манастир./ фото: filibe.com

БРЮКСЕЛ НЕ ХАРЕСВА ЕПОСА „КРАДИАДА”

Брюксел каза ясно, че вонята от финансовите мушенгии на българската администрация е вече непоносима. То не беше крадене, не беше чудо. Не беше наглост, а мерзост.
Бетонираха морето, Пампорово, Боровец, Банско с пари по селскостопански програми. От Варна до Синеморец издигнаха Великата Българска Хотелска Стена с пачки от програмите за селски и семеен туризъм.

Ако императорите от двете китайски династии (градили онази стена) станат от глината, ще се комплексират с малоценност при видението на остъклената крепост между България и водата на морето.

И каза Брюксел „не” на това. И станаха новини и нови предавания. И нови статии. Не че великата одисея на административните злоупотреби не е описана в годините по страниците на вестниците. И Омир ряпа да яде пред нашия епос „Крадиада”.

Но съдебната власт не работи и не може да роди ефективни присъди над лица от изпълнителната власт. А другият фактор, който може да промени нещата – народът – се доказа като закоравял „сеирджия”.

Вместо да излезе на улиците и да каже „Стига толкова”, той стои по кафетата и пейките и каканиже клюки и псувни.

Защото така е по-лесно.

Къде да ставаш да си правиш плакати и транспаранти и да слънчасваш по демонстрации...?

Сега Брюксел барабани по плота (не удря по балкански с юмрук по масата) и вежливо съобщава, че трябва не да местим министри, а да рестартираме политическата си система. Защото е зациклила като овирусен компютър.

Просто да си форматираме политолигархията и да си инсталираме нова легална версия. Защото тази се самонастани в мъглата на прехода.

А народът гледа, като че това е шоу по телевизията. Все едно не го засяга. Все едно е междузвездна война между други раси. А после плаче, че бил малък и бил зависим. Ами всеки който не може (или не иска) сам да си смени памперса е зависим.

ЧАЙКИТЕ НА ТАТО

Още не са почистили плажовете от купона на хипарите за първи юли и ето ти пак новина с чайки. Този път с чайките от гаражите на УБО, които са обявени за разпродаване с търг. И се събират кандидати от цяла Европа да се преборят за едно желязо, което харчи по 24 литра бензин на 100 км.

Ще се изтръскат някои с бая евро, но това е като кучето, когато се изтръсква да му паднат бълхите – много ще остане.И си мисля каква е приликата между оня, който спи
с бутилка бира на пясъка и този, който се записва за търга.

И двамата чакат деня и спят на пресекулки.
И двамата са обсебени от идеята за чайката – единият да
я има в небето, а другият – в гаража.
И двамата са крайни по отношение на собствеността – да
я няма изобщо и противното – ако можем да купим света.
И хипарят и колекционерът робуват на кумири и страсти - непременно да слушаш „Юлско утро” на първи юли, на пясъка (пък ако ще всичките ти останали 364 дни да са в клоаката на живота) и непременно да притежаваш кола, в която някой дебел задник от източния блок е пърдял (пък ако ще и никога да не я караш).

Единият мисли за другия – Тъпако, с парите, които ще затвориш в скапания си гараж, може да се купят поне сто камиона бира и да се пие до свършека на света, без да имаш други грижи.

И обратното – Дрипо, понеже имаш само капачките от бутилките и напиканите си панталони, никога няма да разбереш какво е да имаш цел и да я постигнеш.
Ирония на ирониите – две взаимно отричащи се култури, които не могат да спрат да мислят една за друга.

Хипарят в най-щастливата си нощ сънува кошмар – че на другата година и този плаж ще е застроен, а колекционерът – как хипари му разбиват гаража, крадат чайката, продават я за скрап и си купуват бира.

Затова братя и сестри, докато има бензин, подкарайте колицата си към морето, вземете си скромна квартира и наблегнете на огъня до скалите, плуването, лежането на пясъка, вкусната хапка и разбира се – любовта под звездите. Че лятото е кратко.

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

В Стражица се излюпи бяла лястовица. И народът се спусна да върви да я види. Едни за болка, други от любопитство, трети – за надежда – да им донесе късмет.

Тоя изстрадал от жегата и глупостта си народ се чуди вече в коя дупка на сиренето да гледа – само и само да види светлина в другия край. Само че изход не се вижда. И е логично да е така. За да видиш светлината, която търсиш трябва да ти свети някаква идея в главата. (Китайците казват че е много трудно да видиш черна котка в тъмна стая.)

Преди години една „бяла лястовица” прелетя два пъти от Мадрид да види обстановката тук.. И се окуражи от хилядите, които излязоха по булевардите и шосетата да я зяпат. После се засели във Врана, но не донесе късмет ни на хората, ни на държавата. А само си нацвъка разни имоти – да се знае, че са нейни.

Доста преди това народът се беше взрял в една друга ластовичка – от Драгалевци (малко черничка), която през зимата на 1997 до такава степен се радваше на своята популярност, че ходеше като мисирка по улиците на София.

А по-късно прати всички на майната им ( и две години мълча обидена, защото хората някак не издържаха две петилетки да чакат чудо от нея).

Днес овчедушието е на вододел – от една страна от Брюксел очаква да дойде някаква панацея, от друга – един охранен врабец шета по софийските улици, кълве дупките в асфалта и микрофоните по пресконференциите и обещава надежда. И народът – с едно око –към Европа-та, с другото – към „Къде е батко?”

Имало поверие, че бяла лястовица се появява на 100 години веднъж. Отлично! Значи им надежда. Защото свестни българи- държавници се раждат по- често. Но за да има лек за болките, народът не трябва да гледа жиците, а урните. И здравия разум.
Почти сигурен съм, че Йовков, ако бе гледал преходът ни, би завършил „По жицата” малко по-иначе: Господи, колко глупост има по тоя свят, Господи!

А той, Господ, чрез устата на Соломон, е категоричен за глупостта:

„По-добре е да срещнеш мечка, лишена от малките й, отколкото безумен човек в буйството му.” - притчи Соломонови 17:12

BIG BROTHER И ГОЛЕМИТЕ ПРОДУЦЕНТИ

Започват кастингите за „Големият брат” – 4 – шоу „на живо”, известно в България с оригиналното си име „Биг Брадър”.
Ще има пак емоции. Ще има пак зяпане на екраните.
Това, че човекът има воайорска природа е ясно. Обича да наднича през пердето не само на знаменитостите от Холивуд, но и през това на съседа. И винаги му е интересно. Погледнато икономически, това е феноменално евтино създаване на забавления.

Създаваш технически възможности хората да гледат други хора, които не правят нищо по-различно от самите зрители. И прибираш печалбите.

Сигурен съм, че ако римляните бяха стигнали до тази идея първи, нямаше да има гладиаторски борби.

Едно не ми е ясно – как може в държава като България, която последните 600 години на практика живее с продуцентската концепция на „Големият брат”, хората още да получават сърцебиене от такова тв.предаване.
Няколко столетия султанът – в ролята на голям брат – вади от сцената младенци (прави ги еничари), моми (за съпруги в и около Високата порта) и мъже (като непотребни поради барутни характери).

После големият брат от Кремъл повече от половин век казва каква храна да се внесе в къщата, кога да има ток и топло, какво е добре да се говори, какви уреди да има и какви коли да се карат. От онова време все още се търкалят стотици хиляди москвичи и жигули.

В резултат на геополитическите борби между големите продуценти, през последните 20 години правата за шоуто в България ги държи вече големият брат от Капитола във Вашингтон. Той казва дали ще се произвеждат оръжия и дали ще се търгува с тях, кой каква роля да изпълнява в къщата. Изповедалнята е зад океана и затова живеещите тук не знаят кой от събратята каква оценка дава и кого номинира за компрометиране.

И така народът живее в шоу, което не разбира, и гледа шоу, което го радва. А то е едно и също. С едни и същи правила. И с почти едни и същи продуценти.

Вярно, не е като преди стотици години, когато повечето номинирани за изгонване свършват на дръвника пред вратата. Но сега почти половин милион млади хора (в най-силната детеродна възраст) са напуснали вече „къщата” и няма да се върнат. Те или не са създали семейства още или, ако имат деца, те говорят „ много малько бъльгарски”.
Останахме ние. И се гледаме така един друг, като че ли наистина трябва да остане само един.

ЗА ДИНОЗАВРИТЕ, ОМУРТАГ,
РАЙГРАСА И ИНТЕРНЕТ

Събитието: В София се проведе среща „с автори от целия свят” (както беше обявена от организаторите). За силата и слабостта на думите.
Дотук добре. Словото е сила, която променя света. Думите са отрова, която може и да убива. Библейски истини.
Но след като тези, които се бяха събрали, вярват толкова много в потенцията на изреченията, каква подкрепа търсят от държавата?
Какъв е този хленч, че книгите са в криза. Какво е това вечно оплакване, че от 20 четящи през 1990 г, сега е останал 1.
ПЪРВО:
Защо, ако някой е написал една страхотна книга и е станал член на писателски съюз трябва доживотно да досажда на населението с изреченията си? Не беше ли това най-голямата тегота на тоталитарната държава – десетина автори с по 15-20 дебели тома?
От хана Омуртаг остана едно „Човек и добре да живее, пак умира и друг се ражда”, но няма българин да не го знае. Монтен да беше написал само „Не притежанието, а употребата ни правят щастливи” пак си струваше.
ВТОРО:
Защо проблемите на събралите се в София не са проблеми на авторката на поредицата за Хари Потър, на Маркес, на Артър Кларк, на Норман Мейлър (на двамата - лека им пръст) на Паулу Куелю?
ТРЕТО:
Докога ще се спекулира с интереса на читателите? Те не са изчезнали – просто същите хора сега четат директно в интернет, гледат документални и научнопопулярни филми – и най-вероятно са по-образовани отколкото са били през 1990-а. Защото имат по-голям избор и по-добри източници в глобалната мрежа.

Трябва да се признае най-после, че ПЛАЧЪТ НА ИЗДАТЕЛИТЕ И НА АВТОРИТЕ в България е ПЛАЧ ЗА ПРОДАЖБАТА НА ТЕХНИТЕ СОБСТВЕНИ КНИГИ. Самият аз съм автор на 5 книжни заглавия, но не си правя илюзии, че мога да конкурирам това, което е филмирано от “BBC”, „History” “Discovery”.

Светът се развива, момчета. Не можеш хем да ревеш, че динозаврите са измрели, хем да се радваш, че не ти е посрано зеленото райграсче около басейна.

ЧЕТВЪРТО:
На хората им писна да им продават хартия, на която не е написано нищо ново. И да я местят от рафт на рафт и от кашон в кашон. Днес една флашка от 12 гигабита събира две библиотеки и си я носиш навсякъде.

Същата тази джаджа има 300 пъти по-голяма памет от харда на компютъра ми през 1990 –а. За какво говорим?
ПЕТО:
Да не забравяме, че хората сме така устроени, че 90 % от знанията за света ги събираме като изображения, а останалите 10 % като абстракции – текст и устно слово.
Защото две влюбени очи срещу твоите винаги струват повече от 5 антологии с любовна лирика.

И това, което ще разбереш от 1 минута гледане на Колизеума, не може да бъде описано в 100 страници текст.

Така че събитието, за което стана дума в началото, не е нищо повече от нескопосан PR на писатели. Това, че между тях имаше и имена, които винаги ще бъдат уважавани в България, е друга тема. Защото пак е „Време разделно”. Едни ще ги филмират, други ще ги забравят.

84% ЗА ХРАНА?!

Оня средностатистически човек, който не кара джип, но не рови и в кофите за смет, не почива в чужбина, но и не почива изобщо (защото не работи), изяжда 84 процента от доходите си.

Както съобщава националната статистика.

Това значи, че на всеки един, който чете тези редове, има един друг, който не само няма достъп до интернет, но и до достатъчно храна.

Това значи, че до всеки един в тази държава, който може да си позволи освен храна, дрехи и електронен пакет (кабелна, интернет и телефони) има един, който пресмята какво трябва да направи днес, за да има за един хляб до края на месеца.
Това е вече напрежение. И то е голямо. Защото на всеки, който е готов в следващия половин час да запали колата и да отпраши нанякъде, има няколко, които са готови да направят каквото и да е през тази нощ, за да нахранят гърлата си.

Защото не можеш, ако си средностатистически, с 16 % от доходите да си осигуриш по-скъпите неща от живота – обувки, дрехи, енергия, вода, елементарна поддръжка на жилище, телефон и отглеждане на дете.
Който не си е лягал гладен не знае към какво оскотяване те води празния стомах – задейства инстинкти.

А инстинктите са страшно нещо, защото не се управляват от съзнанието. Един от тях е този за оцеляването – при който за да продължи да съществува тялото прекрачва всякакви обществени норми.

В такава държава едни заспиват с дистанционното в ръката и се схващат, ако не намалят климатика. А други заспиват гладни в тъмното и на ум обхождат местата, където има мазета с храна, ниви с картофи и градини с плодове.
Това значи, че всяка нощ един заспива доволен, а друг планира първото си или поредното си престъпление.
Има и трети – онези, които заспиват доволни, планирайки поредното си престъпление.

За които държавата е просто сбор от цифри, проценти и зони на влияние. Които ни доведоха до този хал. Но пък нали ние ги избираме?!

ХАЙДИ КЛУМ СНИМА БЕЛЬО В ДВОР С ДОМАТИ?

Телевизията е могъща, развращаваща, хищна и лакома владетелка.

Благодарение на нея, днес всяко момче знае как трябва да изглежда идеалната му приятелка – лице на Анджелина Джоли и тяло на Ел Макферсън (на младини).

Благодарение на екрана, всяко момиче знае какво ще бъде нейното момче – нещо като Брад Пит, като Джордж Клуни, като Леонардо ди Каприо.

За това че гледаме много филми и реклами наградата е следната – всички искаме да живеем в имение с морава, басейн, огромен гараж с поне 2 коли, палми и барбекю с колелца.

А истината е, както казваше един холивудски герой, че колкото ти е по-голям басейнът, толкова по-малко го ползваш.

Истината е че повечето момичета, дори и в Лос Анжелис трябва да минават сутрин през майстор шпакловчик, за да не стресират града, в който се появяват.

А повечето ергени са лениви и скучни, пият бира, пърдят, не карат ферари или ламборджини и не им стигат парите.

За града това е подарък. Не мрънкай, народе! Радвай се. Пловдив заслужава своята Медисън скуеър гардън, където Майкъл Джордън и компания зашеметяваха Ню Йорк с красив баскет.

Понякога си мисля, че цялото това суетно гонене на лъскав стил на живот се инжектира умишлено.

Като хероин в кошмарна клиника.

Само че дебелата сестра е банковата олигархия.

Която благодарение на тези насадени модели те сгодява за парче земя с 4 кв.м. райграс, маломерни стаички (като в приказка за джуджета) в „престижен” квартал и после цял живот й целуваш краката и всеки месец й застилаш лихвички по които да стъпва.

А в България дивите поляни са по- красиви от голф игрището на Удс, сиренето на тикла е по-голяма вкусотия и атракция от омазнената тв.скара, а кирпичените ни къщи по селата с нищо не отстъпват по енергопараметри на най-модерните топлоизолирани „нулеви къщи”. Но тях не ги дават по телевизията. И Хайди Клум не се снима по бельо в доматите ни.

Но знае ли човек? Ако цената на бензина стане 5 лв за литър и хлябът седне на табелката 2лв/700г, може двор с марули и чесън да започне да ни изглежда както сега силуетът на Ню Йорк, гледан откъм залива.
Определено може.

ДОСТОЙНО ЕСТ

От времето, когато Джоузеф Хелър (авторът на „Параграф 22”) написа „Нещо се случи” не съм бил толкова впечатлен. От нещо ставащо в Пловдив. Тогава на площада ми дадоха тази книга и ми казаха след като я прочета, да не я връщам, а да я подаря на друг.

Странна щедрост за 80-те на миналия век. Даже мислех да няма уловка. После разбрах, че само така нещата могат да се случват.

Днес на площада строят нещо като стадион от железни елементи. Хората минават и мрънкат, че са им взели пространството. А бе хора, питайте – после мрънкайте.

В петък събота и неделя може да седнете по трибуните съвсем безплатно и да си пиете газираното, гледайки волейболен турнир. От времето на легендарните кендрисийски игри (от преди Христа) малко подобни неща са ставали тук.

Защо да не стават по-често. Дайте да се повеселим в уикенда. На организаторите им е излязла математиката с рекламите и продажбата на права.

Да не би площадът да изглежда по достойно по нова година, когато го напъплят ръждясалите гондоли и старовремски въртележки на луна парка? От което ти става унизително да се наречеш пловдивчанин.

Апропо: Драги кмете и вие, общински съветници, ако в края на тази година на площада (на който предишният папа отслужи меса, а народът по-преди се събираше за своето

Съединение, и се развяваха бойни светини, и ходеше с бележник Йосиф Шнитер и дори Шевалас) ги няма онези мучения и „звуци на ужаса” от жалките увеселения с люлки и захарен памук, ще бъда много благодарен. Ама даже щастлив.

Помните ли колко хубаво и цивилизовано беше, когато се появи ледената пързалка? Затова и хората се редяха на опашка и бяха усмихнати.

Ето, такива размисли ме налегнаха покрай един волейбол

Добрата стара Баба Марта

Стои враната с парче сиренце „Камембер” в човката, а дъхът му подлудява гората. Ето показва се лисицата и тръгва към дървото. „Сега ще започне да ме уговаря и да ме уверява, че ставам за „Music idol” – мисли пернатото и гордо си оправя стойката. Даже гледа разсеяно настрани.
Но лисицата взема един камък и фраска враната в главата. Сиренето пада, натрапницата го грабва, а птицата мърмори след нея: „Ей, разказаха й играта на тая басня!”

Нещо такова се случва й с мартениците. Разказаха му играта на онова старо езическо вярване, че ако вържеш на дете един бял и червен конец, то ще бъде бяло (сиреч – красиво) и червено ( разбирай – здраво).
Батмани, спайдърмени, автомобили, телевизорчета, барбита, айфелови кули и всичкия останал всемирен КИЧ е вързан, интергриран, вплетен в бяло-червената прежда – само и само да върви търговията. Сергии, сергии, сергии...

Как стана така, че този толкова интимен семеен акт, беше отстъпен на търговците, за да го олигавят и посерат? Работата е проста – от мързел. Вместо вечерта да останеш половин час да пресучеш два конеца, пътьом забърсваш от сергията нещо и го забождаш на детето си.

Консумативното общество!!! В дъното на ритуала стои вярването, че при пресукването на двата конеца вплиташ с любов част от своята добра енергия и я „връзваш” (даваш я) на обичаното същество, за да го запазиш и укрепиш.
Но какво проклятие - купуваш мартеница със синьо мънисто – даваш я да тийнейджърката си и тя - до златното кръстче на шията си провесва и „Окото на Мохамед”. О, „вярващи”, о нещастници! Прочетете във „Второзаконие”, глава 5, какво си поисквате от Господа.
Най-вероятно и мюсюлманите не са във възторг от тази комбинация, но въпросът е алъш-веришът да върви.

Църквата и тя мълчи за образите на светци, провесени по мартениците, въпреки, че синодът (или синодите) категорично се произнася, че това е езически ритуал и е несъвместим с канона.

На кой му пука – народът жаден за празници се пули в сергиите и купува – каквото му падне. Можеш даже да си намериш изтъкано името на мартеница. И като я поносиш, да я заровиш под камък.

Да си закопаеш името. Какъв ли опит биха взели от това последното вуду шаманите?! Може би най-щастливи и чисти са българите в чужбина, Те наистина се радват на двата конеца, изпратени с писмо, защото това всъщност е част от малката тънка нишка, свързваща ги с родината.

Разказаха и играта на добрата стара мартеница, наистина. Но какво да се прави. Живеем в 21 век – тотална консумация, малко вяра и много римейкове...

ГОЛЕМИЯТ БАРИЕРЕН РИФ

Преди няколко дни 7000 аборигени плакаха пред австралийския парламент, заради извинението на белите. „Белият” човек се извини от най-високата трибуна за всички злини, които са причинени на коренното население – лишаването от права, заграбването на земите, асимилационната
политика и т.н.

Едно „sorry” беше достатъчно, за да просълзи един изстрадал народ и той да заяви, че най-после се чувства пълноценна частица от австралийската нация.
Но... Австралия е далече.

Седя на пристанището в Пловдив и гледам как по реката текат сополивите и мазни скандали на българската политическа олигархия. Всички медийни шамари и оплювки, които са видимата част на добре скритите икономически и котерийни борби, се вливат в Перловска и Владайска река, просмукват се някак под ридовете при Траянова врата и олигавят и Марица.

Един огромен бариерен риф за морала- риф от дебелокожие и безочие (много по-масивен от Големия бариерен риф на Австралия) е заприщил всички думи за прошка, които българската политическа класа дължи на народа си: сбърканата аграрна реформа, за сбърканата здравна реформа, за башибозушката приватизация.....за националния нихилизъм, за липсата на ефективно правосъдие, за съсипването на енергетиката, за изгубените поколения...

Кой може да изброи всички престъпления на българския политик спрямо собствения му народ? 19 години преход!!! Две десетилетия крадене на национални богатства, лъжи и тъпчене на едно място.
За толкова време Мойсей вече беше превел народа си по половината път от Египет до Обетованата (Обещаната )
земя. През пустинята.

Седя на пристанището в Пловдив и си мисля, че всички сме с единия крак в пустинята- на някакво измислено място. В очакване на Годо.

Пет големи града набъбват и опразват вътрешната територия на страната. Няма домати, картофи, круши, мляко, животни... Това не заприличва ли на пустиня.

А от София се носят по реката миризливи скандали и мръсно депутатско бельо. Вятърът мирише на евтин парфюм и обещания. И нито едно извинение, нито една дума не се закачат по тръните – поне като ориентир по пътя по който се тътрузим..Как този народ да се чувства едно цяло с кърлежите по себе си?!

Автоморга като една
човешка длан

Десетилетия наред тук да имаш кола е значело, че си човек над средното ниво. Десетилетия наред хората са чакали възможността (и правото) да си купят автомобил така както постоянните посетители на Лас Вегас чакат да им дойде големия джакпот. Затова сега...

О сега, българинът си го връща на лошата съдба с вкус на социализъм, като се опитва да лиши Запада от всичките му возила. За съжаление - като започва да изкупува най-старите. Това много прилича на онази коцкарска шега, в която се казва, че истинският любовник първо започва от бабите, които оредяват, а младите моми - те няма къде да отидат.

По същия начин и търговците на коли обикалят и прибират всичко грохнало от Западна Европа, за да го концентрират в родината. И да я превърнат в нещо средно между автоморга и действащ музей на ретроавтомобилите. Както и в един денонощен сервиз без граници и ясен профил.

На всеки 100 водещи се на отчет коли, 3 не са в движение, 12 са с повреда, за отстраняване, в 8 в момента се чопли нещо под капака. А на всеки 100 профучаващи, 50 се движат с неясната идея - докога
и докъде.

Поради явната амортизация на внасяните от Австрия, Германия, Италия и Бенелюкс коли българският шофьор знае как се сменя шарнир, ангренажен ремък, гарнитура, накладки, лагери, свещи и масло, а една трета са правили или са се опитвали да правят основен ремонт на двигател. Все едно каква е основната им професия. И колкото и далече да е тя от автомонтьорската. Тук е нормално да виждаш на всеки 1000 км две коли да се теглят с въже една друга или нощем, като се разминаваш с “мотоциклет”, в последната секунда да разбереш, че е четириколесен „циклоп”.Освен стотиците хиляди маркови бракми, чудната пътна картина се допълва с току -що излезли от конвейера мерцедеси и беемвета, както и с праисторически трабанти, жигулита, лади, полски фиати .

Като връх на недоделките обаче е един автомобил, който
е толкова здрав, но и толкова нескопосан, че за него се говори, че "не е автомобил, а начин на мислене" - Москвичът. Но за това е нужна цяла книга...

По-интересно е, че в тази държава, която официално се води за пълна с бедни, не можеш да пресечеш нито една улица спокойно. Без угрозата да бъдеш прегазен, ако си пешеходец. При средна заплата от 200 евро и цена на литър бензин 1 евро, никой не спира да си вози дупето от вкъши до сладкарницата или до другото кръстовище.

При средна цена 10 лева за литър зехтин, мнозинството яде салатите си с олио и плаче, че и то било скъпо - 3лв, за литър. А че за всеки преминат горделиво километър с таратайката плаща 20 ст, на никой не му отеква в кратуната.

Странна държава. Странни хора. „Евтини на брашното, скъпи на триците” И все очите в канчето на другите.

Как може при толкова дупки в политическата система, основните коментари да бъдат кой кара Хамър и кой Бентли?

Навремето в САЩ една реклама на револвери влиза в учебниците по маркетинг :

„Преди имаше силни и слаби. Сега Колт направи равни всички.”

Така че спокойно, народе. Преди един барел суров петрол струваше 16 долара. Сега струва – 100. Скоро ще стане 200. И тогава всички пак ще бъдат равни.

БРАТЯ ПО РАЗУМ

Американският марсоход „Спирит” , който от 2003-а изследва Червената планета – Марс, изпрати снимка от повърхността, която почти доказва, че там има живот.
Според „Таймс” на снимката се вижда силует на човешка фигура. А „Дейли Мейл” дори разпозна в изображението „жена, която е седнала на камък и чака автобус”

Спокойно може да се каже, че това е снимка от Пловдив, на която жената се е вкаменила от чакане и марсианците са я взели с някоя летяща чиния да им краси планетата.
Или пък тя сама е отишла да чака на Марс, защото очевидно в Пловдив градския транспорт вдъхва по-малко доверие. Ако е вярно последното, то тогава се налага по нов начин да бъде задаван въпросът „Има ли живот на Марс?” Вече трябва да се пита къде има живот? И не са ли прави имигрантите, които си стягат куфарите с думите „ Тук няма живот!?
Каквито и версии да се тиражират, едно е ясно.
На снимката се вижда хуманоид.

видео

Възможно е той да се опитва да установи контакт с марсохода, може да го приема като брат по разум. А може и да е първата електорална единица напуснала земята, за да се спаси от обещанията на всички политици на планетата ни. Защото какъв брат по разум може да е политикът на един друг нормален човек?

Паркингът "работно място"

“Работоспособността” в България не е капитал - нито национален, нито личен, а понятие абстрактно.
С него (понятието „работоспособност”) най-вече се свързва възможността или невъзможността българинът да отиде до работното си място и да остане прав или седнал до края на деня (според това какво точно се изисква от него).

От времето на социализма, а може би и от друго време е вкоренена представата, че за да получаваш заплата е достатъчно да преминеш портала на фирмата, в която е подписан трудовия ти договор. Какво правиш през 7-те или 8-те часа от влизането до излизането е въпрос на който трудно може да се отговори, ако изобщо някой се интересува от него.

Поради липсата на практика да се замерват параметрите на работните места и да се търси производителност на единица време, след работа българинът не почива,
за да възстанови силите и способностите си, а започва истинския пълноценен лайф.

Тези, които отиват да копаят с мотики до припадък малките си нивички, или се отдават на изчукване на стари коли, или отиват да работят в малките си магазинчета, все пак са позитивно настроената част от публиката. Може би по-голямата част („може би” - за да не скверня националното достойнство) се отдават на занимания, едно от друго по-вредни за здравето и работоспособността:
1. Нощни запои с приятели, в които се пие ракия до 2-3 часа след полунощ и се коментира кой повече спирт може да вкара в тялото си. Това, оставя на участниците по 3-5 часа сън и те естествено си отдремват на другия ден на работните места.

2. Да се легне да се спи в 21.00 или 22.30 е факт будещ подигравки, затова телевизия се гледа до засиняване, при което тв маниаците също спят колкото пияниците. Видеотеките процъфтяват.

Като всяка неразвита в пазарно отношение страна и България толерира правенето на шум в нощните часове. Докато в държави като Швейцария и САЩ нощното смущаване на тишината се третира едва ли не като углавно престъпление (все пак съсипваш съня на стотици хора които утре трябва да произвеждат!) в България да си празнуваш до зори рождения ден с гърмяща в целия квартал музика е невинен факт и традиция.

Трудно полицейски патрул ще се отзове на сигнал за такова нарушение. Има дълга и безсмислена процедура, в която трябва да звънищ всеки път в РПУ. Така тероризираните трябва да загубят още време и още нерви.
Спокойният сън не е капитал. Времето, в което тялото събира сили, а умът си почива, за да даде всичко на което е способен в бизнеса, не е свещено време. Защото

РАБОТОСПОСОБНОСТТА тук не е произвежданото за час или минута от работното време, а самата възможност да се добереш до работата си.
Това довежда нещата до абсурд. Българите искат стандарт какъвто имат жителите на държави, които са с 200 г. напред в капитализма. Искане ...искане... искане...
Но повечето от тези искащи дремят когато работят. И дават всичко от себе си, за да се уморят и амортизират в свободното си време.
Работното място е паркинг за уморени души. А на никой паркинг не дават награди на победители.
На паркинга се събират такси за престой и точно това трябва да направят мнозина работодатели.
Но всъщност нека си припомним кой е най-големият работодател и всъщност най- пренаселеният паркинг. Не е ли държавата ?!!! Със своите стотици чиновници спящи невинно като детски играчки по бюрцата си.

OТ ТИТ ДО ДНЕС

by Nilchevski

Често заставам на брега и гледам лигавата кал, в която тревата расте само заради едното състезание в името на живота. Реката, вкочанена в каменния си бряг, се чуди дали да се самоубие от скука. Вече почти 1500 години в тази й част не е минавало нещо по-голямо от сал или гумена лодка.

Ето, тук някъде е било пристанището за бойните римски галери, които са плавали от Адриатическо море, през пелопонеските фиорди и са се качвали през устието на Хеброс до това поле с хълмове.

Моят град – преди 1500, преди 2000 години...
Бойният римски флот влиза в пристанището на реката. Събитие, толкова важно и величествено, че да бъде изсечено на сребърна монета. Било е толкова величествена гледка за онези хора в 507 г.
Натълпено на скалите на трихълмието, гражданството е посрещало дървените кораби с легионери и възбудено е коментирало. Все едно днес тук да пристигне самолетоносача „Рейгън”.

Колко важен е бил този град, за да гребеш до него с весла - чак от Рим?
Колко могъщество и блясък е имало, за да тръгнеш с волска кола от Падуа, през сегашната Гърция, през проходите на Родопите, през днешните Доспат, Батак, Пещера – та до Тримонциум?

Колко стратегическо е било това място, за да организираш редовна конна поща между Сената в Рим
и резиденцията на управителя в Тракия?.

Няколко дузини римски мъже са се събуждали сутрин и в записките им за деня една от най-важните задачи се е казвала „Тримонциум”.

Императори като Веспасиан, Тит, Траян са държали да знаят как върви издигането на голямата крепостна стена в сегашния Пловдив, кога ще бъде завършена съкровищницата на града и кога ще започне да сече монети...
Все едно днешния пловдивски кмет всеки ден да се интересува как върви почистването на улиците в Помпей.
Е, какво пише в работните ви записки за днес, господа общински съветници, чиновници и кметове?

Мързелив ли е българинът?

Облегнат сладко на легендата за своето трудолюбие, българинът е задрямал и проспива новата си история. Той спи с отворени очи и бленува някой друг да оправи съдбата му.

Коя точно е истината за българското трудолюбие?
И бил ли е той някога наистина такъв?

Когато се разхождате по планините, ще видите на невероятно отдалечени места, в дебрите на клисури и седловини, порутени къщи, до които се стига само пеш. Стоят като паметници от изчезнала цивилизация, която е носила на гръб сол и вода, камъни и картофи. Тази изчезнала цивилизация е на нашите дядовци, а не на друг народ. Когато вървите из полето, ще видите нишки от дървета, очертаващи границите на ниви до сегашните пътища. Нивите сега са трънаци.
Когато вървите по пътищата, по които разхождат чуждестранните ни гости, ще видите крепости, дворци, манастири и църкви строени с голи ръце и дух. И ако се загледате, ще се зачудите същите българи ли са ги строили.

Не са същите. Това са поколенията, родили легендата за българското трудолюбие.
Но дали е справедливо в 21 век
да измерваме трудолюбието с планински ниви,
обитавани трудни места и упорство да се живее навсякъде?

Да това е един от инструментите да измерим трудолюбието. Защото в свръхнапреднала Швейцария съществуват милиони декари лозя, разположени на такива стръмни терени, че никаква техника не може да стигне до тях. Те се виждат като панорами от всички пътища в южната част на страната.
Да обитаваш всяко кътче на държавата си, което може да роди храна, е норма и в „електронна” Япония, където чаените плантации са по ръбовете на пропасти, и в Гърция, където земеделие се развива дори на безводни острови в морето.
17 години след началото на пазарната икономика и 10 години след връщането на земята на хората, България внася почти всички видове селскостопански храни от съседите си, макар да има отлични условия и традиции да ги произвежда.

Обобщено:
народ, който има всички условия да се изхранва сам от земята си (чиито агрознания са изнасяни в Чехия, Словакия, Холандия), но купува храна от други, е вече почти диагностициран като мързелив.

Струпващи се в големите градове с оправданието, че в провинцията няма препитание, стотици хиляди българи оставят къщи, дворове и селскостопански земи в малките градчета и села да пустеят. Въпреки, че при сегашните цени на плодовете и зеленчуците всеки производител се оправя доста добре финансово. Да оставиш „производствената си база на село” и да тръгнеш към града да продаваш работната си сила, е меко казано отказ от инициативност.

Това е нагласа да бъдеш пролетарий, а не предприемач. Отказвайки се от по-трудното (но и по-плодоносно) задължение – да управлява съдбата си сам, българинът проявява малодушие и особен вид мързел – мързелът да се справи с трудностите.

Голи ли са тези размишления?

Идете в Ивайловград и останете там до вечерта. Границата с Гърция е само на десетина километра. Навътре в България тук-там светят по няколко лампи във всяко от обезлюдените села. Оттатък границата равнината е осветена като с гирлянди от кипящия живот в десетки по-големи и малки селища. А е една и съща земя.

Трудолюбив ли е българинът?

Голямата заблуда около сегашното българско трудолюбие идва от неоспоримия факт, че по принцип той е талантлив. Огромната креативност, дължаща се и на уникалната интелигентност (все пак сме втори след евреите в световен план), дава самочувствие, но и илюзии.

Българинът измисля неща, създава красиви, впечатляващи произведения, изобретява, подобрява, комбинира... Но с това неговият подвиг приключва. Опиянен от „сръчковщината” си, той не полага онези необходими усилия да приведе измисленото в действие и то да му донесе плодове. Отказва се да работи над идеята си по 14- 16 часа, за да излезе от кризата.

Смята, че след като е кадърен и талантлив, би трябвало да се оправи и с 6-часов работен ден и че съдбата му е задължена. А успехът, освен идеи, изисква и усилия.
Ето един пример:

ФИШЕР, изобретателят на кламера, шнолата, дюбелите и какво ли не още, е германец, собственик на фирма за генериране на патенти, в която работят 200 души. Те продават изобретения в целия свят.
Но как е започнал Фишер? След Втората световна война той измисля и патентова подобрение за тогавашните фотографски светкавици на „АГФА” и сключва договор с фирмата. Но Фишер живее на село, отдалечено на 5 км от най-близката ж.п. гара, а „АГФА” му пращат сандъците със светкавиците с влак. Фишер ги взема от гарата с ръчна количка и ги дърпа до селото си, където ги разглобява и подобрява. После отново с количката ги кара до гарата. С години!!! Това е началото на бляскавата му кариера!

Нека сега помислим какво би станало ако Фишер бе българин. До изобретението добре – възможно е. Но по-нататък? Готов ли е българинът да бъде докер на собствените си идеи, за да ги осребри? Когато Фишер бута количката си към село, Германия е изравнена със земята от войната и пакет масло там е цяло богатство. На нейния фон през 1945 г България изглежда като рай с излишъците си от храна, жизнен стандарт и запазен стопански живот.
Защо днес, след 60 г., сме бедни гастарбайтери в родината на Херберт Фишер? Отговорът очевидно се крие в заглавието на темата – „Мързелив ли е българинът?”.

Всеки автомобил при потегляне гори до 2 -3 пъти повече гориво, отколкото при достигането на оптимална скорост.
Като гледате как българинът лежи по кафетата и не иска да почисти тротоара пред блока си, не ви ли идва на ум, че него просто го мързи да изгори малко калории, за да потегли в новите условия на пазарното състезание?!!!