|
16 ловци убити за
една година по време на хайки за дивеч в България
Ама, че хищни зайци се навъдиха – изскачат от храстите, свиват цевта на
пушката на фльонга и се смеят на ловеца. Оня гърми и си отнася главата.
А се навъдиха и
пъдпъдъци- стръвници – причакват ловеца в тревясалия синур изскачат и му
изкълвават и двете нервни клетки в главата. Останал само с една (за
равновесие), той гърми напосоки и покосява своите – и хора и кучета.
Подобно е положението и с яребиците, фазаните и гривеците, Има случаи,
когато язовци завличат цели дружинки в дупките си като ги изяждат или ги
заравят живи.
Притиснати от такава напаст, в последните години ловците са се
оборудвали като американски пехотинци – джипове, джипиеси, пушки с
оптика, маскировъчни дрехи, подсилени боеприпаси, прибори за нощно
виждане, машинки за гласово имитиране на противника и много от
чудотворните лекарства на алкохолна основа, които лекуват одраскано от
къпини или ожулване от брястови листа.
|
И пак дават жертви.
Може би защото освен хищните гугутки и развилнените се чучулиги, срещу
ловците излизат и Глупостта и Алчността.
Те обсебват
ловуващите човеци и ги карат да си застрелват кучетата, да гърмят по
всяко листо, което мръдне, по всяка сянка (освен сенките по очите на
жените им) и по всичко, което има пулс и е без адресна регистрация.
Е, няма как в такава отчаяна битка да не паднат и свои от приятелски
огън.
Сега правителството предприема мерки – ловците да ходят със
светоотразителни жилетки, да минават дрегер за алкохол и да сменят
мунициите, за да имат животните някакъв шанс през ловния сезон. Още
малко и ще ги тестват дали различават силуети на животни и хора.
Негодуват дружинките. И с право – то каква тръпка ще остане от лова. Не
стига, че сега срещу един свиреп заек излизат 12 души с 16 кучета само,
ами и да си носят жилетки с цвета на шамандури. Ако отнемат и
най-голямата радост на ловците „стреляй, а после мисли”, като ги накарат
да правят обратното, то това ще е безобразие и половина.
Дали лобитата на катериците и дивите прасета скоро няма да прокарат и
закон срещу лова? Е, това вече е прекалено. Може би няма да стане,
защото повече от половината депутати в България са ловци. Те едва ли ще
позволят да им отнемат най-голямото удоволствие от мандата – в делници
да гонят катеричките, а в уйкендите да се целят в бивните на дивите си
събратя.
Оле!
„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт
Iloveplovdiv.com
|
|
Учителката влезе в класа, тръсна
дневника на бюрото и се зачуди дали да го удари на изпитване или да си
предаде урока, който снощи беше подготвила по
учебника от 2001 г.
За нея това беше нов учебник... въпреки че оттогава светът остаря с
няколко технологични обновления в света на процесорите, в света на
преносимите „компове”, на цифровите фотоапарати и на така странните за
нея хибриди като
Лексус-и, Айфон-и, таблети и нотбуци...
Един второкласник от задните редове се опитваше да инсталира нов браузър
в смартфона си, но старата бетонна плоча ограничаваше мобилния нет и ...
нещата зависваха...Хлапакът се изнервяше, учителката също... но само тя
можеше да пише двойки... Нищо, че беше посещавала Уикипедия 10 000 пъти
по-малко от момчето, т.е – никога.
Ако на ден седиш толкова много в „Пространството” (нета), че имаш време
да участваш в дебати по форумите дали „Зайди, зайди, ясно слънце” е
българска песен от 17-ти век или е македонска, сигурно няма да ти е
много интересен урокът за седемте форклорни области на родината. Ако
вече си прочел, че
„ ...Мелодията на песента е възникнала вероятно през 16-17 век.
Текстът на съвременната версия на песента се среща в сборника от народни
песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен от Любен Каравелов
публикуван от редакцията на в. "Знание" още през 1878 г. във Велико
Търново. Първият стих е взет от стихотворението "Сбирайте са, моми,
булки (На Васил Левски)", а втория и третия от народната песен "Булка
върви из гора зелена". ”
Та ако си прочел вече това с помощта на Гугъл, значи си с една огромна
крачка пред учителката, която преподава своите студентски записки от
преди 20 години.
А ако се интересуваш как самият Холивуд краде от българското фолклорно
богатство, то сигурно можеш и ти да налееш нещо в главата на свой
преподавател. Особено, ако той набляга само на частните си уроци в хола.
„През 2007г възниква полемика около песента „Message For The Queen“
от саундтрака на филма „300” и песента „Зайди зайди, ясно слънце”....
Композиторът Тейлър Бейтс е обвинен в плагиатство. защото мелодията на
неговото изпълнение е до голяма степен идентична с тази на народната
песен.... Македонската преса стартира кампания срещу Бейтс и се опита да
лансира песента като авторска песен на Ал. Сариевски. Тейлър Бейтс
отговори впоследствие в отворено електронно писмо, че е използвал като
основа на композицията си традиционни български изпълнения на „Зайди,
зайди, ясно слънце“. ”
Което нахъсва феновете да се псуват на различни езици по форумите на
YOUTUBE. Където участва и нашият въображаем хлапак, който на другия ден
ще бъде препитан – да кажем за ... Каравелов и творчеството му.
Давам един микроскопичен пример как интернет премества пластовете на
живота така, че любители и професионалисти черпят знания от едно и също
място – публикациите на онези ерудити, които са писали старите учебници
и които продължават да бъдат капацитети в своите области и в този ден. И
се питам колко още дълго ще издържи старата формула на преподаване пред
глобалното информационно цунами, което натиска старомодната
образователна конструкция.
Днешният деветокласник с увлечения по физика чете в нета за Струнна
теория”, която има шанс да помири класическите разбирания на нобелиста
Айнщайн за Вселената с възраженията на квантовата механика - на Вернер
Хайзенберг (също нобелист).
Ако неговият
провинциален учител снощи е варил компоти или е гледал сериалчето
„Легенда за Испания”, то познайте днес по обед кой от двамата е
изостанал вече в „областта на гравитационните полета”.
|
Пиша това не с
озлобление към нафталиненото ни образование (то е такова и в Америка, и
в Австралия), а заради невижданата трансформация на информационните
потоци – процес, при който милиарди компютри, свързани в мрежа, започват
да обругават килийната схема на предаване на знания.
А именно - един да
се учи няколко години и после да предава на по-малките. Това е система
за унаследяване на остарели знания в епоха, когато светът учи компютрите
си да превеждат в реално време текстове от произволни езици на други
произволни езици.
Живеем в епохално
време, когато танзанийски ученик открива, че горещата вода замръзва
по-бързо в криокамера от тази със стайна температура и светът научава
този факт ден след като това е признато за откритие. Научават го
едновременно академикът от Москва, професорът от Масачузетс и Бонго Мго
Бонго от Конго, който си е купил първия фризер в живота.
Живеем във време,
когато ученик от Пловдив проектира вкъщи автомобилни джанти в “3D” за
американски предприемач и му предава по два проекта седмично по нета, а
онзи му праща по 120 долара (на джанта) по банков път. И това се случва
за ужас на учителката, която иска да се знае наизуст някакъв алгебричен
постулат, както и на родителя, който си скубе косите, че синът му
сигурно продава канабис та има толкова пари...
(Спокойно, Мите, синът ти е гений, който дори не пуши тютюн, за разлика
от старата ти усмърдяна на фасове кратуна, в която дрънчи самотно и
ненужно питагоровата теорема. Преподавана ти с дървено сметало.)
Живеем в епохално време, в което вестниците изчезват за сметка на
сайтовете; професии като кантонер на ж.п. прелез, техник на радиоапарати
и свързочник в армията изчезват със скоростта на застрашени биологични
видове; фотографски ленти, стационарни телефони и изрази „цветен
телевизор” са толкова демоде, че плачат за музей...
И всичко това става, защото човечеството чрез компютърната мрежа
обединява знанията си в нещо като огромен мозък – как да кажеш коя
клетка учи друга и коя не.
Но това не
интересуваше обиграната 39 годишна даскалица, която тръсна дневника на
бюрото със самочувствието на човек, който взема по 50 лева на час в
своите частни занимания по същия предмет. Макар и да усещаше собствения
си нафталинен дъх и петното от олио на ръкава, тя имаше самочувствието и
властта да изскубне всеки включен телефон и флашка.
Браузъри, мраузъри и кукузайзъри не я интересуваха, защото Системата ѝ
даваше право да преподава мухлясалите литературни критики от миналия век
до безсъзнание. Тя нямаше компютър, нито профил, нито мейл. Тя имаше
едни стари уроци, които проформа мрънкаше в класа или на частно - на
всеки „идиот” който иска да кандидатства нагоре. За нея нямаше Ендрю Л.
Уебър, нито космически черни дупки.
... Самата тя беше черна дупка. Назначена от инспектората.
Днес билките са медицински хит, но това не съживява всички изгорени
„вещици” от 1300 до 1600 г. Днес всички знаят, че Земята е кръгла, но
това не топли Джордано Бруно. Не и колкото кладата...
Да ме прощават модерните учители, които „киснат” заедно с учениците си в
мрежата и си задават въпроси за бъдещето.
„На пристанището в Пловдив” е съвместна рубрика на FILIBE.COM и ILOVEPLOVDIV.COM
Повече от автора ще намерите в личния му сайт
Iloveplovdiv.com
|
