Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Записки от моето тефтерче

Безотговорните, некомпетентните, крадливите – да се ударят!
 

 

Веселина Седларска


А може би те са прави, тези, които ми казват, че нашият народ винаги така се е управлявал, защото само така може да бъде управляван – со кротце, со благо и с тефтерче. Начело – един, който говори со кротце и со благо, и други под него, които си записват в тефтерчета кога кой трябва да се удари. „Не го ли знаехме, че чак толкова много се изумихме и погнусихме?” Знаехме го. Но се изумихме, че го видяхме черно на бяло и се погнусихме, че то изглежда още по-отвратително, отколкото си го представяхме. Тефтерчето, в което всяко записано желание се изпълнява. Нещо като златна рибка, като лампата на Аладин и най-вече като „по заповед на щуката”. Власт лесна и без никакви препятствия, като в народна вълшебна приказка! Мощ, произтичаща от кодов израз, нещо като „Сезам, отвори се” или „По заповед на щуката да стане на минутата”. В нашенската приказка за властта кодът е още по-кратък: Да се удари! За какво ти са закони, сложни правила и дълги процедури? Всичко това става излишно, когато щуката ти е дала паролата си за изпълнение на всяко желание. Кой не би искал да има такова тефтерче? Ех, ако имах подобно тефтерче…
Чета обвинителния акт срещу Гергана Червенкова. Там пише: „…обвиняемите Тимоти Киър, Кристофър Рили, Адам Рисола, Гергана Червенкова и Пол Грискиевич, са оперирали уеб сайтове, където купувачи са поръчвали контролирани и неконтролирани субстанции, приемането на които изисква рецепта, включително Фиорисет, Сома и Ултрам и техните генерични форми, всички те обезболяващи.” През това време една позната е написала във Фейсбук: „Търся спешно фенобарбитал на ампули. За дете. Родителите му не могат да намерят, а са му останали само две ампули. Помогнете.” Който е наясно какво е фенобарбитал, чете това съобщение така: „Става дума за дете, вероятно болно от епилепсия, щом му се налага да има запас от това лекарство. По аптеките го няма. Родителите са в паника. Помагайте кой както може!”
Колко ли е опасно лекарството Фиорисет от обвинителния акт на Гергана Червенкова? Ето как е описано то в медицинските сайтове. „Фиорисет е лекарство от групата на барбитуратите (от същата група е и търсения от моята позната Фенобарбитал). Съдържа буталбитал, парацетамол и кофеин. Ползва се при лечение на главоболие и контракции на мускулите. Най-често се предписва при мигренозни болки.” Тоест аз вече съм в наркоканала, в който е забъркана Гергана Червенкова, защото сутринта съм пила кафе, парацетамол за главоболието, а след малко ще взема и някакво успокоително, защото не успявам да намеря фенобарбитал за това дете. Проверих дори в болнична аптека, въобразявам си, че там не може да няма. „Няма. Срокът на последната партида изтече. А нова партида не е получена. Просто няма смисъл да се търси, няма да намерите. Поне по двама души на ден питат за фенобарбитал, все тежки случаи. Как се оправят тези хора, просто не знаем. Има болни, които не могат без това лекарство.” Към този момент аз вече съм по-виновна от Гергана Червенкова, защото полагам усилия да стана доставчик на контролирана субстанция. Ако не успея, ще стана и подстрекател за ползване на наркоканал, като препоръчам на родителите да търсят сайт за лекарства. Вината на Гергана Червенкова, описана в обвинителния акт е, че е продала 120 таблетки Биталбутал. Продала, пише там – при положение, че работата на тази жена въобще не е била да продава. От своя сайт, пише в обвинителния акт – при положение, че сайтът не е неин.
Затова записвам в тефтерчето: Да се удари – този, който е оставил болните деца от епилепсия без лекарство и родителите им в ужас и безсилие пред следващия пристъп. Да се удари – този, който не си развали рахата да информира обвинителите, че Гергана Червенкова нито притежава сайт, нито продава лекарства.

Следваща новина от деня: даваме все повече знаци, че се отдалечаваме от европейския си цивилизационен избор, този път холандският посланик казал нещо по въпроса, сравнил ни с Танзания. Не е прав, нашата посока никога не е била юг. Нашата главоблъсканица винаги е била между изток и запад и по-точно как да вървим на изток, давайки си вид, че крачим на запад. Иначе прави са посланиците, трябва да сме наясно на коя държава искаме да приличаме - референдум ли да вземем да проведем? Ами че той вече е проведен. 318 158 българи искат държавата ни да прилича на Англия, 371 765 – на Съединените американски щати, 211 126 – на Германия, 19 700 – на Белгия, 82 092 – на Канада, 24 592 – на ЮАР… Най-много – 352 532 българи – искат да сме като Испания. Както се досещате това е бройката на българите, емигрирали в тези страни. И ние все още тайничко умуваме на коя страна искаме да приличаме. Отговорът е: на тази, в която отиват да живеят децата ни. За да се върнат, трябва да им направим подобна държава тук. 400 000 българи са заявили при последното изследване, че са готови да заминат, в Германия и Англия предимно. Нито един желаещ за Танзания, за сведение на холандския посланик. Само още няколко години и вече няма да има кой да направи държава, в която да си струва да се пристига. Тези, които се правят на ударени по този въпрос – да се ударят!

В мина „Ораново” е поставен времеви рекорд по „спасителни” работи. На това така наречено работно място е направено всичко, което може да убива, и нищо, което може да спасява. Когато протестиращите се ядосват, че тъпата провинция не се присъединява към тях, нека си помислят за вариантите в Симитли. Или работиш под земята с опасност за живота си за 500 лева и гласуваш за този, за когото началникът ти нареди, или семейството ти гладува. Ама така гладува, че не получава всеки ден наръч писма с молби

 

В мина „Ораново” е поставен времеви рекорд по „спасителни” работи.


 семейството да спре да гладува. Как да разберат артистизма на протестите хора, чиито ботуши няма кога да бъдат измити от калта, тъй като се предават от един на друг, от смяна на смяна. Те остават безразлични към протестите така, както и протестът остана безразличен към трагедията в „Ораново”. Докато протестиращите се чудят как да разнообразят драматургията на протеста, семействата на затрупаните миньори се чудят къде ще остане завинаги техният близък – някъде в ръждясалата, кална мина или все пак ще успеят да го положат в гробището. Ама много неприятно нещо написах, нали? Мога и още по-неприятно: стопилите се във взрива край „Петолъчката” трима работници бяха „спасявани” три дни. Всички бяха наясно, че от тях няма да се намери и следа. През това време семействата им решаваха дали да устроят погребение на нищото, което остана след близките им. Сега единият от тримата има гроб, не знам какво има вътре, отвън има плоча с името му. Имената на другите двама останаха написани на небето. Те работеха за 300 лева заплата. Да се ударят: собствениците на убийствени производства, които са им подарени, за да ги доизстискат с цената на човешки живот. И тези, които са им ги харизали срещу облаги. И синдикатите, които са повече в телевизора, отколкото сред хората на труда. И инспекциите, агенциите и други представители на държавата, които се държат така, като че ли нямат нищо общо. Всички, които допускат обекти като ръждясалата гробница „Ораново” да работят/убива – да се ударят!
В този момент мервам новината, че САЩ са отменили искането за екстрадиция на Гергана Червенкова, както пише в съобщението „отчасти поради получаването на нова информация в прокуратурата, а не заради недостатъци в искането според условията на Договора за екстрадиция между Съединените щати и България.” Ами ако е заради това, че беше вписано в тефтерчето ми, където всяко желание се изпълнява по заповед на щуката !?! Не и в моя случай. Но в онова тефтерче на председателя на комисията по предотвратяване и установяване на конфликти е ставало точно така – автоматично. Вписваш желанието – осъществяваш – докладваш на И.Ф.
Нова мъка, отиде си шестгодишното момиченце от спирката на „Цариградско шосе”, която беше пометена от пиян таксиджия. Има случаи – не случайности, случаи! – забъркани от толкова голяма и опасна безотговорност, че не могат да бъдат спасени нито от лекари, нито от молитвите на цял народ. Този случай приключи с два отнети живота и с още няколко съсипани. Виновникът за необезопасената спирка на скоростния булевард – да се удари! Всички, които имат отношение към безумието „пиян шофьор на такси” – да се ударят! Всички, от които зависят решенията колко опасни да са спирките, но им е безразлично, защото никога не чакат на спирка – да се ударят!
Моя близка вдигна високо, в смисъл още по-високо, кръвно налягане, заради прочетеното около фонд „Доверие”. Кипнала някаква оплетена схема, по която бизнесменът Прокопиев ползвал фонда, в който тя внася осигуровки, като спомагателна каса. Започва да ми обяснява схемата, по която нейните измъчени левове стигали до джоба на бизнесмена. В смисъл, чете ми, такава схема не може да се запамети, цялата тази геометрия от обръчи, пирамиди, кръгове. Тя пъшка „Доверие ли? На ти едно доверие!”, а на ръката й стои закрепен апарат за кръвно налягане, като че ли е син на Радой Ралин, обявила е гладна стачка и телевизионен екип излъчва драматично на живо от леглото й. Никой нищо не излъчва, такива като нея са много и все неизвестни, кой дава пет пари за кръвното на неизвестните. Но ще видят те, защото аз ще запиша в тефтерчето: Да се ударят – използвачите, продавачите и прекупвачите на пенсионен фонд „Доверие”! И източвачите на всички фондове! Както и всички, които вдигат кръвното на неизвестните българи.
Написах! И започвам да чакам. В тази страна обичат да четат тефтерчета, защо не и моето. При това всяко от желанията ми е свързано само с живота и здравето на българите, никаква политика. В този момент виждам, че имам сериозна конкуренция по наивност, макар и на съвсем друга фронтова линия. По телевизията показват протестираща от контрапротеста, с аквариум в ръка и убедена: „Орешарски е златната рибка на България. Изпълнява по едно желание на всеки.” Е, моята наивност ми изглежда по-малка, тя се свежда само до убеденост, че на всяко тефтерче му идва времето.

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel