Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Пречистване по шведски

Вместо да се страхува от разпад, ГЕРБ трябва да влезе в ролята си на сериозна опозиция
 

 

Любослава Русева


Главна героиня е Биргите Ниборг, силна жена и политически лидер, която благодарение на амбиция и огромни усилия осигурява на партията си голяма изборна победа. В личния си живот Биргите е щастлива - с прекрасен съпруг и две деца. Дали обаче ще успее да бъде водещ политик и в същото време да остане вярна на себе си?
Анонсът на датския сериал „Правителството“ (2012 г.) е толкова семпъл, че надали е грабнал феновете на политическите трилъри. В момента го излъчва Нова телевизия, но и аз нямаше да го гледам, ако не бях прочела кой е прототипът на Биргите Ниборг.
Първо две думи за сериала:
В Дания предстоят избори. Действащият премиер е смятан за сигурен победител до самото навечерие на изборите, когато срещу него е изваден компромат – купил е скъпо палто на съпругата си с държавни пари. Става дума за нелепа ситуация, която неочаквано изстрелва Ниборг на върха. Вярната съпруга и любяща майка на двете деца става министър-председател на Дания.
Прототипът на Биргите обаче живее в Швеция. Казва се Мона Салин. През 2002 г., тъкмо когато се подготвя да наследи на премиерския пост оттеглящия се в оставка председател на Социалдемократическата партия Ингвар Карлсон, вестниците разкриват, че си е позволила да напазарува със служебна кредитна карта... два пакета памперси, една възглавничка за детска количка и шоколад „Тоблерон“. Сумата не надвишава 50 долара, но се разразява огромен скандал. Никой не очаква, че един ден Салин ще оглави партията, след като през 2006 г. лидерът й Йоран Першон губи изборите и подава оставка.
Че е добър политик, проличава четири години по-късно. Мона Салин успява да убеди избирателите, че социалдемократите са заслужили тяхната подкрепа. Така на парламентарния вот през септември 2010 г. партията й отново става първа политическа сила. За нея гласуват 30.7% от шведите. В същото време обаче основният й конкурент – дясната Умерена коалиционна партия, получава само 0.6 процента по-малко. Победителите са принудени да останат в опозиция, защото се оказват без достатъчно съюзници в осемпартийния Риксдаг.
Да ви звучи донякъде познато?
Ето още една прилика със ситуацията в България след последните парламентарни избори:
За да има мнозинство в Риксдага, четирипартийната коалиция, водена от Фредрик Рейнфелд, се нуждае от негласната подкрепа на „Шведски демократи”. Националистите разполагат само с 20 депутати, но играят ролята, която у нас играе „Атака“. Те не се присъединяват нито към опозиционния блок, нито към управляващите, но благодарение на тях коалицията разполага с парламентарен комфорт. По този начин правителството на малцинството, стъкмено след сложни договорки, оцелява вече трета година.
След победата, която на практика се превръща в поражение, сред социалдемократите започват процеси на разцепление. Мона Салин се опитва да удържи положението, но управляващите упорито ухажват нейните депутати. Ясно защо – подкрепата на националистите е твърде несигурна, а цената за нея е прекалено висока. Преди да подаде оставка, цели шест месеца след изборите Салин пробва какви ли не стратегии за запушване на пробойните в опозиционната коалиция, само че изкушилите се да дават рамо на политическите противници стават все повече. За разлика от Биргите Ниборг тя не разполага с най-важното средство за удържането на целостта – властта. Пък и има кой да й припомни аферата „Тоблерон” (не се смейте, моля ви!), когато се мръщи на съпартийци за „нерегламентирани срещи с представители на други политически партии, целящи удовлетворяване на лични користни интереси”...
Впрочем цитатът съвсем не е „шведски”, а е от решение на Централната изпълнителна комисия на ГЕРБ. Използвам го, защото в партията, която победи на изборите на 12 май, но впоследствие излезе в опозиция, вече се случва същото като описаното в последния абзац:

Пример №1. „В ГЕРБ ще има мащабни промени в следващите месеци, предстоят сензационни разкрития”, предрече изпълнителният директор на TV7 Николай Бареков, след като на 3 юни изчете в ефир анонимно писмо от учредители на доскоро управлявалата партия. В него те пишат, че организацията им във Варна е пред разпад заради кметската кандидатура на Иван Портних – лидер на ГЕРБ и зам.-председател на общинския съвет в града.
Преди частичните избори, насрочени за 30 юни, анонимчиците натопиха Портних, че още с връщането си на власт първото нещо, което направил, било да уволни шефа на ВиК Веселин Русев и да сложи на негово място своя тъст.
„ГЕРБ-Варна се разпада”, съобщи и местният сайт Petel.bg, след като прессекретарят на варненската структура Милена Кръстева напусна работа. PR специалистката подала едномесечно предизвестие, след което излязла в отпуск... в разгара на кампанията на Портних.

Пример № 2. Междувременно (5 юни) заместник областният управител на Пловдив и шеф на структурата на ГЕРБ в район „Източен” Георги Игнатов обяви, че излиза от партията. Дни преди да напише отворено писмо, в пловдивските медии се спекулираше, че Игнатов бил уговорен от ДПС за областен управител в Силистра. Самият той обясни, че решението му е дълго премислян „акт, който не е плод на мимолетно хрумване, или действие, повлияно от политическата коноктюра” (запазен е оригиналният правопис – бел.ред.).

Пример № 3. На 6 юни областният управител на Стара Загора Недялко Недялков също съобщи, че е прекратил членството си в ГЕРБ. "Романтичният период приключи, сега в партията се настани черен пиар, доносници и нагаждачи“, каза той пред медиите. Едва след седмица от ГЕРБ уточниха, че Недялков бил изключен още на 22 май заради

Парламентарната група на ГЕРБ се изнася от залата

 


„нерегламентирани срещи с представители на други политически партии, целящи удовлетворяване на лични користни интереси”. Говори се, че се самопредложил на БСП, за да запази поста на областен управител.
След този случай кметът на Стара Загора Живко Тодоров обяви, че не желае повече да изпълнява функциите на областен координатор на ГЕРБ, но по (пред)последни сведения е бил убеден да остане...
След като още в началото на месеца от БСП прогнозираха разцепление в партията на Бойко Борисов, а и мнозинството създаде условия за това с разрешаването на т.нар. парламентарно номадство, Борисов демонстрира увереност, че групата му ще остане цяла като гранитен блок. И засега е прав. Откакто на 6 юни обяви, че ГЕРБ няма да участва в работата на Народното събрание, депутатите дружно се изнизват от пленарната зала. При това са измислили хитър номер: първо се регистрират за участие в заседание, като по този начин хем вдигат нужните гласове за приемане на решения, хем се отчитат, че са на работа и отгоре на всичко ще получат заплата.
Така обаче едва ли може да се кара вечно. Най-малкото на някои народни представители от ГЕРБ ще им писне да играят стадото в играта на „влизам – излизам”. Вместо да тепат след възпаленото его на лидера си, много е вероятно други да предпочетат и оферти за по-добро кариерно развитие.
Не бива да има съмнения, че Бойко Борисов прекрасно осъзнава тези рискове, след като на 11 юни вечерта събра в НДК кметове, депутати и шефове на местни структури. Целта на срещата, както се разбра, била партията да бъде „подготвена” за опозиционния си период и за възможните сценарии, пред които ГЕРБ може да се изправи. Самият Борисов недвусмислено показал, че е притеснен от сигналите за деморализация и напрежение сред лидерите и членовете по места. „Има реална опасност представители на местната власт от ГЕРБ да се огънат - къде за облаги, къде за друго, а в смесените райони от ДПС направо рекетират партийни активисти”, предупредил участник в срещата.
Доколко е уплашено ръководството от евентуален разпад, стана ясно и от съобщението, че такива срещи ще има всеки месец. Борисов настоял да бъде сигнализиран лично за опити за натиск от страна на БСП и ДПС, но все пак самокритично заключил: „Най-големият враг на ГЕРБ е самият ГЕРБ. Имахме грешки в управлението, но и в кадровата политика.”
Това е съвършено вярно, само че Борисов пропуска още няколко обстоятелства:
- ГЕРБ не е „нормална” партия, а организация, възникнала, за да капитализира публичния му образ. Днес обаче неговата популярност е далеч от равнището, което имаше до 2009 година; отношението към него вече е силно поляризирано. Кариерата на Борисов тръгна надолу и пореден възход е слабо вероятен. А когато един лидер губи авторитет и доверие, той обикновено повлича със себе си цялата партия. 
- Но проектът „ГЕРБ” не е единствено персонален. Той е продукт на политически инженеринг. Отдавна е видно, че интересът на „инженерите” към Борисов е спаднал, както и че този път не успяха да сътворят „алтернатива”. Видно е също, че в момента се пече някакъв нов десен проект, чиято цел ще е да запълни политическия вакуум след евентуалното разпадане на подкрепата за ГЕРБ. Дори да не обръщаме внимание на слуховете, сама по себе си активността на Николай Бареков напоследък спомага за тяхното подхранване.
- Ако правителството „Орешарски” бъде възприето като успешно, рисковете от разпадането на ГЕРБ ще нарастнат и без специален натиск от страна на БСП и ДПС. И обратното - ако неговият публичен имидж започне да се влошава, можем да очакваме радикализация на ГЕРБ и нарастващи претенции за завръщане във властта. В това време обаче партията на Борисов ще трябва да върши сериозно работата си като опозиция. А тази дейност, уви, изисква лидерът да прекарва дълги часове в залата и да предлага политики...
Когато в края на март 2011 г. подала оставка, Мона Салин казала нещо много важно на съпартийците си – че е донякъде радостна от оставането извън властта, защото по този начин партията се пречиствала. Отишли си кариеристите, свестните се мобилизирали. На вторите Салин пожелала успех и ги почерпила с... тоблерони, за да покаже, че сред качествата на един политик трябва да намери място и самоиронията.
Между другото Борисов също може да почерпи. Ако ще и само заради дадзибаото на заместник областния управител на Пловдив, което завършва с потресаващ акорд:
„Напускам партията с достойнство и с вдигната глава, така, както влезнах в нея преди седем години! Не се срамувам от нищо, което съм извършил, но прецених, че повече не мога да членувам в нея. Поради чисто идейни различия, несъвместими с по-нататъшното ми оставяне.”

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel