|
Чрез фондацията си „Българска памет” Милен Врабевски от години
обучава и спонсорира млади отличници от нашенските общности зад
граница
Магдалена Гигова
Убедени сте, че Столичната
община финансира паметника на цар Самуил за 1000-годишнината му?
Нищо подобно! Сигурни сте, че нашата държава поддържа българските
военни гробища в Македония? Дълбоко грешите! Възхитени сте, че
Гърция е почистила гроба на цар Самуил и е сменила надрасканата
табелка с нова? Пълна заблуда!
Всички тези, а и още много родолюбиви дела всъщност се дължат на д-р
Милен Врабевски и на фондацията му „Българска памет”. Инициативата
за монумент на Самуил в София бе представена пред президента Росен
Плевнелиев още в началото на годината, след което „Българска памет”
осъществи всичко - от конкурса между скулпторите до изливането на
фигурата. Сега се е заела с подобен проект и за княз Борис І. Същата
фондация заведе в Гърция 16 български и 16 македонски младежи, които
с разрешение на местните власти почистиха гроба на Самуил, без да
спорят чий точно цар е бил той.
Всяка година на 6 май наши и македонски гвардейци изпъват снага на
българските военни гробища, където свещеници от двете страни заедно
почитат паметта на падналите воини, а после сядат на обща трапеза,
събрани от Милен Врабевски. Пак той, без да вдига шум, плаща
кандидатстудентските курсове на 500 ученици от Източните Родопи,
които постигат почти 100% успеваемост по програмата „Път към
университета”.
В благотворителната му дейност особено се открояват пролетните и
есенните семинари (поредният започва на 27 октомври) за отличници от
Бесарабия, Молдова, Украйна, Западните покрайнини, Македония и
България. Над 300 младежи с български корен от години се срещат във
Варна, посещават лекции, забавляват се заедно и се опознават. А след
това Врабевски ги изпраща в Брюксел, за да видят как се представя
страната ни в Европейския парламент, да се срещнат с българските
депутати там и да се уверят, че макар и да са извън България,
общностите им не са забравени. Така те стават и посланици на
европейската интеграция по своите земи. Общият им брой досега
надхвърля 3000. За тази инициатива миналата година Врабевски бе
избран за Европейски гражданин на годината в престижната компания на
Валери Петров.
Веруюто на дарителя е простичко: „Когато не достига ресурс на
държавата, а идеята има смисъл, с радост добавям средства. Така
ресурсите на големите дарители може да се съгласуват с националните
приоритети”.
Неизбежен все пак е въпросът откъде един доктор има толкова пари за
раздаване?! На това Милен отговаря: „Ако си бях купил яхта или
„Бентли”, никой нямаше да ме пита, но понеже давам за
благотворителност, се чудите”. Варненецът Врабевски е създател и
собственик на просперираща фирма за клинични изследвания с клонове в
13 европейски държави. И дава голяма част от печалбата си за
патриотични каузи. Бизнесът му върви, въпреки че той предимно лично
обикаля общностите, които подпомага. „Обградил съм се с правилните
хора”, издава „секрета” си Милен.
Поредният му проект е да убеди евреите по света, че освен 50-те
хиляди спасени от българския народ техни сънародници поне още 40
хиляди са оцелели благодарение на издадените от наши дипломати по
света транзитни визи, с които са се добрали до обетованите земи.
След няколко семинара в Израел и безброй финансирани изследвания
емисари на проекта заминават за САЩ, за да просвещават тамошната
юдейска общност за заслугите на България.
Обикновеният въпрос „Колко
деца имате?” при Врабевски получава изненадващ отговор: „Около 27”.
Всъщност Милен и съпругата му Роси имат общо пет свои деца, а
фондация „Българска памет” е платила за инвитро на останалите.
Когато връчват първите изтеглени на лотариен принцип ваучери на
ощастливените бездетни двойки, последната от късметлийките -
42-годишна украинка, благородно заявява: „Аз имам няколко безуспешни
опита и
|
Милен Врабевски със
семейството си
предлагам да поделя парите с
едно момиче, което има повече шансове”. Естествено, Милен и Роси,
поемат процедурата и на въпросното момиче. След този жест украинката
ражда близнаци. Дарената сума от „Българска памет” за появата на
повече българчета през годините е надхвърлила 100 000 лева.
Преди две години заради благотворителната си дейност Врабевски
получава покана за срещата на „Клинтън глобъл инишитив” – фондацията
на бившия американски президент, която ежегодно работи по проекти за
над 2 млрд. долара. Покрай тези контакти се стига и до идеята
световните музиканти Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от една от
най-успешните групи „Тото” да запишат втория албум на д-р Врабевски
My kind of loving („Моят начин да обичам”) - при това в студиото им
в Лос Анджелис. Милен е завършил английска гимназия и за удоволствие
твори рок послания. Първият му албум The power of mind („Силата на
мисълта”), който се изпълнява от ветерана Джон Лоутън от „Юрая
Хийп”, влиза под номер 49 в Топ 50 на световна класация за
класически рок през 2012 г. За третия албум на Врабевски Саймън
Филипс се е заел да покани още световни музиканти. Всички приходи
отиват до стотинка за благотворителност. Като форма на борба с
чалгизацията на младото поколение Врабевски е създал най-модерното
звукозаписно студио на Балканите „Интелиджънт мюзик” с роял
„Стейнуей” и тавани, високи 4.8 метра за по-добра акустика.
„Генетично обременен” с родолюбие
Ето какво разказва Милен Врабевски за рода си: „Произхождам от стар
революционен род. По бащина линия предците ми хаджи Станьо Врабевски
и племенниците му Станчо и Станьо (от убития от османлиите негов
брат Иван) били сподвижници на Георги Раковски и на Васил Левски.
Хаджи Станьо е председател на местния революционен комитет и е
най-богатият човек в региона. Когато се събирала областната управа,
първенците не смеели да взимат решения без него и ако бил на гурбет,
го изчаквали да се върне. След обира на турската поща в Арабаконак
през 1872 г. и тримата са заловени от османската власт и заточени в
Диарбекир. Единият брат издъхва от побоищата там, другият оцелява и
успява да избяга с чичо си и с Петко Милев-Страшния, секретар на
комитета. Последните двама се сродяват веднага след войната
(откъдето продължава родът ми), а хаджи Станьо става първият кмет на
Тетевен и дава парите от касата на комитета на държавата. По майчина
линия прапрадядо ми Стойко Бойчев е шипченски опълченец, родом от
Лозенград, Източна Тракия. Въпреки че е бил осигурен до живот,
Стойко си остава комита по кръв и веднага щом започва
Илинденско-Преображенското въстание, грабва пушката, отива на
Петрова нива и загива в едно от първите сражения с османските
войски. Прадядо ми Стоян Тодоров е герой от две войни за Национално
обединение – има ордени за храброст от атаката на Одрин, 1913 г. и
от Криволак, 1915 г. Вярвам в родовата и в националната памет и съм,
така да се каже, „генетично обременен“ с родолюбие.”
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)