|
Туристическото търсене в България постепенно прелива извън курортите
Димитър Събев
Къщата била довършена само до груб строеж, но била хубава, просторна,
здрава - и се продавала. Софиянците Венцислав Давидков и Петрина
Стойчева, които обичали да посещават Вършец, я гледали близо година,
преди да се решат да я купят. Продали имот в столицата, стегнали я и
се преместили да живеят в малкия монтански град като стопани на къща
за гости „Гарата”.
Оттогава са минали почти десет години и много неща са се променили.
Скоро двамата разбират, че не може да се издържат само с
микротуризъм. А и добрият бизнес климат в онези години ги мотивира
да се върнат към специалността си на проектанти. Сега посрещат гости
предимно в почивните дни и по празници. Променил се е и самият
Вършец, включително благодарение на техния проект. Местните трябвало
да се съобразят с новия стандарт на софийската конкуренция: реклама
в интернет, зелен двор, съвременно обзавеждане, кухня за готвене и
т.н.
Всъщност нещо се е променило в самото отношение на българите.
Туризмът извън курортите трудно подлежи на контрол и бившият режим
насърчаваше населението да почива в заводски станции, в краен случай
в хотели или хижи. Но посещението на чужда къща на село или в
планината вече не е избор само на ексцентрични чужденци. Освен
икономична алтернатива на хотела къщата за гости дава на гражданите
забравен допир със земята. А на стопаните - приличен страничен доход.
На гости у българина
Според представително проучване по поръчка на Министерството на
икономиката българите, които избират да почиват в страната извън
летните месеци, отдават най-голямо предпочитание на селския туризъм
(31.1%). Хората, ползващи къщи за гости, са още повече, тъй като
голяма част от феновете на културния, кулинарния и екотуризма се
спират на същия тип настаняване. Предвид 60-те млн. лв., платени
през 2013 г. от българи за нощувки извън летния сезон, къщите за
гости изглеждат доста сериозен бизнес в национален мащаб. Дори през
летните месеци 20% от почиващите нашенци отново се спират на селски
къщи. Приблизително същият е делът на хората, разпускащи в собствен
имот или при роднини.
Това изразено предпочитание към дома вместо към хотела надали се
дължи само на пресметливост. Вероятно то се родее с онези
психологически черти, които обуславят и високия дял на собственост
на жилища сред българите. Хотелът - дори евтин, е безличен,
къмпингът - спартански и винаги малко несериозен. Докато къщата за
гости си е нещо солидно. Освен това в нея може да размениш клюки с
домакините, да си сготвиш храната сам и така да спестиш пари и болки
в корема, да надникнеш в чужд бит и да го съпоставиш със своя, а и
да заимстваш идеи.
Въпросът за парите, разбира се, не е маловажен. Бюджетът за селски
отдих е средно 34 лв. на ден на човек, докато другите форми на
туризъм гълтат поне 30% повече. Селският туризъм има и ред други
предимства. Рядко изисква повече от един уикенд. Гостите сами търсят
информация и звънят на домакините, което е предпочитан начин за
организиране на почивка за половината българи. В истинска къща
винаги ще се намери място за нечакан гост, което съответства на
нагласите на други 26%, които държат да пристигат без резервация. В
село Бръшлян в Странджа например има 12 къщи за гости, все някоя ще
те приюти.
Къщата за гости крие и своите рискове. Българската домакиня обича да
изразява гостоприемство с огромни порции и някой по-фин гост може и
да се засегне от това. Въпреки парите, с които плащаш нощувката си,
все пак не си на хотел: стопаните може да направят забележка на
децата, че крещят в полунощ или късат цветята. Не е изключено и
известно персонално любопитство от тяхна страна. Но в общи линии
гостите остават удовлетворени и най-често се връщат.
Както във всеки развиващ се бизнес, предлагането става все
по-разнообразно. Доста къщи са без домакини: компания наема за
120-150 лв. целия дом и си поделя разходите по престоя. Има и
high-end варианти с луксозно обзавеждане, автентични храни и
напитки, дори фолклорни изпълнения. Търсене в Гугъл на „къща за
гости” дава внушителните 8.9 млн. резултата - сякаш цялата страна се
е юрнала да дава къщи и стаи под наем. Силно ще се усъмним в това,
ако четем новата „Стратегия за устойчиво развитие на туризма в
България 2014-2030 г.”. Покрай „тенденции” и „иновации” там не е
останало много място за „къщи”.
Стратегическа шизофрения
Че в България стратегиите не се изпълняват, е ясно и на децата. Но
авторите поне може да се постараят плановете им за светло бъдеще да
не влизат в противоречие с други светли планове на други отдели. В
проекта за държавна енергийна стратегия, разпространен от в.
„Преса”, например се посочва, че половината инсталирани соларни
панели трябва да се демонтират. Защо тогава години наред харчехме
парите, които Европа даваше на българското село, за фотоволтаици? В
списъка с бенефициентите на Програмата за развитие на селските
райони към 1.04.2014 г. откриваме 440 „слънчеви” проекта, глътнали
поне 150 млн. лв.
Същата (липса на) логика виждаме в одобрената преди дни от
Министерския съвет стратегия за развитие на туризма. Гръмките фрази
за развитие на специализирани видове туризъм и опазване на
природното и културното наследство там, разбира се, присъстват. Но
сред малкото конкретика в документа четем за нуждата от
„мултиплициране на модела „Камчия” и разширяване на хотелската база
- този път за нуждите на медицинския туризъм с богати западни и
азиатски пенсионери.
Огромният брой изградени по проекти, със собствено финансиране или
банков кредит къщи за гости в България в новата туристическа
стратегия търпят критика, че били „твърде разнородни по качество и
достъпност”, нямало „достатъчно чистота в обектите”, липсвали и
„вериги, които да обединяват предприемачите”. Чиновниците сериозно
грешат поне по отношение на последното. Вече няколко години селищата
в Странджа, без държавата да има пръст в това, поддържат такава
верига. Собствениците на къщи доброволно се сертифицират по
регионалната марка „Странджа”, с което поемат редица ангажименти за
туристическото предлагане (автентични храни и обзавеждане, чистота и
гостоприемство, опазване на природата и др. под.). Мрежата вече
наброява близо 30 обекта.
Не липсата на „вериги” и „чистота” е проблем на малките
предприемачи. Радостина Ценова, регионален координатор на проект
„Странджа” на фондация „Биоразнообразие”, пояснява: „Това най-често
са възрастни хора, които дават стаи не само за да добавят някой лев
към пенсията си, а и за да поддържат мястото живо, да направят нещо
за региона. Всеки, ходил в този край, има представа на какви приходи
от нощувки може да се разчита. След 2011 г. тези хора бяха задължени
да плащат здравни осигуровки, дори да са пенсионери. Те не го
знаеха, осигуровките се трупаха - и изведнъж последните мохикани на
Странджа се оказаха задлъжнели към бюджета с непосилни за техните
възможности суми.“
Имаме поредно потвърждение как държавата в България с едната ръка
дава, а с другата спира. В случая грехът е споделен с Европейската
комисия: докато хиляди животновъди и производители на зеленчуци,
тютюн и плодове негодуват срещу липсата на държавна подкрепа за
аграрния сектор, по мярка 311 на ПРСР „Разнообразяване към
неземеделски дейности” и сродната мярка 312 са предвидени 400 млн.
евро. Пари за земеделие в селата няма, но за не-земделие - бол.
По план 166 млн. евро по двете мерки трябва да отидат за селски
туризъм. Вместо да развият стратегия как тази финансирана с публични
средства и разпръсната из цялата страна леглова база да се интегрира
и да се управлява, чиновниците аргументират защо в България трябва
да се изградят нови 20 голф игрища. Така те потвърдиха своя
|
собствен извод за заплахите пред България като туристическа
дестинация: „неустойчива и недостатъчно ефективна държавна
туристическа администрация”.
Извън пътя и сезона
Когато услужливи хора разбрали за намерението на Давидков и Стойчева
да си направят къща за гости, предложили им сигурна сделка: да
кандидатстват по европроект. Щели да усвоят 100 хил. лв., от които
60% да отидат за къщата, а 40% - за консултанта. Това било през
тъмните години на САПАРД, но с приемането ни в ЕС злото не е
заспало. Показа го скорошният масиран опит да се източи ПРСР със
стотици проекти за луксозни високопроходими автомобили. Програмата
дава преференции за туристически дейности в селата, осъществявани от
млади хора, по възможност жени. Изведнъж масово се регистрираха
фирми на името на селски момичета между 18 и 40 г. и „те” подадоха
проекти за купуване на скъпи возила, с които уж да развеждат
чужденци из селата. Брюксел пак трябваше да се намесва.
Къщи с европари никнат на най-затънтени места, което навежда на
друга схема: те надали се строят точно за гости, а по-скоро за лични
нужди. Защо Европа да не помогне с едни 400 хил. лв. на информирания
човек?
Злоупотребите не дискредитират идеята: България има огромен
потенциал за развитие на туризъм в къщи за гости. Може и да е
селски, може и да е планински или морски, съчетан с местни гозби и
пиене на много вино, с работа в градината, разходки с коне, лов и
риболов, занаяти, търсене на долмени, наблюдаване на птици: 55% от
територията на страната дава възможност за развитие на микротуризъм
сред природата. Конкретната форма зависи единствено от въображението
на домакина и госта.
Ползите за страната от този самороден бизнес са много. Приходите от
данъци няма как да са големи, но стопаните имат интерес да поддържат
пейзажа чист. Туризмът дърпа след себе си производството на храни,
т.е. животновъдство и градинарство. Той способства за запазването на
традиционни занаяти и обичаи, намалява зависимостта от социални
помощи, смекчава бедността в слабо развити региони. Помага за
преодоляване на сезонния фактор в туризма. А в крайна сметка също
така създава и един по-приличен образ на страната ни от разгула по
Слънчев бряг.
Национална мрежа от къщи за гости вече съществува. На микрониво тя е
достатъчно жизнена, тъй като е частна и като цяло се крепи на семеен
труд. Въпросът е да се наложат някакви най-общи стандарти и да се
организира национален маркетинг и реклама. Това не е по силите на
множеството малки предприемачи - а държавата в новата си стратегия
отново стреля извън мишената, козирувайки на интересите на голф и
спа хотели.
Ивайло Здравков, председател на Българската асоциация на
бенефициентите по европейски програми БАБЕП:
След пет години ангажиментите отпадат
Има ли интерес към строителство на къщи за гости с европейски пари?
- Има подчертан интерес. В програмния период 2007-2013 г.
приоритетност на инвестициите по Програмата за развитие на селските
райони се даваше на всяка форма на туризъм, най-вече за леглова
база. България има огромен потенциал за такъв тип бизнес, друг е
въпросът за цялостното му управление. Много кандидати се насочват
към къщи за гости в атрактивните райони. Други се решават да строят
в райони с по-малък потенциал, там вече опира до концепция: дали
къщата в близост до язовир да се съчетае с риболовен туризъм, да се
направи ловна хижа и т.н.
Изглежда, Европа излива в този бизнес значителни ресурси?
- Въпрос на гледна точка. В мерки 311 и 312 от ПРСР, финансиращи
строителство на къщи за гости, има ограничение за размера на
субсидията до 200 хил. евро. При 30% собствено финансиране
оптималният проект е на стойност 260 хил. евро. С такива средства
може да се създаде по-малък обект, действително къща за гости, а не
хотел. Но наистина, такива проекти има много. Впрочем програмата
коректно изключи за финансиране курортни места с масов туризъм.
Лошата практика на САПАРД показа, че голямата част от инвестициите
се насочи в хотели по морето.
Миналата година вие пръв алармирахте за злоупотреби в ПРСР с
луксозни джипове и яхти. Какви далавери може да се правят с къщи за
гости?
- Тук по-трудно може да има злоупотреби, тъй като проверки се
извършват на няколко етапа. Първо, до 20 дни след подаването на
проекта на място идва комисия. Още преди проектът да започне да се
оценява, се прави демонстративен протокол със снимков материал. След
това проектът се разглежда на база количествени сметки и оферти от
съответните строители. Фонд „Земеделие” е проучил пазара и е
ограничил субсидията на квадратен метър на 422 евро - който иска, да
влага и по 2000 евро на квадрат. За обзавеждане се отпускат до 2000
лв. на легло на стая, вертикалната планировка е до 55 евро за
квадрат, ако е предвидено заведение - 1400 лв. на стол.
Съобразявайки се с тези ограничения, къщата не може да е по-голяма
от примерно 250 кв. м. Тоест няма толкова откъде да се открадне.
Но ако някой реши да си построи с европейски пари къща за гости, за
да си живее в нея, без да развива туристическа дейност?
- Практически това е възможно да се направи. Дейността започва от
нулата и се доказва, че тя заслужава финансиране с прогнозни данни
като приходи от нощувки, странични дейности и т.н. Фондът одобрява
бизнес плана и отпуска парите, но няма как да ви задължи да
поддържате определени обороти. Няма как да ви задължи да поддържате
и заложените по бизнес план работни места: все пак пазарът е
свободен, може да идват хора, може и да не идват. Но активът и
дейността не може да се променят в течение на пет години.
Истина е, че малка част от всички проекти може би се използват и за
лични къщи. Но реално и така домакинът живее в къщата за гости.
Злоупотребата е много трудно доказуема. Има механизми за контрол,
въпрос на фонда е да ги прилага. Чувал съм от колеги, че има дела,
които се водят по този въпрос, но така или иначе след 5 години може
да правиш с къщата каквото поискаш - дори да я събориш.
Как ще се финансира селският туризъм през следващия програмен
период?
- Имаме индикации, че в новата програма има някои изменения. Пак ще
може да се кандидатства за финансиране на къщи на гости, но
най-вероятно селският туризъм вече няма да е приоритет. Приоритетни
стават производствените дейности. Субсидията ще се запази на 200
хил. евро, но общата стойност на проекта ще се намали.
Статията
се публикува със специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)