|
Кампанията срещу българите и румънците във Великобритания става все
по-ожесточена с наближаването на 1 януари, когато ограниченията за
трудовия пазар отпадат. Управляващите търсят пролуки, за да наложат
нови рестрикции и засега ги възпира единствено Брюксел
Йордан
Мичев, Лондон
Британският премиер и лидер на Консервативната партия Дейвид Камерън
винаги е изтъквал аристократичното си потекло. И ако роднините на
майка му - барони с уелски и шотландски корени, не са толкова
известни, то по бащина линия той е един от преките наследници на
крал Уилям IV. По време на краткото си управление от 1830 до1837 г.
монархът извършва редица промени в държавата. Най-важната е Актът за
реформа от 1832 г., с който се налага тотална промяна на
избирателната система, орязваща много от привилегиите на
аристокрацията. Освен това при Уилям IV се забранява робството в
империята, налагат се ограничения на детския труд и експлоатацията,
променя се т.нар. Закон за бедните. Всичко това създава условията за
Златния век на Британия, започнал при наследницата му на трона -
кралица Виктория.
Малко се знае за еврейската жилка на Камерън, която идва пак по
бащина линия. Тя обаче никак не е за подценяване. Част от предците
му, дошли на Острова от Германия и Дания, са били сред най-големите
банкери и търговци на империята, с кантори във всяко нейно кътче и в
тесни връзки с клана Ротшилд.
С такава интернационална семейна история (дори и за Уилям IV не може
да се каже, че е англичанин, защото е от германската династия на
Хановерите) Камерън би трябвало да е отворен към света човек и
отричащ всякакви форми на дискриминация. И да знае много добре
какво носят имигрантите на родината му
Фактите в поръчано от правителството изследване на икономиста проф.
Джон Пъркинс сочат, че 1/5 от квалифицираните работници и служители
в ключови за Албиона индустрии като добива на газ и петрол,
производството на самолети, автомобилостроенето, електрониката и
високите технологии са от имигрантски произход. Както и че през
последната година 225 000 души, родени извън Острова, са заели нови
работни места. А при британците за същия период броят е 192 000.
Страната излиза от рецесията и икономиката бавно, но сигурно тръгва
нагоре, а гладът за кадри е огромен. Местната образователна система,
която в последните години се е фокусирала главно върху специалности
като банково дело, финанси и мениджмънт, не може да ги осигури и
затова работодателите се насочват основно към чужденци. Освен това
дори и в официалните изследвания се твърди, че имигрантите са много
по-ефективни, по-подготвени и по-качествено работещи от британските
работници.
На фона на всичко това изглежда повече от налудничава идеята на
Камерън да бъдат наложени нови рестрикции за българите и румънците
след 1 януари, когато отпадат ограниченията за тях на трудовия
пазар. Камерън става все по-изнервен от наближаването на тази дата,
защото споменът за "полския водопроводчик" от 2004 г., когато 600
000 поляци за няколко месеца направиха десант на Острова, още е жив.
И ако преди месец речта на министър-председателя пред млади стажанти
в завод за авточасти до Оксфорд, в която той обяви, че
"Великобритания
трябва да каже „не” на източноевропейските работници
като направи младежите си по-способни и желаещи да се конкурират с
имигрантите", бе възприета по-скоро като поредното популистко
говорене, то действията на властите в последните дни дават основание
да се смята, че премиерът наистина го мисли сериозно.
След много спекулации какви точно ще бъдат мерките срещу имигрантите
Камерън най-после обяви намеренията си, които са подкрепени от
либералните демократи, коалиционните партньори на консерваторите.
Ограниченията за българите и румънците предвиждат, че
новопристигнали мигранти от ЕС няма да имат право да искат
настаняване в общински жилища. Освен това през първите три месеца
няма да им се полагат и помощи като безработни. От 1 януари догодина
помощ при търсене на работа (JSA) ще може да се иска за повече от
максималните 6 месеца единствено ако безработните са в състояние да
докажат, че имат реални перспективи да получат работа. Също така
всеки гражданин на ЕС, който е бездомен или се занимава с просия, ще
бъде депортиран и ще му бъде забранено отново да влиза в страната
през следващите 12 месеца, освен ако не докаже, че има основателна
причина да бъде във Великобритания, като работа например. Последната
мярка предвижда четворно увеличане на глобите за работодатели, които
не изплащат минимални заплати.
В статия за "Файненшъл таймс" Камерън изтъкна, че Европа трябва да
се реформира, за да върне доверието на гражданите си, имайки предвид
опасенията, че неограничената имиграция подхранва подкрепата за
десни популистки партии като Британската партия на независимостта.
Великобритания от десетилетия е главен поддръжник на разширяването
на ЕС и на свободното движение, но сега иска да ограничи достъпа
чрез нови правила, които да спрат притока на работници от бедните
към по-богатите страни членки на съюза.
|
Дейвид Камерън
Наред
с обявяването на рестриктивните мерки премиерът атакува
лейбъристите. Според него причина за сегашната ситуация е фактът, че
предишното правителство не е възприело по-твърда линия, когато през
2007 г. България и Румъния са били приети в ЕС.Натискът от
общественото мнение върху Камерън е жесток според неотдавнашно
социологическо проучване, цитирано от "Дейли телеграф", 47% от
британците смятат, че на румънците и на българите не бива да се дава
право да живеят, работят и да получават социални помощи в страната.
Всичко това е подклаждано и от жълтата преса, която всеки ден
бълва катастрофични сценарии
за броя на българите и румънците, които ще наводнят страната, ще
предизвикат жилищна криза и ще точат щедрите социални и здравни
фондове. Никой не може да каже точно колко ще са те, но в повечето
медии цифрата варира от 50 000 до 100 000 души за първите няколко
месеца.
Посланикът ни в Лондон Константин Димитров реагира остро и
разкритикува антибългарската пропаганда. Той настоя българите да не
бъдат наричани имигранти, защото са членове на ЕС и могат да се
движат свободно в границите му. Според него броят на сънародниците
ни, пристигащи на Острова, годишно е около 10 000 и няма да се
увеличи от началото на следващата година.
"Не съм чул вътрешното министерство да е отхвърлило и една молба от
британски работодател за наемане на български емигранти от 2007 г.
насам, въпреки че съответните власти са имали инструкции за
ограничаване на подобни молби, ако британски работници могат да
запълнят местата", обяви недипломатично посланикът. Това веднага
предизвика ответна реакция в британските медии, които поставиха под
въпрос дали ограниченията за български и румънски имигранти изобщо
някога са били прилагани, а вътрешното министерство не е успяло да
защити британските работни места на конкурентния пазар на труда.
Всъщност първата мярка на Лондон вече е факт - преди дни бяха
замразени студентските заеми за издръжка на българи и румънци.
Причината е подозрително нарастване на броя на записалите се
граждани от двете страни предимно в малки университети, където
приемът е по-лесен. Тази година над 5500 българи и румънци са
получили първа вноска по такива заеми, което е увеличение с над 70%
спрямо 2012 г. Засега не се замразяват по-важните кредити - за
университетските такси, които са около 9000 паунда на година.
От Европейската комисия реагираха моментално на намеренията на
Камерън. Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор предупреди, че
Великобритания рискува да бъде възприемана като "неприятна страна",
и призова Лондон да не окуражава "истерия". Според еврокомисаря
несъобразяването с правилата може да доведе до "хлъзгав наклон". В
Брюксел настояват, че работниците от България и Румъния няма да са в
тежест на обществото, а могат само да помогнат на икономиката на
Острова.
Защо обаче българите и румънците продължават да бъдат трън в очите
на Камерън и да обтягат и без това сложните отношения между Острова
и ЕС? Може би защото и Камерън иска да остане с нещо в историята
като прародителя си Уилям IV. Засега само заплашва с референдум за
членството на Великобритания в съюза, но ако успее да пребори
правилата му и да наложи явна дискриминация над негови граждани,
наистина ще влезе в учебниците.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)