Съвместна рубрика на сп. ТЕМА и Filibe.com

 

 

Сянката на двуглавия орел

100 години след независимостта на Албания нейната национална идея е във възход, а албанците ще имат решаващо място в очертаващите се политически игри на Балканите

Николай Кръстев

 

На 28 ноември 2012 г. се навършиха 100 години от провъзгласяването на Албания за независима държава на Балканите - в момент, когато албанската общност на Балканите е във възход. В Тирана, Прищина и Скопие се проведоха многохилядни митинги, на които присъстваха най-високо поставените персони: албанският премиер Сали Бериша и косовският му колега Хашим Тачи, президентите на двете държави – Буяр Нишани и Атифете Яхяга, редица интелектуалци, общественици и граждани от всички балкански страни с албанско население. 100 години след Балканската война, по време на която е обявена независимостта на страната, „албанската идея” в региона преживява политически ренесанс. Днес в тази част на Европа има две албански държави – Албания и Косово, граничещи с райони с мeстно албанско население. Става въпрос за Северозападна Македония, Източна Черна гора и Прешевската долина в Южна Сърбия, разположена близо до границата с Косово.
Албанската национална идея е извървяла дълъг път. Още през 1878 г. интелектуалци създават Призренската лига, която дава заявка за единна албанска държава на Балканите. Организацията съществува до Първата световна война и се бори Косово да не бъде присъединено към Сърбия, а Шкодренският вилает да не се озове в Черна гора. Формацията търси реформи по отношение на албанците в рамките на Османската империя, като иска създаване на т.нар. Албански вилает, покриващ етническите граници на общността на Балканите.
Само че нито историческият шанс, нито интересите на Великите сили позволяват реализацията на тази идея. Сто години след Балканската война сянката на двуглавия орел – символа на Албания, вече променя сериозно регионалната архитектура на сигурността. Оказва се, че албанците (които на своя език се наричат шкиптъри ‘орли’) са търпеливи и умеят да чакат. Но не вечно.
В дните около 100-годишнината от обявяването на независимостта в цяла Македония се развя червено-черното знаме на Албания. Призив в тази насока бе даден от Буяр Османи – говорител на участващата в македонското правителство партия Демократичен съюз за интеграция (ДСИ). Реакциите на медиите в Скопие, логично, бяха остри. „В знак на взаимното уважение всички граждани на Македония трябва да са част от радостта на албанците и да не се поставя въпросът дали е законно или не да се развява албанското знаме. Подобно питане албанците могат да сметнат за провокация“, заяви Османи.
Думите на политика дойдоха само няколко дни след като в Кичевско бе издигнато шестметрово албанско знаме на пилон, висок 30 метра. Друг знаков за македонските албанци и ДСИ лидер – Али Ахмети, постанови, че издигането на флага в Кичевско е в съгласие със закона и не нарушава чувствата на другите етнически общности. Според македонски анализатори обаче изказванията и ритуалните издигания на знамената са чиста проба провокация на ДСИ преди местните избори в Македония. Отново в края на ноември при посещение в Тирана колата на македонския премиер Никола Груевски бе замервана с яйца и пластмасови бутилки. Полицията в Тирана така е не успя да открие виновниците за омаскаряващото нападение.
Междувременно двама млади албанци от Струга се включиха в тържеството за годишнината, като разпънаха под водата на Охридското езеро флага на Албания. То бе поставено на 10 метра дълбочина. А недалеч от Скопие – в село Радуша, бе издигнат паметник на един от основателите на Армията за освобождение на Косово (АОК) – Адем Яшари. Яшари бе убит през 1998 г. в сблъсък с югославските сили за сигурност в дома му в Долни Преказ. Скулптурата му обаче е доста недоизпипана. На нея се вижда мъжа върху танк, принадлежащ на македонската армия, на който е написано „УЧК 115 бригада“ (УЧК – Армия за национално освобождение). Яшари има пушка на врата си и пистолет, който е сложен наобратно. Дясната му ръка, която държи артилерийско оръжие, има шест пръста. Неправдоподобността на образа обаче не попречи при поставянето на паметника да присъства ръководството на ДСИ, както и вицепремиерът Муса Джафери.
„Изявите“ на ДСИ едва ли са изненада. Само преди няколко месеца македонският министър на отбраната Фатмир Бесими, придружаван от офицери от македонската армия, се поклони пред паметника на загиналите бойци от Армията за национално освобождение – албанското паравоенно формирование, което се бори срещу властта в Скопие преди 11 години. Идеята беше партията на Али Ахмети, който бе водеща фигура в конфликта от 2001 г., да опита да помири македонци и албанци. Всъщност поклонението бе посрещнато на нож от всички групи в македонското общество. Мнозина от политическите коментатори се възмутиха, че развяването на знамена в Кичевско и посланието на Ахмети, че те ще се веят с векове, е маркиране на територия и неуважение на конституцията. На свой ред гневът на македонците доведе до нова радикализация на политиката на ДСИ. Възникна опасност да се разпадне управляващата коалиция във ВМРО-ДПМНЕ и страната да влезе в сериозна криза в междуетническите отношения.

В дните около независимостта новини имаше не само в македонско, но и в косовско направление. Албанският премиер Сали Бериш, по принцип внимателен да не изрече нещо, заради което съседите да го заподозрат в териториални претенции, заяви в Тирана, че идеята за етническа Албания е родена в Косово. Според него главна цел на албанците е да обединят нацията си.



Знае се, че по международните форуми Албания е основният външен поддръжник на Косово след САЩ и Германия. Навсякъде, където има съмнения дали да бъде поканено Косово за дискусии, представителите на Тирана изискват Прищина да присъства като израз на стабилността в региона.
Още преди войната от 1999 година, при която НАТО успя да принуди югославските сили за сигурност да спрат масовото изселване на косовски албанци към съседните страни, Косово имаше свое „посолство” единствено в Тирана, което бе възприемано като сериозна заявка, че Албания ще подкрепя утвърждаването на правата на албанците в региона. Днес, почти пет години откакто Косово обяви независимост от Сърбия, по инициатива на Посолството на Косово в Албания се състоя конференция на тема „Ролята на Косово в независимостта на Албания”.
На форума сред присъстващите бе и премиерът на Албания Сали Бериша. В словото си албанският министър-председател изтъкна, че албанците отново трябва да проучват своята история. Друг висш представител на Тирана Едмонт Панарити – външен министър на Албания преди няколко месеца, бе категоричен, казвайки че 2012-а е годината на албанците. И не без основание. През тази година международната общност премахна т.нар. наблюдавана независимост на Косово. С всеки изминал ден правителството в Прищина има все повече правомощия. Това развитие може да има дългосрочно влияние върху стабилността на Балканите, както се опасяват в Скопие и в Белград.
Освен към Северозападна Македония и Източна Черна гора двуглавият албански орел гледа и към Южна Сърбия, където живеят албанци, които не признават властта на Белград и искат да се присъединят към Косово. Тази воля бе изразена на референдум още преди 20 години. Като израз на съпричастността им към албанското пространство на Балканите албанците от този район издигнаха паметник на паравоенната структура Армия за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац. Това вбеси премиера на Сърбия Ивица Дачич, който призова местните албански лидери да премахнат този паметник, за да не се налага Белград да го прави със сила.
По-малко известен факт е, че само на десет километра от Буяновац се намира село Вилики Търновац, което фигурира във всички сводки на западните служби като най-голямата нарколаборатория на Балканите.Търговията с дрога и проституцията са широко разпространени в района. Клановите традиции на албанците "подпомагат" успешното развитие на този бизнес, който им носи огромни доходи с мръсен произход. Те са много организирани – качество, което нямат повечето от останалите балкански народи, те вършат всичко планово и доста методично. Знаят че времето и демографските процеси в тази част на Европа работят за тях и за каузата им, която без съмнение гони Велика Албания, или Естествена Албания, както се казва днес.
Отношенията между двете албански държави се утвърждават все повече, засилват се инфраструктурните връзки между Прищина и Тирана. Въпрос на седмици е пускането на магистралата, свързваща двете балкански албански държави, която ще носи името на знакова за албанците личност - косовския лидер и интелектуалец Ибрахим Ругова.
Не е изключено в политически и в икономически план двете съседни държави да се сближат подтикнати от стремежите на албанците в двете страни да живеят заедно. Албания предостави на Косово едно от пристанищата си в северната част на страната, което отваря нови икономически възможности пред най-младата балканска държава. Въпреки икономическата криза в световен план растежът в Албания е сериозен. Освен това албанската диаспора е много сплотена и клановите връзки (с което се характеризира албанското общество) продължават и днес да бъдат определящи за развитието на процесите в региона. В момента албанците на Балканите са близо 7 милиона, но утре те вероятно ще удвоят броя си, както предупреждават местните наблюдатели. Това не трябва да изненадва, а да провокира размисъл върху променящия се баланс на силите, на които вероятно скоро ще станем свидетели. Решаването на албанския национален въпрос на Балканите изглежда ново предизвикателство, пред което ще се изправи европейската и американската дипломация. Със сигурност и Кремъл няма да стои безучастен към ставащото в Западните Балкани. В момента Русия се окопава добре в Сърбия. Начело с ново правителство на бивши националисти и социалистите на Милошевич тя ще бъде идеален плацдарм за руската външна политика в региона. Албанският въпрос не може да бъде решен по начина, избран от Прищина на 17 февруари 2008 г., когато Косово обяви независимост от Белград. Сърбия ще се опита да забави евроинтеграционните си стремежи, за което има редица вътрешни и външни оправдания, и да търси реванш. Той вече бе подсказан от премиера на западната ни съседка – подялбата на Косово. Отсега е ясно, че Албания ще има сериозно и нарастващо място в балканските политически игри за надмощие. Процес, който обаче ще отвори отново кутията на Пандора на Балканите и ще постави на карта бъдещето на Македония, а вероятно и на Черна гора. А това ще доведе до нов етап от нестабилност и неизвестност за Балканите…

Статията се публикува със специалното разрешение на сп. Тема

 

Copyright © 2012 Nextel