|
Офанзивата на юана
Китайската валута върви
към позицията на трета глобална резервна валута
Владимир Митев
Юанът достигна исторически връх спрямо долара на 11 октомври.
Същевременно е в ход и превръщането на китайските пари в трета
международна резервна валута. Преди 2009 г. юанът има малко участие
в икономическия живот вън от Китай поради стриктния правителствен
контрол над сделките с него. Но в последно време Пекин плавно
интернационализира валутата си. Различни регионални и световни
финансови центрове се надпреварват кой ще стане основна отправна
точка за китайските пари към международните пазари. А самото
китайско ръководство лансира своята валута в двустранната търговия с
основни търговски партньори, някои от които дори са съюзници на
основния политически опонент – САЩ.
Юанът набира сили. Според данни на международната мрежа за банкови
разплащания и финансова информация SWIFT в момента вече 10% от
международната търговия на Китай се извършва в юани, или както
другояче е известна валутата - ренминби (в превод - валута на
народа). Анализ на британската банка HSBC предрича, че до 2015 г. е
възможно до 50% от външнотърговските отношения на източноазиатския
гигант да се извършват в ренминби.
Сп. „Форбс” припомня, че интернационализацията на юана започна през
ноември 2010 г., когато руският премиер Владимир Путин и китайският
му колега Вън Дзябао се споразумяха двустранният стокообмен да се
извършва в рубли и юани. Търговията между двете страни възлиза на 70
милиарда долара, а очакванията са до 2020 г. да достигне 200
милиарда долара. Скоро след споразумението на валутните борси в
Шанхай и Москва започна да се търгува двойката рубла-юан. С това
валутата на народа за първи път се появи на пазар вън от Китай или
Хонконг.
Нови стъпки в същата посока дойдоха през януари и февруари 2012 г.
Тогава Китай сключи споразумения за валутен обмен съответно с
Обединените арабски емирства (на стойност 5.5 милиарда долара) и с
Турция (1.6 милиарда долара). Двете страни са важни търговски
партньори на азиатския дракон. Ежегодната двустранна търговия с ОАЕ
е за 35 милиарда долара, а с Турция е за 24 милиарда долара.
Подобно споразумение Китай сключи през 2012 г. и с Бразилия (на
стойност 30 милиарда долара при двустранна търговия от 100 милиарда
долара) и с Австралия (за размяна на 31 милиарда долара от валутите
на двете страни при стокообмен от 100 милиарда долара). А от средата
на 2012 г. Китай и Япония използват юана и йената вместо долара в
двустранната търговия, която възлиза на 344 милиарда долара за 2011
г.
Сборът на сумите от четирите споразумения за валутна размяна и от
стокооборота с Русия и Япония надхвърля 500 милиарда долара.
Допреди, за да се реализират тези търговски отношения, страните
обикновено са обръщали местните си валути в долари. Директната
размяна в местни валути обаче ограничава международното влияние на
долара и е удар по Вашингтон. Вместо това Китай дава заявка неговият
юан да се превърне в близките години в третата по значимост глобална
валутна единица. Според анализ на банката HSBC до 2015 г. е възможно
търговски потоци на стойност 2 трилиона долара да се извършват в
ренминби. До 2015 г. поне 40% от 120-милиардната търговия между
Африка и Китай ще бъде в юани, твърди базираната в южноафриканския
град Йоханесбург Standard Bank.
Растящото влияние на юана се усеща не само в двустранната търговия.
През последните години Африка все повече попада в китайската сфера
на влияние покрай големите инвестиции на Китай и интересите му в
добива на суровини. Икономическото отваряне на континента към
азиатския гигант засилва интереса и към неговата валута, която
въпреки че все още не е конвертируема и курсът й се изменя в тесни
граници, е използвана от някои държави като резервна.
Такъв е случаят с Нигерия. През март 2012 г. в. „Уолстрийт джърнъл”
съобщи, че нигерийската централна банка е обърнала еквивалента на
500 милиона долара от своите резерви в китайски юани. Намеренията на
централния банкер Ламидо Сануси, обявен за най-добрия в професията
си през 2010 г., са банката да притежава в бъдеще 3.5 милиарда
долара под формата на ренминби (10% от валутните резерви). Сануси
казва, че юанът „неизбежно” ще се превърне в световна резервна
валута и че предпочита да притежава юани вместо злато. Според
централния банкер няма причина страната му да не използва юани в
двустранната търговия с Китай, който купува нефт от Нигерия. За 2011
г. стокообменът на двете страни е 7.5 милиарда долара.
„Действията на Сануси разкриват разрастващ се проблем, с който
всички централни банки в Африка и други големи въздигащи се
икономики ще се сблъскват в бъдеще с нарастването на търговията им с
Китай. Очаква се все повече африкански страни да следват
водачеството на Нигерия в скоро време – може би Ангола, Алжир и Южна
Африка”, заявява Себастиан Спио-Гарбрах, мениджър на нюйоркската
консултантска фирма за рискове в развиващи се пазари DaMina Advisors
LLP. двустранната търговия с Китай, който купува нефт от Нигерия. За
2011 г. стокообменът на двете страни е 7.5 милиарда долара.
„Действията на Сануси разкриват разрастващ се проблем, с който
всички централни банки в Африка и други големи въздигащи се
икономики ще се сблъскват в бъдеще с нарастването на търговията им с
Китай.
|
Очаква се все повече африкански страни да следват водачеството на
Нигерия в скоро време – може би Ангола, Алжир и Южна Африка”,
заявява Себастиан Спио-Гарбрах, мениджър на нюйоркската
консултантска фирма за рискове в развиващи се пазари DaMina Advisors
LLP.
През юли т.г. редица централни банки в Африка получиха достъп до
облигации в юани, издадени от China Development Bank Corp. Сред
ентусиастите за юана в Африка е и Зимбабве. В края на 2011 г.
управителят на зимбабвийската централна банка Гидеон Гоно поиска в
страната да бъде въведен юанът като официална валута. След като през
2008 г. в резултат на хиперинфлация зимбабвийският долар вече не се
използва, в страната има няколко валути, сред които американският
долар, южноафриканският ранд и ботсуанската пула. Гоно е на мнение,
че юанът трябва да действа в страната съвместно с възроден
зимбабвийски долар. Предложението за китайската валута не идва на
празно място. Страната официално следва „политика, обърната на
Изток”, а китайските капитали държат солидни позиции в икономиката
й.
Жадни да станат част от китайската финансова империя са и редица
западни и азиатски финансови центрове. Според доклад на
международната организация, която контролира финансовите транзакции
в света – SWIFT, повече от 900 финансови институции в 70 страни вече
правят бизнес в ренминби.
Начален пункт за офшорна търговия с юани, разбира се, е Хонконг.
Градът отново стана част от Китай през 1997 г. като специален
административен регион с висока степен на автономия. Хонконг, който
е бивша британска колония, запазва законодателната система,
характерна за Великобритания, и има многопартийна система. Неговото
предимство сред световните финансови центрове е в „китайското
измерение“, което предлага.
Депозитите в юани в Хонконг са нараснали 10 пъти като стойност от
2009 г. насам. От друга страна, действащите във финансовия център
банки са управлявали валутна търговия с ренминби на стойност 571.2
милиарда юана (90.51 милиарда долара) за първото полугодие на 2012
г. – над 10 пъти повече спрямо първото шестмесечие на 2010 г.
Разраства се и пазарът на облигации в юани. Банките, които ги
предлагат, през 2011 г. са почти три пъти повече спрямо 2010 – 34
срещу 11. През септември Хонконг се превърна и в първия офшорен
пазар за юанови деривативи – валутни фючърси – договори, при които
страните се съгласяват да разменят дадена валута на определена дата
в бъдеще при фиксирана предварително цена.
„Става въпрос за един разрастващ се бизнес. Ако не можеш да влезеш в
него, със сигурност ще загубиш”, обяснява за сделките с юани Алекс
Чунг – мениджър по институционално банкиране на сингапурската
компания DBS Group Holdings, която работи с ренминби в Хонконг.
Бизнесът на тази компания в китайска валута е донесъл 24% от
печалбата на поделението й в Хонконг за първите три месеца на 2012
г. – спрямо 17% средно за тримесечие през 2011 г.
Желание да се утвърдят като центрове за търговия с юани са изявили и
други азиатски държави. През юни в. South China Morning Star съобщи,
че Австралия дискутира с Хонконг и Пекин създаването на пазар за
ренминби в Сидни. Сингапур и Малайзия също желаят да се включат в
разрастващия се пазар на финансови услуги в юани.
Самата стратегия на Китай е свързана с развитието на Шанхай като
глобален център за търговия с юани, писа в началото на годината
китайският в. China’s Daily. Но в глобален мащаб желание да се
закачат за юановия влак имат и традиционните европейски финансови
центрове – Лондон и Швейцария.
„Швейцария вече е на четвърто място в света по транзакции и услуги в
ренминби. Искаме да намерим начин да влезем в директна връзка с
централната банка на Китай”, заяви през септември Клод-Ален Маргелиш
– главен изпълнителен директор на Швейцарската банкова асоциация.
Що се отнася до Лондон, той използва традиционните си връзки с
Хонконг, за да добие конкурентно предимство. През април Лондон откри
пазар на облигации в юани и на китайска валута. Въпреки че Ситито се
утвърждава като международен център за тези услуги, Ройтерс пише, че
ще бъде необходимо споразумение между централните банки на
Великобритания и Китай, за да стимулират новосъздадените пазари.
Сред възможните стимули е договор за валутна размяна, подобен на
този, който Китай има с Бразилия или Австралия, или създаване на
клирингова банка, която да регистрира сделки в юани.
Статията се публикува със
специалното разрешение на сп. Тема |
.gif)